Еволюция в мениджмънта. Концепция на управлението

1. 
   Еволюция в мениджмънта. Концепция на управлението
   

Управлението/мениджмънта е процес на целенасочено въздействие или взаимодействие върху определена система, с оглед поддържането и в състояние, определено от предварително зададени параметри, при който ролята на човека е решаваща.

Организационните принципи на мениджмънта са изходните предпоставки за разкриване същността, обхвата, функциите и формите на проявление на този процес.

Основните мениджърски функции са предвиждането, организирането, разпореждането, координирането, контролирането.

Мениджърът е основната фигура в мениджмънта на всяка фирма, а главната му роля обобщава в едно спецификата на мениджърския труд и характерните личностни и социални качества, които той трябва да притежава, за да е полезен и за да запази мястото си в управленската йерархия.

Периодизацията в развитието на мениджмънта следва тази в развитието на обществото, а главни критерии за нея са измененията във външната среда и новата роля на човешкия фактор.

Мениджмънта се диференцира на три относително самостоятелни периода:

• 
  Доиндустриален- основан на традициите, опита, наивни съждения и интуитивни знания. Управлението се идентифицира с “върховната власт”.
  
• 
  Индустриален- утвърждава се командният модел на управление, при който на върха на пирамидата едно малцинство издава заповеди, а мнозинството се подчинява безпрекословно.
  
• 
  Постиндустриален- формира се нов иновационен тип управление. Акцентът пада върху уменията за бързо реагиране на промените в средата и адаптиране организациите към новите условия.
  

Мениджмънтът в условията на преход към пазарна икономика следва традициите на световния мениджмънт, като тенденциите в неговото развитие се свеждат до развитие на производството и на личностния фактор, а стремежът в съвременните условия е тези тенденции да се развиват паралелно.

Мениджмънтът в България е насочен към структурни реформи, развитие на нормативната база, подготовка на управленски кадри, паралелно използване предимствата на мениджмънта и маркетинга, унифициране на управлението вътре в страната с това на европейските страни.

2. 
   Стил на управление.Авторитарен стил.Демократичен стил.Либерален стил
   

Една от първите представи за стиловете на управление е свързана с името на известния немски психолог Курт Левин. В рамките на по-общата си теория за груповата динамика той разработва идеята за три типа лидерство: авторитарно, демократично и либерално.

Според Левин стилът на управление представлява съвкупност от подходи и методи, които лидерът на групата прилага при взаимодействието си с останалите членове.

Това е начина, по който мениджърът изпълнява основните функции на управление. Стилът е съвкупност то знания и умения, лични качества, отношение към подчинените.

Авторитарен стил:

• 
  цялата власт е в ръцете на лидера
  
• 
  взема решенията самостоятелно, еднолично, липсва обсъждане
  
• 
  ролите се разпределят от лидера, всички са му подчинени
  
• 
  достъпът до информация е минимален, спуска се отгоре надолу
  
• 
  контролът е щателен и детайлен до степен на опекунство
  
• 
  форма на мотивация е преди всичко страхът
  
• 
  липсва творчески и колективен дух в управлението
  
• 
  пренебрегване мнението на сътрудниците
  

• 
  властта е разсредоточена и превърната в общо достояние
  
• 
  насърчава груповото вземане на решение, стимулира участието на другите
  
• 
  разпределя ролите съобразно предпочитанията на членовете
  
• 
  достъпът до информацията е голям, протича и в двете посоки
  
• 
  контролът се осъществява с участието на всички
  
• 
  авторитетът му се дължи на неговите лидерски качества
  
• 
  мотивацията се базира на убеждението и силата на влиянието
  
• 
  делегират се права и задължения
  

• 
  разпределението на властта е минимално, дифузия на властта
  
• 
  решения се вземат само с абсолютно мнозинство
  
• 
  членовете сами определят ролите си, изискванията и критериите при изпълнението им
  
• 
  достъпност до цялата информация, всеки сам се ориентира в нея
  
• 
  контролът практически липсва, всеки се самоконтролира
  
• 
  авторитетът се гради чрез бащинско отношение към подчинените
  
• 
  решенията се вземат преимуществено от ръководителя
  
• 
  мотивацията се базира на мотото “ детето е зависимо и разчита на своя баща”
  

2. 
   Предприятието-организационна форма на стопанска дейност. Видове предприятия
   

Предприятието е самостоятелно обособена икономическа единица, която произвежда и продава стоки (предоставя услуги) в условията на заобикалящата го микро- и макроикономическа среда с цел получаване на задоволителна за собствениците печалба, като се отчитат интересите на персонала, потребителите контрагентите и обществото като цяло. Изграждането, функционирането и преобразуването на предприятията в българската икономика се основават на изискванията на действащия Търговски закон(ТЗ). Той съдържа правните норми регулиращи отношенията между търговците и стопанската им дейност. Под стопанска дейност разбираме постоянно осъществявана дейност от търговеца, която е негова професия за производство на определени стоки или услуги, които задоволяват потребностите на купувачите. Основната цел на търговеца е да получава печалба и да увеличава доходите си. Стопанската дейност като цяло по смисъла на ТЗ включва: производство и продажба на стоки; покупка на стоки или вещи с цел продажба в първоначален или преработен вид; покупка и продажба на ценни книги; комисиони; транспортни; застрахователни; банкови; лизингови и други сделки с интелектуална собственост; туристически; хотелиерски; информационни и други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и други. Стопанската дейност се осъществява от двете стопанско-организационни форми, а именно предприятия и фирми. В ежедневната практика и икономическата теория често пъти тези две понятия се използват като синоними. Въпреки това между тях има разлика:

Фирмата е наименованието, под което търговеца упражнява занятието и се подписва.

Предприятията по своята същност са основни стопански единици, които произвеждат продукти или предлагат услуги, предназначени за реализация и задоволяване на потребностите на други лица или организации.

• 
  истинност или обективност – предприятието трябва да бъде реално, истинско, което има определени цели за изграждане и функциониране;
  
• 
  изключителност (фирмен монопол) – всяко ново предприятие би следвало да се разграничава от останалите. Това разграничаване може да бъде постигнато с наименованието, предмета на дейност, атрактивността на предлаганата продукция и други;
  
• 
  стабилност – при смяна на собственика на предприятието, съществуващото предприятие продължава да функционира. Това е доказателство за стабилност;
  
• 
  публичност – регистрирането на фирмата в Търговския регистър гарантира публичността на фирмата.