Фармакокинетика на лекарствата1
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВАТА
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- КОМПАРТМЕНТИ (или ФАЗИ)
- C = C 0 .ε
| 2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВАТА
Разпределението на лекарствата е динамичен процес, по време на който те преминават от централния (плазмения) компартмент в тъканите до достигане на равновесно състояние (steady state − ss). То зависи от начина на приложение и pK на лекарството, способността му за свързване с плазмените протеини, pH на средата, органната перфузия. При изучаване на фармакокинетиката биосистемите условно се разделят на отделни части – КОМПАРТМЕНТИ (или ФАЗИ). Те представляват виртуални пространства, в които лекарството е равномерно разпределено. Отличават се помежду си по обема на разпределение и по инвазионните (на навлизане) и евазионните (на излизане) скоростни константи. Броят на компартментите се определя за всяко лекарство според експерименталните данни за измерените концентрации в отделни моменти в кръвта, урината и телесните течности. При еднокомпартментния модел организмът се разглежда като едно цяло (един компартмент, една фаза), в който лекарството се разпределя равномерно в една определена концентрация. Ако лекарството се въвежда венозно и изцяло се екскретира с урината непроменено, единствената скорост, определяща намаляването концентрацията му в организма, е тази, чрез която то се екскретира с урината. Тя е пропорционална на количеството лекарството в плазмата: C = C0.ε–Kel, където C представлява концентрацията на лекарството в плазмата в определен момент; C0 – началното количество лекарство, внесено в организма; Kel – скоростта на елиминиране; ε (епсилон) – основата на натуралния логаритъм (2,71). При двукомпартментния фармакокинетичен модел, представен схематично на фигурата по-долу, се приема съществуването на един централен (плазмен) и един периферен (тъканен) компарт-мент. При този модел кинетиката е биекспоненциална. Двата компартмента (двете фази) представят съответно процесите на трансфер между плазмата и тъканите: α-фаза (фаза на разпределение) и β-фаза (фаза на елиминиране от плазмата, респ. елиминационно-метаболитна фаза). Скоростни константи характеризират преминаването на лекарството от централния към периферния компартмент (k12) и връщането му от периферния към централния компартмент (k21). Те също характеризират лекарствената резорбция (константа на резорбция – ka), метаболизъм (km), елиминиране (ke). При трикомпартментния модел има централен и два тъканни компартмента (“плитък”, включващ добре кръвоснабдени органи и “дълбок”, включващ по-слабо кръвоснабдени). Някои лекарства показват неекспонен-циална “сатурационна” (насищаема) кинетика с важни клинични последствия, главно диспропорционално повишаване на равновесната плазмена концентрация (Css). Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|