Еäèí от пасажите на Ñâеùåíîтî Ïèñàíèе, êîйòî ìîæå да óплаши всеки от íàñ е çàïèñàí â 14 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите: «И тъй, òи защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш áðàòà си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Защото е писано: «заклевам се в живота си, казва Ãîñïîä, че всяко коляно ще се ïðåêëîíè пред Мене и âñеêи еçиê ще славослови Áîãà. È òъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога» (10-12 ñòèõове).
Когато четем тези ñëîâà, ìîæåì да се изплашим, защото всички ние, âñеêè ÷îâåê, æèâял êîãато и да е íà çåìята е ãðåøíèê, à сïîред Божия çàêîí – ñъãðåøèлия трябва да óìðå. «Ïðîêëеò âñеêи, êойòî íå постоянствува да èзïъëíÿва âñичко ïèñàíî â êíèãата на çàêîíà» (Ãàëàòяни, 3:10).
Íî аз откривам äîáðà âåñò за âàñ â 5 ãëàâа от ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíи (15-18 ñòèõове). От този пасаж ние óçíàваìе, ÷е îñíîâàíèå за íàøåтî ñïàñåíèе íå са íàøèте ïîñòъïêè. Ñïàñåíèåто ни íå çàâèñè îò òîва – äîáðи ли сме или çëи. То çàâèñè îò òîва, êъм êîе ÷îâå÷åñòâо принадлежите - «â Àäàì», êîеòî е öàðñòâî на ãðåõà, ñìъðòта è на îñъäåíè хора, èëè «â Õðèñòа», â ÷îâå÷åñòâото, êîеòî е áиëî èзêóïåíî с æèвота è ñìъðòта на Èñóñà.
Аз çíàя, ÷е някои от âàñ ще попитат: «Íå ó÷è ëè Áèáëèÿта, ÷е íие ще áъäем ñъäенè ïî íàøèте äåëà?» Äà, òîва е истина. Íàøèте äåëà ще áъäаò ïðåäñòàâåíи в ñъäа като доказателство на òîва, към êîе ÷îâå÷åñòâо ïðèíàäëåæèì. Ако сме «â Àäàì» - ние сме изáðàëè ãðåõа. Ако сме «â Õðèñòа» - ние сме изáðàëè ïðàâåäíîñòта. Äåëàта на всички, êîиòî са «â Õðèñòа», ще äîêàæат, ÷е òези хора са били îïðàâäàíи чрез âяðа.
С дðóãè думи, ïëîäът на ïðàâåäíîñòта ÷ðåç âяðа е ñâÿò æèвот, така êàêто и ïëîäът на òåзи, êоиòî îòхвърлят Õðèñòà è îñòàват â Àäàì е живот на ãðяõ. Затова íàøèте äåëà не могат да ни îñъäÿò èли îïðàâäàят. Íàøèте äåëà ïðîñòо ще ñâèäåòåëñòâуâàò за òîва, êъм êое ÷îâå÷åñòâо принадлежим. Ñъãëàñíî ó÷åíèето на Íîâия Çàâåò, имаме äâå âъçìîæíîñòè è еäíата от тях ние трябва да изáеðем – да бъдем â Àäàì èëè â Õðèñòа.
Пасажът от ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:12-21) ìíîãо òåîëîзи ñ÷èòàò за най-важния â òîва ïîñëàíèе. Íякои от èзñëåäîâàòåëèте äàæå предполагат, ÷е òîва е íàè-âàæíия пасаж â цялата Áèáëèя, òъй като â íåго се ãîâîðè за îáåêòèâíите ôàêòи в ñъäà. Това е представено и в ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтяните (15:22): «Защото, кàêто â Àäàìа âñички óìèðàò, тàêа и â Õðèñòа âñички ще îæèâеяò».
Ñъùåñòâóват äâå äåéñòâèòåëíîñòè, за êîиòî сме длъжни да çíàем, защото íàøàта îêîí÷àòåëíà ñъäáà çàâèñè îò избора, êîйòî ще направим ìåæäó Àäàì, ïðåäñòàвÿù ïàäналото, îñъäåíî ÷îâå÷åñòâî è Õðèñòîс, ïðåäñòàâÿù èзêóïåíото и îïðàâäàíî ÷îâå÷åñòâî. За òðи неща ãîâîðè àïîñòîëът â äâанадесетия ñòèõ. «Затова, êàêто чрез еäиí ÷îâåê ãðåõът âлезе в света». Тук е казано, ÷е ãðåõът е âлезъл â ÷îâå÷åñòâîто. Думата «света» èìа ìíîãî çíà÷åíèя â Íîâия Çàâåò, íî â äàдения êîíòåêñò се има предвид същото, каквото и думата свят от 3 ãëàâа на Åâàíãåëèето от Èîàí, 16 ñòèõ - «÷îâå÷åñòâî». Ãðåõът âлезъл âъв âñички хора, â ÷îâå÷åñòâîто ÷ðåç еäиí.
Âòîðî, за какво ни говари 12 ñòèõ: «È чрез ãðåõа ñìъðòта». Ãðåõът на ñъâъðøåíия Àäàì, му донесе ñìъðò, защото Áîã беше êàçàë: «Â äåíя, â êîйто ñъãðåøèòå, ще óìðåòå». Íî в ðåçóëòàò от ãðåõà на Àäàì се ÿâè нå само ñìъðòта, íî (това е òðåòèя ìîìåíò) «ñìъðòта ïðåмина âъв âñички ÷îâåци».
Ïàâåë е разбирал, ÷е нåãîвото заявление ще повдигне âъïðîñи. Еäèí от тях е: «Защо âñички хора трябва да óìðаò заради ãðåõà на еäиí ÷îâåê?»
Ñïðàâåäëèâî ëè от Áîжия страна да íàêàже âñички хора заради грешката на един? Áîã íå ни ñ÷èòà за âèíîâíè â ãðåõа на Àäàì è íå ни казва, ÷е ние сме извършили този грях. Íî Àäàì íå е áиë ïðîñòî ÷îâåê.  ïðåâîä от åâðåéñêи Àäàì îçíà÷àва «÷îâå÷åñòâî». Той е представлявал ÷îâå÷åñòâîто â еäíа ëè÷íîñò. Áîã е ñъòâîðèë âñички хора â еäиí. Ние сме били в Àäàì, êîãато той ñъãðåøèë, затова ó÷àñòâме â неговия ãðяõ, áиëè сме âъâëå÷åíи â нåãîвия ãðяõ, без да сме виновни за това.
Ïðåäñòàâеòå си, ÷е àâòîìîáèëът, â êîйòî се íàмират ÷åòиðи деца è шофьор катастрофира. Колко души са пострадали поради грешката на еäиí? Âñички са сå îêàçàëè âъâëå÷åíè â òîзи инцидент ñъс сериозни ïîñëåäñòâèÿ. Също, êîãато Àäàì ñъãðåøèë, нåãîвия ãðяõ áиë îáù, защото той е представял ÷îâå÷åñòâîто. Той е бил ãëàâата на ÷îâåшêата ðàñа. Ако ïðåçèäåíòът на ÑАЩ îáÿâè âîéíа на Ðуñèя, цяла Àìåðèêà ще бъде âъâëå÷åíà â òази âîéíа. Íî ако âие êàто îòäåëíà ëè÷íîñò îáÿâèòå âîéíа на Ðуñèя, òîва ще се отнася само до âàñ, защото âие íå се ÿâÿвате ãëàâа на ÑÀЩ. È òàêа, àïîñòîëът ни казва, ÷е ãðåõа на Àäàì е èìаë îòíîøåíèå êъм цялото ÷îâå÷åñòâо.
Ïàâåë е çíàеë, ÷е òîва заявление ще предизвика ñïîðове, защото â ïîñëåäната ÷àñò на 12 ñòèõ той казва: «понеже всички съгрешиха». Той няма предвид, ÷е хората óìèðàò, защото ñъãðåøàват èëè защото са ñъãðåøèëè ïîäîáíî на Àäàì. Ïàâåë ÿñíî потвърждава, ÷е â Àäàì âñички са ñъãðåøèëè. Ние сме били âъâëå÷åíи â нåãîвия ãðяõ è затова ñìъðòта «ïðåминала âъв âñичките ÷îâåци». Àïîñòîëът äîêàçâà â 13 è 14 ñòèõове ôàêòа, ÷е ãðåõа на Àäàì донесе âñåîáùа ñìъðò. Îáъðнеòå âíèìàíèå íà ïîñëåäíата ÷àñò на 14 ñòèõ. Àäàì е íàçоâàí «îáðàç на Бъäеùия». Àäàì – òîва е îáðàç на Õðèñòà. С дðóãè думи, Ïàâåë èзïîëçва Àäàì, нåãîвото ïàäåíèå è ïîñëåäñòâèÿта от това ïàäåíèе за чîâåшката ðàñа, â êà÷åñòâо на îáðàç на Õðèñòà è на òîва, което Той е изâъðøèë.
 êàêъв ñìиñъë Àäàì се ÿâÿва ñèìâîë на Õðèñòà? Като прочетем 16, 17 è 18 ñòèõове, ще разберем, че Ïàâåë ïðîòèâîïîñòàâÿ Õðèñòос на Àäàì. Âъçíèêвà âъïðîñа: «Â какво си приличат Àäàì è Õðèñòîñ è â какво те се îòëè÷àват един от äðóã?»
Ние вече ãîâîðèхме за това, ÷е извърøåíîто от Àäàì е ïîâëèÿëî íà цялото ÷îâå÷åñòâî. Òàêа è òîва, коеòî е изâъðøèë Õðèñòîñ е âъçäåéñòâàëî íà âñички хора. Êîãато Õðèñòîñ дошъл в този свят è ïðèел ÷îâåшка ïðèðîäа, Той не е дошъл êàто îòäåëíà ëè÷íîñò. Той е дошъл êàто âòîðи Àäàì, âòîðî ×îâå÷åñòâî èëè âòîðи ïðåäñòàâèòåë на цялото ÷îâå÷åñòâо. Затова както ние сме ñъãðåøèëè â Àäàì, â Õðèñòос, êîйòî е упазил в ñъâъðøåíñòâо Áîæия закон ние сме праведни. Ïðè âъïëîùåíèето на Õðèñòà Áîã ни е ïîìåñòèë «â Õðèñòа» (виж 1 Êîðèíтÿíи, 1:30). Òîва, което е направил Õðèñòîñ, също е ïîâëèÿëî íà цялото ÷îâå÷åñòâî. Чîâå÷åñòâото има äâà ïðåäñòàâèòåëÿ - Àäàì è Õðèñòîñ. Нå ìîæåì да кажем íåщî ïîäîáíî за други хора.
Като сме уñòàíîâèли òîва, нека се îáъðнем êъм Ðèìëÿíи (5:15-18), за да видим в какъв смисъл Àäàì се ÿâÿва в ïðîòèâîïîëîæíîñò на Õðèñòà. Àäàì ñъãðåøèë è îñъæäåíèåто è ñìъðòта премина в цялото ÷îâå÷åñòâо. Õðèñòîñ íå ñъãðåøè. Той беше съвършено послушен на Áîæията воля. Той èзïъëíè âñички изисквания на çàêîíà, à също и óìðя çà ãðåõовете на ÷îâå÷åñòâото като му донесе îïðàâäàíèå за æèвот. Неговото ïîñëóøàíèå Ïàâåë íàçовава «ïðàâäата от Áîга» (Ðèìëÿíи, 3:21).
 ñòèõове от 15 дî 18 са казани äâå неща за Õðèñòа, êîиòî не трябва да ги прилагаме към това, което е направил Àäàì. Ïъðâîто – изâъðøåíîто от Áîãа за ÷îâå÷åñòâото â Õðèñòа е íàçоâàíî äàð, то се дава по áëàãîäàò, à íå çà çàñëóãè. То не става наше àâòîìàòè÷åñêè. За да се ðàäâàме на този äàð, ние трябва да го приемем.
Âòîðîто – òîва е изразът «много повече». Това е любимия израз на àïîñòîëà, êîйòî е èзïîëçâàë, ðàзêàçâàйки за Õðèñòа. Той означава, ÷е òîва което ние получаваме â Õðèñòа е много повече от това, което сме загубили â Àäàì.
Êîãàто Õðèñòîñ ни èзêóïè, Той не ни върна ñòàòóñа, êîйòî èìахме â Àäàì, íî ни äàде много повече! «Íî äàðбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради ïðåгрешението на еäиíия измряха мнозината, то Божията áëàãîäàò è äàðбата чрез áëàãîäàòта на еäиíия ÷îâåê, Èñóñ Õðèñòос, много повече се ïðåумножи за ìíîзината» (Ðèìëÿíи, 5:15). Този текст ни говори за две неща:
1. Òîва, което са изâъðøèëè Àäàì è Õðèñòîñ е ïîâëèÿëî íà ìíîзината, в смисъл на цялото ÷îâå÷åñòâî, защото думата «ìíîзината» тук се îòíаñÿ за ÷îâå÷åñòâото.
2. Изâъðøåíîто от Õðèñòîс е напълно ïðîòèâîïîëîæíî на тîва, коетî е направил Àäàì.
 ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:16) се казва: «Нито е дарбата, каквата бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание». Ние не ïîïàäàìе ïîä Божието îñъæäåíèå â ìîìåíòа, êîãата за ïъðâи път â æèвота ñъãðåøàваме. Ñ íàøåто ðîæäåíèе сме äåца на Àäàìà è за това сме част от îñъäåíîто и îáðå÷åíî íà ãèáåë ÷îâå÷åñòâо. Âие ìîæå да êàжете: «Това е íåñïðàâåäëèâî». Íî ïîçâîëеòå ìи да ви êàжа ñëåäното. Áîã êàçàë на Àäàì: «Â äåíя, â êîйòî ядеш îò íåãî (îò äъðото за ïîçíàíèе на äîáðото è çëото), ще óìðåø». Àäàì е трябвало да óìðå â äåíя, â êîйòî е ñъãðåøèë. Ако Áîã бе ïîñòъïèë òàêа, êàêто е изисквал çàêîíа, ние не бихме æèвяëè, íî щяхме да óìðем â Àäàì. Íî ïðåäи ïàäåíèåто на Àäàì, Áîã е предвидял íàøåто èзêóïëåíèå. Èñóñ Õðèñòîñ – òîва е «Àãíåöа, çàêëàí îò ñъçäàíèето на света». Ïî òази ïðè÷èíа Áîã îñòàâèë Àäàì æèâ. Ïî тази ïðè÷èíа ние с вас сме се ðîäèëè, за да èìаме âъçìîæíîñò да изберем Áîæèя дар è да ïðåминем îò îñъæäåíèе êъм îïðàâäàíèе, îò ñìъðò - êъм æèвот. Ето, какво е èìал предвид Ïàâåë, когато казва, ÷е êîãàто Àäàì нарушил çàêîíа, «съдбата беше от един грях за осъждане на мнозината». Îáъðнете âíèìàíèå íà âòîðата ÷àñò на 16 ñòèõ: « а äàðбата от много прегрешения за îïðàâäàíèе».
Äàðът на áëàãîäàòта е äàдеí за îïðàâäàíèе íå îò еäиí, но îò ìíîãо ïðåñòъïëåíèя. Ако Õðèñòîñ бе ðåøèë ïðîáëåìа само за ãðåõà на Àäàì, òîва би áиëî íåäîñòàòъ÷íî, защото ние също сме ñъãðåøèëè. Всеки от íàñ èìа ëè÷ен ãðяõ. Аз не зная за âàøèте ãðåõове, íî аз съм извършил неизброимо êîëè÷åñòâî. Аз съм áëàãîäàðåí на Áîãа çà òîва, ÷е Èñóñ дойде не само да ðåøè ïðîáëåìа с ãðåõà на Àäàì, нî да âçеме íà ñåáе си ìîèте è âàøèте ãðåõове, ãðåõовете на целия свят (виж. 2 Êîðèíтÿíи, 5:18-21). Áîã íå âìåíява на хората ïðåñòъïëåíята им, защото Õðèñòîñ понесе върху себе си òезè ïðåñòъïëåíèÿ. Íà êðъñòа Èñóñ Õðèñòîñ óìðя íå само çà ãðåõа на Àäàì, íî çà âñички íàøè ãðåõове, минали, íàñòîÿùè è áъäеùè. Áîæèят дар е íåñðàâíимо по-голям от òîва, което сме изгубили â Àäàì.
 ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:17) се казва: «Защото ако чрез ïðåгрешението на еäиíия ñìъðòта öàðува чрез този еäиí, òî много повече тия, които получават изобилието на áëàãîäàòта è на äàðбата, сиреч, ïðàâäата, ще öàðуâàò â æèвот чрез åäèíия Èñóñ Õðèñòос». Ïàâåë ни казва, ÷е êîãàто Àäàì ñъãðåøèë, ÷îâå÷åñòâîто íå само било îñъäåíо, íî ñìðòта започнала да öàðува над хората. Íяма нито един ÷îâåê, êîйòî áи ïîáåäèë ñìъðòта áåç Õðèñòос. È ако някой е победил ñìъðòта, ïîäîáíî на Ìîèñåй, òî е само ÷ðåç Õðèñòà. Áåç Õðèñòà ÷îâåê íå е â ñъñòîÿíèе да ïðåîäîëåе ñìъðòта.
Êîãато áях â Етèîïèя се ñðåщнах ñ ðóñêè êîìóíèñò è ние говорихме за Åâàíãåëèето. Той се íàçова ìèñèîíåð на êîìóíèçìà è ñмяташе, ÷е åäèíñòâåíîто, от което се нуждае света – òîва е ìàðêñèçìа. Аз му казах: «Като не гледам íà âñички âàøè îáåùàíèÿ, ìàðêñèçìа íå ìîæå да ðåøè еäиí ïðîáëåì». Той попита: «Êой?» Аз îòговорих: «Ñìъðòта». «Äàéòå íи âðåìе – îòговори той, è ó÷åíите веднъж за винаги ще намерят отговор на âàøия проблем». Аз му казах: «Ëè÷íî аз íå се íóæäàя от âðåìå, защото съм намерил решението – òîва е Èñóñ Õðèñòîñ».
Той не се ñъãëàñè ñ ìеíе, íî ôàêòа си е ôàêò - Èñóñ Õðèñòîñ ïîáåäè ñìъðòта. Áåç Õðèñòà ние се намираме във âëàñòта на ñìъðòта. Íå е âàæíî êîëêî сте ñèëíи, ñàìè âие íå ìîæåòå да ïðåâъçìîгнете ñìъðòта. За това ãîâîðè àïîñòîë Ïàâåë. Èñóñ Õðèñòîñ íå само ïîáåäè ñìъðòта, като îòìåíè òîва, което áиëî направено от Àäàì; Той направи много повече. Â ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:17) се казва: «Òî много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата ...» Òîва, което ни е äàдеíî â Õðèñòа, е äàð è ïðèемането на този äàð, разбира се е възможно ïîñðåäñòâîì âяðа. Òåзи, êоиòî ïðèемат äàðа на ïðàâåäíîñòта, «ще öàðуват â æèвот чрез åäèíия Èñóñ Õðèñòос». Те не само ще имат вечен живот, íå само ще бъдат възкресени, íî ще «öàðуват в æèвот».
За да ни èзêóïè, Èñóñ ñòàна еäиí от íàñ è òъй êàто ние сме еäíî ñ Íего ÷ðåç âяðа, Той ðàçäåëè ñ íàс Ñâîя ïðåñòîë.  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (8:17) четем: «Ние сме ñъíàñëåäíèци с Õðèñòос». Също и в êíèãата Îòêðîâåíèå (20:6) е зàïèñàíî: «И те ще öàðуâàò ñ Íего хиляда години». Хиляда години на небето. À след това, êîãàто Èñóñ се заâъðíå отíîâо íà çåìята и я пресътвори отново è óñòàíîâè íà íåя Ñâîåто âå÷íî öàðñòâî, «ние ще öàðуâàме âî âåêè âåêîâ».  Õðèñòа ние èìаме много повече, отколкото в Àäàì. È êàто õðèñòèяíи трябва да ïîìíèм това и да не се срамуваме от èìåто «õðèñòèяíèíи».
 ïîñëàíèето към Ðèìëÿíите (5:18) се казва: «И тъй, êàêто чрез прегрешението на един дойде îñъæäането на всичките човеци...». Осъждането на ÷îâå÷åñòâîто е станало, êîãато Àäàì ñъãðåøèë. ×îâå÷åñòâîто áиëî îñъäåíî íà ñìъðò. Ïàâåë ÿñíî ãîâîðè за това. «Òàêа и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот». Това е добрата вест, êîяòî Õðèñòîñ æåëàå ние да възвестим на целия свят. Âå÷íîто Åâàíãåëèå, òðойната ангелска âåñò, êîяòî трябва да бъде ïðîïîâяäвàíà на âñÿêи народ и ïëåìå, език и люде ïðåäи да íàñòъïè êрая, се çàêëþ÷àва в òîва, ÷е â Èñóñ Õðèñòос ние èìаме ïъëíî è ñъâъðøåíî ñïàñåíèå.
За да оáîáùèм гореказаното, аïîñòîëът óòâъðæäàва, ÷е Áîã е ñъòâîðèë âñички хора в еäиí - â Àäàì. Îò един Той « е направил от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята» (Äåÿíèÿ, 17:26). Тъй като цялото човечество е било â Àäàì, êîãàто той ñъãðåøèë, ние сме âъâëå÷åíи â нåãîвия ãðяõ. Ние íå сме âèíîâíи за нåãîвия ãðяõ, но ние ó÷àñòââàме в този ãðяõ è затова îñъæäåíèåто è «ñìъðòта ïðåмина âъв âñички ÷îâåци». Ïðè âъïëъùåíèето на Õðèñòà Áîã е ïîìåñòèë цялото ÷îâå÷åñòâî â Íåго. Áîã ñъåäèíèë Ñâîя Ñиí ñ падналото ÷îâå÷åñòâî. Áîæåñòâåíîто è ÷îâåшкото ñòàнаëè еäíî ïðè âъïëъùåíèето è òîва äàëî ïðàâî на Õðèñòос да стане íàø Ñïàñèòåë. Това му е äàëî прово да ñòàне Âòîðия Àäàì è ÷ðåç ñъâъðøåíия Си æèвот è æåðòâåíа ñìъðò (Със Ñâîя æèвот è ñìъðò Èñóñ óäîâëåòâîðèë âñички изисквания на çàêîíà) Õðèñòîñ èзêóïè цялото ÷îâå÷åñòâî и го îïðàâäà ïî çàêîíа за æèвот. Íî, êàêто вече казахме, òîва îïðàâäàíèå е äàð. Той трябва да бъде ïðèеò.
Ще направим няколко извода. Íàøàта âå÷íà ñъäáà íå çàâèñè îò íàøèте äåëа, íî îò òîва, êъм êое ÷îâå÷åñòâо ïðèíàäëåæèì.  Àäàì аз съм грешник è съм îñъäåí íà âå÷íа ñìъðò.  Õðèñòа аз съм èзïъëíèë çàêîíа è затова съм ïðèìèðåí ñ Áîãа.
Áîã ме ñ÷èòà за ïðàâåäеí â Õðèñòа. Това îçíà÷àва, ÷е ìîя äъëã ïðåä çàêîíа е платен è ñъãëàñíî този закон èìам ïðàâî íà æèвот â Õðèñòа.
Âòîðîто, коеòî е íåîáõîäèìî да отбележим е íàøåто ïîëîæåíèå «â Àäàì», което се е осъществило ïðè íàøåто ðîæäåíèе. Ние ïî естество îò ðîæäåíèето си сме «â Àäàì». Затова Ïàâåë íå èзïîëçва думата «äàð», когато ãîâîðи за íàøåто ïîëîæåíèе «â Àäàì» è затова в òåêñòа от ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:3) се казва че: «ïî естество сме били чада на гнева». Чрез вяðа аз ìîãа да ñòàна «â Õðèñòа». Èñóñ Õðèñòîñ ÿñíî говори за това: «Истина, истина ви казвам, който слуша Ìîåто учение è âяðва в тогова, който ме е пратил има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота» (Èîàí, 5:24).  ìîìåíòа в който чрез вяра се ïîä÷èíите на Åâàíãåëèето è ïðèåмеòå със ñъðöåто си Áîæèя дар, âие повече на сте «â Àäàì». Âие сте се простили със старото естество и сега приели Божия дар сте â Õðèñòа.
Òðåòото, което е необходимо да отбележим е, че извършеното от Àäàì е ïðîòèâîïîëîæíî на това, което е извършил Õðèñòîñ. Àäàì – това е ãðяõ, îñъæäåíèå è ñìъðò, à Õðèñòîñ - ïîñëóøàíèå, îïðàâäàíèå è æèвот. Затова, ïðèемайки Õðèñòà, íå ìîæåòå да îñòàнете «â Àäàì». Òîва, което е ïðåäñòàâено от Àäàì, íå трябва да влезе â öъðêâата. Ïîìíеòå, ÷е ïëъòта ïðèíàäëåæè на Àäàì, à äóõа на Õðèñòа. Ïàâåë ãîâîðè â ïîñëàíèето êъм Ãàëàòяните (5:24): «А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите и». Не можем да бъдем наполовина â Àäàì, казвайки: «Аз искам да бъда в Àäàì, за да се наслаждавам на ãðåõа è света» è íàïîëîâèíа â Õðèñòа, заявявайки: «Аз искам да наследя небето è âå÷íîñòта è да им се ðàäâàм». Трябва да изберем едно от двете. Да изберем днес, êъм кое ÷îâå÷åñòâо ïðèíàäëåæим.
È òàêа, âъïðîñа íå е â òîва, äîáðи ли сме или не. Ìíîãо хора казват днес: «Аз не се íóæäàя от това да стана õðèñòèяíèí и да членувам в църква. Аз не съм по-лош от вас - õðèñòèяните».
Âъïðîñът е в това, êъм êое от äâете ÷îâå÷åñòâа ïðèíàäëåæèòå? Кое избрахте: Да îñòàнете «â Àäàì», â òîва, което ви ïðèíàäëåæè ïî ïðèðîäа дадено ви îò ðîæäåíèе, èëè сте ðåøèëè да бъдете «â Õðèñòа», ïðèемайки това, което ви е било предложено като дар?
Êîãато Áîã дойде на тази земя за втори път, Той ще раздели света на две ÷àñòè. È ïðèíöèïа на това ðàçäåëåíèе íяма да бъде íàöèîíàëíîñò, ðàñà èëè âåðîó÷åíèå. Едната ÷àñò – òîва ще бъдат хора, êîиòî са îñòàнали «â Àäàì», âòîðàта ÷àñò - ïðèелите Õðèñòà. За това е êàçàíî â Åâàíãåëèåто îò Ìàòåÿ (25:31-33).
Íяма да има çíà÷åíèе âàøèя ïðîèзход и ðîäîñëîâие. Íå е âàæíî åâðåин ли сте или еçи÷íèê, ÷åðен èëè áяë. Ãëàâíия âъïðîñ в ñъäа ще бъде - êъм êое ÷îâå÷åñòâо ïðèíàäëåæèòå, ñъãëàñíî âàøия изáîð. Тези две групи хора са наречени ðàçлично â Ñâеùåíîто Ïèñàíèе - пðàâåäíи è íåïðàâåäíи, вяðващи è íåâяðваùè, къща, ïîñòðîåíа íà ñêàëа, è къща íà ïясък, цàðñòâо Áîæèå ïîä ðъêîâîäñòâîто на Õðèñòà è öàðñòâо на този свят ïîä âëàñòта на ñàòàíа, дóõ è ïëъò.
В Áîæия съд âие повече не може да îáâèíявате Àäàì çà òîва, ÷е сте îñъäåíи. Áîã ще ви зададе само един âъïðîñ. Той няма да ви порицае за това, че сте потомък на Àäàì. Той няма да ви упрекне çà ãðåõовете ви, защото знае, ÷е áåç Неговата áëàãîäàò âие íå сте ñïîñîáíи зà нещо добро. Той ще ви попита само за едно: «Какво направихте ñ áåзöåííия äàð - Èñóñ Õðèñòîс, êîйòî Аз ви подарих?»
Ако четете òезè редове и не сте приели Èñóñ Õðèñòос êàто Ñâîй Ñïàñèòåë, аз ви моля íå îòëàгайте. Æèвотът днес е твърде опасен è íèêой от íàñ íå çíàå, êîëêî íи îñòàва да живеем.
Ñìъðòта за мнозина íàñòъпва ìиãíîâåíî â ðåçóëòàò на êàòàñòðîôа èëè èíôàðêò. Нå се отнасяйте с пренебрежение êъм Áîæия äàð. Äàðът Èñóñ Õðèñòос íяма цена. «Бог толкова възлюби света, ÷е даде Åäèíîðîäíия Си Син». Íîâият Çàâåò декларира: «×îâåê ще ïîãèíå íå заради ñâîèте ãðåõîâе, íî ïîради îòхвърляне на Èñóñà Õðèñòà».
 Åâàíãåëèåто îò Ìàðêо (16:15,16) е çàïèñàíî âåëèêîто ïîðъ÷åíèå, êîеòî е äàë Èñóñ Õðèñòîñ ïðåäи Ñâîето âъçíåñåíèå на ñâîèте ó÷åíèци: «Èäеòå ïî целия свят и ïðîïîâяäвайте благовестието на âñяка òâàð». Нека всеки да óçíàå за äîáðата âåñò за ñïàñåíèе. «Êойòî поâяðâà è се êðъñòè ще бъде ñïàñåí (íå ìîæå да áъде ñïàñåí, íî ще áъäå - Õðèñòîñ ãîâîðè тук за èñòèíската âяðа), à êойòî íå поâяðâà ще бъде îñъäåí» (Ìàðêо, 16:16). Îáъðнеòå âíèìàíèå, ÷е той ще бъде îñъäåí íå защото е вършил çëî, íî защото íå е поâяðвал.
На нас ни е познат òåêñòа от Åâàíãåëèåто îò Èîàí (3:16), за мнозина той е любим текст: «Защото Бог толкоз âъçëþáè света, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот». Да пðî÷еòåì 17 è 18 ñòèõове. «Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, (Õðèñòîñ íå дойде преди 2000 години, за да приведе в изпълнение присъдата), но да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божий Син».
По нататък â Èîàí (3:36), четем : «Който вярва в Сина, èìа вечен æèвот; à който не слуша Ñиíà, няма да види живот, íî Áîæèят гняв остава на него». Ако някой от вас си мисли, ÷е íå ñи заслужава да стане õðèñòèяíèí, за да бъде спасен, защото делата му са добри, аз искам да ви кажа, ÷е ако се надявате на вашата доброта, âие би трябвало да бъдете ñъâъðøåí îò ðîæäåíèето äî ñìъðта си. Освен това, áåçãðåøíи трябва да бъдат не само постъпките ви, íî è естеството ви.  ïðîòèâеí ñëó÷àй çàêîíа ви осъжда. Åäèíñòâåíата íàäåæäа за ÷îâå÷åñòâото се ÿâÿва Èñóñ Õðèñòîñ ðàзпнат.
 ÷îâåшката ïðèðîäа на Õðèñòà âñички хора са áиëè èзêóïåíи.  ïîñëàíèето êъм Åâðåите (10:5) се казва, ÷е Áîã «е приготвил òяëî за Õðèñòа».  òîва òяëо се èзïъëíèëà ñъâъðøåíàта Áîæèÿ воля. Èñóñ ïðåäëàãà Ñåáе Си â çàìяна на òîва, което ние сме наследили от Àäàì. Аз се моля за това, íèêîй да íå îòхвърли този äàð è íèкой от четящите тези редове да не погине, îòхвърляйки Èñóñà Õðèñòà. Нека Áîã да ви áëàãîñëîâè!
|
