ТЕМА 10 НАТО - ОСНОВНА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ В ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ЗОНА

Нато е реализация наконцепцията за атлантизма. Родина на тази концепция са сащ лансирана е идеята през втората световна война. Важно е дасе отбележи че идеята се прегръща отт чърчил в идеята за англосаксонски съюз на великобритания с бившите си колонии канада и сащ.

Възможноста за реализацията се разкрива през 1947 година с доктрината труман. Но изтински инициатор за съдаването са западноевропейците в резултат от страховете на запада .дефинирани са от опастноста за възстановяване на германия и реваншизъм от нея. Друг страх е от напредването на съветските сили в западна европа. Този старх се подклажда от силното влияние на комунистическите партии в западноевропейските страни като са парламентарнопредставени като във франция и италия участват в коалиции за кабинетите.

Дюнкерския пакт –военен съюз между великобритания и франция от 1947 година по силта на който се обединяват срещу възраждането на гепмания. След комунистическия преврат през 1948 в чехословакия апада се стъписва и към военния пакт на великобритания и франция се обединяват с брюкселския пакт 1948 г и страните от бенелюкс. Главната цел е създаването на западен съюз за срок от 50 години който да гарантира сигурноста на договорилите си страни. Скоро тези страни си дават сметка че този пакт не е достатъчна гаранция за сигурноста на фона на моща на ссср и по тяхна инициатива сащ започват да разглеждат въпроса дали биха могли да се ангажират във военен съюз извън двете америки.по молба американския конгрс 1949 година се приема декларацията ванденберг което санкционира съгласито на сащ към създаването на атлантически отбранителен съюз. Сащ канят за участие канада , дания , исландия ,италия , норвегия и португалия които заедно със страните от брюкселския пакт , във вашингтон подписват северноатлантическия договор на 04-04-1949 година .

Договора изрично казва че е сключен съгласно устава на оон – което значи че нато не може да действа с разрез със оон. Учредява се колективната сигурност с чл.5 който не беше активиран през годините на студената война , а беше активиран след събитието от 11-09-2001 г. по молба на сащ. В брюкселския договор гарантира участие автоматичнов азщитата докато в договора за нато всеки член сам решава с какво да помогне на нападнатата страна.

В чл10 е регулиран въпроса за приема на нови членки по силата на който съюза е отворен за всяка европейска страна която е в състояние да внася реален принос за осъществяване на принципите заложени в договора . той влиза всила след бърза ратификация на 24-08-1949. на 17-09.1949 година е първото заседание на северноатлантическия съвет.във вашингтон . еуфорията от влизането в сила на договра е помрачена като на 25-09-1949 година се узнава , че СССР са провели успешен експеримент с ядрена бомба.по този начин започва ядрената надпревара.

На книга Договора разглежда страните като равнопоставени , на фактически сащ доминират над страните членки, защото самите западноевропейски страни са ги молели за този договор. Само четири дни след подписването на договора осем от десетте държави молят сащ за военна помощ за укрепване на своите въоръжени сили без исландия и португалия.

Сащ веднага налагат своята воля в атлантическия съюз.постоянен представителв северноатлантическия съвет е американски представител. Решението на западния съюз доброволно приема лидерсата роля насеверноатлантическия съюз.военните структури на нато от тогава до ден днешен под ръководството на САЩ.групата за стратегическо планиране се поема от сащ и канада без участие наевропа.

Сащ имат силен коз защото имат 300 хил войници в западна европа. От тогава сащ постоянно притискат своите партньори да отделят още стредства завъоръжаване. Европа не е склонна на това заради горчивия си опит от двете войни.истинската причина за интеграцията на европа е думата мир.

Нато е създаден като военна организация на страните от северноатлантическия договор.нато е създаден по силата на отавската конвенциа от 1951 година за съзването военен съюз.

Първото разширяване е с приемането на гърция и турция през 1952 година.

Причина е че в тези две страни има силни радикални настроения – в гърция дори гражданска война, с цел недопускане на поемане към изтока.

Ориентацията за включване на фрг в северноатлантическия договор и нато като идея е лансирана от сащ но подлудява франция , защото означава въоръжаване на стария конкурент. Същата година се лансира френския проект плана на рене плевен за създаване на европейска отбранителна общност.предвижда се създаване на обща армия от който желаят държави при условията на френски и западногермански паритет като по този начин фрг да не взема самостоятелно решения от веонен характер. 1952 година от шест страни е сключен договор но самия инициатор франция не ратифицира договораи плана за решаване на проблема.

Веднага великобритания лансира собствен вариант – фрг се включва едновременно в западния военен съюз и в нато.по такъв начин 1954 година се подписват парижките споразумения и фрг е пълноправен член на нато и западно съюз става и европейски след като веднага приема италия и фрг.

Това дава началото на нов кръг на противопоставяне между изока и запада. В отговор ссср инициира подписването на варшавския договор след броени дни.

1952 година ссср предлага четирите победителки да подпишат договор за германия по силата на който гдр и фрг да се обединят при условието на пълен неутралитет , но само заради това , че идва от москва е отклонено от другите три победителки.

Деликатните проблеми на нато се отбягват в литературт по темата.

След приемането на фрг в нато настъпва серизна криза до края на студента война в отношенията между франция и сащ.

Противоречията се появяват през 1958 когато президент на франция става дьо гол. Тогава вече франция е стъпила икономически на краката си. Дьо гол пръв се осмелява да постави пръст в раната на нато , по въпроса че сащ самостоятено ръководят нато. Дьо гол пише меморандум до сащ с предложение да се въведе тристранен диакторат от трите западни велики сили – сащ , великобритания и франция. Сащ казвапопринцип да , но тогава когато европа се обедини. Дьо гол е бесен от този високомерен онговор и веднага след това започват разрив във взаимоотношенията между сащ и фпанция. Кенеди излиза с предложението за обединени ядрени сили на нато , т.е. ядрения потенциал на европа да се контролира от сащ. Дьо гол се противопоставяи упражнява силен натиск на великобритания да не се съгласява , но великобритания подписва договора от насау за двойния ядрен ключ по силата на който потенциала на великобритания маже да се ползва със съгласието на сащ.

1963 на пресконференциь дьо гол критикува сащ че водят еднолична политика в северноатлантическия договор и нато. Играта доста загрубява . по това време франция открито заявява че запазва самостоятелноста на своя средиземноморски флот , т.е. вади го отнато. 1966 г дьо гол оповестява , че франция напуска военните структури на северноатлантическия договор.

Седалището на нато до тогава е в париж и дьо гол дава ултиматум седалището да напусне френската територия и то е преместено във брюксел. Сащ денонсират всички договори за съвместни проекти с франция. Кризата през 1966 г е изключително остра. Тази акция на франция изглежда солова , но тя е приета с големи симпатии от западноевропейските страни. Дьо гол иска само равноправие във взаимоотношенията в нато.

Това е огромна криза във времето на студената война.

1966 година е закрит военния комитет на нато където сащ са се разпореждали безпардонно. 1968 г е създадена неформална организация – евро група , в нато като в нея участващ всички западноевропейски държави без исландия и франция целта е да защитава европейските интереси в нато. Заседава винаги преди заседанията на нато с цел изглаждане на отношенията по дъдени въпроси. Франция запазва пълния си контрол на флота си и на ядрения си потенциал.

Отношението на нато към съвещанието за сигурност и сътрудничество в едвропа е интересно .

Идеята е от 60те годни първото официално е 1966 и втората през 1969 . сащ блощират обсъждането в нато на идеята за това съвещание.едва 1972 г нато дава съгласието си.

Хелзинския процес предизвиква усещането че зад гърба на европа при зацикляне на преговорите сащ и ссср правят задкулисни договорки зад гърба на европа по въпроси за европа.

През 1976 в нато е съдадена независима европейска програмна група . в нея участва и франция.целта на тази официална структура е да се отстоява европейския интерес в диалога изток – запад.

Една единствена държава е искала да се включи в нато за 45 години . това естрана с много особеност. Става дума за испания. Тпожелава да стане член през 1981 по повод опит за провеждане на държавен преврат в испания и то благодарения на испанския монарх хуан карлос.

1982 г испания става 16тия член на нато. Общественоста не приема тази идея и през 1986 г е предизвикан национален референдум на който се решава да се последва френския пример като се напуснат военните структури на нато.

Едва след студената война през 1999 г испания се върна във военните структури на нато

Трети аналогичен случай е гърция. Тя има сериозни противоречия с турция и основно място заема кипърския проблем. 1974 г се стига до въоръжен сблъсък между двете държави. В нея нато се опитва да не се намесва или с едно ясно американско предпочитание към турция. Разочарована гърция 1974 г напуска военните структури на нато. След студената война се връща отново в нея.

През 1983 година за първи път в рамките на съвещанието за сигурност и сътрудничество се стига повдига въпроса за съкращаване на конвенциалните оръжия конференцията е в стокхолм от 1983 до 1985.на нея отновоп западноевропейците чувстват скллоноста на ссср и сащ да се договарят задгърба на европа.

По инициатива на франция 1984 г е съживена дейноста на западноевропейския съюз- съществуващ до тогава само на книга. Целта е дефинирана като отстояване на европейската идентичност в областа на отбраната.

Независимо от това сащ си запазват значителни възможности да принуждавата западни правителствада правят отстъпки.

1979 година нато приема решение за поставяне на американски крилати ракети в западна европа. С идването на рейгън на власт тези ракети са поставени във италия , великобритания и фрг.

При пеговорите нато – варшавски договор в края на студената война се стига до договор са съкращаване на сили в европа ДОВСЕ -уговорени са тавани за определени видове оръжие и влиза в сила 1991 година . почти веднага след влизане в сила на този договор се разпада ссср и се обединява сащ и договора не е актуален. Сключва седавсе -1 А с дата до 1995 хостигане на нови таван. Азгледан е в инстамбул при ОССЕ и отново са договорени равнищата на въоръженията в нато.

От 1991 до 1994 година се изтеглиха всички руски войски

Войските на сащ са сведени до 100 хил на територията на европа .

След студената война започва нов период и нато е изправен пред нови предизвикателства – няма го изтока с който да се борят , няма го демона на злото , няма ги комунистическите режими , няма видим враг с когото давоюва. Нато се оказа супермощна организация а няма с кого да се бори. Дори изтока започчна да си сътрудничи с нато след кардинални промени. Упоритотърсения противник след падането на милошевич , се появи под името тероризъм и в него се видя основание за продължаване на сътрудничството на нато, макар че е познат като явление от преди втората световна война.

Анализаторите казват че не трябва един победил военен съюз не е необходимо да съществува след победата. Веднъж решено да продължи съществуването се появиха два големи проблема . необходима беше вътрешна трансформация като се съкратят въоръжените сили. Второ е коренно преобразуване на военното командване на нато. Осъвременяване на структурата на нато и създаването на многонационални военни части и пълна интеграция във въоръжението.

Втори проблем на нато е приемането на нова военна стратегия. Такава се приема ноември 1994 г по наименованието на нова стратегическа концепция на нато.

Трети проблем е външната трансформация на нато. Важен въпрос за станите неченове на нато. Още в края на студената войн нато за първи прът ревизираполитиката си по отношение на новите демокрация. 05-07-1990 година нато следвнимателно обсъждане излезе предложение за сътрудничество и за откриване на дипломатически мисий на желаещите държави нови демокрации. В Документа е казано , че нато ще гарантира сигурноста им през преходния период , независимо че не сачленки по северноатлантическия договор. Стремежа на новите демокрации към нато е особенно силен след разпускането на вършъвския договор през 1991 година. Същата година нато създава специално структура – северноатлантически съвет за сътрудничество. От тази структура се възползват девет нови демокрации.

Логичен е въпроса защо е толкова голям стремежа на новите демокрации към нато –произтича от липсата на колективен гарант за националната сигурност в източна европа. Варшавския договор е дублиран от двустранни договори за военна помощ при нужда между всички държави от изтока в случай на нападени от трета страна.

Попадането в нато свидетелства за демократичност и шанс за попадане в европейската общност . натиска за членство е голям но още не е решен в нато въпроса какво да прави с тези нови демокрации при положние че са с рухнала икономика и не биха допринесли реален принос в сигурноста каквато е задачаа на нато. Нато се притеснява че ще разпространи чл.5 от договора върху нови територи. Последно русия не би приела безспорно и безболезнено подобно разширение и сащ и ес не искат да настройват русия срещу себе си. Затова нато е въздържан към включването на нови държави. 1994 година е прокламирана програмата партньорство за мир, един месец следизтичане на договорите останали от варшавския договор. На инициативата се отзовават 27 правителства. По инициативата се работи така – държавата излиза със съвместна програма между държавата и нато такива имаше 17 . Нато я редактира така че да устройва и нато след това се сключва работна програма . такава подписаха с нато 11 държави .

реорганизира се органа за отношенията с източноевропейските държави . през 1997 се трансформира в евроатлантически съвет за партньорство.тази година е важна и стова че нато започва сътрудничество важните държави русия и украйна , коато под натиска на сащ се отказа заедно с казахстан от ядрения си потенциалслед разпадането на ссср. 1997 година е създаден комитет нато русия който забуксува след бонбардировките в югославия. След 11-09-2001 г секретаря на нато робъртсън на два пъти ходи до москва и успя да договори отоново русия да седне н пасата за преговорите.

След драматични вътрешни дебати нато реши да пристъпи към разширение на изток. 1997 в мадрид въпреки нагласата на западноевропейските страни сащ наложиха своята воля да бъдат поканени само полша , унгария и чехия. Интереса на европа е че по ранното интегриране на изтока в нато ще спомогне да се интегрира по бързо в другите европейски структори.през 2002 г след среща на върхъ в прага бяха поканени 9 от 10 жеаещи страни –словения , словакия , естония ,латвия , литва , румъния , българия . отклонени са три кадидатури на албания , хърватска и на македония.

Понататък нато по повод 50 годинината 1999 година във вашингтон бяха организирани празннства точно по време на бомбандировките на югославия. Приема се нова концепция с която нато се ангажира със сигурноста извън собствените си територии .

Когато сащ се решиха да ударят ирак първо се опитаха да склонят оон , еднствена в съвета за гисурност подаде великобритания и българия. След като не стана в оон , сащ се опитаха да въвлекат в тази авантюр нато ато беше въведен в гражданското ръководство на нато , там франция блокира сащ. От там сащ внесоха проблема във военния комитет но там германия и белгия блокираха сащ. Когато войната свърши в ирак , има решение за мисия на нато в ирак , която да включи офицери зао бучение на новите въоръжени сили на ирак, което е минимална солидарност .

В настоящи дни по иранския проблем сащ държат на твърд подход . сега има форум на петте велики сили с германия и представител на европейския съюз и в този седемчленен формат се прие че няма да бъде ползван твърд подход.а се излезе с работно становище пред иран , като иран отказа да прекрати ядрената си програма. Въпреки това преговорите в този формат продължават. В този формат сащ се оказаха в изолация.

Актуални проблеми в нато днес

• 
  продължава отказа на сащ да преразпределят отговорноста в нато като европа получи равноправност.
  
• 
  Отношението към западноевропейският съюз. Който излезе от нато и се разглежда като самостоятелна организация има споразумения с нато и после се влива в европейския съюз за да даде шанс на ес да създаде през 2003 година собствени въоръжени сили от 60 хил души.
  
• 
  Очакват членство хърватска , македония и албания.
  
• 
  Остър проблем са отношенията с русия. 2000 г се говори че никога няма да се включи прибалтика в нато , а след три години те влизат .1999 година русия заявява че би севключила ако нато стане само политически съюз.
  
• 
  Общественото мнение в страните членки. Показателно е че от новите демокрации-членки само две страни направиха референдум за нато .
  

изводи

Надеждата е че членството в нато гарантира и икономичски просперитет.

Нато е провел няколко мисии – в адриатическо море за оръжейното ембалго над югославия , мисия в босна под еврокорпуса , в косово , в македония , 1998 мисия в албания, мисия в афганистан , в ирак за обучение.

Органите на НАТО са:

1-севрно атланити4еския сьвет заедава на разли4ни равнища,на равнище вьн6ни министри , военни министри и постоянните 4ленки.зседава наи малко ведньж в седмицата а по ниакога и по 4есто,ре6енията се вземат с консенсус

2-комитет по планиране на отбраната-това е главниа военен орган на нато,които се сьстои от постоианни предстветели без франция

3-група за иадрено планиране отнови без фран

4-военния комитет-заседава в два формата-

5-над 35 други комитети,сьвети ,групи и комисии

6-парламентарна асамблеиа –паро името и бе6е северно атлант асамблеия-много кьсно нато се сеща да направи парламентарен форум,след студ война

7-асоциация на атлант дог-1954 г и обединиава комитетите и клубовете на 4еленките и кандидатките за членство

Тема 11:

Организация за игурност и сьтрудничество в Европа – най-широкообхватен форум в евроатлантическото пространство

Има само две организации с подчертано евроатлантическо сьтрудничество - НАТО(по рано сьздадена и по моща) и ОЦЦ(интересна е и нито е западна и нито източна).Днес 55 дьржави членуват , което означава, че всички европейски страни и двете севрноамерикански страни и бивсшите сьветски азиатски републики - те членуват зщото тези републики са сьставна част на СССР и по сьщество причинате е , че това е една предпазна мярка , поради проникването на аграсивните сили на ислямския фондаментализьм.Второто е , че тази организация ОСС като алтернатива на Студената война и зтова е уникална.

Предпоставки които првят вьзможно свикването на общия форум на изтока и запада е :

1-преразглеждането на саветската политика след смартта на Сталин - вьншната и вьрешната политика на Сьветския сьюз.

2-усилията , които полага ООН за разоражаването,опититие са от 1959 г. ,които изискват постянен диалог между севера и запада

3-преразглежаднето на вьншната политика на САЩ по времето на Кенеди най-вече по отношение на Сьветския Сьюз,политоката на Кенеди е по-гьвкава вече

4-тази предпоставка е малко косвена но важна - разпадането на колониалната система след Втората Световна война

5-зараждането н движенито за сигурност и сьтрудничество в Европа – то се заражда в цяла Европа-началото на 60-те години,като особено силно е в западна Европа

6-европйската политика по времето на ген.Дюгол - формата на Дюгол е , че Европа се разпростира от Атлантика до Урал

7-новата източна политика , канцлера Вили Браун-1969 г. -да признаеш тогава реалности без да рифишираш , че това ще доведе изгоди на западния свят,сключва договор с Чехословакия , сключва договор с поляците , който е много болезнен,и накрая сключва договор сьс самата ГДР.

Идеята за свикване на сьвещанието през 1966 година пренадлежина източния блок-свикване на сьвещанието и разпускане на двата блока - това е смисьла на това предложение,но не му е обьрнато внимание , но 1969 година то отново е предложено и то става предмет на дебати и Финландия предлага да бьде домакин на това сьвещание.Запада е пренуден да приеме тези предложения,запада разчиства някои проблеми .

Западните страни участват в това сьвещание при условия:

1-да участват САЩ и Канада

2-да се реши проблема сьс западния Берлин,който е бил окупиран от руснаците,като той после се изчиства и ГДР и ФРГ са преиети в ООН едновременно

3-източна Европа е инициатор за свикването на това сьвещание,за сьвещанието на сигурност и сьтрудничество в Европа работи за социализма ,голямата социална цена на потдржането на военния паритет-драждавите са обречени на провал.

Уникалното за годините на студената война явление за общо съвещание на Европа става факт слад като през 1969 година е подновено предложението за такава среща от страните от организацията на варшавския договор ОВД , за свикване на съвещание за сигурност исътрудичество в европа с идеята за обсъждане на разпускането на двата военни блока на запада и изтока. 24 евроейски държави приемат презложението като неутрална финландия пиема да бъде седалище на това съвещание. 1971 година условието на нато е в него да учасват САЩ и Канада. И са се реши проблема със западен берлин и да започнат преговори за съкращаване на въоръжението в рамките на съвещанието са ССЕ . ОВД приема предложението като иска преговорите по съкращаване на въоръжението да се провеждат на друг паралерен форум. Друго условие на Запада е СССЕ да приеме свободното движение на хора и информация което е ахилесовата пета на Изтока. На предварителните консултации за СССЕ Изтока пъкиска спазване на пинципа за ненамеса във вътрешните работи на суверени държави. Което е ахилесовата петана запада в лицето на водената от сащ международна политика. От 1972 до 1973 се провеждат многостранните консултации .в тях участват всички заинтересовани страни безалбания която се самоизолира от международния живот от 1964 година. Договорено е на тези консултации СССЕ да се ръководи от принципите на равноправие и решенията да се вземат с консенсус.Решава се че сътрудничество ще се провежда в политическата , икономическата и културната област, които започват да се наричат трите кошници на сътрудничество от СССЕ.

СССЕ сеппровежда от 1973 до 1975 година в Хелзинки , Финландия като протича на няколко етапа. 1. през 1973 год една седмица на равнище външни министри на участващите тогавва 35 страни. На този етап бзо се стига до извода че няманепреодолими проблеми в работата на съвещанието. Паралелно при втория етап от работата на съвещанието ,в женева , Швейцария започвт преговорите за разоръжаване които протичат до 1975 година. На тези преговори има сериозни противоречия между сащ и западна европа и между Изтка и Запада. Във връзка със провежданто съвещание западна европа си осигурява автономност като трета стрна в преговорите , и Европейската Икономическа Общност ЕИО сеявява със самостоятелен представител.През 1973 г ЕИО приема и представя пред света декларация за европейската идентичност за отстояаване на европейските интереси.

Отново зад гърба на европа се провеждт догврки между суперсилите. Когато през 1974 преговорите за разоръжаване в женева зациклютдвмата лидери насащ и ссср Форд и Брежнев се срещат на четири очи в владивосток се договарят по проблемните въпроси в разоражаването настария континент.

Третата фаза на СССЕ е спродължение на един ден 10.08.1975 година когато ръководителите на страните участнички приемат заключителния акт на съвещанието – най важния за европа документ от сферата на международното публично право след устава на ООН. В тзи акта са прокламирани следните десет принципа:

• 
  суверенно равенство
  
• 
  Неупотреба на сила или заплха със сила.
  
• 
  Неприкосновеност на границите
  
• 
  Териториална цялост на държавите
  
• 
  Мирно уреждане на споровете
  
• 
  Ненамеса във вътрешните работи
  
• 
  Зачитане н правта на човека и свободите на гражданите.
  
• 
  Право на народите да се разпореждат със своята съдба
  
• 
  Сътрудничество между държавите
  
• 
  Добросъвестно изпълнение на задължениятапо международното право
  

Този заключителен акт няма задължителен характер иправна сила в международното право. Но само за пет години след неговото изготвяне се установява че в около 400 международни договора и спогодби са включени около 2000 клаузи с които се потвърждават фиксираните в хелзинки принципи в международното право.

Съвещанието определя своите кошници на сътрудничество . но по нататък европейското сътрудничествосе натъква на трудности.

1979 г СССР влиза с армия във афганстан като там изигран театър че са поканени отправителството на държавата. Макар тази държава да е извън европа това се възприма от евроатлантическатазонакато нарушение на принципа за неизползване на сила.

През 1978-1979 е второто СССЕ което се провежда в Белград , като столица на лидера на организацията на необвързаните държави Югославия. Това съвещание протича при условията напротивоборство между САЩ и СССР. САЩ желаят сътрудничество в принципа защита на правата на нечовека докато СССР искат спазване на принципа на ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави. И двете тем са ахилесови пети на идеологическите блокове.

Третото СССЕ се провежда в Мадрид , Испания през 1980-1983 година. Испания все още не е член на НАТО . Протича в условията на разразилата се спълна сила”Втор студена война”.СССР говорят за отказа на америкаския конгрес да ратифицират договора САЛТ-2 за съкращаване на стратегическото въоръжение , докато сащ постоянно говорят за ситуацията в Афганистан и съветското положение там.

Четвъртото СССЕ сепровежда във Виена 1986-1989 година , тук обстановката е по ведра в условията на реформатора горбачов на власт в СССР. Тогава са установни официални взоимоотношения между СИВ и ЕИО възоснова на което унгария и чехословакия подписват двусарнни дговори с ЕИО

Пето СССЕ се провежда в приж ноември 1990 в края на студената война .на него севзема важно решение с което се приемадокумента – „харта за нова Европа” който възестява възстановяването на социалното и политическо единстве на европа окло принципите на западноевропейската либерална демокрация. СССЕ взема иважното решение да се институционализира съвещанието / Още във хелзинки се повдига въпроса за постоянни институции , но запада не се съглясаво защото ще трюва да си съдейства с чуждата идеология на Изтока.

В рамките на СССЕ сътрудничестовото до края на студената война е следното:

- в първата кошницеа - политическо сътрудничество :

1. постига се по-голямо доверие между изтока и запада

2. постига се споразумение за разоръжаване в европа.

3. постепенно се разрешава германския проблем като 1990 година се обединява ФРГ и ГДР.

- във втората кошница – ищономическо сътрудничество – постиженията са скромни.. причина за това е отказа да промени дискриминационната си политика в икономическите отношения със изтока. Едва с договора между ЕИО и СИВ от 1988 година има известен напредък.

За българия вав вразка с това сътрудничество 1989 г в София се проведе среща на еколозите и при организиран протест на „Зелените” – Екогластнос пред погледа на забада беше употребена силе и това предизвика международен скандал който даде начало на промените.

- трета кошница наричана кошница на човешкото иземерение. Важна е за изтока заради свободите на гражданите . през 1983 г беше фиксирано правото на виза , на миграция и на синдикална свобода. 1989 година беше прието право на всеки гражданин да напуснеродината и свободно да се завърне в нея, право на малцинствата , на религията и тайната на ичната кореспонденция. След края на студената война СССЕ получи нов и стабилен фундамент – единственото на европа около демократичните идеи.
СССЕсе институционализира и от 01.01.1995 г работи като организация за сигурност и сътрудничество в европа. 1994 г в будапеща е взето това решение .
Органи на ОССЕ :

• 
  Срещи навърха на държавните ръководители от 1992 г. това еполитическия орган.
  
• 
  Съвет на министрите . само на външните работи . от 1991 година , заседава поне веднъж годишно
  
• 
  Съвет на старшите служители , от 1990 година , заседава поне 2 пъти годишно.
  
• 
  Постоянен съвет на ОССЕ.
  
• 
  Форум за сътрудничество в сигурноста.
  
• 
  Център за изследване на конфликти.
  
• 
  Арбитражен съд със съгласителна комисия.
  
• 
  Парламентарен асамблея в Копенхаген . тя действа отделно от асамблеята на съвета на европа в Страсбург.
  
• 
  Консултативна комисия по проблемите на договора за открито небе.
  
• 
  Икономически форум от 1995 година , среща се ежегодно преди стрещата на външните министри.
  
• 
  Бюро за права на човека със седалище Варшава.
  
• 
  Секретариат във Виена с офис в Прага.
  
• 
  Върховен комисар за националните малцинства от 1992 г в Хага.има представител за съблюдаване свободата на медиите.
  

Важен е механизма на ръководство на ОССЕ . решенията се вземат от ръководна тройка в състав настоящия председател, миналогодишния председател и бъдещия. Това осигурява необходимата примственост . Приета е като форма и в ЕС като ще влезе в сила от 2007 година.

1. 
   демократизиране на източна европа.
   
2. 
   Роята на ОССЕ за нормализиране на отношенията на Изток – Запад. Вече се концентрира проблема богатия север и бедния ЮГ.
   
3. 
   В областа на разоръжаването на Европа – ДОФСЕ-1 от 1990 г , ДОФСЕ-1А от 1992 г , Истанбул от 1999 г. итеглени са всички американски ядрени ракети от европа , руските са пратени отвъд урал. Изтеглят се почти всички америкаски въоръжени сили от европа и всички руски от територията на източноевропейските държави.
   
4. 
   Приема се морален кондекс за отношениятамежду европа и атлантическите държави
   
5. 
   10 принципа от заключителния акт от Хелзинки.
   

Актуални проблеми:

Институционализирнето на организацията – процеса не е завършен

Трудности в работата поради огромния брой членски състав – 55 държави и необходимоста от консенсус при вземането на решение. В момента се прилага мехнизма Кносенсус минус един.Ако възникнепроблем ведна страна членка и тя заявява че тозивъпрос не е проблем от компетенцията на организацията ., ако всички останали членове решат имат консенсус по темата и вземат решение за общи действия не се търси съгласие от страната за която се отнася решението. Скоро е възможно да се приеме този механизъм в работата на ООН.

След студената война проблемите на сигурноста са различни . Има вътрешни конфликти от които е уязвим принципа за ненамеса във вътрешните работи.

През годините ОССЕ се насочваот дейности по ликвидиране на възникнали конфликти към превантивна работа за предотвратяване на конфликти.

Най-болните актуални проблемив Европа засягат държавите от Източна европа. Става дума за всички мисии на ОССЕ се провеждат в държави от Източна Европа като не се обръща внимание на проблемит в Северна ирландия , испания , корсика , турция.Първа Русия заявява, че това са двойни стандарти в дейноста на ОССЕ . Аналогични проблеми в Запада не се решават от организацията. По този повод на последните президентски избори в АСЩ бяха изпратени наблюдатели на ОССЕ.

Втори проблем е че председателството на организацията се дава без спазване на някакъв принцип под преценката на западна Европа.През 2002 г ОНД заяви със обща декларация този проблем че нито една от 12-те държави членки на общноста на независимите държви не е била председател.Първа Русия заяви четова са двойни стандарти и аналогични проблеми решавани в източна европа не се вземат под внимание в западна.

Организацията е най-силно подкрепяна от Русия защото това е единствения начин за нея да участва пряко в евопейските международни взаимоотношения.Пърмоначално на ОССЕ се гледаше като на малкото ООН от страна на САЩ но вече РУсия иска организацията да се развива.Вече се чуват гласове че НАТО ебез бъдеще и за САЩ ОССЕ ще се яви като единствен проводник на неяното външна политика в Европа и за това са заинтересовани ОССЕ да е с реални правомощия.

ЕИО , вече ЕС действа много координирано в ОССЕ и почти си гарантира мнозинство.