Фармакокинетика на лекарствата1

За лекарства – слаби бази (атропин, скополамин, морфин, хинин, хинидин, резерпин, тубокурарин, кофеин, папаверин, ергометрин, амфетамин, DA, хистамин, хлорпромазин, триметоприм, бензодиазепини, пропранолол, местни анестетици) уравнението има вида:

където [AH] е концентрацията на нейонизираните молекули на лекарството слаба киселина, а [A^–] – на йонизираните. Концентрацията на нейонизираните молекули на лекарството слаба база е съответно [B], а на йонизираните – [BH⁺]. Когато молекулите на едно лекарство са 50% в йонизирано състояние и 50% в нейонизирано pK е равна на pH (pK = pH). Ако едно лекарство е слаба киселина и се намира в кисела среда, pH на която по стойност е по-ниска от pK на самото лекарство, неговите молекули са в по-голяма степен нейонизирани и то може да дифундира през биомембраните. Съобразяването с тези закономерности има значение за клиничната практика. Например при лечение на остро салицилово отравяне е необходимо да се алкализира урината с цел да се получи по-висока степен на йонизация на салицилатите, да се потисне тяхната реабсорбция и се засили екскрецията им с урината. Във възпалителното огнище, особено във възпалителния вал, реакцията на средата е кисела. В такива случаи местните анестетици, които са слаби бази, са йонизирани в по-висока степен, което пречи на преминаването им през биомембраните и отслабва техния анестезиращ ефект. Лекарства, които съдържат четвъртичен (кватернерен) азотен атом в молекулата си (тубокурарин, суксаметоний), са изцяло йонизирани и при орално приемане не се резорбират.