Фондация „Анализ на риска България, София 1000 тел:(+359 2) 989 19 92
Изтегляне 4.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неотложни въпроси за решаване
- Конкретни предложения за подобряване на подготовката на специалисти за строителството
- 3.2. Висшите училища, подготвящи кадри за строителството - между нормативите на държавата и изискванията на бизнеса
- А. Потребностите на строителния бранш и капацитетите на висшите училища и университети по строителство В тази сфера се очертават следните сериозни предизвикателства
- Кариерният център
- Б. Степени на удовлетвореност на съвременните изисквания към подготовката на кадри с висше образование за строителството
Наличната информация за тенденциите в приема през последните четири-пет години, за интереса на младите хора към обучението по строителните специалности, както и информацията за нагласите на основните участници в обучителния процес, показва наличието на тревожни тенденции. През последните години се наблюдава засилваща се демотивация:
Тук следва да се вземе предвид и изострянето на проблема с преподавателския състав. Училищата все по-трудно задържат преподавателския персонал, има сериозни проблеми с намирането на необходимите преподаватели. Добрите преподаватели са в предпенсионна и пенсионна възраст – това означава, че след 5-7 години няма да има преподаватели за строителните училища. Препоръка: висшите училища да подготвят преподаватели по строителство (педагогически профил) и преподаватели по практика. Да се подобрят материалните условия и техническата база в училищата. Да се търсят и въвеждат нови форми за работа с учениците и студентите, което да повиши привлекателността на обучителния процес по строителство. Неотложни въпроси за решаване Основните групи въпроси, които според анкетираните училищни представители са на дневен ред и са пред тях за решаване, са в следните полета: 1. нормативна база, документация; 2. статут на училището, бюджети (евентуални съкращения на персонал), осигуреност с кадри по отделни специалности; 3. образователният процес – учебници, програми, натовареност; 4. обучителният процес – места за практика, средства за материали, контакти с фирми; 5. материална база, битови проблеми По-конкретно, професионалните гимназии спешно трябва да решат следните проблеми:
Разбира се, отново трябва да се подчертае, че в крайна сметка всичко е в ръцете на ръководствата на гимназиите. Наблюдава се силна зависимост между активността на директорските екипи и позитивните промени в съответната гимназия. Там, където ръководствата са изобретателни и последователни в своите искания, има видими подобрения във всички параметри на училището: подобрена е материално-техническата база, въведени са съвременни подходи за обучение, намерени са ефективни форми за сътрудничество с местни строителни фирми и с браншови организации, учениците провеждат интересна и смислена практика и производствени стажове. В своята съвкупност, всичко това води до създаването на строителни специалисти с по-висока квалификация и пригодност към технологичните изисквания на модерното строителство. Конкретни предложения за подобряване на подготовката на специалисти за строителството Очертават се следните полета за работа и взаимодействия между заинтересованите страни: а) обезпеченост на образователния и обучителен процес в новите условия на иновации и технологично развитие; б) сътрудничество „училища – фирми”; в) МОН – прием, програми, сертификат, бюджети, кадри, политика към професионалното образование; г) материална база и д) компетенции на Камарата на строителите в България. Мненията и конкретните предложения за подобряване на подготовката на специалистите за строителството са следните:
Всички тези предложения заслужават внимание и ще бъдат адресирани до съответните институции. Още повече, че в момента тече усилена дискусия за съдбата на професионалните гимназии и цялостното реформиране на системата за професионално обучение. В този контекст, оценките, мненията и препоръките на представителите на сега съществуващите професионални гимназии са ценен източник на идеи. 3.2. Висшите училища, подготвящи кадри за строителството - между нормативите на държавата и изискванията на бизнеса В тази част на изложението предлагаме анализ на проведени дълбочинни интервюта с ректори, заместник-ректори на университети и висши училища по строителство, както и с декани и ръководители на направления в тях. Изследването очерта следните основни проблемни кръга пред висшите училища, подготвящи кадри за строителството: А. Потребностите на строителния бранш и капацитетите на висшите училища и университети по строителство В тази сфера се очертават следните сериозни предизвикателства: 1. Определянето на обема на ежегодната държавна поръчка за броя на обучаваните студенти и докторанти е едностранно действие. МОН няма аргументи защо са например 100, а не 200. Обемите, посочени в тази държавна поръчка не отразяват реалните потребности на строителния бизнес. Това мнение се споделя от всички интервюирани - ректори, зам.ректори, декани и ръководители на кариерни и учебни центрове в УАСГ и ВСУ. 2. Ръководителите на учебния процес са категорично убедени, че е от първостепенна важност за просперитета на училището и главно за да могат най-добре да отговорят на потребностите на бизнеса, е да се следват добрите практики на утвърдени университети по строителство от други европейски страни. Този опит трябва да се познава в детайли и да се прилага разумно и последователно. 3. Вече доказани добри резултати има и в случаите, когато са съхранени и са получили доразвитие ценни български практики от близкото минало. 4. Ръководителите на държавните учебни институции се вълнуват сериозно от явлението „изсмукване на квалифицираните кадри в строителството у нас”. Подчертава се ролята на натиска на външните пазари и във всяко интервю се търсят решения. Според тях, ако не се намери точното решение на този основен проблем за недостига на квалифицирана работна ръка за строителството, то каквото и да се говори за пътищата за задоволяване на потребностите от добре обучени работници, специалисти със средна и висока квалификация ще е напразно – дефицитът ще се подновява отново и отново. Ето и конкретните мнения на интервюираните, които стоят в основата на направените по-горе констатации: Намирам, че това ЕСИ е много важно и навреме. Наистина обратната връзка – за реализацията на кадрите, които ние подготвяме и за реалните потребности на бизнеса е скъсана. Аз съм втори мандат декан и знам това със сигурност. Ето и добра илюстрация – търсят ме спешно от Агенцията по Кадастъра. Казват, че не им достигат 90 геодезисти и искат да започнем обучение. Но тези специалисти ще „излязат” след 5-6-7 години. Тогава ще са необходими други 90 специалисти, а тези места ще са заети от преквалифицирани не-геодезисти или ще дойдат колеги, които сега работят друго. Ние – във Факултет по геодезия преди четири години направихме нов учебен план. В този план е възприет опитът на университет от Мюнхен. Ценното е да се направи подобна на тяхната връзка с бизнеса – те казват от какви нови специализации имат нужда, влагат пари в нова техника и за допълнително стимулиране на преподаватели. Ние обучаваме. Тогава ще има синхрон наистина. Също традиционно УАСГ има много специализанти – магистърската степен на образование, която е с продължителност от 1.5 години. Има траен и висок интерес към тази образователна степен. За връзката на университета с практиката има нещо като постулат: не е достатъчно добра. Аз, обаче, твърдя обратното. Нашата професия изисква много добра теоретична подготовка над която само може да се надгради добра практика. Да, у нас се направеха много видими грешки в строителството, но те не дойдоха от професионалистите, а от бурно разрасналият се и много печеливш строителен бизнес, в който влязоха външни за професията хора. Особено място заема и квалификацията на работната ръка в бранша, контролът и особено големият натиск на европейския пазар. Към ВСУ има и Колеж – по държавна поръчка приемът е 180 и кандидатстват по 10 души за едно място. Обучението е 3 години и има повече практическа насоченост. Тези „професионални бакалаври” се подготвят за технически ръководители на строежите. Учат и мениджмънт. При нас има много способни млади специалисти. Те имат подготовка и качества, така че веднага след дипломирането влизат в архитектурните бюра и започват да проектират. А докторантите ни веднага могат да поемат асистентски функции. Те са напълно готови за това. Всеизвестна е сериозно нарастналата нужда от строителни работници поради две причини – голям обем строитество у нас и „изсмукване „ на кадрите от външните пазари. Но на пазара са необходими все повече високо квалифицирани строители, обучени за прилагане на нови технологии. Нашите специалисти бягат, защото тук не получават добро заплащане, а по мое мнение, фирмите могат, но не искат да го дадат-гонят свръхпечалби и така изпускат добре подготвените хора и после се оплакват. Друг важен момент за текучеството на строителите са и много ниските осигуровки. При известния висок риск в бранша. Защо държавата не се намеси и да задължи строителните фирми да правят високи осигуровки. Нашите кадри, след завършване на обучението при нас, правят сами ООД-та в строитеството. Разбира се в съдружие с „големите” пари. По-голямата част от нашите випускници са силно мотивирани да работят наистина в строителството – те не идват тук да получат някакъв серти-фикат, диплома. Освен работници, ние подготвяме и средни техници. Това са хора, които имат друга професия и идват за преподготовка. Отделяме специално внимание на техниката по безопастност и здравослов-на среда за труд в строителството. Това е често подценявана подготовка, а е от най-необходимите днес. Ние носим отговорност за живота и здравето на хората по обектите. Ето – нови данни има за това, че строителството е с най-висок травматизъм – т.е. най-рискова професия и ръководителите на обектите трябва да са запознати и подготвени да прилага мерки по безопасност на труда. Проблемите идват от непознаване, подценяване и слаби санкции и контрол. Преди не беше така. Затова ние правим и „изнесени” семинари по безопасност и здраве по 6-8 часа в различни градове. Кариерният център е създаден преди две години по Проект „Пазар на труда „ на USAID. А от друга страна – вече е създадена мрежа на Университетските Кариерни Центрове. Тя става факт с подкрепата на Фондация на бизнеса в образованието и на Job Tiger . Кариерният Център подпомага професионалната реализация на студентите. Това става с помощта на специалисти – кариерни консултанти, които предоставят професионалните си услуги безплатно на студентите. Целите и задачите на Кариерния център са да осигури по-успешен преход от образо-вание към професионална реализация чрез: 1 - професионално съдействие, практическа подготовка и стажански програми. 2 - информация за пазара на труда, кариерно ориентиране и консултации за планиране и развитие на кариерата, контакти с работодатели. При нас има и много активни контакти на фирмите – по тяхна инициатива - със студентите. Нашите студенти просто са „заляти” от предложения. Б. Степени на удовлетвореност на съвременните изисквания към подготовката на кадри с висше образование за строителството 1. Подготовката на кадри с висше образование за строителството по традиция у нас е на добро ниво. Но поддържането на това ниво изисква непрекъснати усилия. Иначе добрата инерция свършва. Дори има мнения, че тя е към края си. Знаят това добре и непрекъснато търсят пътища за осъвременяване. 2. Доскоро академичното образование на архитектите, строителните инженери и геодезистите беше насочено главно към подготовката на кадри за проектирането. Днес е задължително „разширяване” на обучението по посока на подготовка на кадри, способни да ръководят сложния технологичен процес на строителството като цяло и да управляват немалкия и разнороден човешки ресурс. 3. Налага се (под влияние на практическия опит) да се променят традиционни курсове, четени в университетите и дори да бъдат въведени напълно нови специалности, по които досега не са подготвяни специалисти за строителния бранш. Например, „Инженер-архитект”, „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения”. В учебните планове са представени и подготвените да стартират нови, по-модерни и необходими специалности у нас, като „Саниране и дизайн на сгради” и „Опазване на архитектурното наследство”. Така се отговаря на търсенето на работна сила от строителния бранш. 4. Един от най-сигурните критерии за поддържане на добро ниво на академичното образование е търсенето. На този етап няма отлив нито на кандидат-студенти за бакалавърски и магистърски програми в държавните университети по архитектура, строителство и геодезия, нито на докторанти в тях. 5. Другият важен критерий за достигнатото ниво, или по-скоро това е начин нивото да бъде измерено по пътя на реалното сравняване, е запознаването на ректорите и деканите в българските държавни висши училища по строителство с действителните съвременни чужди традиции и практики в образованието по архитектура, строителство и геодезия. Общуването с чуждите професори от една страна позволява на българските преподаватели да „си сверят часовника”, а от друга - могат да се видят при тях и да се взаимстват ценни и работещи подходи и решения на подобни на българските проблеми в инженерно-архитектурните университети на Европа и САЩ. Такова общуване е източник на ново и високо самочувствие на българските университетски преподаватели. Представяме и най-показателните в това отношение мнения: Темата за връзката на обучението на кадри за строителството, в т.ч. и на кадри с висше образование се неглижира вече много време. В България имаше доста голяма инерция с положителен знак, но тя приключи. Известно време съществуваше добра традиция както при подготовка на кадри, така и опит в работа със създадените кадри – следдипломни квалификации и др.
Реално, държавните университети не са свободни. Автономията е фиктивна. Фактически точно това е истинското противоречие. Всичко друго е следствие. Едно от следствията е и това, че новото време налага бъдещите инженери и архитекти да получават добра подготовка по управление на човешките ресурси и по психология на работа в строителното производство, но това не се прави – оставено е на самоподготовката на студентите. В същото време, голяма част от випускниците на висшите училища директно започват работа като ръководни кадри в строителни и проектантски фирми. Друг проблем е изоставането на обучението от изискванията живота. Вече общото образование на инженери, архитекти и геодезисти не е достатъчно. Практиката има специални и нови изисквания. Ръководството на Геодезическия факултет към УАСГ изцяло е обърнат към търсене на пътища за осъвременяване на образаванието. Но това става само с екипна работа. Аз съм декан вече втори мандат и знам колко трудно се прави екип от единомишленици. Важно е и сътрудничеството с външни специалисти – те стават членове на нашия Научен съвет. Те са и представители на външни институции, с които си сътрудничим. Това са колеги геодезисти от практиката, които имат виждане за приложението на нашата наука. Да, според мен нашето образование и днес е добро и конкурентноспо-собно. Има само едно малко залитане. Ние не трябва да мислим само за добрата подготовка на проектанти. Нашите специалисти трябва да са еднакво добре подготвени и за технологиите и контрол при стротеството. Важни са и управленските умения – управление на инвестиции и отчитане на строителството. В УАСГ подготвяме и доста докторанти – в две групи – по заявка на университета и по заявка на фирми. Работим успешно и със Фонд за Научни изследвания към МОН. Тази година повишиха както стипендиите на докторантите, така и парите по проектите към Фонда. В нашия факултет има съвсем съвременна редовна дисциплина ПКСВ –Проектиране, конструкции и сеизмични въздействия. Има голям интерес към нея и от наши и от чужди студенти. Те, след дипломирането имат право на европейска диплома. Ние не готвим само строителни инженери, които да бъдат само конструктори. В тази професия са включении и технолозите и мениджърите на това сложно производство. Това не трябва да се забравя! Ние много държим на контактите с най-известните колеги както от европейски университети, така и от университети от САЩ. В особено тесни връзки сме с най-стария университет на Франция-Париж. Поддържаме и непрекъснати контакти с университет в Калифорния. Само така можем да имаме точна представа за модерните дисциплини и за истинското ни акаде-мично ниво. Моите колеги имат отлично самочувствие. И младите – също. И то почива на реални факти – колегите четат курсове от лекции в известни европейсти и американски университети. Имаме и постоянен обмен на студенти-инже-нери с Европа, но обемът на този обмен не е достатъчен. Ние полагаме огромни и непрекъснати усилия за осъвременяване на подготовката на кадри за строитеството – само при нас е въведена съвсем нова за България специалност „Инженер-архитект”. Подготвяме за стартиране преподаване изцяло и на английски език. Това ни коства голями усилия, но знаем, че има интерес както от студенти от чужбина, така и от български студенти.Съвсем нова е и специалността „Саниране и дизайн на сгради„. Имаме и специални постижения в обучението и ползването на Интернет и изобщо на електронната техника и професионален софтуер в ВСУ. Обучават се и реално работят проекти на компютър. И в сградата на ВСУ и в студентското общежитие има по една голяма компютърна зала. Неслучайно тази година зе 25 места по държавна поръчка за „Архитектура” се явиха 570 кандидати. Това е действителният рейтинг. Истинските ни проблеми се отнасят до ограниченията на Държавната поръчка за броя и вида студенти- по специалности-които имаме право да приемем и обучаваме. Защо толкова, а не два-три пъти повече? Или по-малко? Не е ясно. Но това е рамката. И ние се съобразяваме. А може да е обратно – ние да задаваме рамката. От публикуваните рейтинги през последните години се вижда, че ВСУ е висок авторитет на висше училище, обучаващо студенти в направление „Архитектура, строителство и геодезия”. Особено искам да подчертая нашата иновация в предлагане на специалността „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения” – такава специалност в България ще се изучава за първи път . Tя е бакалавърска програма и над нея могат да се „надстрояват” като магистратури както инженерни специалности, така и архитектурно образование. В бакалавърските програми добавихме и една важна специалност –„Саниране и дизайн на сгради” – нещо необходимо и търсено вече. А в програмата на архитектурния факултет искаме да добавим и обучение на специалисти по „Опазване на архитектурното наследство” – такива специалисти не се подготвят изобщо в България. Аз работя заедно с немски колеги от Университет по строителство в Германия – Лайпциг. Даже направихме едно сдружение с тях „ПроСофия”. Участват немски фирми и БулБанк. Целта е да се финансират дейности именно по подготовка и внедряване на курсове и специализации на кадри, в областта на строителството и в частност – на геодезията. Каталог: images -> stories -> analizi stories -> За медитацията ошо въведение stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г analizi -> Фондация „Анализ на риска България, София 1000 тел:(+359 2) 989 19 92 Изтегляне 4.06 Mb. Сподели с приятели:
|