Един от актуалните проблеми на съвремието е свързан с ролята на средствата за масова информация за актуалното развитие на всеки човешки субект, включително и най –вече за развитието на субектите през

Един от актуалните проблеми на съвремието е свързан с ролята на средствата за масова информация за актуалното развитие на всеки човешки субект, включително и най –вече за развитието на субектите през периода на детството.

Средствата за масова информация от Уикипедия, свободната енциклопедия или още масмедиите е термин, който е използван да означи като клас частта от медията специфично обърната към широката аудитория. Терминът масмедия е въведен в употреба през 20-те години на XX-ти век с откриването на националните радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания.

• 
  Печатът: вестниците, списанията
  
• 
  Радио и Телевизия
  
• 
  Информационните агенции
  
• 
  Интернет: Интернет-изданията, Блоговете
  

Терминът информационни и комуникационни технологии (ИКТ) е с широко значение, обхващащо всички познати начини и средства за обмен на информация, като радио, телевизия, мобилни телефони, компютърен софтуер и хардуер, сателитни системи и т. н., както и различни видове услуги и приложения, свързани с тях, като видео конференции и дистанционно обучение. ИКТ се използват в образованието, здравеопазването, библиотечната дейност и др. В съвременното информационно общество, нуждата от използването на ИКТ е очевидна, с оглед на нуждата от управление на огромното количество информация в различните сфери на човешката дейност. Поради факта, че терминът ИКТ е широко значение и се използва в значителен брой области на човешкото познание, той ще бъде разгледан със значението, което има в областта на образованието. Успешното прилагане на ИКТ в образователните институции може да донесе множество ползи за всички учещи или работещи в тях. Посредством използването на ИКТ могат да се преодолеят проблеми от най-различно естество, като например проблемът за времевите и пространствени ограничения на традиционните класни стаи. Наред с това, чрез употребата на ИКТ на обучаемите и преподавателите се осигурява достъп до голямо количество съвременна и разнообразна информация, което може да улесни учащите при усвояването, а преподавателите – при подготовката – на учебния материал. По-подробно разглеждане на приложението на ИКТ в образованието е направено в разширените описания на термините електронно обучение (e-learning), компютърно-базирано обучение (computer-based learning) и обучение, посредством компютър (computer-mediated learning).

Един от актуалните проблеми на съвременното общество е влиянието на медиите върху преживяванията и поведението на хората. Много от средствата за масова комуникация са съдържателно центрирани върху излъчването на негативна и заплашваща по характер информация. Отбелязва се, че когато няма война телевизионните новинарски програми се обръщат към отразяване на криминалната хроника, на пожари, на пътни произшествия и природни бедствия. През последните години тази тенденция е типична и за медиите в България.

Приема се, че следването на подобна стратегия от медиите е свързано с интереса на човека към новите и необичайни неща и с търсенето на равнище на възбуда /активация/, което те предизвикват (Zuckerman, 1994). Отбелязва се, че дори негативните емоции могат да се приемат в позитивен план доколкото довеждат до ниво на възбуда, което е оптимално или малко над това. Стимулирането на емоционална възбуда зависи от идентификацията с характерите или реалните лица изобразени в текста или образите. Различна възбуда се наблюдава, когато се гледат кадри от реална война някъде по света и кадри на насилие във филмова продукция. Това разграничение се усети в преживяванията на телевизионните зрители и в България при показаното насилие в Чечня преди няколко години, а и сега при многократното излъчване на така наречените “екзекуции” от Ирак.

Наблюденията показват, че повторението на възбуждащите стимули редуцира възбудата, чрез основните форми на привикване. Когато човек е подложен повтарящо се на определени стимули, тези стимули губят своя възбуждащ потенциал и това прекратява интереса към тях или съответната възбуда.

Националния институт по здравеопазването, съобщава, че „има силна зависимост между излагането на медийно влияние и здравните проблеми при децата“. Изследването се основава на най-добрите проучвания от последните 28 години, общо 173 на брой. Според направените изводи, 80 % от тях сочат, че медийното влияние води до негативни здравни ефекти при децата и подрастващите.

Изследването проучва влиянието на медиите върху седем нежелани ефекта: тютюнопушене, ранна сексуална активност, детско затлъстяване, неспособност за концентрация, нисък учебен успех, употреба на алкохол и употреба на наркотици. Най-силна зависимост се открива „между екрана и затлъстяването“, като 86% от изследванията сочат наличието на връзка между „екранното време“ и наднорменото тегло. 88% откриват и зависимост между медиите и ранното тютюнопушене. 6 от 8 изследвания, засягащи употребата на наркотици и медиите, потвърждават връзката, както и 8 от 10 изследвания, засягащи употребата на алкохол. Над 60% от изследванията откриват връзка и между гледането на телевизия и ниските учебни и научни успехи, както и неспособността за концентрация.

Виртуалната среда заема водещо място в интересите на децата. Интернет, телевизията и мобилните телефонни комуникации са големите предизвикателства, конкуриращи семейството и училището. В тази ситуация възниква въпросът за положителните и отрицателните неща, предлагани от виртуалната действителност: дали тя разширява кръгозора, или е своеобразно убежище от неприветливата социална среда?

