Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

Official Journal L 143 от 27.6.1995 г.

2.4. Железопътен транспорт: достъп до пазара и финансиране

Документ № 2.4.3.

Директива на Съвета 95/19/ЕС от 19 юни 1995 г. относно предоставянето на инфраструктурни капацитети и определянето на такса за използуването им

Цели

• 
  Принципи за предоставяне на инфраструктурни капацитети.;
  
• 
  Принципите за определянето на такси за използуване на инфраструктурата
  

• 
  всички железопътни компании (с изключение на регионалните, крайградските и градските, както и типа “совалка” [Le Shuttle]).
  

• 
  Директивата установява принципните правила при определяне както на процедурите по предоставяне на инфраструктурни капацитети, така и на определянето на таксите за тяхното използуване.
  
• 
  Разпределението на капацитетите и таксите трябва да се прилага въз основа на принципите на недискриминация и прозрачност.
  
• 
  Железопътните компании трябва да се сдобият със сертификат за безопасност.
  
• 
  Във всяка страна-членка трябва да бъде създаден независим апелативен орган.
  

Всяка страна-членка ще определи органа, който ще се занимава с разпределението в съответствие с изискванията на Директивата. В частност, разпределящият орган, който ще притежава информация за всички налични влакови трасета, ще гарантира, че капацитетите на железопътната инфраструктура ще се разпределят по справедлив и недискриминационен начин, както и че процедурата за разпределение ща позволи оптимална ефективност на използуването на инфраструктурата.

Страните-членки ще осигурят представянето и на сертификат за безопасност, съдържащ изискванията по отношение на безопасността, които железопътните компании трябва да спазват, като целта е да се гарантира безопасната експлоатация на съответните трасета. За да получи сертификат за безопасност, железопътната компания трябва да отговаря на нормативите според националното законодателство, които са съвместими с нормативите в Общността и се прилагат по недискриминационен начин; тези нормативи съдържат техническите и оперативните изисквания, които са специфични за железопътния транспорт, както и изискванията, свързани с безопасността, по отношение на персонала, подвижния състав и вътрешната организация на компанията.

Страните-членки трябва да предприемат мерките, които са необходими, за да се осигури възможността за обжалване на решенията за предоставяне на инфраструктурни капацитети и за размера на таксите пред независим орган, ако съответната железопътна компания предяви такова изискване в писмен вид. Този орган ще взема своите решения в рамките на два месеца след представянето на цялата информация, отнасяща се до предмета на жалбата. Страните-членки ще вземат съответните мерки и за гарантиране на възможността решенията да бъдат предмет на преглед по съдебен път.

Очаквани бъдещи промени:

В момента се обсъждат значителни промени, отнасящи се до двата основни елемента на Директивата; предложенията ще бъдат оповестени към края на настоящата година.

Official Journal L 143 от 27.6.1995 г.

2.4. Железопътен транспорт: достъп до пазара и финансиране

Документ № 2.4.4.

Регламент на Съвета (ЕЕС) № 1192/69 от 26 юни 1969 г. относно общите правила за нормализиране на счетоводството на железопътните компании

Цели

• 
  Нормализиране на счетоводството на железопътните компании чрез:
  

• 
  Определяне на финансовото натоварване или облекченията на компаниите;
  
• 
  Изплащане на компенсации по отношение на финансовото натоварване или облекченията
  

• 
  национални железопътни компании
  

• 
  Определянето на ясни правила за нормализация с цел да се повиши прозрачността на финансовите отношения между страните-членки и техните железници.
  

За тази цел е подходящо да се предприемат мерки, които ще гарантират премахването на такива финансови натоварвания или облекчения с цел да се постигне равнопоставеност на всички видове транспорт; при това по отношение на някои класове финансови натоварвания или облекчения мерките могат да включват незабавното им премахване; при това по отношение на други класове финансови натоварвания или облекчения въпросните мерки могат да представляват елемент от процеса на нормализация на счетоводството на железопътните компании, като характерна черта на този процес на нормализация е изплащането на компенсации в зависимост от ефекта на въпросните финансови натоварвания или облекчения.

Очаквани бъдещи промени:

Като се има пред вид, че Директивата се отнася единствено до бивши “национални” железопътни компании, промените вероятно ще засегнат развитието на пазара; във всички случаи това е необходимо по отношение на списъка от компании, спрямо които се прилага Директивата.

Official Journal L 156 от 28.6.1969 г.

2.4. Железопътен транспорт: достъп до пазара и финансиране

Документ № 2.4.5.

Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2830/77 от 12 декември 1977 г. относно мерките, необходими за постигане на съпоставимост между счетоводните системи и годишните отчети на железопътните компании

Цели

• 
  Да се постигне съпоставимост между счетоводствата на железопътните компании.
  

• 
  Всички (бивши) национални железопътни компании; необходими са действия за адаптиране.
  

• 
  С цел да анализира развитието на железопътния транспорт и на компаниите, които действуват в този сектор, Регламентът прави опит да постигне съпоставимост между счетоводствата, като определя общи и хармонизирани правила както по отношение на счетоводството, така и на годишните отчети.
  
• 
  Железопътните компании, упоменати в Регламента, трябва да изплащат в Комисията годишните си отчети и друга информация.
  

Този процес на хармонизация изисква да се приложат мерки, необходими за постигане на съпоставимост между годишните отчети на железопътните компании.

Съпоставимостта на годишните отчети на железопътните компании би трябвало да повиши прозрачността на финансовите резултати на тези компании, както и на финансовата интервенция на държавата.

Съпоставимостта на годишните отчети може да се установи чрез преобразуването на данните от годишния отчет в стандартна форма.

Очаквани бъдещи промени:

В момента се оценява бъдещата нужда от прилагането на този Регламент от гледна точка на промените в Директива 95/19/ЕС.

Official Journal L 334 от 24.12.1977 г., стр. 13.

2.4. Железопътен транспорт: достъп до пазара и финансиране

Документ № 2.4.6.

Регламент на Съвета (ЕЕС) N 2183/78 от 19 септември 1978 г., с който се определят основните принципи на ценообразуване от страна на железопътните компании

Цели

• 
  Да се стимулира сътрудничеството между железопътните компании чрез хармонизиране на принципите на ценообразуване.
  

• 
  “националните” железопътни компании.
  

• 
  Регламентът хармонизира принципите на ценообразуването с цел да се стимулира сътрудничеството между железопътните компании.
  

Очаквани бъдещи промени:

Регламентът бе разработен в момент, когато сътрудничеството между компаниите изглеждаше като единствения възможен начин да се създаде добре действуващ железопътен сектор. Директива 91/440/ЕЕС промени този принцип, като частично либерализира пазара, като междувременно и самият пазар отбеляза известно развитие. Освен това регламентът се отнася единствено до бившите национални железопътни компании и поради това стимулира единствено ограничен брой компании, което може да породи съмнения за възможни несъответствия с политиката в сферата на железопътния транспорт в сегашния й вид. Необходимостта от промени се анализира в контекста на промените към Директива 95/19/ЕС.

Библиография

Official Journal L 258 от 21.09.1978 г.

• 
  Да се установят условията, според които страните-членки, които не са сред Договарящите се страни от Конвенцията от Манхайм, ще имат равни условия за достъп до навигацията по река Рейн.
  
• 
  Да се избегне възможността граждани или компании от трети страни да се установят в някоя от Договарящите се страни и по този начин да се възползуват от свободата на навигация.
  

• 
  плавателни съдове, които имат “реална” връзка с някоя от страните-членки.
  

• 
  плавателни съдове, които нямат “реална” връзка с някоя от страните-членки.
  

• 
  Само съдове, които принадлежат към Рейнското параходство, имат право да превозват стоки и хора между две точки, разположени по плавателните вътрешни водни пътища, упоменати в първата алинея на Чл. 3 от Конвенцията (река Рейн и нейните притоци).
  
• 
  За плавателните съдове се приема, че принадлежат към Рейнското параходство, ако те носят документ, издаден от компетентните органи.
  
• 
  Документът, който удостоверява, че плавателният съд принадлежи към Рейнското параходство, се издава от компетентния орган на съответната страна единствено за плавателни съдове, които имат реална връзка с тази страна (вж. по-долу), като съставните елементи на тази реална връзка ще се определят на базата на равнопоставеност между Договарящите се страни по Конвенцията (Германия, Белгия, Холандия и Франция) и Швейцария.
  
• 
  Същият принцип на равнопоставеност ще се прилага и спрямо плавателни съдове, които имат реална връзка с някоя от страните-членки; вследствие на това на останалите страни-членки се дава равен статут с Договарящите се страни по Конвенцията.
  
• 
  Договарящите се страни по Конвенцията за изготвили, в рамките на Централната комисия за навигация по река Рейн (ЦКР) клаузи за прилагане, които определят условията за издаване на споменатия по-горе документ.
  
• 
  Съветът, действувайки по предложение на Комисията, включи в настоящия Регламент общите действия, в рамките на които четирите страни-членки, които са и Договарящи се страни по Конвенцията приемат тези клаузи за прилагане под формата на резолюция на ЦКР.
  
• 
  Целта на клаузите за прилагане е да дефинират реалната връзка, която трябва да съществува между плавателния съд и съответната държава.
  
• 
  Лицата или дружествата, които са отговорни за плавателния съд (собственик, смесена фирма, компании, съдружници или акционери) трябва да бъдат граждани и постоянно живеещи в някоя от Договарящите се страни по Конвенцията или в някоя от страните-членки, или юридически лица, създадени според законите на някоя от тези страни.
  

• 
  Предложеното многостранно споразумение за превоз на стоки и пътници между Европейската общност и страните, подали молба за членство (на първо време Чешката република, Полша и Словакия) разрешава “директен трафик” (между страна, подала молба за членство, и страна-членка) и “единичен каботаж” (по време на прякото обратно плаване след разтоварване като част от “директен трафик”). Решение на съвета по този проблем може да се очаква през 1998/99 г., а окончателното му приемане и ратифициране през 1999/2000 г. (СОМ (96)634, окончателен вариант).
  

• 
  Ревизираната конвенция за навигация по река Рейн от 1963 г. (Конвенция от Манхайм от 1868 г.)
  
• 
  Ревизираният Регламент за инспекция на корабоплаването по река Рейн от 1 януари 1995 г.
  
• 
  Дунавската конвенция (Белград, 1948 г.)
  
• 
  Препоръките на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН относно (единните) технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища (Приложение към Резолюция N 17, ревизирана на 14 октомври 1981 г.)
  

• 
  Равноправни условия за достъп до пазара
  
• 
  Свобода за предоставяне на услуги
  
• 
  Премахване на ограниченията, наложени върху доставчика на услуги заради неговата националност или заради факта, че е базиран в страна членка, която е различна от страната, в която се предоставя услугата.
  
• 
  Общи правила за гарантиране на нормалното функциониране на вътрешния транспортен пазар.
  

Official Journal L 280 от 22.10.1985 г.

• 
  Да се поставят условията, при които чуждестранни превозвачи могат да транспортират стоки или пътници по вътрешните водни пътища в границите на страна-членка (“каботаж”).
  

• 
  Превозвачи на стоки и пътници по вътрешните водни пътища в границите на страна-членка.
  

• 
  Превоз на стоки и пътници по вътрешните водни пътища между страни-членки и транзитно през тях. (Вж. Регламент на Съвета (ЕС) № 1356/96 от 8 юли 1996 г.).
  

• 
  Превозвачът е регистриран в някоя от страните-членки в съответствие с нейното законодателство.
  
• 
  Превозвачът има право да извършва международни превози по вътрешни водни пътища.
  
• 
  За временен “каботаж” превозвачът не е задължен да установява регистрирано Представителство или друга структура в страната-домакин.
  
• 
  Превозвачът може да използува само плавателни съдове, чийто собственик (собственици) са:
  

1. 
   физически лица, които живеят в страна-членка и които са граждани на страна-членка;
   
2. 
   юридически лица: (i) които са регистрирани на адрес в страна-членка; (ii) в които мажоритарният пакет е собственост на граждани на някоя от страните-членки. (Всяка страна-членка има правото да отменя условията по последното изискване.)
   

• 
  Като доказателство, че превозвачът изпълнява тези условия, се представя сертификат, издаден от страната-членка, в която е регистриран плавателният съд, или - ако той не е регистриран, от страната-членка, в която се е установил собственикът. Сертификатът трябва да се съхранява на борда на плавателния съд.
  
• 
  Документът, който удостоверява, че даден плавателен съд принадлежи на Рейнското параходство, както е предвидено в Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2919/85 от 17 октомври 1985 г. относно условията за достъп до възможностите според Ревизираната конвенция за навигацията по река Рейн, отнасящи до съдове, принадлежащи на Рейнското параходство, замества сертификатът, описан по-горе.
  

• 
  Извършването на каботажни операции се подчинява на законите, регламентите и административните разпоредби, които са в сила в страната-домакин в следните сфери, които са обект на прилагане на нормативите на Общността: (a) тарифи и условия, отнасящи се до договорите за превоз, както и до чартирането и оперативните процедури; (b) технически спецификации на плавателните съдове (техническите спецификации, на които трябва да отговарят плавателните съдове, използувани за каботажни операции, трябва да съответствуват на спецификациите, наложени спрямо плавателни съдове, за които има разрешение да извършват международни превози); (c) навигация и полицейски разпоредби;(d) плавателно време и периоди на почивка; (e) ДДС (данък добавена стойност) върху транспортните услуги.
  

• 
  Разпоредбите, упоменати по-горе, трябва да се прилагат спрямо чуждестранните превозвачи при същите условия, при страните-членки ги прилагат и спрямо техните граждани, за да се избегне ефикасно всяка дискриминация по отношение на националност или място на регистрация.
  

• 
  Настоящият регламент не засяга правата, съществуващи в съответствие с Ревизираната конвенция за навигацията по река Рейн (Конвенция от Манхайм).
  

• 
  Предложеното многостранно споразумение за превоз на стоки и пътници между Европейската общност и страните, подали молба за членство (на първо време Чешката република, Полша и Словакия) разрешава “директен трафик” (между страна, подала молба за членство, и страна-членка) и “единичен каботаж” (по време на прякото обратно плаване след разтоварване като част от “директен трафик”). Решение на съвета по този проблем може да се очаква през 1998/99 г., а окончателното му приемане и ратифициране през 1999/2000 г. (СОМ (96)634, окончателен вариант).
  

• 
  Ревизираната конвенция за навигация по река Рейн от 1963 г. (Конвенция от Манхайм от 1868 г.)
  
• 
  Ревизираният Регламент за инспекция на корабоплаването по река Рейн от 1 януари 1995 г.
  
• 
  Дунавската конвенция (Белград, 1948 г.)
  
• 
  Препоръките на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН относно (единните) технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища (Приложение към Резолюция N 17, ревизирана на 14 октомври 1981 г.)
  

• 
  Равнопоставено третиране.
  
• 
  Премахване на всички ограничения от гледна точка на националността.
  
• 
  На чуждестранните превозвачи трябва да се разреши да извършват национални превози при същите условия, които са наложени от съответните страни-членки спрямо техните собствени превозвачи.
  
• 
  За навигация по река Рейн остава в сила изискването за Рейнски лиценз.
  

Official Journal L 373 от 31.12.1991 г.

• 
  Да се определят условията, при които даден превозвач може да превозва стоки и пътници по вътрешни водни пътища между страните-членки и транзитно през тях.
  

• 
  Превозвачи, които превозват стоки и пътници по вътрешните водни пътища между страните-членки и транзитно през тях.
  

• 
  Каботаж (вж. Регламент на Съвета (ЕЕС) № 3921/91 от 16 декември 1991 г.
  

• 
  Всеки превозвач, който превозва стоки и пътници по вътрешните водни пътища, има право да извършва транспортните операции, споменати по-горе без дискриминация по отношение на неговата националност или място на регистрация, ако:
  

• 
  е регистриран в някоя от страните-членки в съответствие със закона в тази страна;
  
• 
  има право да превозва пътници или стоки по вътрешните водни пътища в страната-членка;
  
• 
  за превози по вътрешните водни пътища използува плавателни съдове, които са регистрирани в някоя от страните-членки, или - при липса на регистрация - притежава сертификат за членство в параходство от страната-членка;
  
• 
  удовлетворява условията, съдържащи се в Чл. 2 от Регламент на Съвета (ЕЕС) № 3921/91 от 16 декември 1991, с който се определят условията, при които чуждестранни превозвачи могат да превозват пътници или стоки по вътрешните водни пътища в рамките на някоя от страните-членки (Official Journal L 373, 31.12.1991 г., стр. 1).
  

• 
  Този регламент не засяга правата на превозвачи от трети страни според Ревизираната конвенция за навигацията по река Рейн (Конвенцията от Манхайм), Конвенцията за навигацията по река Дунав (Конвенция от Белград), или правата, които произтичат от вътрешните задължения, поети в рамките на Европейската общност.
  

• 
  Предложеното многостранно споразумение за превоз на стоки и пътници между Европейската общност и страните, подали молба за членство (на първо време Чешката република, Полша и Словакия) разрешава “директен трафик” (между страна, подала молба за членство, и страна-членка) и “единичен каботаж” (по време на прякото обратно плаване след разтоварване като част от “директен трафик”). Решение на съвета по този проблем може да се очаква през 1998/99 г., а окончателното му приемане и ратифициране през 1999/2000 г. (СОМ (96)634, окончателен вариант).
  

• 
  Ревизираната конвенция за навигация по река Рейн от 1963 г. (Конвенция от Манхайм от 1868 г.)
  
• 
  Ревизираният Регламент за инспекция на корабоплаването по река Рейн от 1 януари 1995 г.
  
• 
  Дунавската конвенция (Белград, 1948 г.)
  
• 
  Препоръките на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН относно (единните) технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища (Приложение към Резолюция N 17, ревизирана на 14 октомври 1981 г.)
  

• 
  Равноправни условия за достъп до пазара
  
• 
  Свобода за предоставяне на услуги
  
• 
  Премахване на ограниченията, наложени върху доставчика на услуги заради неговата националност или заради факта, че е базиран в страна членка, която е различна от страната, в която се предоставя услугата.
  

Official Journal L 175 от 13.07.1996 г.

2.5. Вътрешен воден транспорт: достъп до пазара