Факултет по педагогика специалност „социална педагогика”

Свободното време е времето, в което всеки човек предпочита да се отдаде на любими занимания. Ето защо и от отговорите на десетия въпрос може да се потърси корелация на предпочитанията на подрастващите както между популярните медии телевизия и Интернет, така и между другите форми на общуване и комуникации. Изводите са, че по- голямата част от анкетираните биха предпочели свободното си време да прекарат с приятели и друго-75% от МУ и 65% от ДДЛРГ, докато пред компютъра биха останали 15% от МУ и 25% от ДДЛРГ и само 5% от ДДЛРГ – да гледат телевизия, докато от МУ никой не би гледал телевизия в свободното си време, ако разбира се има друга алтернатива. Радва ни все пак това, че има и такива подрастващи и от двете групи, които предпочитат през свободното си време да четат книга. От интервюто с учителите и специалистите се установи, че има не малко деца, които четат разнообразна художествена литература и се интересуват от различни автори, в т.ч. и такива, които не се изучават в училището, но по-голямата част от тях са учениците, които нямат достъп до Интернет и дори до телевизия / по една или друга причина/. В СОУ, в ДДЛРГ, в Читалище „Христо Ботев” в града, а и в селските Читалища има богати библиотеки, но интересът на децата в тийнейджърска възраст и в периода на юношеството е занижен. Четат се изучаваните произведения, а понякога и само анализи за тях. Информация се търси най-вече в Интернет. Това се потвърждава и от отговорите на 14-ти и 15-ти въпроси от анкетата, които проучват предпочитанията на подрастващите към книгата.

Любопитен е факта, че повечето от анкетираните- 70% от МУ и 90% от ДДЛРГ, на въпроса четат ли книги отговарят с да и понякога и 30% от МУ и 10% от ДДЛРГ отговарят с не. Но в същото време, когато трябва да посочат последната прочетена книга, 30% от МУ и 25 % от ДДЛРГ не са посочили никакво заглавие; 20% от МУ и 25% от ДДЛРГ посочват учебна литература и/или учебници по различни предмети. В някои от отговорите с емоционална окраска прозира и отношението на ученика към учебния предмет, като например „жестоката математика”. 15 % от МУ отговарят „не мога да чета” и „мързи ме да чета”, а от ДДЛРГ за последната прочетена книга 15 % посочват „Пинокио”, „Златната книга на приказките”, „Хари Потър” , а останалите – Агата Кристи, сп. „ Блясък” , „Нощен патрул”, „Откритията на Люси”, „Спартак”, „Граф Монте Кристо” и др., но са посочили повече заглавия сравнено с учениците от МУ, които в 30% са се спрели на „Бай Ганьо” и разказите на Алеко Константинов, Николай Хайтов, 2012, „Спомен”. На въпроса „Каква литература предпочитате?” 40% от МУ са посочили „друга”, имайки предвид книги-игри, а от ДДЛРГ-40% посочват „научна”, имайки предвид учебна л-ра. Общият резултат и за двете групи е при отговор с)любовна, където и за двете групи резултатът е 20%, както и d)приключенски романи- с по 15% и b) криминална- с по 10% .

Рекламата присъства трайно във всекидневието ни и особено телевизионната реклама в живота на подрастващите и определено влияе върху тяхното поведение. С 11,12 и 13-ти въпроси проучваме отношението на анкетираните към участието на деца в телевизионни предавания и рекламни клипове. Резултатите потвърждават готовността на подрастващите за участие в кастинги, рекламни клипове и др.- 55% от МУ и 70% от ДДЛРГ, за да бъдат известни и популярни. 20% от МУ и 25% от ДДЛРГ не биха участвали, но не дават пояснения защо. Когато съсредоточаваме мисълта на анкетираните към условията, при които биха участвали, се очертават основни ценностни предпочитания като: доброто заплащане- 35% от МУ и 50% от ДДЛРГ; безвъзмездно- 20% от МУ и 15 % от ДДЛРГ; при всякакви условия- 5% за МУ и 15% за ДДЛРГ; само ако рекламата е за благотворителна кауза- 20% от МУ и само 5% от ДДЛРГ и за трилърите и двете групи са единодушни- по 15%. Почти единодушни са и ЗА- участието на деца в такива прояви- 95% от МУ и 60% от ДДЛРГ.

И обобщавайки резултатите се отчита, че:

1. 
   Подрастващите(над 60%) злоупотребяват с гледането на телевизия, като предпочитат игрални и хумористични предавания; гледат за забавление (70/80%) и за информация (70/75%), в резултат на стремеж да задоволяват естествените потребности на развитието от общуване, игри и забавления и информация и информираност.
   
