Евгений Гиндев световната конспирация



страница4/10
Дата22.07.2016
Размер1.43 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Той казва едно към едно: „Това беше една манипулация на ЦРУ. Знам много добре как се създаваше досието и се прехвърляха документите, как се работеше с Клеър Стерлинг. Освен това ние много добре знаехме, че не са българите, защото имахме наши хора във всички техни служби по онова време. Ние имахме свои хора и във Ватикана. И знаехме много добре, че не са българите“.

Атентатът срещу Йоан Павел II е събитие с огромно историческо значение и огромен отзвук в този момент. Той позволява на Рейгън да създаде доктрината „Империя на злото“. Например атентатът на 11 септември също е едно историческо събитие, с огромен отзвук, което също не би могло да бъде организирано само от трима души. То позволи след това на Буш да създаде своята доктрина за „Оста на злото“. Може би им липсва фантазия или лингвистична умелост, затова решават да променят само една дума.

Много трудно се стига до истината. Ще ви дам пример с масонската ложа „Propaganda Due“. Нейният велик майстор Личо Джели и до днес е жив (над 90-годишен е в момента). Всеки ден в италианския печат има някакъв скандал, свързан с тази ложа, а тя уж вече не съществува. Като имате предвид, че един от членовете на тази „бивша“ ложа е Силвио Берлускони, представете си колко хора искат да се ровят във всичко това. Говорим за събития „от вчера“. Всички архиви, документи и прочие, все още са секретни. Може би историците ще се доберат до тях след 30-50 години. Това са структури от стратегическо значение и скоро няма да бъдат разсекретени.

Знае се, че остатъците от “Stay behind” все още действат. Но какво ще стане, ако се разкрие информацията и фактите станат известни? Какво би означавало това за световния ред днес?” (продължение на позицията и разкритията на Румяна Угърчинска има в материала й поместен във в. „Галерия” от 28.01 – 3.02.2010 г.).

Независимо от всички опровержения, обвинението още тегне върху България по един или друг начин. По радиата ни наричат “държава в сянка”, италианската национална телевизия показва съвременна България във документален филм със заглавие “Кръгът на грешниците в ада”, сиреч ние, българите, сме грешници и затова страната ни е ад (??). Показателна е, особената активност на италианците в оплюването на страната ни, нищо че падаме нещо роднини по женска линия (майката на Симеон Сакс Кобур Готски е от италианския кралски двор). От прословутия антентат италианците непрекъснато ни ругаят и се чудят как да ни наврът в някакъв скандал. Не стига, че сме искали да убием римския първоепископ, но освен това : шефа на полския профсъюз “Солидарност” и бъдещ полски президент Лех Валенса, ръководителят на Италианската комунистическа партия Енрико Берленгуер. И тъй като с тях не сме успели, сме си изляли гнева върху беззащитната Емануела Орланди. Която сме разпартачосали. Ето какви диваци и пладнешки балкански убийци са българите и тяхното ДС – слуга за “мокрите” дела на КГБ, както твърди италианския правораздавач Фердинандо Импозимато. И като капак, журналистта Антонио Ферара ни нарече „раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора” (в. 24 часа” от 6.04.2000 г.).С изключение на Чехословакия и ГДР, друга държава от социалистическия лагер не подкрепи усилията на България да се изплъзне от задушаващата прегръдка на елитарната игра. Особено страно изглежда пасивността на съветското ръководство и на КГБ.

Напоследък, в печата, се появиха сведения за терористичната организация на НАТО „Гладио” (някакъв вариант или подобие или самото “Stay behind”).По всичко изглежда, че освен основните си задачи, организацията се е използвала и в „елитарните игри”. Нейните доказани връзки с прочутата италианска масонска ложа "Propagаnda Due" (Р-2), с банката на Ватикана, ни отвежда към световното задкулисие, а принадлежността й към структурите на НАТО – към висшите политически среди на западните държави (виж статията на Иван Аладжов във в. „Дума” от 16.01.2010 г.).

Може само да си представим, колко много неща ще станат достояние на обществото след някоя и друга година.

Пипалата на „Световната конспирация” лежат и върху България, но тук се ползва огромната паяжина на изградени и в миналото, и сега лични, семейни, фамилни и корпоративни връзки и влияния. Открито се говори, че „представител” на „конспирацията” е гражданската организация „Глобална България” пълна с личности с поливалентно политическо минало непосредствено свързани с „големите пари” (за повече информация виж сп. „Тема”, бр. 47/2002 г., стр. 16-23. Виж още сайта www.2020.bg и цитираната по-долу книга на Григор Лилов, стр. 86-114 ). Помагачи има и в българското „бяло масонство”, в български политици близки до някои световни бяломасонски организации, както и в някои еврейски граждански организации.При желание може да се намерят и много други индикации.

Интересно, но спорно обобщение на идеята за „световния заговор” ще намерите в показанията пред НКВД на видният съветски държавен и партиен деец Кръстьо Раковски в интернет на адрес : delostalina.ru/?р=101-69k или в моята книга „Векът на Сталин”, част трета (стр. 298-308). Друг полезен източник е книгата на българския емигрант Никола М. Николов „Световната конспирация. Това, което историците не ви казват”. Книгата обаче трябва да се чете много внимателно и критично (виж сайта Вебстер търпли). Друга наскоро излязла книга „Тайният проект „Бойко Борисов” с автор Григор Лилов (из-во „Кайлас”. София, 2009. 368 страници) е полезно четиво, въпреки че част от факти и тяхната интерпретация, са спорни. Григор Лилов дава интересена визуална представа за повелителите на съдбите ни :

„Те не седяха в залата, а в дискретно помещение до нея. Четирима строги, костюмирани в черно мъже. Блестящи бели ризи, дискретни врътовръзки. Изсечени от камък, волеви лица. Около 50-годишни. Знаеха английски, говореха руски. Един от тях завършил Харвард. Другите двама – не по-малко елитни западни университети. Забележителни професионалисти – фамилиарно на ти със световните финансии и парите. Бяха сред най-истинските босове, вместо сред онези на конци.”(стр. 240-241)

Едно сравнение с друг цитат показва, че горният портрет е верен.

„Бил съм много пъти в САЩ – пише Владимир Овчински – и съм забелязал, че в публичните органи на властта седят и работят много странни хора. Истинският „цвят на нацията” е в различните граждански и неправителствени организации, които получават от бюджета стотици и милиони долари. За тях почти нищо не се знае, но точно те се занимават с реална разузнавателна и дипломатическа работа. Тези параполитически структури са скелета на наднационалната власт” (в. „Завтра” от 9.09.2009 г.).

Така интерпретирана „световната конспирация” не съдържа никакви по-големи тайни отколкото всяка власт. Тя е най-обикновено продължение на властта на парите, на тяхното логично желание да притежават цялата власт, която да използва в свой интерес. Желанието само е прикрито и натоварено с различини нравствени и политически цели за да изглежда, че има вековна традиция и, едва ли не, е одобрено от Бога. Така то кореспондира с безсилието на обикновените хора да си обяснят природоисторическия процес без да преписват неговите резултати на неясни и тъмни сили, който непрекъснато заговорничат. Това, обаче, по никакъв начин не пречи на реалното съществуване на „световната конспирация” и на реалното заговорничане на световните плутократи в съюз с политическите лидери.

Така по естествен начин достигаме да начините, методите и инструментариума използван от хората на „световния заговор” за лансиране и реализиране на своите идеи в обществата.

2. КОНСЦИЕНТАЛНАТА ВОЙНА

Същността на консциентална война е описана от Юрий Громико : „Консциенталната война предзполага, че светът е в нов етап на борбата-конкуренция между различни форми на организиране и функциониране на съзнанието и цели за поразяване и унищожаване са различните типове съзнание. Следователно, задачата е пълното унищожаване (изтриване) на определени типове съзнание, изтласкването им извън границите на цивилизационно допустимите и приемливи форми. Що се отнася до физическите носители на унищожаваното съзнание, те може да бъдат запазени, ако се откажат от старото съзнание. Подобни процеси са наблюдавани и в миналото, не са нещо ново (изместване на езическото съзнание от християнството), но сегашният етап на консциенталните войни се характеризират с тоталния си, глобален характер, при който тези войни стават водещи на планетата. Много е важно да се схване, че унищожаването на определен тип съзнание води след себе си разрушаване и преорганизиране на общността създала това сознание” (виж сп. „Россия-2010” от 1996 г.)

За вирусите всички знаят.Има вируси за поразяване на тялото (биологични). Има вируси за поразяване на информационните системи (компютърни), има вируси за поразяване на суперкомпютъра мозък (когнитивни), а има вируси за поразяване на социо-културната макро-система (култура, цивилизация). Това са социокултурните вируси. Тези вируси атакуват днес голяма част от глобалното информационно пространство. Превръщането на съвременното общество в сборище от съвременни номади, които могат само да пресмятат с калкулатори и за които пародийното чифтосване е начин за самоизразяване, е проява на тяхното действие. Социокултурните вируси са бойното оръжие на консциенталната война.

На 30.10.2009 г. руският президент Димитър Медведев публикува на своя сайт кратък материал озаглавен „Паметта за националните трагедии е също така свещенна, като паметта за победите” (виж medvedev.kremlin.ru/-5к). Този материал е много двусмислен и изразява в сбит вид цялата мирогледна безпомощност на днешните руски управници, тяхната историческа обърканост, липсата на отправни репери и сигурни критерии за орентиране в един сложен и объркан свят. „И до днес може да се чуят мнения – пише Медведев –че многобройните жертви са оправдани в името на висши държавни цели. Аз съм убеден, че никакво развитие на страната, некакви нейни успехи и амбиции, не могат да се постигат с цената на човешката болка и страдание. Нищо не е по-ценно от човешкия живот”.

Явната философска несъстоятелност на казаното от руския президент предизвиква основателни съмнения и насочва нашето внимание в друга посока. Щом Медведев трябва да разбира какво говори, той говори съзнателно и с определена цел. Той дава определени знаци на обществото насочени към преодоляване на съществуващи стериотипи и към насаждане на нови. С други думи, той запуска социокултурен вирус.

Стереотипа е свойство на ежедневното съзнание, опростена представа, която не се ражда от собствения емпиричен опит.

Стереотипа е икономичен модел на реагиране, защото работи въз основата на готови рецепти, вече възприети от групата или обществото към което принадлежи човек. Стереотипа е оценачен феномен. Той не е неутрален, а е зареден с емоции и е социално детерминиран. Стереотипа притежава извънредна устойчивост – той или не се променя или се променя с много усилия, даже ако се разминава с емпиричната действителност. При стереотипа не е толкова важна конкретната ситуация, а как тя се възприема от индивида.

Стереотипа не се нуждае от доосмисляне – той е завършен готов продукт и също наготово се възприема от публиката. (по книгата на Здравко Райков – Публична комуникация. „Дармон”. София, 1999 . 223 страници).

В случая с руския президент, социокултурният вирус е насочен към стериотипите герой и героизъм. Анализ на този вирус прави Денис Тутмаков (в. „Завтра” от 3.11.2009 г.)

„В зловещата нощ преди Хелоин президентът Медведев реши да разтълкува на младите хора какво е това репресии. Заклемявайки позорно „престъплениата на Сталин” той прибягна до „авторитета” на Слженицин и възропта за милионите загинали през 30-те години.

Поставяйки нравствен фундамент под своята историческа екскурзия, господин Медведев заяви: „„И до днес може да се чуят мнения , че многобройните жертви са оправдани в името на висши държавни цели. Аз съм убеден, че никакво развитие на страната, некакви нейни успехи и амбиции, не могат да се постигат с цената на човешката болка и страдание. Нищо не е по-ценно от човешкия живот”.

Всички това е написал не простодушен поет, не изплашена майка, не влюбен юноша,не потънал в съзерцаване на хармонията на света философ. Написано е не в мигови на национален триумф, когато повече не трябва да се напрягат народните сили за постигане на велики цели. Фразата „ никакво развитие на страната, никакви нейни успехи и амбиции, не могат да се постигнат с цената на човешката болка и страдание” е произнесена в един от най-драматичните моменти от историята на моята страна.

Ако президентът е прав, ако нищо не е по-ценно от човешкия живот, то няма и Родина, няма и нация, няма и Бог. Героите изчезват заедно с техните подвизи. И любовта с нейните саможертви се превръща във фикция. Ако човешкия живот е самодостатъчна величина, която няма равна на себе си, изчезва и смисъла на живота : за какво да се живее – заради самият живот ?

И още по-ефимерни стават и всички абстрактни понятия : власт, Кремъл,президент. Вас също Ви няма, господин Медведев !

Всичко,което е по-висшо от един човешки живот, се изключва от руския президент. Това става в трагичен исторически момент, когато страната може да бъде възродена само от всеобщи страстни героични подбуди, стоящи много по-високо от интересите и проблемите господстващи в едичинта човешка личност”.

Медведев е юрист. Следователно, е изучавал философия и трябва да знае знаменития извод на Кант : „Един конкретен човек е чиста априорна случайност”.

Медведев е и политик. Следователно, трябва да помни речта на Уистън Чърчил пред британския парламент произнесена на 13.05.1940 г.

„ Ще ви кажа същото, което казах на тези, които влязоха в правителството – не мога да ви предложа нищо, освен кръв пот и сълзи. Пред нас е период на тежки страдания. Пред нас са много, много месеци на борба и лишения. Ще попитате : каква е нашата политика ? Ще ви отговоря : да воюваме по суша, море и по въздуха с цялата мощ и сила дарена ни от нашия Бог, да воюваме срещу чудовищната тирания, каквато до сега не е имало в мрачния и жесток списък на човешките престъпления...Ще попитате, каква е нашата цел ? Ще ви отговоря с една дума : победа, победа на всяка цена, победа каквото и да стане, победа без да се съобразяваме с всички ужаси, победа, колкото и да е тежък пътя към нея, защото без победа не можем да оцелеем – разберете това – няма да оцелее и Британската империя, няма да оцелеят вековните импулси движещи човечеството към неговите цели”.

Разбира се, Медведев не е Чърчил, тогава Русия много бързо би се оправила, но подхода на големия политик впечатлява. Един президент така би трябвало да говори с народа.

Докато Д.А.Медведев се мъчи да заличи примера на героите и да насажда новият постхуманизъм, другаде, зад океана се засилва възхвалата на личния героизъм, и обществото се готви за новите си планетарни цели, за планетарния героизъм.

Има изключително интересен и поучителен холивудски научнофантастичен филм. Нарича се „Пришелецът” с Арнолд Шварценегер. Филмът е произведен през 1987 г. и е номиниран за наградата „Оскар”. Това е малко странно, защото такива филми не са чести гости на подиума на забележителната награда. В случая има защо.

Филмът, в типично американски стил, възпява мъжеството и героизма на Човека в неравната борба с извънземното Зло - Зло неимоверно могъщо и безпощадно (нещо, което резполага с неограничено сила и мощ няма понятието за добро и зло).Побеждава Човека с огромно напрягане на ум и изобретателност, с цената на кървави жертви на много човеци. Побеждава, защото трябва да победи, защото е Човек, а не априорна случайност.

В момента при препълнени салони в Сатеричният театър-София се играе постановката „Ноември” от Дейвид Мамет.Тя се занимава с темата за неадекватната личност, която може да заема висок пост. По време на представлението многократно звучи репликата : „Ще те кача на товарния самолет за България” (в оригинала самолета е наречен „свински”). Така американският президен заплашва своя служителка лисбийка, която пише речите му. Тя токущо се е върнала от Китай (?!). Там е осиновила дете, но се е заразила от птичи грип.

Всеки път при споменаването на тази реплика залата в Сатирата избухва в аплодисменти. Така шумно и видимо се съгласяваме с констататцията за лошия материал. (и напразно ! Президентът трябва да изпрати своята служителка не в България, а в Исландия, при нейната „колежка”, лисбийката министър-председател !). (по материала на Кристина Патрашкова във в. „Труд” от 14.02.2009 г.).

Трудно може да си представим подобни реакции във Великобритания, САЩ или във Франция. Вероятно там биха усвиркали представлението и то повече нямаше да се представя. В България се оказва възможно, защото 20 години от средствата за масова информация се излива порой от социокултурни вируси. Ето типично откровения на известния журналист и българофоб Петър Волгин :

“Аз не мечтая за Велика България –захластнато пише г-н Волгин – Тази мечта ми се вижда скучна и глупава. Така и не успявам да изпитам интелектуална възхита нито от снопчетата на Кубрат, нито от маниите на Симеон Първи да бъде император на българи и ромеи, нито от чутовните подвизи на хайдутите, за които обирането на някой османски керван е било висша форма на патриотизъм...

Колкото и да се стараят учителките по литература, колкото и патетично да звучат гласовете им, учениците не се покъртват интелектуално при анализите на “За буквите” или “Опълченците на Шипка”. И това е така, защото учениците, а и техните майки и татковци, си имат къде-къде по-важни работи, за които да мислят, отколкото да се прехласват пред стародавното величие. Родителите трябва да изкарват пари, а отрочетата им не искат да слушат за Крали Марко и Петко войвода, защото предпочитат да имат друг тип знания, които да им помогнат да продължат образованието си не в София или Свищов, а във Франция, Германия или Америка” (в. „Сега” от 1.11.2005 г.).

Какво би се случило с г-н Петър Волгин и с неговите съмишленици в цивилизована Европа и в САЩ ?

В Англия, Франция и Германия биха ги замеряли с камъни и с развалени яйца; В Румъния, Полша, Унгария и Гърция биха ги отлъчили от нацията заедно с обществено проклятие; в САЩ биха ги вкарали в затвора; в Испания, Италия и Албания биха ги застреляли. И във всички страни това ще бъдат нравствени постъпки.

Трудно е да си представим как чрез критериите на Волгин и сие, ще преценим грандиозните тържества в Англия по случай 200-годишнината от трафалгарската победа, с участието на английската кралица. Или да кажем, не по-малко грандиозното честване на 60-годишнината от десанта на съюзниците в Нормандия.

Сам по себе си “случая Волгин” не е толкова важен - какви ли ги няма в медийното пространство. Има един отряд на “мечоносците на глобализма”, сред които се открояват Харалан Александров, Евгений Дайнов, Ивайло Дичев, Йордан Ефтимов, Андрей Райчев и др. млади и стари авангардисти. Важното е, че им се дава широко поле за медийна изява, че тяхните откровения се натрапват на зрители, слушатели и читатели, че се толерира и пропагандира своеобразен “ментален геноцид” срещу българския етнос.

Народ, който пренебрегва и губи менталната връзка със своите мъртъвци, няма историческо бъдеще. Но точно това е целта и тя е много заразителна.

Ето как представя българите министър-председателя Бойко Борисов : „Най-големият проблем на България е лошият човешки материал. Каква е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 000 турци, 2,5 милиона пенсионери, които с цялата им глупост ги води носталгията и затова отват под строй да гласуват за Станишев” (цитира се по в. „Сега” от 5.02.2009 г.).

Този национален нихилизъм, непрекъснато демонстрирания срам от това че сме българи, е пряко следствие от действието на социокултурните вируси.

В заразяването телевизията стои на първо място.В аналитичната статия „Всеядният пигмей Мамалев. Дъното в „Царете на комедията” ( в. Уикенд” от 21-27.11.2009 г.), Васа Ганчева прави убйствен анализ на популярни предавания по телевизиите, за да завърши с извода за „лишената от всякакъв смисъл телевизонне гадост... Сега на власт са типчета с мислене и език на улицата, лишени от всякаква култура и колорит”. Бегъл преглед на телевизионните програми ще установи поразителни неща : разгул на предавания за пари („Лесни пари”, „Треска за злато”, „Сделка или не”, „Трезор”, „Стани богат”, Dancig Stars, Survivor), странни с естетиката си детски предавания (Мъмбъл-Бъмбъл, Фокс кидс блок, Попай на море, Майти Маус и приятели, Томбик и БиБи), извратени и развратни предавания от рода на „Без дрехи”, „Пълна лудница”, „Вечерно шоу на Азис”, „Цената на славата”, „Сексуални изповеди”.Налага се традицията да се говори на малки имена (Ива, Галя, Боги) и да се пропагандират прякари (Георги Иванов – Гонзо, Александър Александров – Кривия, Славчо Василев – Дървото, Веселин Наковски – Песа, Митко Станков – Бузата, Георги Йорданов – Ламята, Владимир Андонов – Тапата, Владислав Атанасов – Шамара). Заедно с печатните издания се разпространява някакъв български новоговор, неразбираем и увреждаш живия български език : съспенс, хорър, фрии райд спирит, ток шоу, премиършип, за да се стигне до следната изцепка – Шортстопът на „Ню Йарк Метис” Хосе Рейс е хвърлил топката от въздуха към първа база, след като е изгорил на втората Райън Хауърд при успешен опит за дайбъл плей в 6-я инг на мача срещу „Филаделфия”.

В спорта усилено се пропагандират елитни спортове като езда, голф, тенис, заедно с хамалските американски спортове, копия на далеч по-приличните английски такива : бейсбол, американски футбол, кеч-борбата (предавеното „Първична сила”). Българското кино е обсебено от желанието да се докаже на световно равнище, тъй като тъпите български зрители не са дорасли до прозренията на чуждите културтрегери. „Децата на родното кино...се самоопределят като част от културният елит без граници и желаят да се докажат именно в него” (Антония Ковачева от прегледа на „новото” българско кино във в. „Труд” от 21.04.2009 г.). Върви и заразяването със един стериотипа от главните вируси на масовата холивудска продукция: Армагедон е близо ! (филмите за природни катастрофи). Затова не мисли за протести и революции, а живей час за час, ден за ден. Живей пълноценно и се забавлявай както си го мислиш и представяш.

Когато пътуваш по българските пътища правят впечатление два рекламни билборда. На единият пише : “Ние знаем как да живеем !”. На следващия : “Накарай света да се върти около теб !” Двата призива в единство показват много повече от десетки страници геополитически, политически или антропологичен анализ какво става около нас, в каква нравствена и поведенческа атмосфера живеем. И като капак обществото беше информирано с възторг, че в страната имало фолк – диви (“Каста Дива” ?), такива като Татяна Маца, Дана Интернешинъл и Сиси Боата.

Не може се да отмина и друго модно увлечение наричано „нов прочит в изкуството”. Това просто означава, че класическите произведения се осъвремяват на базата на най-спорните и авангардни тенденции които са част от социокултурните вируси. За какво става дума проличава от едно интервю на известният наш артист Робин Кафалиев : „За да се научиш на изкуството да правиш хубави пародии или както е модерно да се казва „да прочетеш една пиеса по друг начин”, трябва първо да се научиш да я четеш в оргинал. Най-напред някой някъд трябва да постави, да речем, „Ромео и Жулиета” като класическа трагедия, за да могат нашите деца да видят автентичното Шекспирово произведение, едва после – на друго място, да направиш Жулиета проститутка, Ромео- гей, Тибалт – наркотрафикант или кандидат-депутат. Ако чистата форма не съществува първоначално, то и пародията не се разбира. Ето, всички много се забавляваме с модерните интерпретации на детските приказки. Но това е, защото ги знаем наизуст в чистата им версия. Ако на едно тригодишно дете започват да му разказват мръсни вицове за отношенията между вълка, Червената шапцица, нейната майка нинфоманка и похотливия ловец, детето трудно може да добие реална представа, кой е добрия и кой –лошият” (в. „Сега” от 31.05.2008 г.).

Преди две години, когато гостува в България, френският режисьор Люк Бесон каза, че детските филми не са това, което бяха. Той коментира, че големите студии използват етикета "анимация", за да привлекат вниманието на възрастните, а малчуганите изобщо не могат да разберат шегите и смешките, защото не са от техния свят.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница