Финландия през погледа на един Габровец

Нищо подобно не се случи драги ми читателю. Явно е плод на пропаганда или кой да ти каже какво ама само мога да кажа че 2 дена след това седмично увеселение.. нямаше и следа от боклуците, мърсотията и каквото се сетите.

Седмицата на коприната. Това не е точно самата истина но малкото и забутано градче от селски тип в което живея се оказа с интересна история. Около средата на 1 700 ната година баш чорбаджията на финландия решава че Хелсинки,новата столица на Финландия трябва да се разрастне малко и за целта въвели малко не демократичното от всяко селище да вземат по богатите и заможните и да напълнят няколко квартала на създадената столица. Да си се изфукат и те с елит така да се каже. За това след няколко години хората ходили и живяли в столицата започнали всяка година да се връщат на малък площад който се казвал – зоната на изселниците. По късно носел вече звучното име – Хелсинки площад.

Тъй като районът бива известен и с още една особеност – много популярни е плетенето на една кука. Повечето от вас знаят за това странно хоби на нашите баби,майки и някой не особено вероятно близки роднини. Именно тази традиция създава през 80-те години едно течение на ентусиасти правещи всеки летен сезон едно събиране с цел да се покаже кой какво може. Има изложби, търгове и каквото се сетите. Този едноседмичен форум е съпровождан и от концерти. Също като в Пори се образуват няколко малки сценички.. и там изпълнители се изявяват кой както може. Забавно и инетерсно е. В тази седмица има наплив от участници и туристи. Може да видите както плетени подложцици за кафенце до плетени рокли, шалове, чанти и дори пердета на една кука.

Цените на продаваните по изложбите експонати варират от 3-4 евро до 1 000 в зависимост от .. това какво е изработено. Мен лично ме впечатли нещо което ога да оприлича като картина плетена на една кука. Престваляваше платноход, обласи, море и бряг като всичко това е направено само с запълване или празно простраство но създаваше илюзията. Ясно различимо бе всичко.

И това е фестивал като фестивал но от програмата която месеците предлагаха като атракции из региона може би по-голямо внимание заслужава ветроходното състезание в Турку.

В самият град има нещо като канал което разделя основната част на града на две. Всъщност това е канал свързан с морето и всяка година има състезание което се провежда межди всякакви ветроходни плавателни съдове от малки яхти за 4 човека до големите презокеански платноходи. В този иначе не толквоа забележим участък вода в рамките на 5 дена бяха събрани огромно количество кораби и лодки. Чувството да гледаш толкова много мачти на едно място е неуписуемо. По някаква малка и странна причина започвате да се чувствате все едно сте попаднали в Португалско пристанище в средата на великите географски открития.

И така разхождайки се из дебрите на пристнището.. О! Изненада.. България също бе представена от платнохода – КАЛИАКРА. Някак ми стана много проятно да видя нещо наистина хубаво и българско. Видимо изненадата бе приятна и за двете страни. Момчетата на борда бяха ухилени до уши както и аз. Е така и не разбрах кой е взел купата но те са се движили 2-ри или трети в генералното класиране, което само по себе со говори достатъчно ясно колко инат и способни сме ние когато искаме.

Напуснах този мокър от леещият се дъжд град със смесни чувства. От една страна ми бе тъжно за българската земя и за това което тук никога няма да видим – сърдечното посрещане дори на непознати,но пък от друга страна винаги е интересно да почувстваш какво е „отвът” желязната завеса ...

Сега пишейки тези редове се сещам и за още едно българско изпълнение влязло в новините и по вестниците. Става дума за български граждани в Хелзинки, групата била „само” 16 човека от които и две непълнолетни момичета които системно .... лишавали от присъствие джобовете на финландския данъкоплатец като му задигали портмонета и документи. Честито. Дали са роми, дали са българи чисти или не до там.. няма значение. Важното е че след такива новини и споменаването на – БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ВИНОВНИ ЗА... и вече отношението на чулите новините към теб ще бъде друго. Искаме или не.. дори в толквоа северна страна явно се проявяват нашите умения.. и мога да кажа само едно – е браво че сме в Европа.

Като казах новини и блеейки безцелно в телевизора докато щтракам по клавиатурата пред очите ми изнква ... приказливец. Сега ще кажете какви са тия глупости дето тоя се е разприказвал..

Нека се върнем в зората на телевизията в България. Колко от вас си спомнят за симпатичния господин или госпожа която излиза в ефир с една папка и казва – сега ще гледате еди си какво... Хм.. Аз не съм чак толкова голям за да помня зората на телевизията ама имам спомен за такива неща, но не очаквах че в средата на 21-ви век в страната където всяка телевизия е дигитална и какво ли не ще видя същото нещо. Тъй като от всичките 4 свободно излъчвани аз обикновено гледам само две и те са частни , то не съм забелязвал каква е „хавата” в YLE, или тяхното – Канал 1. Та именно там има преди всяко предаване една симпатична кака която седнала на един диван декламира какво ще гледаме и защо. Забавна работа. Единственото което липсва е в осем без десет да дават сънчо.. ама то това все пак не ми е стара българска телевизия...

И така като за финал на тази относително безинтересна глава от моите писания бих искал да ви запозная с още една историческа забележителност.

В областа съществува един паметник под егидата на Юнеско а именно малко поселище от бронзовата ера. Всъщност мястото е пълно с подредени камъни и нищо друго. Хубавото е че разглеждането и екскурзовода бяха безплатни, както и безплатан бе храната и сока които хора облечени като живялите прес средновековието селяни раздаваха и правеха в близост до това място. Просто всеки празничен неделен ден група доброволци надява одеждите и в специално място преди паметника организират такива демонстрации как са живяли и приготвяли храната си хората от тази епоха. Лошото бе че всичко бе на фински.. или поне то лошо бе за мен.

Разказът макар и преведен ми, бе относително интересен но ме озадачиха няколко странни факта. Как така археолози били намерили в средата на 19 век в областа скелети и кости на хора от бронзовата епоха погребани в тези каменни насипи но просто „загубили” кокалите и сегашните учени нямало как да датират или определят нищо. Иначе като всички учени твърдо обясняваха как са живяли, че тук съ държали това и това, така са търгували и така и така са поглебвали мъртвите като са поставяли гробовете близо до морето.

Реално в наши дни морето е на поне 2км навън от областта но преди толквоа години всичко около тези каменни тотеми е било пълно с вода. Загадка за мен остана как разбраха че камъните не са местени или преподреждани или какво ли не пез средновековието.. но това са учени. Те казват ние цъкаме с език като ръчни часовници и толкова. Това обаче ме накара малко или много да се гордея. Защо ли.. защото по нашите изтерзани земи има толкова културни и исторически находки че може да минем дори за люлка на цивилизацията ако сме малко по-нахални и с американско мислене. Ако оставим на страна шегата, струва ми се ще се съгласите с факта че имаме едно изключително историческо наследство което трябва да запазим, обогатяваме и представяме пред света по най-подобаващият начин.

Е бях обещал да приключа ама верен на социалистическо-казармената идеология всяка заповед да е пред последна ще ви изтормозя с още малко материал за четене.

Хелсинки като столица на една голяма държава заслужава и интересни мероприятия. Именно такова бе и авио шоуто което се проведе в средата на месец август. За мое голямо щастие не само че бях там, а и времето на пук на всичко бе усмихнато и слънчево до колкото е възможно. Пристигайки около 11 на обяд тъкмо бяхме пропуснали официалното откриване на събитието, което както се очакваше бе на финландски което още веднъж ми даде удоволствието че съм го пропуснал.

Летището е малко и старо транспортно, но за сметка на това бе пълно с народ. Организацията бе доста интересна. Минавате малко пунктче където показвате билетите си. След това минавате още една зона за проверка където ви се проверява багажа за алкохол и течности. Бутилки минерална вода, сок.. каквото се сетитите.. сори – няма как да вкарате. След това трети портал и там пак показваш билети и чанти. Замисляйки се на излизане имаше поне 20 начина и места да влезе човек без пари но такива мисли на финландец няма да му и минат през главата. На опашка, чинно.. и така ако наплива да бе огромен ние сравнително лсено минахме и бързо най-вече. Вътре цялото място като че ли бе пълно повече с тараби и сергии отколкото със самолети но бе забавно. Какво видяхме:

В началото няколко демострационни полета на модели на самолети. Всъщност демонстрациите бяха на членове на аероклуба а моделите бяха с размах около 2.60 метра.. но определно бе занимателно. Последваха няколко изпълнения на парашутисти, на пилоти на малки самолети и .. почивка. През това време музика и обикаляне по тарабите. Е както можете да се досетите.. малко мръвка с картофи – 6 евро. Един сладолед – 3 евро, 0.5л минерална вода или каквато е там – 2 евро. Ако искаш. Едно кафе – 2 евро. Цена за вход – 25 евро. Е все пак ако не ти изнася.. да не си ходил ще кажете и сте прави.

По време на почивката имаше записване за едно „кръгче” на борда на DC68 или хеликоптер. Хубава работа ама 40 евро бройката. Това бе и добра възможност за хора които нямат намерение да излизат извън страната да качат децата си на самолет или хеликоптер.

Заситили цигулковият оркестър в стомасите премиаваме към следващата атракция а именно – кой е по бърз.

На старта на пистата бе един спортен самолет и самият Юха Канкунен с неговото състезателно ауди което има няма е почти 700-800 коня. Е на старта колата взе преднина.. но всички се посмяхме на коментаторските думи , когато самолета отведнъж вирна нос и се засили вертикално в небесата, като репликите бяха – е Юха е бърз но само може да си мечтае за такова нещо. И така няколко прелитания над правата на една боя разстояние от колата.. доказа че самолета в полет е определено по-бърз. Каква изнеда само... но пък тръпката за зрителя бе пълна. Из публиката обикаляха екипи с червен кръст и аптечка ако някой се нуждае от спешна помощ.

Може би спешно единствено вратовете ни имаха нужда от помощ че изтръпнаха да блеят все в небето но едно е сигурно – беше хубаво. И грохота на демонстрацията на големият стар ДЦ, на малкият червен двуплочник който правеше акробатики, но по интересното бе че той бе собствено конструиран от баща и син ентусиасти.

Хеликоптера на редбул направи няколко лупинга и превъртане през перка които определено са малко рядко срещани маневри за подобен род машина. Кулминацията бе демонстрационният полет на night howk или нощните ястреби. Четири самолета от техните ВВС направиха показни маневри, имитация на въздушен бой и няколко интересни преплитания и разминавания във въздуха. За десерт бе оставена появата на един F18 хорнет който е ново поколение изтребител. Докато говорителят каже че е време всички да си сложат тапите в ушите..и вече над полсата се понесе грохота на тази огромна и бърза машина. Демонстрираните манери предполагам са по силите на всеки нашенски пилот но за побликата и мен лични остана доста добър спомен емоцията да видите как бавно носещият се аха да падне самолет отведнъж се засилва право нагоре и изчесва с гроход в небесата.

На фона на перфектно маневриращият ас в небето бе пусната и хардрок музика което добави още повече адреналин в настроението.

Проявата завърши с концерт на нищо не говорещата поне на мен група Ленинград Кубойс. Странни образи с ботуши като на малкият мук и коса издадена напред и гелосана като човка. Изпълнявха странни песни и дори руската класика „калинка мая” в рок вариант.. ама како са казали хората всеки луд с ноемра си.. и явно имаха даже и почитатели.. За този дълъг ден и изминати около 600км на кола.. определено мога да кажа че бе изпълнен само с положителни емоции..

(ако имате интерс към снимки посетете: http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav/HelsinkiAirShow2009# )

Част 18
„Имало едно време” – нямам идея защо винаги приказките започват така. Сякаш приказките няма как да са в сегашно време. Именно като казвам сегашно и време в едно и също изречение нека да си кажем и за времето. Сега е тридесети септември и вярвате или не темперарутите са не повече от 10 градуса през деня а по новините казаха че в лапландия е паднал първият сняг. Те ти циганско лято, те ти къпане в море. Всъщност цигани итука си има достатъчно ма лято като гледам ще има догодина. Гледайки как всичко вече се е обагрило в нежните полутонове на есента ме навява едно мрачно чувство. За студ, за тъмнина и за... зима. Което от своя страна ме подсеща за един друг тънък момент – казармата. Знам че в сегашно време тя е само за кадровите военослужещи но така да се каже аз също за лошо(то там няма кой знае колко добро) съм минал през нея и сега се подсетих. Януари, клетва, студ и къси дрешки щото тия мързели така и не ми намериха подходящи дрехи за цялата служба и в шинела изглеждах като де Гол облякъл детски шлифер но това е тема на съвсем друг разговор.

Подхващам темата за войнаклъка защото ако си спомняте нейде из началото бях писал за това как тук все още има служба и ако не искаш да се чанчиш има и вариант – отработваш безплатно в някой социален дом, училище или каквото е там 12 месеца.

Странно или не аз се озовах на... клетва.Е не моята за щастие. За това позволете ми да ви опиша как стоят тука нещата.

Поделенията нямат гъмки имена като полк на еди си кой, или на каква си бригада. Просто на входа им има малка спретната караулка с камери отпред и един военен дето блее наред. Добре де ако трябва да съм сериозен има име но то е - Тренировъчна база Хелзинки нещо си. По пътя към нея минахме покрай няколко сухи докове на който имаше всякакви плавателни съдове и което бе странното нямаше 5 метра бетонна ограда, нямаше въоръжени до зъби войници готови да ти пуснат един откос само защото си дръзнал да погледнеш няколко нацапани с цветни карета лодки. Навсякъде трева окосена ниско и повече приличаща на игрище за голф а не на казармено стопанство. Влизайки през вратата която само може да се нарече врата защото няма ограда в буквалния смисъл на думата ами една бариерка насред пътя и толкова. Отстрани може да си прешляпаш ама както ти дойде. Малко страховете ми бяха че няма да ме пуснат защото първо съм с камера, второ съм чужденец и трето.. ама ептен не се вписвам в представите за рус скандинавец, понеже който ме е виждал знае че аз съм силно червенокос ...

И така никой не се засили да ни проверява или каквото и да било. На брошурката която пристига до роднините на новобранеца има деня и часа когато започва всичко, описание на програмата как ще протече всичко, описание къде е мястото за хапване , карта на нещата разрешени за разглеждане и т.н. Влизайки ни посреща момче в униформа и показва къде да паркираш. Нямам идея как се бяха организирали ама имаше няколко войника които посрещат колите и разделят – ти тука, ти там.. и няма блъскане , няма майка му.. де да паркирам и що тоя селянин е спрял еди си къде. Войниците бяха около 800. Колко са били колите и народа дошъл да ги види нямам идея.. но всичко си бе подредено. Тълпата решила да мине през барчето си чакаше на опашка, всеки си разговаряше с някому.. абе.. бе доста .. спокойно и весело по моему. След това строиха всички на плаца.. което прилича на огромен стадион ама без асфалт. Сещам се за ШЗО Плевен. Сигурно колкото асфалт има на тоя плац ще барнат поне половината от пътищата до селата с него.. но да не се отплесвам. Строяват си ги като нашите – бригади и команди. Това което няма да видите толкова в България е... жените командири. Имаже няколко сержантки които отговаряха за част от ротите.. странно. Отделно имаше и .. момичета в ротите. Тук единствено разбрах че няма задължително изискване момичетата да ходят наборници като в Израел примерно, и те са там по свое желание. Сега изникна въпроса как ходят на баня.. но за това малко по късно.

Строиха тия новобранци, дойде духовата музика посвириха малко, после някакъв чичка около 1.55 с униформа на морските сили се напъва да бъде оригинален около 10 мин, ръкопляскане.. аз разбира се не се засилих.. защото така и не разбрах за какво говореше, ама съдейки по отегчените физиономии на тези около мен явно не е бил много оригинален в „шоуто” си. Отново духовата музика за да посрещнат знамето. Последва нещо което малко... бе като молитва защото всички си свалиха шапките, след това бе клетвата като всички войници вдигнаха наполовина дясната си ръка като само показалеца и средния пръст допрени плътно един до друг стърчаха нагоре а другите пръсти свити като в юмрук. Малко странно тази поза ми напомняше училище. Нали се сещате ако искате да кажете нещо в час как се вдигаше ръка.. Е те подобно. Декламират след диктора и накрая казаха нещо което аз си го превеждам по интуиция като – заклех се. Нищо чак специално но бе някак сантиментално да видиш как родителите обърсват по една сълзичка от лицето дори и татковците. Тук е мястото да се запитам колко безмислена напаст са военните. Съжелявам ако сред четящите има военни но за толкова време от военни и войни нищо хубаво не е прокопсало. Но да продължим с обиколката. Следва изнасяне на знамето, и парад марш. Около пътя се нареждат роднини, близки, медии и случайно изтърсили се там като мен  . Минава духовата музика, началкника на базата зад него знаменосците и след това ротите.

Как е облечен войника – кадровите имат два вида униформи . Официална която в зависимост от рода войски е и в различен цвят. Тук видях само морските които бяха с черни сака , панталони – черни , черни чепици , и бели шапки. Само по златните копчета , златната кокарда и лентичките на ръкавите можете да отгатнете чина. За кадровите военнослужещи които са от ранга сержат, командир-сержант имат малко по светъл камуфлаж, едни странни кубинки с бели като качулчици покривала отгоре им, черни барети , и едни метални планки на синджир като табелки на кучешка колиба , и бели ръкавици. Новобранците си бяха с нормален камуфлаж, кубинки без толкове и определено приличащи на шушлекови а не на кожени, и шапки – пак камуфлажни с козирка и черни ръкавици. За разлика от нас камуфлажите им нямаха пагони. Добра идея. Вместо това вида войски се виждаше от едни закачени с тези закопчалки тип котешко езиче на ръкавите между рамото и лакътя и също там може да има и знавие ако войника има такова. Ако видите със свалено яке то тогава е като риза , отново на същите места са видовете войски но тук има и на крайчеца на яката още едни , като званието е на предният ляв джоб на ризата. Толкова. И пак без пагон.

Оръжията – е то от далеч си се виждаше че това си е чист.. калашников. Верно малко модифициран, но типичната руска бойна машина. Войниците имат като нас зачислено оръжие но.. за разлика от нашите казарми има едно ама много положително нещо – условията. Верно супа-яхнията която ядохме там заедно с черния хляб едва ли ше предполага войниците да станат 100 кила, но не е и зле.

Санитарен възел – чисти тоалетни. Вътре са баните и тоалетните. Разделени са с прегради от пластмаса и алумин като малки кабинки,като душовете са пак като кабинки но с едно мушамяно покривалце на релса отпред. Спалните са разделени в стаи като във всяка стая има по 6 вишки. Същите двойни легла като нашите но.. в пъти по добри и без тези глупави рамки че да се чудят хората по 2 метра като мен как да спят сгънати на 20. Метални шкафчета като работническите в който си седят подредени дрехите и раницата. Не е като нашета мешка а си е.. раница. Типична. Аз все още се чудя какво правеха тия нашите армейски командири с толкова много „бойна готовност” в раниците. Нали помните че всеки влизащ в казармата трябваше да оставя в една раница за „бойна готовност” сапун, бръсначки, чорапи и т.н. та питам се след като няма храна вътре тоест няма какво да се развали а всяка година караха всеки влизащ да купува и обзавежда.. че аджеба за 4-5 години то егати скалада трябва да е... но всичко е вече зад гърба ми и да не го мислим толкова. Та така де.. те си имат раници. Оръжията седят.... отпред пред спалното. В коридора в който има място да се разминат 4 човека едновременно седин един като пожарен шкаф на стената в който седят заключени пушкалата. Патрони и муниции няма, както няма и каски. Няма манерки и подобно. Те е взимат само при учение. Аз май пропуснах да кажа че за прането си има специален отдел дето си се грижи, има си перално помещение да си переш твоите неща, топла вода има по всяко време , вътре в сградата е с парно и като вентилационно климатична система.. абе .. както трябва да е. Какво е в бойното поделение не мога да кажа защото там едва и ще отидем скоро и аз и не мисля че вече там ще ме пуснат но и толквоа стига.

Службата като казах и преди е разделена на два периода – месец за обучение, клетва , още две седмици в същото поделение и после по специалности. Всеки декларира какви войски иска да бъде. След това по време на обучението имаш тестове – за стрелба, за бягане, и т.н. който ти носят точки. Ако си с повечко такива заминаваш в часта която си си избрал, ако не .. където имат нужда от човек. Хубаво/лошо така са си го измислили.

Сега се сещам пак за банковата система – имам две сметки едната в евро и едната в лева в експрес банк. Защо не питайте нямам логичен отговор. И така воден пт принципа да съм в крак с времето аз си пуснах АКТИВНО, забележете банкиране , като си мислех – трябва да платя някъде, само вписвам сметката и газ. Да ама не. Първо трябва да подам декларация в която описвам коя е сметката и защо трябва да ми е в групата на бенефициентите, второ както в моя случай трябва да извадя пълномощно на човека който искам да има достъп до сметките ми, то да е заверено пред нотариус и изрично да пише номерата на сметките , изрично да са вписани дословни сметките и дословно какво има да прави стях. След това в банката попълвам нов формуляр пак с подпис на двамата че така и така лицето еди си кое има право да се разпорежд със сметка ноемр и номер.. и като за капак се оказва че от сметката ми в евро не мога да прехвърлям в левовата и обратно. Мога да отида на място в банката да кажа че аз съм титуляр и да покажа карти и документи и да наредя транзакция.. ефектно нали.. Какво мога да направя тук – имам няколко кода за достъп и за нареждане на транзакция – влизам си в системата, посочвам сметка където и да е по света дето ще се прехвърлят пари, потвърждавам и вида валута в която искам да пристигнат и толкова. Прекалено сложно нали  Е сега остава да ви смая отново защото веднъж ми се наложи да пратя пари до сметка а нямах компютър под ръка, обадих се по телефона на служебен номер, казах – така и така аз съм лицето със сметка еди си коя , ЕГН(тукашният им аналог) и искамда прехвърля в сметка еди си коя. Ония тряк трак – готово.. Интересно нали? Нищо че имат само 2 меганита интернет за граждани на цена от 36 евро на месец.