Електронно издание
Изтегляне 387 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
- Когато срещу държавата има влязло в сила осъдително решение, тя трябва да поеме инициативата за изпълнението му и да го изпълни в разумен срок.
- 6. ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА
- Държавата е била длъжна да предвиди адекватна правна уредба, осигуряваща минимална защита на интересите на добросъвестните купувачи на имоти в строеж, в случай на фалит на строителното дружество.
- Виж в раздел 3 7. ДРУГИ ПРАВА
- Десетгодишният период на пребиваване, необходим за предоставянето на високото ниво на защита от експулсиране, предвидено в разпоредбата, се изчислява, като се брои обратно, считано от датата на
- решението за експулсиране. По принцип той трябва да е непрекъснат.
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67
Решението: 27. На основание чл. 8 от Конвенцията жалбоподателят се оплаква от невъзможността да установи по съдебен път, че не е биологичният баща на Н.-А., въпреки наличието на експертиза, която доказва този факт. 39-52. Съдът трябва да реши дали това ограничение е необходимо в едно демократично общество. Той припомня, че предимството на юридическата презумпция за бащинство пред биологичната реалност може да е несъвместимо със задължението да се гарантира ефективното зачитане на личния и семейния живот, въпреки че държавите имат известна свободата на преценка. За разлика от предишни дела обаче, в случая не става дума за юридическа презумпция, а за влязло в сила съдебно решение за установяване на бащинство. Съдът е склонен да приеме, че липсата на правен механизъм, чрез който жалбоподателят да защити правото си на личен живот, може да се обясни със съображения за правна сигурност и защита на семейните връзки и на правата на детето. За разлика от предишни дела обаче, по които е било поискано назначаване на биологична експертиза на детето в рамките на производството за установяване на бащинство и по които Съдът е намерил, че при липсата на доказателства за биологичната истина, са налице основания в интерес на детето и на семейството, оправдаващи отказа на националните съдилища да допуснат такава експертиза, в случая жалбоподателят разполага с експертно заключение, което е изготвено със съгласието на вече пълнолетния Н.-А. и което доказва отсъствието на биологична връзка между двамата. Освен това използваните през 2003 г. научни методи не са били на разположение на жалбоподателя през 1980 г. Като са отхвърлили искането за отмяна на влязлото в сила решение по иска за бащинство, въпреки че всички заинтересовани са били положително настроени към установяването на биологичната истина, властите не са осигурили справедлив баланс между засегнатите интереси. Следователно е налице нарушение на чл. 8. 5. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Фактите: Жалбоподателката е родена през 1934 г. и страда от множество заболявания, за чието лечение заплаща около 44 евро всеки месец. Размерът на месечната й пенсия през 2006 г. е бил около 80 евро. През 2005 г., по наказателно дело за клевета по повод статия, публикувана в ежедневник, журналистката – автор на статията, и жалбоподателката, която предоставила изложената в нея информация, били осъдени условно на по шест месеца лишаване от свобода. Съдилищата приели твърденията в статията, че адвокат Н.В. не е защитил интересите на жалбоподателката по гражданско дело, за лишени от фактическа основа и насочени срещу репутацията на уважаван член на правната общност. В рамките на отделно гражданско производство, през 2007 г. жалбоподателката била осъдена да заплати на г-н Н.В. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и разноски в размер на около 4 900 евро. Тя подала конституционна жалба, като се позовала на свободата си на изразяване и подчертала, че сумата е прекомерна в светлината на доходите и тежкото й здравословно състояние. Конституционният съд отхвърлил жалбата й. Приел, че не е компетентен да преценява дали размерът на обезщетението е несъразмерен. Не разгледал оплакването, свързано с медицинското състояние на жалбоподателката. През 2006 г. вестникът, провинция Войводина като негов основател и журналистката били осъдени да заплатят солидарно на Н.В. около 4 120 евро обезщетение и разноски във връзка със същата публикация. По искане на г-н Н.В., срещу жалбоподателката било образувано изпълнително производство. От 2009 г. две трети от пенсията й ежемесечно се превеждат за погасяване на дълга й. Тя твърди, че престанала да купува лекарствата си, а през 2013 г. снабдяването й с газ било преустановено заради дългове. Решението: 52. Като се позовава на чл. 10 от Конвенцията, жалбоподателката се оплаква от нарушение на свободата й на изразяване в резултат на постановената присъда за клевета, последвалото гражданско производство, както и начина на принудително изпълнение на решението за присъденото обезщетение, който й причинява изключителни финансови затруднения, здравословни проблеми и дори риск за живота. 63-65. Съдът припомня, че естеството и тежестта на наложената санкция, както и обстоятелството дали националните съдилища са изложили относими и достатъчни мотиви, са от особено значение при преценката за пропорционалността на осъществена намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че обезщетението и разноските, които жалбоподателката е била осъдена да заплати, възлизат на приблизително 4 900 евро, което се равнява на около шестдесет нейни месечни пенсии. Приблизително същата сума е трябвало да заплатят и две юридически лица, доста по-състоятелни от нея. 66-69. Освен това твърденията на жалбоподателката по отношение на бившия й адвокат не могат да се окачествят като чисто персонална атака. Въпреки че съдилищата в крайна сметка са ги отхвърлили, полицията ги е възприела като основателни и инициираното от жалбоподателката наказателно производство срещу Н.В. е било висящо доста време след публикацията. Съдът не може да се съгласи и с твърдението на правителството, че професионалното поведение на един адвокат не е от обществен интерес. Той намира за особено обезпокояващ факта, че принудителното изпълнение на дълга е било насочено срещу две трети от пенсията на жалбоподателката, въпреки че законът е давал възможност за по-нюансиран подход. В резултат на това разполагаемият доход на жалбоподателката е бил приблизително равен на месечната стойност на медикаментите, които е взимала. Тази ситуация е крайно рискова за възрастен човек с множество заболявания. Поради това Съдът намира, че намесата в свободата на изразяване на жалбоподателката не е била необходима в едно демократично общество и е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподателите са бивши полицейски служители, на които не били издължени полагащи се социални плащания. През 2001-2002 г. те осъдили регионалната дирекция на вътрешните работи да им ги изплати, но когато предявили изпълнителните листове пред Министерството на финансите, то отказало изплащането поради липса на средства. В крайна сметка решенията били изпълнени през 2004-2005 г. Всички жалбоподатели, с изключение на един, предявили срещу регионалната дирекция на вътрешните работи искове за имуществените вреди, претърпени в резултат на забавеното изпълнение. Исковете били уважени на различни дати през 2005 г. и същата година обезщетенията били изплатени на всички, които били предявили изпълнителните си листове. Междувременно, на 15 септември 2003 г. жалбоподателите уведомили общинската администрация на Владикавказ за намерението си да започнат на 30 септември безсрочна демонстрация на площад „Свобода”, за да протестират срещу неиздължаването на социалните плащания. На 24 септември общината отказала да одобри мястото и предложила събитието да бъде проведено пред градския театър. На предвидената дата обаче демонстрацията започнала на площада. Участвали около стотина души. Били разпънати палатки и плакати. Три дни по-късно общинският съвет отменил решението от 24 септември по искане на регионалната дирекция на вътрешните работи, мотивирано с опасността от терористични действия на места, където се събират много хора. На 11 октомври съдът обявил демонстрацията за незаконна, тъй като накърнявала правата на останалите граждани, пречела на работата на публичните учреждения, повишавала риска от терористични акции и нарушавала заповедта на общинската администрация всички митинги да се провеждат срещу театъра. Освен това руското право не разрешавало безсрочни демонстрации. Същия ден полицията приканила демонстрантите да се разпръснат. Те отказали и отново разпънали съборените си палатки. През ноември парламентът на Република Северна Осетия-Алания постановил, че на площада могат да се провеждат само митинги, организирани от властите. Други публични мероприятия следвало да се провеждат на място, указано от общинската администрация. През декември протестиращите прекратили демонстрацията си. Решението: 31. Поради забавеното изпълнение на постановените в тяхна полза съдебни решения, жалбоподателите се оплакват от нарушение на чл. 6 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1. 33. 38-42. Едно от възраженията на правителството по допустимостта е, че жалбоподателите нямат статут на жертви, защото са им били изплатени и дължимите суми, и обезщетение за забавата, покриващо загубите от инфлацията. Съдът обаче отбелязва, че жалбоподателите не са получили обезщетение за неимуществени вреди и не са имали ефективно правно средство, чрез което да го потърсят. Следователно, съгласно практиката на Съда, те не са били обезщетени изцяло за твърдените нарушения на Конвенцията и продължават да имат статут на жертви. 46. Що се отнася до възражението по същество, че някои от жалбоподателите не са предявили отново изпълнителните си листове, Съдът напомня, че когато осъдителното решение е срещу държавата, тя трябва да поеме инициативата за изпълнението му. Сложността на регламентираната в националния закон процедура за изпълнение не може да освободи държавата от задължението й да изпълни обвързващо съдебно решение в разумен срок. Следователно е налице нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1. 48. Жалбоподателите се оплакват, че ограничаването на демонстрацията им е било в нарушение на чл. 11 (свобода на събранията). 57-58. Във връзка с аргумента на правителството, че демонстрацията е била незаконна и е съзавала пречки в центъра на града, Съдът посочва, че дори и едно събрание да се счита за незаконно, това само по себе си не оправдава нарушаването на свободата на събранията, а всяко събрание на публично място неизбежно засяга в някаква степен нормалния обществен живот и се сблъсква с враждебност. Когато няма прояви на насилие, властите са длъжни да проявяват известна толерантност. Въпреки това обаче, след известен период от време, достатъчно дълъг, за да могат участниците да постигнат целите си, разпръскването на едно незаконно събиране може да бъде прието за оправдано в интерес на обществения ред и защитата на правата на другите, например за предотвратяване влошаването на хигиенните условия или за прекратяване нарушаването на уличното движение. 59-62. В настоящия случай властите не са разпръснали демонстрантите в продължение на два месеца, въпреки че събранието е било обявено за незаконно, и не са използвали сила, въпреки че те не са се съобразили със заповедта да се разотидат и да демонтират палатките. Не им е било пречено да изразяват критиката и исканията си. На никого от протестиращите не е била търсена отговорност за участието му. При тези обстоятелства Съдът намира, че демонстрацията е продължила достатъчно дълго, за да могат жалбоподателите да изразят позицията си и да привлекат вниманието на обществото, и властите не са преминали границите на предоставената им свобода на преценка, нито мерките са били непропорционални на преследваната легитимна цел. Следователно не е извършено нарушение на чл. 11 от Конвенцията.
Фактите: През 1992 г. жалбоподателката сключила със строителна фирма предварителен договор за покупка на апартамент в строеж. Платеният от нея задатък и допълнителните вноски в течение на строителството в крайна сметка надхвърлили първоначално договорената продажна цена. През 1995 г. жалбоподателката се нанесла в жилището. Фирмата отказала да подпише окончателен договор и през 1997 г. жалбоподателката завела дело за обявяване на предварителния договор за окончателен. През ноември 1997 г. фирмата била обявена в несъстоятелност, което довело до прекратяване на делото. Впоследствие синдикът уведомил жалбоподателката, че е развалил предварителния договор между нея и дружеството, и я поканил да освободи жилището, освен ако не плати допълнителна сума. Тъй като жалбоподателката не разполагала с такава сума, апартаментът бил продаден на търг, за което тя не била уведомена. Обжалвала без успех решението на синдика. Съдебният контрол се ограничил до формалната му законосъобразност, без да се извърши преценка на пропорционалността му. Решението: 33. На основание чл. 1 от Протокол № 1 жалбоподателката се оплаква, че решението на синдика за разваляне на предварителния договор е нарушило правото й на собственост. 42-45. По възражението на правителството за недопустимост на оплакването поради несъвместимост ratione materiae с тази разпоредба, Съдът отбелязва, че безспорно с предварителния договор жалбоподателката не е придобила вещни права. Но причина за несключването на окончателен договор е станал отказът на дружеството да стори това, последван от неговия фалит и от развалянето на предварителния договор. Същевременно обаче жалбоподателката е изплатила всички договорени вноски и се е нанесла в жилището. Въз основа на действащото през разглеждания период законодателство Съдът приема, че тя е имала легитимното очакване да стане собственик или да получи обратно платените за жилището суми. Следователно чл. 1 от Протокол № 1 се прилага и възражението е неоснователно. 62-65. Като се позовава на решението по делото Kotov v. Russia ([GC], no. 54522/00, §§ 109-115, 03.04.2012 г.) във връзка с правния институт и функциите на синдика, Съдът приема, че по настоящото дело на държавата не може да бъде вменена пряка отговорност за действията на синдика. 67-75. Що се отнася до позитивните задължения на държавата по чл. 1 от Протокол № 1, Съдът припомня принципите, установени в цитираното решение, и намира, че с оглед на съществените финансови последици от фалита на строителни дружества за купувачите на имоти в строеж, държавата е била длъжна да предвиди адекватна правна уредба, осигуряваща минимална защита на интересите на добросъвестните купувачи. В случая жалбоподателката не е разполагала с никакви правни средства, чрез които да получи ефективна защита срещу загубата на имота или възстановяване на платените от нея суми. Следователно, налице е нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. 98-100. Във връзка с оплакването по чл. 13 за липса на ефективни средства за защита Съдът отбелязва, че жалбоподателката не е получила съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на решението на синдика, който е разполагал с неограничена свобода на преценка. Съдилищата са се ограничили единствено до проверка на формалната законосъобразност на решението, без да претеглят различните интереси, засегнати в случая, и без да проверят дали жалбоподателката не е понесла прекомерно бреме. Извършено е нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 1 от Протокол № 1.
7. ДРУГИ ПРАВА
Фактите: Г-жа G. е португалска гражданка. През 1998 г. тя влязла в Обединеното кралство със съпруга си, също португалски гражданин. В периода от 1999 г. до 2004 г. г-жа G. родила три деца. През април 2008 г. децата били настанени в приемни семейства вследствие на сигнал от болничния персонал, че раните на едно от тях не са резултат от инцидент. На 21 ноември 2008 г. съдът по семейните въпроси приел, че г - жа G. е отговорна за нараняванията на едно от децата. Призната за виновна по обвинение за един случай на малтретиране и три случая на нанасяне на побой и нараняване на лице под 16 години, на 27 август 2009 г. г-жа G. била осъдена на 21 месеца лишаване от свобода. На 11 май 2010 г., докато била в затвора, тя подала молба до Държавния секретар да й бъде издадена карта за постоянно пребиваване в Обединеното кралство. На 8 юли 2010 г. Държавният секретар отхвърлил тази молба и разпоредил експулсирането на г жа G. по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност. Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, се отнасят за изчисляването на десетгодишния срок на пребиваване по чл. 28, § 3, б. а) от Директива 2004/38/ЕО, и по-специално дали изтърпяването на наказание лишаване от свобода прекъсва периода на пребиваване в приемащата държава, трябва ли този период да е непрекъснат и от кой момент започва да тече той. Решението: 24. Десетгодишният период на пребиваване, необходим за предоставянето на високото ниво на защита от експулсиране, предвидено в чл. 28, § 3, б. а) от Директива 2004/38, трябва да бъде изчисляван, като се брои обратно, считано от датата на решението за експулсиране на съответното лице. 25. За да се определи дали гражданин на Съюза е пребивавал в приемащата държава членка през последните десет години преди приемането на решението за експулсиране – решаващ критерий за предоставяне на високото ниво на защита, предвидено в Директива 2004/38, трябва да се вземат предвид всички релевантни аспекти в конкретния случай, по-специално продължителността на всяко отсъствие на заинтересованото лице от приемащата държава членка, общата продължителност и честотата на тези отсъствия, както и причините, поради които заинтересованото лице е напуснало тази държава членка, въз основа на които аспекти може да се установи дали вследствие на тези отсъствия неговите лични, семейни или професионални интереси са се съсредоточили в друга държава. 27. Като се има предвид, че решаващият критерий за предоставяне на високото ниво на защита е фактът, че съответното лице е пребивавало в приемащата държава членка през 10-те години, предшестващи решението за експулсиране, и че отсъствията му от тази държава могат да повлияят на решението дали такава защита да бъде предоставена, периодът на пребиваване, предвиден в тази разпоредба, по принцип трябва да бъде непрекъснат. 30. Съдът е приел, че въведеният с Директива 2004/38 режим на защита срещу експулсиране се основава на степента на интегриране на съответните лица в приемащата държава членка, поради което колкото по-голяма е степента на интегриране на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства в приемащата държава членка, толкова по-голяма следва да бъде степента на защита на последните от експулсиране, предвид факта, че това експулсиране може сериозно да увреди лицата, които, възползвайки се от предоставените им с Договора за функционирането на ЕС права и свободи, действително са се интегрирали в приемащата държава членка. 31. Съдът вече е имал повод да приеме при извършеното от него тълкуване на чл. 16, § 2 от Директива 2004/38, че налагането от националния съд на ефективно наказание лишаване от свобода може да покаже, че съответното лице не зачита ценностите на обществото на приемащата държава членка, залегнали в нейното наказателно право. Ето защо зачитането на периодите на лишаване от свобода с оглед на придобиване на право на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 16, § 2 от Директива 2004/38, би било в явно противоречие с целта, която посочената директива преследва с въвеждането на това право на пребиваване. 33. От това следва, че периодите на лишаване от свобода не могат да се отчитат за целите на придобиване на високото ниво на защита, предвидено в чл. 28, § 3, б. a) от Директива 2004/38, и че тези периоди по принцип нарушават непрекъснатостта на пребиваването по смисъла на тази разпоредба. В случаи на лица, търсещи убежище, когато държава членка е избрала да предостави материалните условия на приемане под формата на финансови помощи или на бонове, помощите трябва да се предоставят от момента на подаване на молбата за убежище в съответствие с чл. 13, § 1 от Директива 2003/9/ЕО и да отговарят на минималните стандарти, установени в чл. 13, § 2 от същата директива. Държавата членка трябва да следи за това общият размер на финансовите помощи, които покриват материалните условия на приемане, да бъде достатъчен, за да се гарантира подходящо за здравето жизнено равнище и да се осигури прехраната на лицето, търсещо убежище, така че да се позволи настаняването му, като при необходимост се вземе предвид запазването на интереса на лицата, които имат особени потребности съгласно чл. 17 от същата директива. Държавите членки не са длъжни да спазват материалните условия на приемане, предвидени в чл. 14, §§ 1, 3, 5 и 8 от Директива 2003/9/ЕО, когато са избрали да предоставят тези условия под формата на финансови помощи. Размерът на помощите обаче трябва да бъде достатъчен, за да позволи малолетните деца да бъдат настанени с родителите им, за да бъде запазено единството на семейството. Решение по дело C-79/13 Фактите: На 11 октомври 2010 г. семейство Saciri подали молба за убежище до службата за чужденците на Белгия и веднага сезирали Агенцията за бежанците с молба за приемане. Агенцията за бежанците уведомила семейство Saciri за невъзможността да посочи структура за приемане и ги насочила към компетентния център за социално подпомагане. След като не били настанени, семейство Saciri се насочили към свободния пазар на наемите, но понеже не можели да плащат наем, подали молба за финансова помощ до центъра за социално подпомагане. Молбата била отхвърлена, тъй като случаят на семейство Saciri попадал в компетентността на структурите за приемане, управлявани от Агенцията за бежанците. На 14 декември 2010 г. и 7 януари 2011 г. семейство Saciri подали жалби по същество срещу Агенцията за бежанците и центъра за социално подпомагане пред трудовия трибунал в Лувен. С решение от 17 октомври 2011 г. тази юрисдикция обявила за неоснователна жалбата срещу центъра за социално подпомагане, но осъдила Агенцията за бежанците да заплати на семейство Saciri сумата от 2 961,27 EUR, или равностойността на тримесечен доход за интеграция на лице, което издържа семейство. Агенцията за бежанците подала въззивна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, която поставя на СЕС преюдициални въпроси, свързани с тълкуването на чл. 13, § 5 от Директива 2003/9/ЕО. Решението: 33-35. Периодът, през който на лицата, търсещи убежище, трябва да се предоставят материалните условия на приемане, започва да тече, когато тези лица подадат молбата си за убежище. Общата структура и целта на Директива 2003/9/ЕО, както и спазването на изискването на чл. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според което човешкото достойнство трябва да се зачита и защитава, не допускат търсещото убежище лице да бъде лишено, дори временно след подаването на молба за убежище, от защитата на установените в тази директива минимални стандарти. 36-37. По отношение на размера на предоставените финансови помощи, от чл. 13, § 5, ал. 2 от Директива 2003/9/ЕО следва, че когато държавите членки изпълняват материалните условия на приемане под формата на финансови помощи или на бонове, размерът на последните трябва да бъде достатъчен, за да се гарантира подходящо за здравето жизнено равнище и да се осигури прехраната на лицето, търсещо убежище. 41-43. При определянето на материалните условия за приемане под формата на финансови помощи, държавите членки са длъжни в приложение на разпоредбата на чл. 13, § 2, ал. 2 от Директива 2003/9/ЕО да приспособят условията за приемане към положението на посочените в чл. 17 от тази директива лица с особени потребности. Следователно финансовите помощи трябва да бъдат достатъчни, за да запазят единството на семейството, както и благополучието на детето, което благополучие по силата на чл. 18, § 1 от посочената директива представлява първостепенен аргумент. Помощите трябва да са достатъчни, за да може лицето при необходимост да наеме жилище на свободния пазар на наемите. Това обаче не означава предоставяне на лицето на възможност да избира жилище според личните си предпочитания. 46. Член 13, § 5 от Директива 2003/9/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е избрала да предостави материалните условия на приемане под формата на финансови помощи или на бонове, помощите трябва да се предоставят от момента на подаване на молбата за убежище в съответствие с разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директивата и да отговарят на минималните стандарти, установени в разпоредбата на чл. 13, § 2 от тази директива. Същата държава членка трябва да следи за това общият размер на финансовите помощи, които покриват материалните условия на приемане, да бъде достатъчен, за да се гарантира подходящо за здравето жизнено равнище и да се осигури прехраната на лицето, търсещо убежище, така че да се позволи настаняването му, като при необходимост се вземе предвид запазването на интереса на лицата, които имат особени потребности съгласно разпоредбата на чл. 17 от същата директива. Държавите членки не са длъжни да спазват материалните условия на приемане, предвидени в чл. 14, §§ 1, 3, 5 и 8 от Директива 2003/9/ЕО, когато са избрали да предоставят тези условия под формата на финансови помощи. Размерът на помощите обаче трябва да бъде достатъчен, за да позволи малолетните деца да бъдат настанени с родителите им, за да може да бъде запазено единството на семейството. 47. Запитващата юрисдикция иска да се установи освен това и дали Директива 2003/9/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в случай на натоварване на структурите за настаняване, предназначени за лицата, търсещи убежище, държавите членки да пренасочват последните към органи, които са част от системата за обществено подпомагане, натоварени с предоставянето на необходимата финансова помощ на лицата, търсещи убежище. 49-50. Предвид факта, че държавите членки разполагат с известна дискреция по отношение на средствата, чрез които предоставят материалните условия за приемане, те могат да пристъпят към изплащане на финансовите помощи посредством органи, които са част от системата за обществено подпомагане, доколкото тези органи осигуряват на лицата, търсещи убежище, спазването на минималните стандарти, предвидени в Директива 2003/9/ЕО. Натоварването на мрежата за приемане обаче не може да обоснове каквото и да е изключение от спазването на тези стандарти. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя адв. Анна Гаврилова-Анчева. За изготвянето допринесоха, адв. Даниела Екимова и адв. Диляна Гитева, адв. Йорданка Бекирска, адв. София Разбойникова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Български адвокати заправата на човека“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 387 Kb. Сподели с приятели:
|