В момента в България се произвеждат и разпространяват по ефир, кабел или сателит над двеста лицензирани или регистрирани телевизионни програми. Към тях трябва да се причислят и многобройните чуждестранни програми, предлагани от стотици кабелни тв мрежи . Предаванията за деца съставят само около 3% от общото програмно време: 14,133 от общо 498,091 часа . Лицензионните изисквания за детски и младежки предавания седмично не са високи, но и те трудно се изпълняват. Детската тематика е непривлекателна за рекламодателите, а оттам – и за телевизионните оператори. Комерсиализацията на програмирането и ограничената възможност за добър избор измежду множество, но с невисоко качество програми води до ощетяване на интелектуалното и личностното израстване, до превръщането на детската аудитория в консуматор.

Редица примери от практиката показват как най-мощната медия може не само да отразява насилието, но и да бъде въвлечена в извършването му, преобразявайки се от свидетел в съучастник в ставащото пред камерите й действие. Провокираната ситуация, скритата камера, похватите на разследващата журналистика, “реалити” форматите често предлагат уникални кадри на човешка агресия, раждаща се пред очите на зрителите. Затова някои изследователи смятат, че прекаленото гледане на телевизия изобщо (не само на програми с насилие) има негативен ефект върху цялата аудитория. Раздорите на децата с родителите, конфликтите в училище и стълкновенията на улицата според тези изследователи се съотнасят именно с предозираното телевизионно гледане ./49/

Съветът за електронни медии, воден от задължението си да закриля непълнолетните от неподходящо за тях медийно съдържание, организира периодично срещи с неправителствения сектор и професионалните организации на радио- и телевизионните оператори.

Един от най-често цитираните случаи в практиката на СЕМ (2002 г.) е свързан със спирането след широка обществена дискусия на излъчваните от BTV предавания “Разбиване” и “Първична сила” (т. нар. кеч) преди 23 часа.

Вследствие на обединените усилия на трите ефирни телевизии, излъчващи в национален обхват, СЕМ прие решение № 15-00-06/2003 г., с което препоръчва на операторите да изработят и въведат единна система за сигнализация на базата на т. нар. принцип на контролиран достъп. Като взе предвид зачестилите случаи на разпространение на песни, съдържащи непристойни и вулгарни изрази и действия, през ноември 2003 г. СЕМ прие специално Становище за необходимостта от защита на малолетните и непълнолетните при излъчването на песни в радио- и телевизионните програми.

Регулаторът налага многобройни имуществени санкции на редица оператори за нарушения на чл. 76 от ЗРТ (реклама, нарушаваща общоприетите морални норми), на чл. 17, ал. 2 от ЗРТ (предавания, насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните) и на принципите по чл.10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ, свързани с “добрите нрави”.

СЕМ гласува и няколко документа с превантивно значение: Декларация относно зачестилите случаи на алкохолни отравяния на непълнолетни от 16.02.2004 г.; Декларация относно предаването Big Brother от 8.11.2004 г.; Харта за свободата на словото в Република България (2004 г.). Тъй като в международните актове и националното законодателство липсва легална дефиниция на понятието “добри нрави”, Съветът за електронни медии организира през октомври 2005 г. в партньорство с представителството на УНИЦЕФ в България кръгла маса, на която бяха обсъдени многобройните аспекти на закрилата на малолетните и непълнолетните от негативните въздействия на радио- и телевизионните програми./49/

Формирането на детската личност винаги протича в контекста на специфична социална структура. Макар и солидарно разпределено между учители и родители, това е най-уязвимото поле в отношенията възрастни-деца и едно от най-силните предизвикателства в условията на обществена промяна. Възпитавайки децата си, ние очертаваме културните параметри на социума, в който ще живеят те.

В същото време не може да не се има предвид и факта, че традиционните субекти в изграждането на детската личност- семейството и училището, вместо да синхронизират изискванията си, често влизат в открит конфликт. Твърде често се наблюдава отсъствие на семейството и дори на училището, когато родителите са в чужбина и/или детето е отпаднало от училището.

Традицията съветва да се обърнем към изкуството с надеждата, че то би могло да покаже как да разграничават красивото от грозното и да формира ценности като взаимното разбирателство, любовта, живота и мира. Съвременните подрастващи, обаче, нямат нагласата, времето и желанието да възприемат класиката така, както ние очакваме. Факт е, че те все по-малко четат и все повече гледат, затова и информационните източници, които използват, са преобладаващо аудиовизуални, интерактивни и симулативни.

Телевизията притежава и трите качества. Тя е лесно достъпна- с нея се контактува без усилия, винаги и навсякъде. Тя е модерна и завладяваща- представя новостите от последната минута като съчетание от движеща се картина и звук. Тя е забавна- непрестанно предизвиква зрителския интерес, за да увеличава продажбите на време за реклама в програмата си. Всичко това я прави силно привлекателна за младите зрители. Според данни от изследването „Сигурността на децата и информацинното общество”, проведено през 2002 год., в дневния времеви бюджет на българските ученици контактите с медията заемат 3- 3,5 часа/ 14, 38/. Гледането на телевизия е любимо занимание и за децата в другите европейски страни. В Австрия 7-15 годишните прекарват 108 мин. от деня пред синия екран, в Норвегия и Дания хобито ежедневно отнема около 2 часа, а в Кипър консумацията на телевизия от децата в начална училищна възраст е между час и два часа всеки ден./3, 5/

Телевизионните програми- обществени или търговски, в качеството си на виртуален продукт, предлагат множество разнообразни модели. Особеностите на психологическото развитие при децата, заедно с фактът, че всекидневната им доза телевизионно общуване е по-голяма от тази за разговори с родителите, улесняват пренасянето на виртуалните теле-модели в реалната социална среда. Това означава, че посланията на малкия екран изпълняват едни от най-важните функции в процеса на формиране на детската личност.

Съвременният свят ни предлага съществуване на границата на две реалности - действителната и тази, създадена от масмедиите. Все повече техните очертания се размиват и реалният живот придобива илюзорни измерения, а телевизионният свят - параметри на виртуалността. Ако отидем по-нататък, преливането е толкова значимо, че нашият реален свят все повече започва да наподобява телевизионната действителност. От което е видно, че най-мощната медия може не само да отразява реалностите и насилието около нас, но и да бъде въвлечена в извършването му, преобразявайки се от свидетел в съучастник

В условията на медиен плурализъм у нас децата не са предпазени от вредите на медийните съдържания. Макар и“радио- и телевизионните оператори да носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение” , те все още, в рамките на саморегулацията, не прилагат ефективно професионалните стандарти при отразяването на сцените на насилие и жестокост. Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика. От усилията на възрастните зависи какво ще предложи третият родител – телевизията, на нашите деца: училище за положителното или убежище от отрицателното?

Съвременните деца все по-активно присъстват в кибернетичното пространство – те са пристрастени към Интернет. Това е обективна необходимост на днешния и утрешния ден. Подобна популярност произтича от това, че мултимедийните средства са високо достъпни, с добри възможности за осигуряване на релаксация, с голям ефект за новото, наред с приближеността на виртуалния свят към обективната реалност, че вече и в училищната среда мултимедията изпълнява многобройни функции: на източник на информация, средство на комуникиране, форма за почивка и развлечение. Всичко това води до създаването около всеки човек на определено информационно поле, под въздействието на което се формират разнообразни социални, морални, интелектуални ценности и интереси. Растящият интерес на младите хора към медията ги води до гмуркането във виртуалния свят, без да се замислят за смисъла на отделни медийни текстове и послания. Изпитвайки затруднения при оценката, анализа и критичното осмисляне на огромния информационен поток, младите хора се озовават в ситуация, която води до притъпяване н потребностите за придобиване на знания и за духовно-естетическо обогатяване /33,1/, както и към други негативни проявления и аспекти в развитието им. От една страна компютърните технологии въздействат за засилване на ранната криминализация на подрастващите чрез възприемане на модели на неприемливо поведение с агресивна и користна насоченост. От друга страна мрежовата среда увеличава в много широки граници възможностите за виктимизация на децата.

Проучване на Евробарометър от 2007 г. сочи, че в страните от Европейския съюз 74% от децата между 12 и 15 години използват глобалната мрежа интернет най-малко по 3 часа на ден. Анкета, проведена в София сред деца от 6 до 14 години показва, че всички деца на тази възраст ползват интернет. По данни на българския детски портал Az-deteto.com най-активни от младите потребители са децата между 9 и 15 години - 62%, като 38% от тях са в онлайн контакти всеки ден. Най-често мрежата се ползва вкъщи - 81%, 13,9% - в училище и 7,4% - в интернетклуб.

Комуникативното пространство Интернет може да бъде наречено виртуално, защото това е пространство, в което се осъществява нематериална, технологично генерирана симулация на действителността. В Интернет се релативира значението на времето и пространството като базови дименсии на човешката представа за реалността. Виртуалната реалност е нещо повече от симулация, защото не само имитира някакво преживяване, но и симулира обстановката и условията, които дават възможност за създаване на актуални нови преживявания. Това е реалност, която протича във виртуална среда. Комуникацията в този имагинерен свят също би могла да се характеризира като виртуална, защото е лишена от реално физическо присъствие на участниците, осъществява се между индивиди със самоопределили се виртуални идентичности и защото протича при условия, съществено различаващи се от тези, при които се реализира ежедневното междуличностно общуване.

Интернет е мощен социализиращ фактор, което според Мартин Олсън се дължи на три основни причини:

- Удобството на Интернет е основание хората да прибягват към услугите на глобалната мрежа, за да улеснят своя социален живот. Много по-лесно, удобно и евтино е да се срещат с приятели, седейки пред монитора у дома, отколкото да осъществяват контакти лице в лице;

- Много по-вероятно е в световната мрежа да срещнеш човек, с когото си съвместим, тъй като тя обхваща 350-400 милиона потребители (вече много повече) – потенциални комуникативни партньори. Отпада съществущата в реалния живот необходимост за задържане на вниманието на един събеседник, тъй като е лесно във всеки един момент да се намери нов;

- Интернет предлага много и разнообразни форуми, което улеснява социалните интеракции между хора, намиращи се на хиляди километри един от друг. /28/

Въпреки изтъкнатите преимущества на виртуалната комуникация, тя не може да замести общуването лице в лице.

Съвременният динамичен начин на живот е източник на много стресогенни фактори. Комуникацията в Интернет започва да се осъзнава от все повече хора като средство за редуциране на тези негативни ефекти. Интернет е не само основно средство за комуникация и източник на информация, но и на забавления и възможност за създаване на разнообразни неформални и дори интимни контакти. Това помага на много хора да преодолеят чувството за самота и социална изолация. Личността усъвършенства и обогатява поведенческия си репертоар по посока повишаване на социалнопсихичната си компетентност, разбирана като комплекс от комуникативна, социокултурна и емоционална компетентност.

Интернет дава възможност на своите потребители да избягат от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, депресия, безпокойство и др.) или от трудностите в ежедневните житейски ситуации (проблеми в работата, в обучението, в семейството) посредством изграждането на алтернативна онлайн-идентичност. В мрежата индивидът може да реализира и вербализира свои представи и фантазии, които са неосъществими в реалния живот. Във виртуалното пространство всеки потребител е това, което иска да бъде и това, за което се представя. Значението на социалната идентичност на идвивида намалява, въпреки това тук езиковият код може да даде информация за действителния социален произход и принадлежност на личността.

Изграждащите се в Интернет идентичности могат да бъдат определени като измислени, нереални. Всеки потребител е и режисьор и актьор на своята идентичност. Той разгръща един или повече персонажи и едновременно с това играе съответните роли. По този начин виртуалната комуникация дава възможност на индивида да натрупа опит и преживявания в дименсиите на различни социални роли и да осъществява анонимни социални интеракции. Безспорно е, че този опит повлиява процеса на изграждане на собствената реална идентичност.

Освен изтъкнатите дотук предимства Интернет крие и някои рискове за своите потребители.

През 1994 г. Kimberly Young разработва и помества в Web-сайт въпросник за диагностика на Интернет-зависимост. В изследването вземат участие 396 активни ползватели на глобалната мрежа. Резултатите от него определят 80% от изследваните лица като зависими. Установява се също, че високо рискова група са безработните и жените на средна възраст. Изследване на университета в Hertfordshire, Великобритания, обаче не намира корелация между Интернет-зависимостта и пола. Данните от изследването, проведено от Young, дават възможност да се диференцират няколко основни услуги в Интернет, към които най-често се създава зависимост: стаите за разговори, дискусионните групи, електронната поща и WWW./28/

Въз основа на тези данни авторката разграничава следните категории на зависимост към Интернет:

- Зависимост към киберсекс – влечение към “стаи за разговори” със сексуална тематика и сайтове с порнографско съдържание;

- Зависимост към изграждане на кибер-взаимоотношения – създаване на онлайн, приятелства в стаите за разговори, които заместват тези от реалния живот, изграждане на интимни афери в киберпространството;

- “интернет-компулсивност” – компулсии към хазартни игри и аукциони в Интернет и онлайн-търговия;

- Компютърна зависимост – пристрастеност към работата с компютър изобщо (игри, програмиране и др.).

Davis от своя страна разграничава две форми на патологично използване на Интернет:

- Специфично патологично използване на Интернет - зависимост към специфични функции на Интернет, като: прекалена употреба на сексуални материали и услуги, аукциони, електронна търговия и участието в хазартни и други игри в глобалната мрежа. Това патологично влечение, насочено към специфично съдържание, може да се разглежда като личностова акцентуация. Патологичното влечение към изброените дейности е независимо от Интернет и може да съществува и извън мрежата.

- Генерално патологично използване на Интернет - отнася се до злоупотреба с Интернет въобще. Тази форма обхваща безцелното пребиваване в електронната мрежа. Характеристики на този тип зависимост са: прекарване на много време в Интернет без определена цел, безразборни и продължителни интеракции в “стаи за разговор”, компулсивно проверяване на електронната поща, отговаряне на бюлетини и рекламни съобщения, получени в пощенската кутия. Тази форма на зависимост се свързва със социалните аспекти на Интернет и е породена от нуждата за социални контакти и от желанието за изграждане и поддържане на виртуален социален живот./28/

  Безспорно е значението на Интернет като глобална информационна мрежа за световните социални процеси, което я превръща в един от най-мощните социализиращи, глобализиращи и демократизиращи фактори. Едновременно с това от голямо значение е да се познават негативните последици, породени от патологичното използване на услугите в мрежата. По-голямата част от хората са в състояние да използват глобалната паяжина безпроблемно, но съществува и такава група от потребители, които изпитват затруднения в когнитивното и поведенческото си функциониране поради “нездравословна употреба”./28, 1-3/

Децата като извършители на неправомерни действия в компютърна среда. Осъществяването на ефективна превенция на противоправното поведение на децата е един от най-дискутираните и трудно решими проблеми на нашето съвремие. Възникването на информационното общество и бързото му развитие на основата на високите технологии не само не облекчи, а напротив - усложни усилията на държавите и институциите за овладяване и ограничаване на явлението. Във виртуална среда то придоби нови измерения с "обогатяване" на факторите, които генерират и благоприятстват извършването на престъпления в реалния свят.

Силно действащ аспект на криминогенното влияние на интернет средата върху децата е стимулирането на агресивни и насилнически действия. Анкета сред 1600 деца на възраст от 10 до 15 години, проведена през 2008 г. от Центъра "Интернет решения за деца", е потвърдила изводи от подобни изследвания, че детската агресия и жестокост са провокирани от демонстрацията на насилие в интернет и други медийни канали. Деца, които играят компютърни игри или посещават сайтове и чат форуми с прояви на насилие или внушения за решаване на проблеми чрез насилие, проявяват 5 пъти повече агресия от връстниците си. Интернет превъзхожда по влияние телевизията, музиката, видеоигрите и киното.Електронните системи и мрежи деперсонифицират връзката между престъпника и жертвата. Контактът между тях не е "лице в лице", а е компютърно опосредстван и поради това - анонимен. Класическите измами, кражби и грабежите, особено свързани с употреба на сила, а понякога и на оръжие, сега се заменят с "интелигентни" електронни трансфери на суми от банкови сметки на напълно непознати лица, често от различни градове, държави и континенти. Губи се даже представата, че се ограбва конкретна жертва. Дистанцираноста и анонимността на компютърните действия водят до бързо отпадане на моралните бариери и на задръжките до много по-лесна решимост за извършване на престъпления. Това в особено силна степен се отнася за подрастващите, ценностната система и право съзнанието, на които са в процес на формиране. Те получават самочувствие на супермени, благодарение на огромните възможности на електронните устройства и комуникации, отдалечават се от реалността и рядко се замислят върху истинското значение на това, което вършат.

Показателно е направеното още през 80-те години на миналия век изказване на Р. Уидън, експерт в областта на компютърните технологии, пред Конгреса на САЩ: " В нашата страна възниква нов възглед върху правонарушението. Един от най-трагичните резултати е този, че напълно достойни млади хора се оказват неспособни да оценят етичните и моралните последици от действията си. Убеден съм, че много от тях няма дори и да помислят да отнемат пари от възрастна жена на улицата. Но с просто натискане на няколко клавиша на компютъра те леко могат да я лишат от всичките й спестявания." Съвсем основателна е тревогата, че думата етика рядко може да се чуе в учебните заведения, където се получава математическо и техническо образование. Акцентът се поставя върху представата, че намирането на начин за проникване в компютърна система и мрежа е средство за опознаването й. Малко се говори за отговорностите при работа с компютри за позволено и непозволено поведение. Всичко това, съчетано с компютърната грамотност на младите хора, е причина киберпрестъпниците обикновено да са на ниска възраст. По данни на украинския център за изследване на компютърната престъпност около една трета от компютърните нарушители са на възраст от 12 до 20 години. Особено силно е участието на подрастващите в хакерски атаки. Даже думата "хакер" предизвиква представа за "рошав тийнейджър, който прекарва времето си в интернет". Водещите мотиви при младите хакери са предимно любопитството, предизвикателството, желанието да докажат себе си и да се представят пред приятели. Техните "хакерни намеси" нерядко са с тежки последици и създават големи затруднения на полицията и специалните служби. Петнадесетгодишен ученик от малкия хърватски град Задар с помощта на програма за проникване в мрежи, взета от интернет, успява да влезе в информационната система на базата "Андерсън" на Военно-въздушните сили на САЩ на остров Гуам. Момчето се отървава с временно отнемане на домашния компютър и обяснява, че е искало само да погледне какво има във файловете.

През предходните десетилетия действията на младите хакери много рядко са били с користни мотиви. В началото на 80-те години полицията в щата Ню Джърси, САЩ е изумена, когато установява, че дълго търсеният от нея престъпник се оказва 14-годишно момче. То прониква неправомерно в компютърната система на американска банка и прехвърля по своя сметка суми от кредитни карти. Не е известно колко собственици на банкови карти са щели да пострадат, ако съдбата на "малкия ловец" не му е изиграла лоша шега. Докато се опитва се да намери нова комбинация от цифри, той попада на номер на банкова карта, която е издирвана. Момчето е заловено при покупка на нов компютър със "спечелените" пари.

Но времето на "романтичните" хакери явно отминава. Все по-силно се долавя тенденцията на засилваща се користна мотивация в техните действия. Те все по-трудно устояват на изкушението, което им предоставят последните новости с възможностите да използват компютърни вируси и други начини за кражба на пароли, персонални идентификационни номера на платежни карти и лични данни на техните притежатели и източване на банковите им сметки. Участниците в новите мобилни престъпни групи от интернет пространството са основно младежи и деца с компютърни умения. През ноември 2007 г. по време на международна операция на специалните служби е задържан 18-годишният Оуен Тор Уокър от Хамилтън, Нова Зеландия. Операцията, ръководена от ФБР, е във връзка с разследване на т. нар. мрежи от ботове - компютри, попаднали под контрола на хакери. Още в училище Уокър разработва вирус, който е неоткриваем за антивирусните програми. Сега той е обвинен в ръководство на международна мрежа от киберпрестъпници, които са проникнали в повече от един милион компютри и са ги използвали за кражба на 20 милиона долара от частни банкови сметки.

Българските хакери също са млади хора с тенденция на непрекъснато понижаване на възрастовата граница. Има хакери на 16 и дори на 10 години. По пристрастеност към компютрите варират от обикновени любители до компютърни маниаци. И тъй като границата между "доброто" и "лошото" при хакерите е много тънка и размита, тя лесно може да се прекрачи.

Възможностите на компютърните технологии се използват от деца за извършване на престъпления, които винаги са били приоритет на възрастните. През последните години полицията залови няколко групи от малолетни и непълнолетни фалшификатори на банкноти, изработени на компютър с използване на специален софтуер и цветни принтери. В медиите беше широко отразен случаят на 4 момчета на 14, 15 и 16 години от Кирково, област Кърджали, които са разпространявали фалшиви банкноти от 2 и 5 лв. Банкнотите са изработвани на компютър от едно от момчетата.

И български деца вече се включват в печелившия престъпен бизнес със злоупотреби с електронни банкови карти. Макар и малък, не е за пренебрегване 4-процентовият дял на непълнолетните извършители на разкритите от полицията престъпления, свързани с източване на банкови сметки. През август 2008 г. в столицата са заловени двама младежи на 15 и 26 години при опит да изтеглят пари от банкомат с дебитна карта на 67-годишен мъж от Русе. У тях са намерени още личната му карта и бележка с персоналния идентификационен номер. По-малкият боравел с картата и банкомата, но не успял да извърши транзакцията./50/

Според представени данни на организираната от Интерпол през септември 2006 г. в България кръгла маса за сигурността на децата в интернет, едно от всеки пет деца, които ползват мрежата, получават предложение за секс. Над 70% от децата на възраст между 12 и 16 години са получавали съобщения от непознати възрастни, 30% са отговаряли на тези съобщения, а 14% са ходили на среща, уговорена в мрежата./50/

Активно и лесно осъществяваните по интернет контакти могат да бъдат с тежки последици - изнасилване, изнудване, отвличане и други насилствени действия. В последно време специализираните полицейски служби за борба с компютърните престъпления съобщават за зачестили случаи на принуждаване на деца към виртуално блудство по skype видео връзка.

В същото време родителите остават до голяма степен неосведомени за виртуалните занимания на децата си. Според резултатите от изследване на канадската компания Media Awareness Network, 71% от анкетираните родители отговарят, че са напълно наясно със заниманията на децата си, като 65% са уверени, че децата подготвят уроците си по интернет. Реалната картина се оказва съвсем друга. С малки изключения подрастващите използват мрежата за игри, чат и "още някои работи, за които родителите е по-добре да не знаят".

електронен адрес на МВР:

Голяма част от провежданите инициативи са в рамките на международни и национални кампании и програми.

От тази година е в действие нова програма на Европейската комисия за по-безопасен интернет и повишаване на сигурността на децата в онлайн среда (2009-2013 г.). С бюджет от 55 милиона евро тя е по-нататъшно развитие на успешните програми от 1999 г. и 2005 г. и съдържа мерки за борба с незаконното съдържание в интернет и обществено опасното онлайн поведение, за по-безопасна мрежова среда, за осигуряване на обществена информираност и създаване на база от знания чрез обединяването на изследователи, ангажирани в областта на онлайн сигурността на децата на европейско равнище./50/

Програмата на Европейската комисия предоставя нови възможности и задължения за специализираните органи в България за овладяване на непрекъснато възникващите предизвикателства пред безопасността на децата в световната мрежа.

Появата на интернет като средство за масова информация и комуникация през 90-те години променя начинът на живот на много хора. Затова и би могло да се сравни това събитие с появата на пресата.

Постоянната тарифа за достъп до мрежата и увеличаващият се брой компютри довежда до трансформирането на Интернет в основна част от живота на потребители, тъй като той позволява три възможности - търсене на информация, социализация и интерактивна комуникация и начин за бягство от определени ситуации. Нито една друга медия не предлага всичко това накуп.

Още от момента, в който Интернет придобива световна известност, група психолози и социолози започват да изследват негативните ефекти на мрежата, предричайки огромно нарастване на броя на хората, пристрастени към интернет. През 1995г. Иван Голдбърг нарича състоянието пристрастяване към интернет (Internet Addiction Disorder). То се характеризира с наличие на зависимост и синдром на абстиненция. Разбира се тези изследвания се извършват паралелно с развитието на мрежата и не биха могли да са особено надеждни, тъй като отчасти се дължат на манията да се говори за новите наркотици на 21 век. От друга страна има неопределен брой хора, които са изоставили работата или ученето си, заради злоупотреба с използването на Интернет.


Елементи, към които хората се пристрастяват. Сред експертите по нови технологии има съгласие по отношение на нещата в Интернет, към които хората потенциално могат да се пристрастят: пазаруването по мрежата, киберсекса, чат и онлайн игрите.

Що се отнася до първия елемент има голяма разлика между потреблението в България и в САЩ например. Всъщност у нас почти никой не пазарува по Интернет и затова поне засега няма опасност от пристрастяване. Според данни от DataMax в България регистрираните дебитни карти за плащане онлайн са само 7000 (до 01.2001), а броят на транзакциите по интернет - само 1535 (за 01.2001). Все пак има тенденция за нарастване както на транзакциите, така и на стойността им.

По отношение на пристрастяването към порнографски сайтове, изследване през 2000г., проведено от психолози от университетите Стамфорд и Дукесне, сочи, че в САЩ има около 200000 интернавти (потребители на интернет), които са пристрастени към киберсекса. Изследването е проведено онлайн сред 13500 потребители, на които са зададени само 10 въпроса. Според него хората, които прекарват повече от 11 часа седмично в разглеждане на порнографски сайтове, могат да се нарекат пристрастени. Други психолози обаче твърдят, че няма пристрастяване към киберсекса, тъй като мрежата е само един инструмент за формиране на зависимостта. Някои автори признават, че има хора, пристрастени към самия интернет, но в повечето случаи става въпрос само за място, където латентната зависимост се проявява. Под съмнение е и броят часове, през които се гледат тези страници. В много случаи порнографските сайтове са платени и потребителите нямат възможност или не желаят да въвеждат номер на кредитна карта./50/

Човек не може да се пристрасти към всички ресурси на мрежата. Но най-опасни са онлайн игрите и чатовете. Какво ги прави толкова привлекателни? Чатовете или разговорите в реално време се провеждат в така наречените стаи, които са разделени по тема. Фактът, че потребителите са анонимни (те се представят с псевдоним или nick), води до отпадане на всякакви задръжки и бързото създаване на емоционални връзки.

Сигурно е, че има определен брой потребители, които са станали зависими от този начин на общуване, но от друга страна чатът е начин за изтъкване на личността и за разширяване на кръга познати. Границата се намира някъде между интензивната употреба на технологиите и негативните им ефекти. Подобен е случаят и с появата на игрите. Определени хора експериментират и влизат в чата. Първоначално те са много ентусиазирани, но постепенно времето, което прекарват там намалява. При повечето случаи това става в рамките на месеци, след което потребителят просто престава да го използва./50/
Симптоми на пристрастяването. Международната литература установява като безпогрешен симптом за пристрастяване към интернет времето, което кибернавтите прекарват пред монитора, но няма консенсус за точния брой часове, които се считат за "нормални". Цифрите варират между 8,5 и 19 на седмица.

През 1995г. психиатърът Иван Голдбърг беше първият, който въведе група критерии, по които може да се определи наличието на пристрастяване. Сред тях са: нужда от увеличаване времето, прекарано в интернет за получаване на удовлетворение; синдром на абстиненция, съчетан с неконтролируемо използване на интернет; прекарване на много време в дейности, свързани с мрежата (източване на нови програми за чат, преглеждане на офертите на доставчици и т.н.); намаляване на социалните и професионалните дейности; непрекъснато използване на интернет, независимо, че това води до проблеми (изоставяне на познати и приятели, загуба на сън или чувство на загуба на контрол).

Други опити за диагностика на пристрастяването са направени от Дейвид Грийнфилд. Според него някои от критериите са: общ брой на часовете, прекарани в интернет; изпитване на силно чувство на привързаност към мрежата; силно желание за свързване с интернет; пазене в тайна на времето, прекарано в мрежата; възраст. Според Грийнфилд колкото по-ниска е възрастта, толкова по-вероятно е потребителят да се пристрасти.

Лечение. Няма специфично лечение за пристрастяването към мрежата. Обикновено се прилагат същите методи като и при други психологически зависимости. Професор Ечебуруа препоръчва пълната забрана на достъп през първите дни, а по-късно ограничаването му до 120 минути на ден. Същевременно се извършва и лечение за избягване на мисли, свързани с интернет, докато потребителят не е в мрежата. Освен това е добре да се избягва дългото излагане на фактори, причиняващи силно желание за влизане в интернет, тъй като това може да доведе до промяна на начина на живот на пациента и използването на мрежата да стане неконтролируемо.

На противоположното мнение е д-р Кимберли Йънг, който смята че абстиненцията при лекуване на психологически пристрастявания е невъзможна. Тя предлага серия указания, които могат да се прилагат при прекомерната употреба на интернет: прекъсване на рутината за връзка с мрежата с цел прекратяване на навиците; определяне на схема на свързване по часове, така че да се създаде чувство за контрол; поставяне на малки, изпълними цели; изготвяне на списък със задачи, които пациентът трябва да свърши, след използването на интернет. Естествено третата гледна точка по темата е взимане на превантивни мерки от страна на самия потребител. За целта, потребителят трябва да е напълно убеден в успеха на тези мерки и в необходимостта от взимането им.

Новите теории защитават позицията, че мрежата е само проводник на проблемите, които са били в латентно състояние у потребителя, тъй като интернет е убежище за хората, които имат проблеми със социализацията или депресията. Затова и лечението трябва да бъде индивидуално и да отчита на първо място обстоятелствата, свързани със съответния потребител.

Ползването на интернет в България : 386 400 души или 4,8% от населението над 15 години е онлайн твърди BBSS Gallup. Около 9,6% (750 000 души) ползват компютър, предимно жени (53,1 %), но те сърфират по-малко (45 %). Едва 4% имат PC у дома, като от тях 19,8% са над 45 г. Основно сърфират 20-24 годишните, след тях са тези между 24 и 29 г. Над 50% от всички на "ти" с компютър са под 34г., а над 50 % от ползващите Мрежата са под 29 г. За Интернет са чували едва 10% от родените преди 1955 г. 45,9% от жители на бившите окръжни градове умеят да работят с компютър, в София - 33,7%. 51% сърфисти са на пълен работен ден. Най-предпочитани са Интернет-клубовете (2 %), работното място (1,7 и дома (1,2%)./50/

Броят на активните Интернет потребители в София е около 126 хил., а на пасивните - около 137 хил., показва изследване на Alpha Research за септември 2000г. 54% от потребителите в София работят в Интернет среда сравнително рядко - 2-3 пъти месечно и по-малко. Делът на активните, които работят всеки ден или 2 пъти седмично, е по-малък - 46%. На въпроса колко често са ползвали Интернет през изтеклия месец, 24% отговарят - всеки ден, 22% - 2 пъти на седмица, 29% - 2 пъти месечно и 25% - по-рядко (2-3 пъти месечно). 67% Интернет аудиторията в София е на възраст под 24 г. Жените все още не са достатъчно изкушени от Интернет и само 32% го включват в графика си. Възможността за Интернет достъп е функция на доходите и затова финансовият ценз на потребителите е по-висок от средния. Преобладаващата част от тях - 31%, декларират 150 - 200 лв. месечен доход на член от домакинството. Най-стабилни като обем и структура са групите, които имат Интернет достъп в къщи и на работното си място. Те са с най-висока интензивност на употреба, най-висок образователен ценз и най-добре финансово подсигурени. Най-нестабилна е групата на Интернет потребителите, които използват услугите на клубове за достъп (платени или безплатни). /50/

Реклама е всяка форма на не лично представяне и лансиране на идеи, стоки или у-ги, заплащана от точно установен източник. Тя може да се определи и като публично представяне на информация за стока или услуга с помощта на художествени, технически и психологически начини на въздействие в/у целевите групи и аудитория с цел да се предизвика, поддържа или разширява търсенето и да се осъществяват повече продажби и реализират по-големи печалби. В съвременните условия рекламата не само осведомява за стоките и услугите, но и въздейства върху потенциалните купувачи. Търговската .реклама способства за разширяване и ускоряване на реализацията на стоките на вътрешния и външния пазар.

Полезната й страна е, че по един или друг начин тя наистина въздейства върху потребителите и те купуват дадената стока (дори и само веднъж от любопитство или за по-дълго в зависимост от качеството на продукта и нуждите), но тя пак въздейства дори и кратковременно, а пък информационните канали се финансират и оцеляват в информационното пространство именно от субсидиите на рекламата. Т.е. рекламата е нужна за кръговрата и отношенията между производителя и посредника (канал, като телевизия, радио, списание, кино и т.н.) с еднаквата цел : по-високи доходи (и на производителя и на каналите).

Негативната й страна е, че прекалената й масовост, лъскавост и цели не винаги оправдават очакванията на хората, от което тя губи имиджа, който гади и доверието, което е завоювала. Сякаш цялата тази цветна, луксозна идея, която се тиражира навсякъде, по-всяко време пренасища възприемчивостта на хората и губи значимостта и популярността си.

Пример: Едно е скучният превоз за градски транспорт за бъде шарено украсен с рекламни материали и съвсем друго на всеки петнайсет минути по телевизията да пускат една след друга по десет реклами, седем от които на различни марки шампоани и пр.

Ползата от рекламата е необходимост за движението както в пазара и икономиката, така и в сферата на информационните канали и разпределението им. Стига да не е толкова масова, еднообразна и пр.

За целите на рекламата се ползват най-различни средства: телевизия, радио, печат, интернет, кино, билбордове, листовки, значки и много други. Всяка силна медия е своеобразно рекламно пространство. Рекламите могат да се разпространяват от рекламни агенции от името на дадена организация или компания. Тези агенции служат като посредник между производителя на стоката и средството за нейната реклама./38/

Много реклами са направени и насочени към повишаване консумацията и употребата на дадени продукти и услуги чрез изграждането на така наречения "бранд" или марка и представата за него/нея. За тези цели рекламните призиви са често съпътствани с фактическа информация за потенциалните клиенти.

Организации, които рекламират не с комерсиална цел, а с цел популяризиране на идея са: политически партии, фондации, религиозни организации и военни структури. Дружествата с некомерсиална насоченост не са типичните рекламодатели и разчитат по-скоро на безплатни методи на популяризация.

• 
  информационна - запознава потенциален кръг от купувачи; създава представа за свойствата на продукта
  
• 
  стимулираща - създаване на нови потребности
  
• 
  въздействаща - формира предпочитание към марката;отделя стоката от тази на конкуренцията
  
• 
  напомняща - поддържа осведомеността на клиентите
  
• 
  социална - може да се използва за популяризиране на обществено значими идеи
  
• 
  икономическа - чрез разпространение на сведения за уловията и местата на продажба, за цените и т.н.
  

А) Стопанска реклама - представя стоки, услуги, фирми-производители, търговски фирми и др.

• 
  потребителска - адресирана към крайните потребители
  
• 
  работна - насочена към конкр.целеви групи, специалисти и експерти. Тя бива : промишлена (целеви от пром.потребители), професионална (хора от свободни професии или на своб.практика)
  
• 
  търговска - адресирана към посредници, търговци на едро и дребно и др.
  
• 
  селскостопанска - селскост.производители
  

В)Политическа реклама - цели популяризиране на полит.партии, орг-ции, лидери и т.н.

А) Обща

• 
  колективна - от няколко рекламодатели с общи интереси в даден отрасъл; акцентът е върху продукта
  
• 
  групова - организира се от фирми-производители на допълващи се стоки
  

А) Въвеждаща - при въвеждане на нов продукт;гол.интензивност и високи р-ди за реклама

Б) Поддържаща - цели стабилизиране и разширяване на постигнатия пазарен дял

В) Напомняща - в последните фази на жизнения цикъл на продукта

А) Местна - местни медии

Б) Регионална - за 1 или няколко района

В) Общонационална – национални медии

Г) М/ународна - специализ.рекламни издания, филми, международни панаири и изложби

Д) Глобална - общоприти методи, форми и средства, валидни за всички страни

• 
  зрителна
  
• 
  звукова
  
• 
  звуково-зрителна
  
• 
  зрително-вкусова
  
• 
  зрително-обонятелна
  
• 
  зрително-осезателна
  

• 
  еднократна
  
• 
  серийна
  
• 
  кампанийна - масирана реклама в различни канали и средства
  
• 
  перманентна
  

• 
  наименование на фирмата
  
• 
  търговска марка
  
• 
  рекламна марка
  
• 
  фирмено мото
  
• 
  рекламен лозунг
  
• 
  фирмен цвят
  
• 
  шрифтове и формати
  
• 
  оформление на фирмените документи
  
• 
  оформление на външния вид на фирмените обекти
  
• 
  фирмено облекло
  
• 
  фирмен звуков сигнал и др.
  

• 
  Формулиране на рекламни цели
  
• 
  Определяне на обектите на рекламата
  
• 
  Съставяне на рекламен бюджет
  
• 
  Избор на рекламни средства
  
• 
  Избор на рекламни агенти
  
• 
  Разпределяне на рекламни бюджет по време