Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление



страница9/21
Дата05.01.2017
Размер2.92 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21

Защитена зона “Дервентски възвишения” BG0002026

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), ливаден блатар (Circus pygargus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

Дервентските възвишения са хълмиста територия, като хълмовете са разделени от множество малки речни долини, с характерна за поречията растителност. В западната част се намира сравнително тясната долина на река Тунджа, част на която е превърната в селскостопански площи или е заета с храсталаци от драка. Селскостопански земи има също в ниските части и равнините около хълмовете.

В района на Дервентските възвишения са установени 120 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 59 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 45 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Дервентските възвишения са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид както и за малкия креслив орел (Aquila pomarina), черния щъркел (Ciconia nigra), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), ливадния блатар (Circus pygargus).

Защитена зона “Язовир Малко Шарково” BG0002027

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: голяма бяла чапла (Egretta alba), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черногуш гмуркач (Gavia arctica).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 25% от площта на ЗЗ.

Язовирът, обграден от ниски хълмове с обработваеми земи, обикновено не замръзва през зимата. Той е с открита водна площ, с полегати брегове и слабо обрасли с водолюбива растителност плитчини.

Язовир Малко Шарково е постоянно място за почивка за зимуващи водолюбиви птици. В него са установени 45 вида, от които 16 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 14 са от европейско природозащитно значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 14 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 12 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Язовирът е място от международно значение като зимовище на голямата белочела гъска (Anser albifrons). Той е с национално значение за зимуващите тук ням лебед (Cygnus olor), поен лебед (Cygnus cygnus) и червеногуша гъска (Branta ruficollis). В язовира има гнездова колония на нощна чапла (Nycticorax nycticorax).

Мястото е чувствително към всички човешки дейности, причиняващи безпокойство, особено навлизането с лодки в язовира преди изгрев слънце, когато птиците нощуват във водата.

Другият проблем е отстрелването на защитени видове, ловът извън разрешените ловни дни и с непозволени средства. Земеделските дейности около язовира и по-специално изполването на пестициди и изкуствени торове оказва отрицателно влияние върху качеството на водите. Поради ползването му за напояване язовирът е потенциално застрашен от периодично пресушаване.


Защитена зона “Марица – Пловдив” BG0002087

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), поен лебед (Cygnus cygnus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие водните площи в ЗЗ (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 31% и 1%.

Мястото обхваща коритото на река Марица в частта от село Говедаре до гребния канал на Пловдив, заедно с крайречната дървесна и храстова растителност, предимно върби (Salix spp.), елша (Alnus spp.) и тополи (Populus spp.). Представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви птици.

Островите и пясъчните коси в реката, както и дървесната и храстова растителност по бреговете и са най-важното място по поречието на река Марица за нощувка на световно застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Тук се намира най-голямата нощувка на вида по поречието на Марица и за цялата Тракийска низина. Птиците пренощуват тук, а през деня се хранят във водоемите по поречието на реката и в низината. По време на зимуване в рамките на мястото се концентрира и речната чайка (Larus ridibundus).

Наблюдава се силен антропогенен натиск от урбанизацията на района. Най-сериозните заплахи за мястото са свързани основно с управлението на водите, добива на пясък и чакъл, както и горско-стопанските дейности. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района видове, както и увеличаване на добива на пясък и чакъл води до влошаване и унищожаване на местообитанията, важни за почивка на птиците, особено на малкия корморан. Тези дейности, заедно с незаконните сечи предизвикват ерозия на речните брегове. В резултат на добива на пясък и чакъл някои от естествените острови по река Марица са напълно унищожени. На много места и особено покрай пътищата съществуват незаконни сметища. Поради лесния достъп до територията се наблюдава значително безпокойство на птиците, причинено от незаконния лов на защитени видове, незаконен лов с мрежи, както и на умишлено пряко безпокойство на малкия корморан при местата му за нощуване.


Защитена зона “Марица – Първомай” BG0002081

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: голяма бяла чапла (Egretta alba), белоока потапница (Aythya nyroca), бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждива чапла (Ardea purpurea), речна рибарка (Sterna hirundo), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 12% от площта на ЗЗ.

Мястото обхваща участък на река Марица в района на град Първомай с крайречни местообитания и земеделски земи разположени около нея. Крайречните гори по бреговете на Марица са главно от черна елша (Alnus glutinosa), върби (Salix alba, S. fragilis) и тополи (Populus nigra, P. alba) на места примесени с плантации от хибридни тополи.

На територията на Марица-Първомай са установени са 84 вида птици, от които 22 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 29 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 26 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През зимата по поречието на Марица редовно се среща голямата бяла чапла (Egretta alba), а в крайречните земи се задържа пойния лебед (Cygnus cygnus).

Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района видове, опожаряването на кайбрежната водлюбива растителност, както и разширяването на кариерите за добив на пясък и чакъл нарушава местообитанията, които са важни за птиците ползващи ги за гнездене и почивка, особено късопръстия ястреб и голямата бяла чапла. Общите заплахи за птиците са разпокъсването, нарушаването и промяната на ценните местообитания.


Защитена зона “Язовир Розов кладенец” BG0002022

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бойник (Philomachus pugnax), белоока потапница (Aythya nyroca), бял щъркел (Ciconia ciconia), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), кокилобегач (Himantopus himantopus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), ливаден блатар (Circus pygargus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък нирец (Mergus albellus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждив aнгъч (Tadorna ferruginea), ръждива чапла (Ardea purpurea), речна рибарка (Sterna hirundo), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), тръноопашата патица (Oxyura leucocephala), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черногуш гмуркач (Gavia arctica), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 36% от площта на ЗЗ.

Язовирът е разположен в долината на р. Соколица, на мястото на вливането й в р. Съзлийка. Северно от стената на язовира, на около километър от нея се простира по-малък водоем. Към мястото се отнася и част от андигираната плитка долина на р. Съзлийка, поради естествената й връзка с него. В язовира преобладава открита водна площ без растителност по бреговете. Водоемът северно от стената е с непостоянно водно равнище и най-често представлява суха територия с мозаично разпръснати по-малки водоеми. В тази част има насипи от инертни материали. Водите на язовира се ползват за охлаждане на близката ТЕЦ, поради което и през зимата те са със сравнително постоянна и по-висока от нормалната температура.

Язовир Розов кладенец и прилежащите му територии са важно място за почивка на водолюивите птици по време на миграция и през зимата, тъй като водите му не замръзват и през най-студените зимни дни. Тук са установени 142 вида птици, от които 34 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от

европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 43 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 38 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Язовирът е място от международно значение за зимуването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) и големия корморан (Phalacrocorax carbo). Макар и в по-малки количества през зимата са установени световно застрашените видове къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и белоока потапница (Aythya nyroca).

Язовир Розов кладенец е разположен в близост до град и промишлена зона, където се осъществяват интензивни човешки дейности с неограничен достъп. Мястото е чувствително към всички човешки дейности, причиняващи безпокойство, особено навлизането с лодки в язовира преди изгрев слънце, когато птиците нощуват във водата. Другият проблем е отстрелването на защитени видове, ловът извън разрешените ловни дни и с непозволени средства. Промишлената зона има отрицателно влияние върху влажната зона, доколкото причинява замърсяване.
Защитена зона “Бесапарски ридове” BG0002057

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 5% от площта на ЗЗ.

На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. В Бесапарските ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица, залесяването с неприсъщи за района видове и изграждането на пясъчни кариери влошава местообитанията, които са важни за малкия корморан и за други видове привързани към тях.
Защитена зона “Рибарници Пловдив” BG0002016

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Дирeктива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белоока потапница (Aythya nyroca), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бекасина (Gallinago media), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), ръждива чапла (Ardea purpurea), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), сив жерав (Grus grus), черна каня (Milvus migrans).

По класове земно покритие водните площи в ЗЗ (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 82% и 2%.

Обрасли с блатна растителност рибарници. Общият им вид се определя от обрасли с хидрофитна растителност басейни. Тръстиката и папурът образуват на места острови сред басейните. По дигите има ивици от овощни дървета и тополи.

На територията на рибарници Пловдив са установени 87 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение. Рибарниците са място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) по време на зимуване и миграция, както и за голямата бяла чапла (Egretta alba) през зимата. По време на миграция тук може да се наблюдава и белооката потапница (Aythya nyroca) и голямата бекасина (Gallinago media). Рибарниците са едно от най-значимите места за почивка по време на миграция за средната бекасина (Gallinago gallinago), сивия жерав (Grus grus), блатната сова (Asio flammeus) и зеленоногата водна кокошка (Gallinula chloropus).

Рибарници Пловдив са подложени на силен антропогенен натиск от продължаващата урбанизация на района, както и от интензивните човешки дейности. Най-голяма заплаха за местообитанията на влажната зона са пресушаването на рибовъдните басейни, поради спиране работата на рибарниците и високата цена на водата. Пресъхналите басейни не могат да се ползват от гнездящите и мигриращите видове птици. Изсичането на дървесната и храстовата растителност и залесяването с неприсъщи за района видове, както и опожаряването на крайбрежната водолюбива растителност влошава местообитанията, които са важни за малкия корморан и за други видове привързани към тях. Поради лесния достъп до територията се наблюдава висока степен на безпокойство на птиците от незаконен отстрел на защитени видове, риболов с мрежи, спортен риболов, умишлено безпокойство на рибоядни птици и движение на моторни превозни средства.


Защитена зона “Рибарници Звъничево” BG0002069

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), бойник (Philomachus pugnax), белоока потапница (Aythya nyroca), бял щъркел (Ciconia ciconia), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), кокилобегач (Himantopus himantopus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), ливаден блатар (Circus pygargus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), сив жерав (Grus grus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие водните площи в ЗЗ (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 40% и 1%.

Рибарници Звъничево са разположени между реките Марица и Тополница и представляват комплекс от екстензивно ползвание рибарници и малки водоеми, разположени от двете страни на река Марица, както и влажни ливади, оризища и обработваеми площи, разположени между реките Марица и Тополница, коритата на двете реки и мястото на заустване на река Тополница в Марица. Различните басейни на рибарниците са обрасли на 36% до 65% с водолюбива растителност, основно с тръстика (Phragmites australis), езерен камъш (Scirpus lacustris), триръбест камъш (Scirpus triqueter) и морски болбосхьонус (Bolbochoenus maritimus).

Откритите водни площи са частично обрастнали с дяволски орех (Trapa natans), жабешка водянка (Hydrocharis morsus-ranae), плаваща лейка (Salvinia natans), плаващ роголистник (Ceratphyllum demersum), ръждавец (Potamogeton spp.) и др. Бреговете на река Марица са обрасли с крайречни гори от върби (Salix alba, S. fragilis), тополи (Populus nigra, P. alba) и елша (Alnus glutinosa).

В рибарници Звъничево са установени са 96 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рибарници Звъничево са единственото място в Тракийската низина, където гнезди белобузата рибарка (Chlidonias hybridus) и едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид и за световно застрашената белоока потапница /Aythya nyroca/, гнездящи тук в значителна численост. Комплексът има голямо значение по време на прелет и зимуване за много водоплаващи и водолюбиви птици. Той е със световно значение за опазването на голямата бяла чапла /Egretta alba/, която се се струпва тук в количества надвишаващи 1% от биогеографската й популация. Застрашеният от изчезване в света малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) редовно използва територията като място за хранене през зимата. Рибарниците са подложени на силен антропогенен натиск от урбанизацията на района, както и от интензивните човешки дейности. Най-голяма заплаха за местообитанията на влажната зона са пресушаването на рибовъдните басейни, поради спиране работата на рибарниците и високата цена на водата. Пресъхналите басейни не могат да се ползват от гнездящите и мигриращите видове птици. Екстензивния начин на рибопроизводство, който позволява наличието на водна плаваща и крайбрежна водолюбива растителност е от ключово значение за ценността на мястото. Интензификацията на рибопроизводството ще доведе до по-нататъшно влошаване качествата на ключовите за птиците местообитания. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района видове, опожаряването на кайбрежната водлюбива растителност, както и превръщането на рибовъдните басейни в пясъчни кариери влошава местообитанията, които са важни за белооката потапница, малкия корморан и за други видове привързани към тях. Общите заплахи за птиците са разпокъсване, влошаване и промяна на ключовите за птиците местообитания. Поради лесния достъп до територията се наблюдава висока степен на безпокойство на птиците от бракониерство на защитени видове, незаконен риболов с мрежи, спортен риболов, умишлено безпокойство на рибоядните птици и движение на моторни превозни средства.


Защитена зона “Оризища Цалапица” BG0002086

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), кокилобегач (Himantopus himantopus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), сив жерав (Grus grus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 7% от площта на ЗЗ.

Оризищата Цалапица представляват комплекс от използващи се за оризопроизводство оводнени площи, обградени с ниски диги и канали и влажни ливади разположени в непосредсвена близост до тях. На места каналите са обрасли с папур /Phragfmites australis/ и тръстика /Typha sp./. Оризищните клетки са с различно водно ниво и създават условия за обитаване на много тясно специализирани в храненето видове птици.

До сега в оризищата Цалапица са установени 46 вида птици, от които 10 са включени в Червената книга на България (1985). Мястото осигурява подходящи местообитания за 11 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 9 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. То има много важно значение за редица водолюбиви видове птици, по време на гнездене, миграция и отчасти на зимуване.

Основните местообитания са формирани в резултат на човешката дейност и съществуването им до голяма степен зависи от сегашното ползване на земята, свързано с производството на ориз. Западането на оризопроизводството води до запустяване на оризовите полета и до постепенна загуба на подходящи за птиците местообитания. От друга страна интензификацията на производството, свързана с значителна употреба на пестициди, изкуствени торове и други химикали предизвиква промяна в качеството на водите и води до нарушаване на местообитанията. Водите, използвани за производството на ориз, идват от язовир Тополница и често са замърсени с тежки метали. Други заплахи за птиците са свързани с интензивното събиране на жаби и унищожаването на голям брой земноводни при пресушаване на каналите, което води до намаляване на хранителната база за много видове птици. Поради лесния достъп до територията се наблюдава значително безпокойство на птиците, причинено от незаконен лов на защитени видове, спортен риболов, движение на моторни превозни средства, ежедневните стопански дейности и др.

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница