Фармакокинетика на лекарствата1
МЕТАБОЛИТНИ РЕАКЦИИ ПРЕЗ ВТОРАТА ФАЗА
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сулфоконюгацията
- Бъбречната екскреция
| МЕТАБОЛИТНИ РЕАКЦИИ ПРЕЗ ВТОРАТА ФАЗА
Глюкуроконюгацията се осъществява с помощта на мембраносвързаната глюкуронилтрансфераза в черния дроб, бъбреците, червата, кожата. При глюкуроконюгация активираната глюкуронова киселина (уридиндифосфат глюкуронова киселина) образува глюкурониди, които са водноразтворими и подлежат на екскреция. Глюкуроконюгация претърпяват ГКС, женски полови хормони, морфиномиметици, хидантоинови производни, аминозиди, хлорамфеникол, сулфонамиди. У новородените има недостатъчно количество уридиндифосфат и активността на глюкуронилтрансферазата е ниска, поради което хлорамфениколът може да предизвика сърдечно-съдов колапс (сив синдром). Глюкуроконюгацията е обратим процес. Глюкуронидите се разграждат под влияние на β-глюкуронидазата. Сулфоконюгацията се осъществява в чернодробните клетки под влияние на сулфотрансферазата. Ацетилирането се извършва под влияние на ензима N-ацетилтрансфераза в митохондриите главно на ретикулоендотелните клетки. Ацетилират се сулфонамиди, изониазид, хидралазини, прокаинамид и др. Ацетилирането е под генетичен контрол. При т. нар. бавни инактиватори на изониазида се открива ниска активност на N-ацетилтрансферазата. Натрупаният неметаболизиран изониазид се свързва с алдехидната група на витамин B6 в нерезорбируема база и може да предизвика хиповитаминоза B6, проявяваща се с полиневрит. Някои лекарства повлияват собственото си и това на други лекарства метаболизиране. Фенитоинът, фенобарбиталът, карбамазепинът, рифампицинът и гестагените са ензимни индуктори, а хлорамфениколът, еритромицинът, кетоконазолът, флуконазолът и метронидазолът – ензимни инхибитори. 4. ЕКСКРЕЦИЯ НА ЛЕКАРСТВАТА Бъбречната екскреция е най-важният път на екскреция за повечето лекарства. Предимно с урината се елиминират β-лактами, аминогликозиди, полимиксини, нитрофурани, хинолони и сулфонамиди. Екскреция претърпяват лекарствени метаболити или непроменени лекарствени молекули. В гломерулите се филтрират несвързани с протеините лекарствени молекули и техни метаболити. В проксималните тубули протича активна екскреция, която е енергия-консумиращ процес. Екскреционният механизъм за анйони има по-важно значение от този за катйони. На негово ниво са възможни конкурентни взаимоотношения между лекарствата. Например Пробенецид и Аспирин забавят екскрецията на пеницилините. Главно в дисталните тубули се извършва реабсорбция по пътя на простата дифузия. Реабсорбират се лекарства, слаби киселини и техните конюгати. Реабсорбционните процесите са управляеми, което се използва при лечение на отравяния с лекарства, екскретиращи се предимно с урината. Чрез предизвикването на форсирана алкална диуреза например се повишава концентрацията на йонизираните лекарствени молекули (салицилати, барбитурати) и се засилва уринната им екскреция. Обратно, подкиселяването на урината увеличава уринната екскреция на морфин, хинин, атропин и други лекарства, представляващи слаби бази. Клирънсът на едно лекарство са милилитрите плазма, които се очистват от него напълно за 1 min. Бъбречният клирънс се изчислява по формулата: Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|