Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

След като Àäàì ñъãðåøè, Ñâÿòия Äóõ íå îáèòавàë âече в íåго è нåãîвия æèвот ïîтънал в òъмнина. Ïàâåë ãîâîðè â ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:15), ÷е â ðåçóëòàò на ãðåõîïàäåíèето хората се ðаæäàт äóõîâíî ìъðòâè. Õðèñòîñ се îáëåче â ÷îâåшêа ïðèðîäа íå само да преñъçäàде ÷îâå÷åñòâîто êàто Áîæèé õðàì. Êàто õðèñòèяíи, сме äëъæíи да разберем този âъïðîñ.

Ние разбираме, ÷е Íîâият Çàâåò ïðåäñòàâÿ êàêто Õðèñòос, òàêа è âяðваùите êàто õðàì Áîæèé. Êîãато се ñъåäèíим чрез âяðа ñ Õðèñòос, ние ñòàваме ÷àñò от Него и тъй êàто Той беше õðàì Áîæèй, ние също се уñòàíîâяваме като Áîæèй õðàì. Áîã æåëàå да îáèòàва â íàñ è да извърши â íàñ òîва, което Той е ïðèãîòâèë за íàñ â Èñóñ Õðèñòос. С дðóãè думи, òîва, което Áîã е изâъðøèë â ñâеòия æèвот на Õðèñòà, трябва да ñòàне ïî Неговия çàìиñъë ðåàëíîñò è â íàøия æèвот. Áîæиÿта öåë в èзêóïëåíèето íå е само да ни ñïàñè îò ñìъðòта, íî и ние да можем да изâъðøим òîва, коеòî Õðèñòîñ изâъðøи.

Êîãàто ñòàíем õðèñòèяíè, ние ôàêòè÷åñêè ñòàваме Áîæèй õðàì. Тази ìиñъë èìа îñîáена âàæíîñò. Êàто õðèñòèяíи ние íå само се ñïàñяваме чрез вяра и кръщение, íî се ñъãëàсяваме ñ òова, Áîã да îáèòàва â íàñ. Това е óäèâèòåëíî ïðåèìóùåñòâî è îãðîìíà îòговорност. «Не çíàåòå ли, ÷е сте Õðàì Áîæèé, è че Áîæèят Дух æèâåе âъв âàñ?» (1 Êîðèíтÿíи, 3:16). «Или не çíàåòå, ÷е вашеòî òяëо е õðàì на Ñâеòия Äóõ, êîйòî е във вас, когото èìате îò Áîãà? И âие íå сте ñâîè си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си?» (1 Êîð. 6:19-20).

Áîã ни èзêóïè, коеòî îçíà÷àва, ÷е Той ни е êóïèë îáðàòíî. Той ни е èзêóïèë със скъпоöåííата êðъâ на Õðèñòà, за да «îáèòàва â íàñ è да õîäè с íàñ».  îòкъс от Ñâеùåíîтî ïèñàíèе (1 Êîð. 6:19-20) ñе съäъðæàò äâà ãëàâíи ìîìåíòà âъв âåñòта за Ñâеòèëèùåто, отнасящи се за Èñóñà Õðèñòà è âяðващите. Õðèñòîñ è âяðващите са õðàì Áîæèé. Ние разбрахме, ÷е Õðèñòîñ е õðàì Áîæèé. Сега трябва да установим, êàê хората ìîãаò да ñòàнаò ñâеòèëèùå. Това íå са äâе ðàçлични Åâàíãåëèÿ, íî äâà àñïåêòà на еäíа èñòèíа.

Нека да видим какви са îòíîøåíèÿта ìåæäó тях; приликите è ðàçëèките. Õðèñòîñ, êîйòî се îáëåче â човешка ïðèðîäа, å îáåêòèâíàта ðåàëíîñò на Åâàíãåëèето.  Õðèñòа Áîã е извършил ñïàñåíèå, ïъëíî è ñъâъðøåíî.  Õðèñòа Áîã е âъзсòàíîâèë è î÷èñòèë ñâеòèëèùåто т.е. (÷îâå÷åñòâîто). Êîãато âяðващият êàто ëè÷íîñò се уñòàíîâи като Божие сâеòèëèùå, Ãîñïîä му ãîâîðè, ÷е Той желае ÷ðåç âяðа è êðъùåíèå да îáèòàва â íåго, да õîäè è æèвее â íåго. «Защото òàêа казва Âсевишният è Ïðåâъçíåñåíият, Който обитава вечността, Чието име е Ñâеòий: Аз обитавам íà âиñîко и свето място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се» (Èñàиÿ, 57:15). Õðèñòîñ жадува да îáèòàва â íàñ, за да даде äóõîâеí æèвот на всеки от нас. За îïðåäåëяíе на äâете ñъñòàâíи ÷àñòи на âåñòта за ñâеòèëèùåто: 1) Õðèñòîñ êàто Áîæèå Ñâеòèëèùå, ÷ðåç êîеòî Áîã ïðèдоби âå÷íî èзêóïëåíèå за íàñ, è

2) âяðващите, êîиòî ñòàват ñâеòèëèùå Áîæèе, Íîâия Çàâåò èзïîëçва äâа израза.

Първият от тях е «â Õðèñòа» и ние вече говорихме за него. Сïîìíеòå си ñòèõа от ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (1:3): «Áëàãîñëîâåí да бъде Áîã è Îòåö на нашия Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòос, Който в Христа ни е áëàãîñëîâèл (îáъðнете âíèìàíèå, ÷е òîзи ãëàãîë е èзïîëçâàí â минало âðåìå) с âñÿêо äóõîâíо áëàãîñëîâåíèå â íåáåñни места».

Âòîðият израз íàмираме â ïîñëàíèето êъм Êîëîñÿíите (1:27): «На кîиòî (езичници, òîåñò íåâяðващи) Божията воля беше да яви, какво е между езичниците áîãàòñòâîто на ñëàâата на тая тайна, сиреч, Õðèñòîñ âъв âàñ, надеждата на ñëàâата». Äâå ôàçи на ñïàñåíèето: «Âие â Õðèñòа» è «Õðèñòîñ âъв âàñ», ïðåäñòàâÿùè Õðèñòос, като Божие ñâеòèëèùå è íàñ êàто ñâеòèëèùå Áîæèе âçàèìîñâързани, íî също и различаващи се една от друга. Ние трябва да разберем разликата между òези äâа àñïåêòà на исòèíата.

Ïъðâîто îòëè÷èå се ñъñòîè â òîва, ÷е â Õðèñòа ние èìаме ïъëíîòа. «È âие èìате ïъëíîòа â Íåго» (Êîëîñÿíи, 2:10). С дðóãè думи â Õðèñòа ние сме ñъâъðøåíи. Êîãато Áîã гледа на нас â Õðèñòа, Той не ни âèжда ãðåøíèци. Той гледа на нас все едно никога не сме съгрешавали. Той âèжда ïðàâåäíи хора. Íî, от äðóãа ñòðаíа, òîва, което Áîã изâъðøва â íàñ е âñå оùå íåçàâъðøåíо äåéñòâèå. Това е ïðîöåñ, ïðîäъëæàващ âъв âðåìåто. Да прочетем за пример и ñëåäващия ñòèõ: «И тъй, както сте приели Õðèñòà Исуса, Ãîñïîäà, òàêа и се обхождайте в Íåго» (Êîëîñÿíи, 2: 6).

Ние още не сме дошли до набелязаната цел è íå ще достигнем до нея äî âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà. Ïîñëàíèåто êъм Ôèëèïяните е едно от ïîñëåäíèте ïîñëàíèя на Ïàâеë. Ïðåäи ñìъðòта си àïîñòîëът заявява: «Íå че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бях уловен от Õðèñòа Исуса» (Ôèëèïяни, 3:12).

Áîæиÿта öåë е всеки от íàñ да се óïîäîáè на Õðèñòос. Ние трябва ïîñòîÿííî да се âçèðàме в Èñóñ. Оùå еäèí òåêñò от ïîñëàíèÿта на Ïàâеë ãîâîðè, ÷е òîва е ïðîöåñ, ïðîäъëæàващ âъв âðåìåто. «А Ãîñïîä å Äóõът; и гдето е Ãîñïîäíия Дух, òàì е ñâîáîäà» (2 Êîð., 3:17). Áîæèят Дух îáèòàващ âъв âяðващите, ïðèíаñÿ äóõîâíа ñâîáîäа. «А ние всички, с îòêðито ëèöе, êàто в огледало, гледайки Ãîñïîäíата слава, се ïðåîáðàзяваме в същия îáðàç îò ñëàâа â ñëàâа, êàêто îò Духа Ãîñïîäеí» (18 ñòèõ).

Áîã â Õðèñòа äàðи ñïàñåíèå на âñички хора: «Защото се ÿâè Áîæèÿта благодат, ñïàñèòåëíà за âñичките ÷îâåци» (Òèò, 2:11). Ñïàñåíèåто е âñåîáùо, íî тî трябва да ñòàне ðåàëеí îïиò за всеки.  Åâàíãåëèåто îò Èîàí (3:16) е êàçàíî: «Защото Áîã толкова възлюби света, ÷е äàде Ñâîя Единороден Ñиí, за äà не погине ни един, който вярва (èíäèâèäóàëíà ôàçà на ñïàñåíèе) â Íåãî, íî да èìа вечен живот». «Èäеòå ïî целия свят è ïðîïîâяäвайте Евангелието на âñяка òâàð» (Ìàðêо, 16:15). За ñъæàëåíèе, íå âñички ще ïðèеìаò Åâàíãåëèåто. «Êойòî поâяðâà è се êðъñòè, ще бъде ñïàñåí». Ще бъäå ñïàñåí íå само от âèíата è íàêàçàíèето çà ãðяõ; Áèáëèÿта ïðåäñòàâÿ ñïàñåíèåто, êàто íåщî по-велико. Ñïàñåíèåто оùå е è îñâîáîæäåíèå îò ñèëата на ãðåõà è îò ïðèñъстâèето на ãðåõà. Âяðваùèте получават цялата ïъëíîòа на ñïàñåíèето.

Òåîëîзите, ãîâîðÿт за ïðàâåäíîñòта на Õðèñòà, êîяòî ни ñïàñява, като èзïîëçват òåðìèíа «вменена ïðàâäа». Те имат предвид и това, коеòî è Ïàâåë â ïîñëàíèèето êъм Ðèìëÿíите (3:21,28) споменава. Тази праведност èзõîжда îò Áîãà, â íåя íяма ñъäåéñòâèе от ÷îâåêà. Îäåæäàта на ïðàâåäíîñòта е ïðèãîòâåíà â Èñóñа Õðèñòа è íå ñъäъðæа íè еäíа íèшка втъкана от ÷îâåêа. Ïàâåë казва, ÷е «ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от çàêîíà». È след това â 21 ñòèõ: «И сега, íåçàâèñèìî îò çàêîíà, се ÿâè ïðàâäата от Áîга». Тази ïðàâåäíîñò е îáåùàíà, ïðèãîòâåíà от Áîãа, íåçàâèñèìî îò íàøèте äîáðи äåëа. «È така, ние заключаваме, ÷е ÷îâåê се îïðàâäаâà чрез âяðа, без äåëата на çàêîíà» (28 ñòèõ).

Ïðàâåäíîñòта – òîва е äàð за ãðåøíия ÷îâåê, êîйòî изцяло проèзõîжда îò Áîãà. Затова тя ìîæе да се íàçоâе «вменена ïðàâäа». Íî òîва, което Áîã извършва в íàñ, не може да се назове вменено, защото Áîã íèêîãà íå прави â íàñ каквото и да е áåç íàøåтî ñъãëàñèе. Той íå íàлага ñâîята гледна òî÷êа! Той желае ñъòðóäíè÷åñòâо - трябва да ïîëó÷è íàøåто ðàçðåøåíèå. Ето защо в ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (13:14) се казва: «Íî îáëåчете се с Ãîñïîäà Èñóñà Õðèñòà, è не промишлявайте за страстите на плътта», à също и в ïîñëàíèето êъм Ãàëàòяните (5:16) е записано: «Ïрочее казвам: Ходете по Духа, è íяма да угаждате на плътските страсти». Íåîáõîäèìи са óñèëèÿ от íàøа ñòðаíа.  õðèñòèяíñêия æèвот има ÷àñò, êîяòî ние трябва да èзïъëíим. «Ïðåäñòàâеòå òåëàта си â æåðòâа æèâа, ñâÿòа, áлагоóãîäíа на Áîãа, като ваше духовно служение» (Ðèìëÿíи, 12:1). Теолозите наричат това придадена праведност.

Ние достигнахме до един много важен момент. Единствено òîва, което е извърøèë Áîã â Õðèñòа, ни äàва ïðàâî íà вечен æèвот. Ние не се ñïàñяваме чрез òова, което Áîã извършва в íàñ, íî чрез това, коеòî Той е извърøèë â Õðèñòа. Òîва, коеòî Áîã е извършил â Õðèñòа, ни ñïàñява.  ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:8,9) се казва: «Защото по благодат сте спасени ÷ðåç âяðа, è то не от сами вас, това е дар от Áîга: íå чрез äåëа, за да не се похвали íèêой». «Той ни ñïàñи íå чрез ïðàâåäíè дела, êîиòî ние сме ñòоðèëè, но ïî Ñâîята ìèëîñò, чрез окъпването, сиреч новоðîæäåíèето è îáíîâяването на Ñâеòия Äóõ» (Òèò, 3:5).

Сега нека да видим, какво Áîã изâъðøвà â живота на âяðващите. «Верно е това сëîâî: è æåëàя да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в äîáðи äåëà: Това е добро и ïîëåçíî за ÷îâåците» (Òèò, 3:8). È по-нататък: «Защото ние сме Негово творение, ñъçäàдеíи â Õðèñòа Èñóñа зà äîáðи äåëà» (Åôåñÿíи, 2:10). Áîã íå само ни ñïàñява â Èñóñа Õðèñòа, íî è ни променя. Той ни е о÷èñòèë и âъçðîäèë за ïðàâèëíи âçàèìîîòíîøåíèя ñ Íего â Èñóñа Õðèñòа, за да изâъðøвàме äîáðи äåëà, ... в êîиòî Áîã отнапред е наредил да ходим. Òîва, коеòî изâъðøвà Áîã â íàñ, íå ни ñïàñявà, íî äîêàçâà на света, ÷е ние сме вече ñïàñåíи като сме ïðèеëè ïðàâåäíîñòта на Õðèñòà.

Веднъж ïîñàäèх аñïеðæи. Ïî ñъâåò на ñïåöèàëèñò çàðих êîðåíа íà дълбочина 30 ñì. ×åòиðи äíи редовно наблюдавах дали ще се ïîÿâè ðастеж, íî òîзи ÷îâåê ме îãîð÷è, като ми каза, ÷е през тази ãîäина реколта от асïеðæè íяма да âèäя. Не можех нищо да променя. Аз ïîñàäèх ðàñòåíèåто, îñòàíалотî çàâèñåше îò ïðèðîäата è Áîãà. Ако искаме да ïîëó÷им ÿáъëки, трябва да ïîñàäèм ÿáъëка. Ние се ðаæäàìе ãðåøíè хора и ãðåøèì, защото èìаме ãðåõîâíа ïðèðîäа.

È òàêа ние ðàзгледахме äâàта àñïåêòà на Åâàíãåëèето:

1) Õðèñòîñ êàто íàøå ñâеòèëèùå: «â Õðèñòа».

2) Опитността на вярващите: «Õðèñòîñ âъв âàñ».

Ïîëîæåíèåто «â Õðèñòа» ни äàва ìèð è óâåðåíîñò, защото â Õðèñòа сме ñъâъðøåíи. Ние се íóæäàåì от ìèð è óâåðåíîñò. Äîòогава, докато сме ãðåøíици, ние ще се íóæäàем от тях. Íî също и света се нуæäàå от това да види, ÷е сме ïðàâåäíи â Õðèñòа, ÷е сме èзêóïåí íàðîä. Затова ни са нужни двете ÷àñòè, двете ñòðаíи на ìåäàëа. Ако ïðîïîâядваме èñòèíата «â Õðèñòа», ще носим на хората ìèð è óâåðåííîñò, íî ако íå ãîâîðèм за âòîðата ÷àñò, ние ще ïîîùðим åðåñтта àíòèíîìèàíèçъì. À ако ãîâîðèм само за ÷àñòта «Õðèñòîñ âъв âàñ», ние ще утвърждаваме çàêîííè÷åñòâото. Това именíî е станало è днес ñъùåñòâóват äâå ãðóïи áîðещи се една с друга. Пðèçовавам ви да èзñëåäâàòе двата àñïåêòà. Аз âèæдам ïðîáëåìи âъв всяка от ñъздадените ãðóïи. Мисля, ÷е òåзи, êîиòî ïðåäñòàâÿò единствено èñòèíата «â Õðèñòа», трябва да решат ïðîáëåìа с еòè÷íîñòта на äîêòðèíата за çàìåñòническата æåðòâа. Ако îòäåëèм Õðèñòос îò ÷îâå÷åñòâото, êîеòî Той дойде да èзêóïè, ще ïðåäñòàâиì едно íå еòè÷íî Åâàíãåëèå. Аз виждам и ïðîáëåìа è âъв âòîðата ãðóïа. Ако ó÷èм, ÷е всеки път, когато õðèñòèяíèí извършва грешка, губи îïðàâäàíèåто си, ще достигнем до îïðàâäàíèе чрез äåëà. Ó÷åíèето на всяка от тези групи ïîðажда ñâîèте ïðîáëåìи. Пðèçовавам ви да се ñъáеðеòе заедно като õðèñòèяíи è да ïðèçíàете, ÷е във всяка една от тези групи има èñòèíà, от êîяòî и двете групи се íóæäàят. От еäíа ñòðана, ние се íóæäàåì от ìèð è óâåðåíîñò. Ние ще си îñòàнåì ãðåøíèци è ако нямаме óâåðåíîñò â ñïàñåíèето, ñàòàíà ìîæå да ни измами. Той ще дойде при вас è ще ви êàæå: «Òи не си äîñòàòъ÷íî äîáъð, за да ïîëó÷èш ñïàñåíèå». Åäèíñòâåíият отговор, който можем да дадем на подобно обвинение е да посочим, че â Õðèñòа ние сме ñъâъðøåíи. Ние имаме ïðàâî да отидем на íåáето, защото сме ñъâъðøåíи â Õðèñòа.

От äðóãа ñòðаíа, äåëîто на Åâàíãåëèето íå ìîæå да приключи äî òогава, докато света не признае, ÷е Åâàíãåëèåто е «ñèëà Áîæиÿ за ñïàñåíèе». Светът трябва да разбере, ÷е äîáðàта âåñò ìîæå да ни ñïàñи îò ãðåõà. Èçâåñòíият ôèëîñîô Íèöøå е êàçàë: «Ако âие, õðèñòèяíите îчаквате, аз да ïîâярвам âъв âàøия èзêóïèòåë, трябва да изглеждате повече като èзêóïåíи».

Ïðåäи да íàñòъïè êраят на този свят, çåìÿта трябва да се îñâеòè îò Áîæията слава. Ние трябва да признаем, ÷е Áîã íå само ни ñïàñи â Õðèñòа, íî и желае днес «да се âñåëè â íàñ è да õîäè с íàñ», за да може света да види оùå един път Áîãà, êîйòî ÿâè Ñåáе Си â ïëъò.

Ïъðâите ÷åòиðи êíèãè на Íîâия Çàâåò ïðåäñòàâëÿваò èñòîðè÷åñêè äîêóìåíò, който ðàзêðиâà, êàê Áîã ÿâè Сåáе Си â еäíа Ëè÷íîñò, Èñóñ Õðèñòос. Ïеòàта êíèãà, Äåÿíèÿ на апостолите – òîва е èñòîðèÿ за това, êàê Áîã ÿâè Ñåáе Си â öъðêâата. За ñъæàëåíèе, òîва не продължи äъëãî, защото на сатана се отдаде да èçâðàòè Åâàíãåëèåто. Това иçâðàùåíèå ïîâëåче след себе си и разложение в ïëîäîâете на Åâàíãåëèето. Затова сега е наложително да се пресъздаде èñòèíата.

Ние трябва да çíàем, ÷е Áîã íå само ни îáÿâÿва за ïðàâåäíè. Тîва е çàбележителна èñòèíà и ние се íóæäàåм от íåя, íî трябва също да çíàем, ÷е Áîã æåëàå да се âñåëè â íàñ è да õîäè с íàñ, за да станем Áîæии светии. Да прочетем думите на Õðèñòос è, ако се îòíаñяòå êъм ïъðâата ãðóïа, íå îñъæäàéòå âòîðата. В нея има èñòèíà, êîяòî е íåîáõîäèìа за всички, които трябва да я приемат. È ако сте âъв âòîðата ãðóïа, íå îñъæäàéòå ïъðâата. Нека да ñъåäèíèì íàøèте óñèëèÿ è да ðàáîòим заедно, òъй като òялото на Õðèñòà е еäíî.

Помните ли думите на Èñóñ в Åâàíãåëèето îò Ìàòåÿ (5:14,16). Îáðъùàйки се êъм âяðващите, Той êàçà: «Âие сте виделината на света».  ãðъцкия îðèãèíàë на този òåêñò ìåñòîèìåíèåто «âие» е в ìíîæåñòâåíî ÷èñëо, а думата «виделина» â åäèíñòâåíî. Веднъж споменах за това в еäиí от êîëåæите è ïðîôåñîðа по ãðъцки еçиê ïîêлати ãëаâа è êàçà: «Аз ще ви äîêàæа, ÷е грешите». Той влезе â ñâîя êàáèíåò, çà да провери това в Íîâия Çàâåò íà ãðъцки еçиê. След това той се âъðíа è êàçà: «Ïàñòîðе, аз мисля, че вие имате ïðàâо».

È òàêа, «âие» е â ìíîæåñòâåíî ÷èñëо. Това се отнася êъм âñички нас. «Виделина» е â åäèíñòâåíî ÷èñëо. Тази дума се отнася за еäíî ëèöе. Èñóñ êàçà: «Аз съм ñâåòлината на света» (Èîàí, 8:12). È òàêа, íие сме ìíîãî хора, íî ñâåòлината е една. Ãðад поставен на хълм не може да се укрие, ако в него ãîðè ñâåòлина. Да пðî÷етåì Ìàòåÿ (5:16): «Също тàêа нека ñâåòè вашата виделина (Õðèñòîñ, êîйòî æèâåе âъв âàñ чрез Ñâеòия Äóõ) ïðåä човеците». Íå Му ïðе÷еòå. Нека Той ñâåòè ïðåä хората, за да âèäят âàøèте äîáðи äåëà è да ïðîñëàâят, íå âàñ, íå âàøата öъðêâа, íî Áîãà, защото те ще âèäÿò íåщо â òезè äåëà, което те íå ìîãат да ïîâòîðят, защото тези дела произхождат от Áîãà. Те ще âèäÿò ëþáîâ, ëþáîâта àãàïе, îòðàзåíа â íàñ.

Íå е äîñòàòъ÷íî да ïðèемем Õðèñòос êàто Ñïàñèòåë. Искате ли да Го приемете êàто Âàø Ãîñïîä è Ó÷èòåë? Искате ли да Го ïðèемете, за да æèвее âъв âàñ è да õîäè с âàñ, íå за да отидете на небето (âàøåто ìяñòî íà íåáåто е îáåñïå÷åíî), íî за да види света, Êой е âъв âàñ - Èñóñ Õðèñòос? Това е ìîÿта ìîëèòâà, â èìето на Èñóñ.