L1 (safest – напълно безопaсно)

L1 (safest – напълно безопaсно): лекарство, за което не е наблюдаван повишен риск от НЛР за кърмачето, установено при приемане от голям брой кърмещи жени. Контролирани проучвания при кърмачки, приемащи лекарството не са показали риск за кърмачето и възможността от потенциални вредни ефекти е незначителна. Примери: Paracetamol, Ibuprofen, Epinephrine.
L2 (safer – безопасно): лекарство, за което не е наблюдаван повишен риск от НЛР за кърмачето, установено при малък брой кърмещи жени и/или демонстрирания риск при медикация у кърмачки е незначителен. Примери: Diclofenac, Fentanyl, втора генерация антихистамини, Omeprazole, Ranitidin, цефалоспорини.
L3 (moderately safe – умерено безопасно): лекарство, за което има вероятен риск от НЛР, въпреки липса на контролирани проучвания при кърмачки или контролираните проучвания показват незначителни нежелани ефекти за кърмачето. Лекарството може да се прилага само когато предполаганата полза за кърмачката оправдава потенциалния риск за кърмачето. Примери: Acarbose, Acetylsalicylic acid, Indometacin, Codeine, Morphine, Midazolam, Triazolam, първа генерация антихистамини, Acebutоlol.
L4 (hazardous – рисково): лекарство, за което има установен риск от НЛР за кърмачето. Въпреки риска за кърмачето употребата на лекарството при кърмещи жени може да се допусне само в случаите на животозастрашаващи или тежки заболявания, при които по-безопасните лакарства са неефективни. Примери: Colchicine, Diazepam (при хронична употреба), Lithium, eрго-препарати.
L5 (contraindicated – противопoказано): лекарство, за което при контролирани проучвания у кърмещи жени е доказан сигнификантен риск от НЛР за кърмачето или при лечение у кърмачки съществува висок риск от сериозни увреждания на кърмачето. Лекарството е противопоказано за употреба при кърмещи жени. Примери: ACE-инхибитори.
 Слюнчена екскреция. При някои препарати съществува добра корелация между концентрацията на лекарствата в слюнката и кръвната плазма (напр. фенитоин, парацетамол, диазепам, рифампицин, етанол). Това се обяснява с добрата им липоразтворимост и с техните pK стойности. Терапевтично значение има слюнчената екскреция на олеандомицин, спирамицин и йозамицин при лечение на пародонтоза, улцерозни и афтозни стоматити, гингивити и периодонтити. Със слюнчената екскреция на залцитабин, фенитоин и верапамил са свързани някои техни НЛР – хеморагичен гингивит, хиперплазия на венците.
 Излъчването на лекарствата с потта има ограничено патогенетично значение във връзка с т. нар. елиминационни дерматози. След терапия с бромови соли може да се развие медикаментозно (бромово) акне или bromoderma tuberosum. Същото се отнася и за йодните соли.

1¹ Ламбев, Ив. Принципи на Mедицинската фармакология. Мед. и физк. София, 2010, 37–47.
Фигурите не са приложени (актуализация: 2017).