2. 
   Интересът към новинарските емисии се дължи на жажда за информация до търсене на сензация.
   
3. 
   Над 95% имат компютърни умения и ползват Интернет най-вече за чат и игри, информация, филми и музика. Най-популярни са албумите и гласуването в Интернет, защото искат да изразяват собствено мнение и отношение.
   
4. 
   Знаят, че трябва да се чете- книгите, учебници и пр. Говорено им е достатъчно. За което и преобладават отговорите „Да и понякога” на въпроса дали четат книги. Истината всъщност е, че това занимание не е от любимите на преобладаващата част от децата и подрастващите.
   
5. 
   Рекламата присъства трайно във всекидневието ни и особено телевизионната реклама в живота на подрастващите, като определено влияе не само върху тяхното поведение, но и върху здравето, чувствата, ценностите, мирогледа. Тя е като път към другия, път към света, път към успеха…Добрата реклама е пътят към пари и популярност и подрастващите искат да са част от това(на 80/90% ).
   

Относно следенето на новинарските емисии, децата отглеждани в семейна среда редовно следят новинарските емисии и умеят спокойно да работят с компютър, като най-често го използват за чат. Докато оставените за отглеждане в дома, гледат новини „понякога”, умеят да работят с компютър „донякъде” и обикновено го използват за игра на игри. Хубаво е, че свободното си време всички деца предпочитат да прекарват не пред телевизора и компютъра, а навън с приятели. По равно са разпределени резултатите относно четенето на книги и децата от масовото училище и тези от дома- четат книги „понякога”, но основната литература на която се спират е свързаната с учебния материал.

Становището на учителите, менторите и другите специалисти, работещи в СОУ и ДДЛРГ с дългогодишен опит е, че учениците днес, в преобладаващата си част, нямат интерес към учебния процес, в сравнение с предходни години. И тенденцията се задълбочава. Информацията, която се поднася в училището, в по-голямата си част, може да бъде намерена и в Интернет- или поне учениците са убедени в това. В същото време в Интернет те предпочитат да си комуникират (чат), да качват снимки, да си разглеждат албуми, да играят на игри, да гледат филми и пр. „Достъпът до Интернет” в училището се е превърнал в желано поощрение за изискуемо поведение на учениците в институцията. Няма сигнали за деца, засегнати от предаване или да е накърнено личното достойнство им достойнство. В общуването помежду им в училищната среда преобладават обмяна на пощи, сайтове, информация за нови клипове, албуми и впечатления от игри и друг вид присъствие в дигиталното пространство, както и неизбежното- кой и какъв GSM си е купил и какви клипове е заснел…Добрата реклама продава, но стилът и подтекстта на много от рекламните клипове насочват към агресивни и неприемливи модели на поведение, втълпяват изрази и определено отношение към околните и света. В речника на учениците изобилстват думи и изрази от реклами, ТВ предавания, герои от популярни филми и пр. Никъде не се рекламира в медиите прилежност, почтеност, порядъчност…Мисията на училището „да подготви децата за живота в обществото” при тази ситуация изисква бърза адаптация на училищната среда, в отговор на новите реалности, или… промяна.

Всяка промяна съдържа рискове, но разкрива и възможности- смес от предизвикателства за бърза адаптация, стабилизация и растеж. Конкурентното начало в обществените отношения поражда обновление. В контекста на състезанието комуникацията поражда постоянно обновявана обществена координация, несигурност и реорганизация- на намерения, действия и разгръщани социални отношения. Каквото и да предстои да се случва в обществото в отношението към подрастващото поколение е от решаващо значение да се изслушват децата и да се обръща внимание и на тяхната гледна точка, вместо само да се говори за тях в трето лице.
2.Социално–педагогически идеи за позитивност на взаимодействието „дете – медии”

„Информацията може да спаси

Като социално явление влиянието на медиите е сложно и комплексно. Днес те вече са неделима част от живота на човека и обществото, в това число и особено на подрастващите. Влиянието им се отразява осезателно във всички сфери на развитието, както на обществото като цяло, така и на отделната личност, като градивна част от това общество. Наистина е тревожно въздействието, което оказват медиите в периода на детството. Защото всичко, което се случва в живота днес, се отразява в медийното пространство по един или друг начин, а младият човек иска да знае отговора на повече въпроси за това в какъв свят живее и къде е неговото място в този богат на разнообразни новинарски емисии, телевизионни реклами, екшъни и сериали и пр. свят. Съвременните масмедии изместват родителите и учителите в хода на приемане на информация и усвояване на нови познания. Образователният процес излиза извън обсега на училището. За което усилията трябва да се съсредоточат към формиране на адекватно отношение у децата, да се научат как да приемат, осмислят и отстояват информацията. Да се приучват на самоконтрол и хигиена, самопознание и изграждане на умения за избор, за представяне на себе си, за решаване на конфликти и пр. или общо казано- умения за комуникация, т.е. за живот. Чия трябва да бъде грижата за това?

Детството и юношеството са взаимно свързаните периоди, през които личността има основно задачата да опознае заобикалящия го свят, себе си и да намери своето място сред другите, своята роля в собствения си живот и в живота на другите.

В същото време, реалностите на бита за повечето семейства са телевизорът да се пуска обикновено още със ставането, а в някои семейства да не се гаси и през нощта. Има домакинства, които настройват часово включване на някой телевизионен канал за ставането сутрин или за повторението на някой любим сериал. И на гости да се съберат възрастни и/или деца и подрастващи отново се включва телевизора. Домакинята чисти, готви или се занимава с друга домакинска работа, а децата са пред телевизора или компютъра. От малки и до големи …Телевизията е необходимост и удобство, но в същото време, ако се злоупотребява с времето, отделено за телевизионните предавания, може да се превърне в опасност- за здравето, за неосъзнати внушения и пр. Необходимо е дозиране и подбор на предаванията за всяка възраст, изграждане на култура на потребление и умения за предпазване от негативни въздействия и заплашваща по характер информация. Но да бъдеш информиран за нещата, които се случват е не само положително за развитието на личността и обществото, но и задължително за ориентирането в средата и събитията, променящи тази среда на живот. Или с други думи потребност за оцеляването. Като елемент на социалната среда, телевизията се е превърнала вече в едно от водещите средства за предаване и получаване на информация. Често в реалния живот и взаимодействия се случва телевизията и да изпреварва редица институции, отразявайки събития, факти, взаимоотношения и идеи. И въпреки че нейното влияние е стихийно, то отразява и се отразява върху социалното развитие и играе съществена роля при формирането на социално-културната идентичност на личността. Като социален фактор тя едновременно е и продукт на съвременната култура и средство за произвеждане на културни продукти. Ето защо, посредством своята информативна функция, телевизията има възможност да оказва полезни за обществото ефекти:

• 
  да подпомага образователния процес;
  
• 
  да приобщава към социално-културните достижения;
  
• 
  да развива социалните умения.
  

По отношение на възпитанието, телевизията е мощно средство за формиране на естетическа култура на зрителите си. Чрез подходящи по съдържание филми и предавания да предоставя възможности за получаване на информация за просоциални модели на поведение.

Тя има потенциал да развива и социални умения като умения за съпреживяване, толерантност към различията, умения за правене на избор, етичност и пр.

Като един от основните източници на информация за актуалните валидни норми, телевизията има голямо влияние при процесите на социализация и инкултурация. Дава богати възможности за приобщаване към културните достижения на обществото.

Изхождайки от всичко това и основавайки се на резултатите от изследването се обосновават следните

1. 
   Едновременно с информационната си функция медията предоставя развлечения и забавления, което я прави особено привлекателна за децата и подрастващите. Съдържанието на филмите и предаванията рядко е подходящо за тях, защото в голяма степен представя кадри на насилие, порнография, различни престъпления, което е достатъчно основание да се смята, че има асоциален ефект върху детската аудитория.
   
2. 
   Преобладаващата част от подрастващите злоупотребяват с времето пред телевизора и в Интернет вече от ранна възраст, което често води до пристрастяване и до бягство и пълно откъсване от заобикалящите ги реалности, до здравословни проблеми, деформации в поведението и нагласите, усвояване на негативни модели на поведение и пр.
   
3. 
   Рекламата е медийно явление, което в модерното общество съпътства човека буквално на всяка крачка, а семейната и училищна институции още нямат готовност да подготвят децата и подрастващите за рискът и сигурността, за изборът и взимането на правилните решения, за ключът към успеха (респ. към оцеляването).
   
4. 
   Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика. От усилията на възрастните зависи какво ще предложи третият родител – телевизията, на нашите деца: училище за положителното или убежище от отрицателното.
   

1. 
   Родителите биха могли поне да филтрират предаванията, които децата им гледат или времето пред телевизора и/или компютъра;
   
2. 
   Училището да се погрижи за обучение и дисциплина на поведението на подрастващите в Интернет и по превенция на зависимостите; за обучение по самопознание, представяне и реклама на интересите и способностите и уменията на всеки ученик и на училищната институция като цяло; за засилено здравно и гражданско обучение и образование;
   
3. 
   Обществото да съсредоточи вниманието и чувствителността си за опасностите и заплахите пред детството днес и сега;
   
4. 
   По-позитивно отношение към децата и подрастващите и приемането им като равноправни личности в семейните взаимоотношения, взаимоотношенията в училището и в обществото като цяло.
   

И защо, все пак, пороците вече са норми? Защото никой не се учудва, когато разбере, че еди-кой си ученик от пети клас пуши. И никой не води сметка на децата си къде ходят, с кого са, кога се прибират. Никой не се възмущава, когато види ученик да пуши или пие в района на училището, та даже и извън него. Нормално е в магазина или към учителя да се обърнеш на Tи. Забавно е да направиш някаква поразия или да нарушиш точка от училищния правилник, без да те забележат. Лесно е да откраднеш дреболия от магазина, защото даже и да те забележат, нищо няма да ти кажат - ти си млад, дете - извинен си. Казва се, че на децата всичко им е простено, но нима това значи, че всичко им е разрешено? Типично е за днешните младежи ежедневно да се противопоставят на родителите си, да спорят с тях, да ги нагрубяват и унижават. Вместо мъмрене или правене на забележка от приятелите, се чува само смях и, за съжаление, одобрение.

Това е нормата. Младежката мода. Може всички тези неща да ви изглеждат дреболии и практически без последствия, но именно от тях се раждат по-големите и страшни норми днес - кражба с взлом, измама, лъжа, убийство, изнасилване...

Не може да се каже, наистина, че по-горе изброените са норма, но нима някой се впечатлява, когато чуе по новините за убийство на невинен? Страшни или забавни и отпускащи са картините на насилие, които гледаме всяка вечер по телевизията? Това може да са нереални събития, но обстановката, героите, действията и звуците са реални. И ние, макар да знаем, че не е истина, реагираме подсъзнателно и след време привикваме на гледките, не се впечатляваме, приемаме всичко в нормата и така бавно и тихо умираме. Умира душата ни, човекът в нас. Добродетелите - състрадание, любов към всички хора и т.н. изчезват. На тяхно място се появяват злорадство, злоба, ние биваме приучени да отвръщаме да злото със зло, ставаме отмъстителни и горделиви.

Ще звуча банално ако продължа с всеизвестните проблеми с наркоманията, алкохолизма, тютюнопушенето, унищожаването на околната среда, корупцията, несправедливостта, неравноправието, дискриминацията, необяснимата жажда за чужда кръв у някои хора и политици (няма да споменавам имена), предимството на имащия пари пред нямащия, насилието върху децата, принуждаването им да работят, не изпълняване на служебните задължения (и това е порок, пардон - норма), незаконна търговия с оръжие и наркотици (не че има законна за второто, де), проституцията и т.н.

Изумителна е, специално за мен, сегашната разпуснатост и разголеност при младите момичета. Техният морал пада под всякакви норми. Сегашната мода е толкова извратена и предизвикателна! Дрехите, с които се обличат момичетата, по-скоро приличат на малки късчета плат, разкриващи доста интимни части от тялото. Вицът, с който се предсказваше днешната мода, излезе напълно реален -Помниш ли роклята, с която бях вчера на партито? В магазина съм се объркала, оказа се, че не е рокля, а колан! И най-страшното е, че вече не само младите шестнадесет-седемнадесет (и по-надолу) годишни момичета се обличат и държат с хората от другия пол предизвикателно, но и възрастни жени, за които би се предположило, че с годините са помъдрели и улегнали, а се държат по този дързък и непристоен начин.

Нека спомена по-важните и определящи човека норми - вътрешните. Алчност и жажда за пари тормозят младите хора, от които се очаква да са добри и все още оптимисти - те гледат другите със злоба, а открият ли у някого душевна или външна красота, в тях се ражда вместо възхищение, завист. Трудно се срещат истински приятелства - подигравките и заговорите са нещо нормално сред младите, а колкото повече растат, толкова по-малко контакти създават. Срамно и смешно е младо момиче да готви вкъщи, да помага на Майка си или изцяло да я замести, то бива заклеймено с названието задръстенячка.
Снизхождението, толерантността, услужливостта, добротата, искреността, любовта, скромността, смиреността, простодушието - това са рядко срещани добродетели.

Основните сили, движещи днешния свят са егоизмът, себелюбието, алчността и злобата. Докато не излекуваме безпределната си любов към нас, към хората, които ни ласкаят и към парите - за никъде не сме.

Автор:Маги Георгиева Георгиева

http://speedy.ssbase.org/viewtopic.php?f=19&t=2406


Приложение 2

Из Интернет

2. Според Вас медиите съобразяват ли се с правата на децата

3. Имало ли е случаи на деца, засегнати от предаване или да е накърнено тяхното достойнство

4. Мислите ли, че медиите отразяват вашето мнение и ежедневие

5. Какви трябва да са детските и младежките предавания

6. Според Вас кои са най-големите заплахи в Интернет

7. Когато сте в интернет, давате ли си сметка за правата на другите
1. Напоследък се наблюдават две противоположни тенденции: от една страна – голяма част от младите хора не слушат радио, не се интересуват от телевизия, не гледат новини, предавания, филми, а стоят по цял ден пред компютъра или запълват времето си с други маловажни неща. От друга страна обаче – все повече деца се интересуват от телевизия, участват даже в предавания като например ,,Това го знае всяко хлапе”, ,,Кой е по- по- най” и други. Лошо е обаче, когато границата се прекрачва – става въпрос за масовите случаи, когато децата издигат в култ някои водещи и техните предавания, които не са препоръчителни за по-голямата част от детската аудитория.

Като любими предавания на децата и младите хора могат да се посочат, въпреки че не съществуват множество такива, специализирани за тяхната възраст. От ,,Кой е по- по най” до ,,Това го знае всяко хлапе“, а за по-големите различните музикални предавания или младежки теле новели които излъчват някой от телевизиите. Ето това според мен би трябвало да е правилния диапазон на техните телевизионни възприятия и предпочитания.

3. Разбира се че има засегнати деца от медийното пространство и примерите за съжаление все повече се увеличават. Примери за това са убийствата, които станаха между деца в последните години в страната . Та нима малко или много медиите не допринасят за зародилата се все повече напоследък агресия в младото поколение… нека да не се лъжем по този въпрос. Ами освен новините с тяхната отрицателна страна, също така се нареждат и придавания , които със сигурност накърняват психически децата . Какви морални ценности, модели на поведение и начин на живот предлагат комерсиално ориентираните български медии в информационните си и развлекателни предавания? Какво ще кажете за културата, налагана от реалити шоута от типа на „Биг Брадър”? Кои са новите морални герои на медиите? Какво е моралното послание в представянето на Вальо Топлото като радиоводещ? Какви културни форми за съпротива и борбата срещу корупцията, агресивността, насилието, престъпността, вулгарността и пошлостта предлагат масмедиите? Можем ли да виним медиите за това, че показваното от тях насилие и случаи на престъпност се превръщат във фактор, който влияе върху насилственото поведение на младите хора и за равнището на престъпност в страната?

4. Ето на този въпрос мога да отговоря позитивно, защото кото Председател на ОМС Перник, местните медии съпричастно се грижат да отразяват нашето мнение и работа свързана точно с това да представлява гласът на младото поколение в нашия град! Отностно национално ниво има доста накъде да се развива тази посока,а именно по-голямото отразяване на позитивните насоки извършвани от нас децата.

5. Забавни, интересни, провокиращи децата в позитивна насока на мислене и най-вече

6. Тук проблема е доста сериозен и тегъв. Съвременното публично пространство все повече е зависимо от онлайн медиите, блоговете и цялостното съдържание на Интернет, върху което не съществува какъвто и да е контрол. И от тук вече идват въпросите?!? Как да се справим с интернет порнографията, с въздействието на негативно съдържание на мрежата върху децата? А какво да правим с насилието и опасните контакти чрез интернет? Нужен ли е някакъв етически контрол върху интернет и как да се осъществява той? Ако във форумите и блоговете днес всеки може да бъде оклеветен и опозорен – при това най-често анонимно, не е ли нужна някаква регулация? Не се ли превръща интернет в една гигантска клоака за разпространение на всякакви измислици, омраза, ненавист, слухове, накърняващи репутацията на много хора, които обаче няма как да се защитят? Как да създадем ефективно действаща интернет етика?

7. Винаги когато съм в интернет си давам сметка за правата на хората, защото осъзнавам факта че и аз съм в същото положение. Спазвайки това правило, се надявам на коректност спрямо мен. Доста наивен отговор нали!

С уважение: Явор Давидков

/Председател на ОМС/

http://www.facebook.com/topic.php?uid=343971455715&topic=10782

Приложение 3