Фармакокинетика на лекарствата1



страница9/13
Дата20.03.2024
Размер1.16 Mb.
#120725
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13
Kinetics copy
0,693 Vd
t1/2 =  или t1/2 = 0,693 
k Cl
където k е скоростта на елиминиране, респ. функция на обема на разпределение (Vd) и на клирънса (Cl) на лекарството.
Поддържащата (Ds) доза се изчислява по формулата Ds = D* x (1–2ε), където D* е насищащата доза, при еднократното прилагане, на която се получава ТПК на лекарството; ε (епсилон) е константа за лекарства ексретиращи се предимно с урината, представляваща отношението между интервала на дозиране (τ) и плазмения полуживот (t1/2). Тази константа се изчислява по формулата ε = τ/t1/2 = const. Началната доза (D0) се изчислява по формулата D0 =Ds x 1/1–2ε.
Свързване на лекарствата с плазмените и тъканните протеини. Важно значение имат хидрофилните взаимодействия. Те се осъществяват между хидрофилните части от лекарствената молекула и хидрофобните части в белтъчните молекули. Друг начин за протеиново свързване на лекарствата е чрез йонни или водородни връзки.
Свързаните с протеините лекарствени молекули не преминават през биомембраните, не се метаболизират, фармакологично са неактивни, не се подлагат на ГФ и служат като депо, от което се освобождават бавно. Съществува динамично равновесие между свободната и свързаната с протеините част от приложената доза лекарство. Свързващият механизъм има насищаемост.
Различават се масовост, респ. степен на свързване и афинитет на свързване на лекарствата с плазмените протеини. При съществени различия в афинитетните константи може да се получи изместване на едно лекарство от друго. Сулфонамидите (които имат голяма афинитетна константа на свързване) изместват кумариновите антикоагуланти, характеризиращи се с висока степен (около 98%), но с нисък афинитет на свързване. По същите причини хлорамфениколът измества билирубина, ацетилсалициловата киселина – пеницилините. Така се повишава концентрацията на изместените от плазмените протеини лекарствени молекули, което в едни случаи е желано взаимодействие (ацетилсалицилова киселина и пеницилини), а в други е причина за развитие на НЛР (сулфонамиди и варфарин; хлорамфеникол и билирубин). Най-голямо значение има албуминовата фракция, която свързва пеницилини, цефалоспорини, хлорамфеникол, тетрациклини, сулфонамиди, барбитурати, салицилати, аскорбинова и пикочна киселина, билирубин, тироксин, аденозин, калциеви йони. Липопротеиновите фракции свързват липидоразтворими молекули (калциферол, ретинол, холестерол, стероидни хормони).
Бариерните системи изпълняват защитни функции в организма. Някои от тях (кръвно-мозъчна, плацентарна) имат значение предимно при разпределението на лекарствата в организма, а други (кръвно-млечна, кръвно-алвеоларна, кръвно-тестикуларна) – главно при елиминирането им. ▼Кръвно-мозъчна (хемато-енцефална ХЕБ) бариера. Мозъкът е най-добре кръвоснабденият орган (10 пъти повече в сравнение със скелетните мускули в състояние на покой). Лекарствата могат да достигнат тъканите на ЦНС по два различни пътя – чрез капилярната циркулация (т.е. през кръвно-мозъчната бариера) и чрез ликвора (т.е. през кръвно-ликворната и ликворно-мозъчната бариера). Лекарствата проникват в cortex cerebri много по-лесно, отколкото в бялото вещество. За разлика от капилярите на другите органи, където бариерната роля изпълняват техният ендотелен слой и базалната им мембрана (т.нар. ендотелно-базална бариера), в мозъчната тъкан бариерата включва ендотел, базална мембрана и глиални клетки (астроцити). ▼Плацентарната бариера ембрионално произхожда от фетални и майчини тъкани и включва трофобластния епител (покриващ въсите), хорионалната съединителна тъкан и капилярния ендотел. Нейната обща повърхност е 14 m2, а дължината на капилярната мрежа – 40 km. В сравнение с ХЕБ, в която са включени малко на брой и малки по размери пòри, процентното съдържание на порите в мембраните на плацентарната бариера е голямо. Затова диаплацентарно преминават много липофилни и хидрофилни лекарствени молекули. За молекули с маса над 1000 Da плацентата е по-слабо пропусклива. По-висока е концентрацията във феталната кръв на аминокиселини, гама-глобулини, албумини, фосфор, фруктоза, Fe3+, Ca2+, K+, водноразтворими витамини. В майчината кръв е по-висока концентрацията на α- и β-глобулините, гликопротеините, фосфолипидите, мастните киселини, глюкозата, витамините A, E и др.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница