Политики и мерки за професионалното израстване на персонала

Провеждането на един или друг вид професионално обучение в рамките на дадена фирми зависи до голяма степен от базисните образователни и квалификационните характеристики на персонала. Колкото по-добри са тези характеристики, толкова по-малко усилия и инвестиции са необходими за допълнителното професионално израстване на персонала. В тези случаи мениджмънтът би могъл да се концентрира върху провеждането на опреснителни квалификационни курсове, даващи обучение в новостите на строителните технологии. Но когато квалификационно-образователното ниво на персонала е около или под критичния минимум, се налага провеждането на курсове за повишаване на квалификацията или получаване на квалификационна степен. Последното впрочем често пъти е свързано с изискваните за регистрацията на фирмата определени квалификационни нива на инженерно-техническия персонал и работниците.

В този контекст интерес представляват данните за образователния статус на инженерно-техническия персонал и работниците⁴. Потвърждава се информацията от предишни изследвания, че преобладаващата част от фирмите работят с ограничен брой инженерни кадри с висше образование. Масовата практика е фирмата да има 3-4 висшисти и 3-8 среднисти. Разбира се, по-големите фирми пропорциите са други, но най-силно разпространените в бранша фирми са с персонал от 11 до 50 души и горните изводи са валидни предимно за тях. Големият проблем обаче е, че работниците са или със средно образование, или с по-ниско от средно. Това налага фирмата да предприеме мерки за професионалното обучение на работниците, в частност включването им в курсове за придобиване на квалификационна степен.

В този контекст особено важно е значението, което фирмите придават на политиките и мерките за професионалното израстване на персонала. Провеждането на вътрешно фирмено обучение и курсове за повишаване на квалификационно-образователните характеристики на персонала е записано като един от основните приоритети в политиката на фирмите по управление и развитие на човешките ресурси.

• 
  Прегледът на проведените от строителните фирми квалификационни курсове показва, че инженерно-техническият персонал е бил включен преобладаващо в курсове за здравословни и безопасни условия на труд (64,3%). Очевидно, фирмите са се съобразили с изискването на ГИТ за обучение на ръководния персонал в новото законодателство и наредбите по ЗБУТ. В същото време, 22,9% от инженерно-техническия персонал е преминал през курсове за разширяване или придобиване на квалификация, други 11,9% от фирмите са включили своите инженерно-технически и административни кадри в курсове за придобиване на квалификационна степен, а в 15,9% от случаите фирмите са провели модулно обучение само по дадена специалност.
  
• 
  За същия този период, мерките по отношение на професионалното израстване на работниците са били следните: 37,5% от фирмите са организирали и провели обучение за разширяване или придобиване на квалификация, 27,9% от фирмите за провели курсове за придобиване на квалификационна степен, други 12,8% - модулно обучение по част от професията. Курсове по здравословни и безопасни условия на труд за работниците са проведени едва в 28,8% от фирмите.
  
• 
  Курсове по ключови компетенции са проведени в малка част от фирмите, като тук се откроява следната специфика. Тези курсове са били насочени основно към инженерно-техническия персонал, а специално за работниците курсове по ключови компетенции са проведени в 3,2% от фирмите. За повече детайли виж таблица 7:
  

В този контекст става ясно защо работниците проявяват най-силен интерес към обучението за разширяване или придобиване на квалификацията (48,7%) и курсовете за придобиване на квалификационна степен (34,9%). Една малка част от работниците (9,6%) се интересуват от модулно обучение по част от професията, а само 6,9% - от курсовете по здравословни и безопасни условия на труд. В същото време, инженерно-техническият персонал се интересува най-вече от курсовете по здравословни и безопасни условия на труд (37,1%) и от обучението за разширяване на квалификацията (30,2%), което предлага запознаване с новостите в строителните технологии и процесът на управление на строителните дейности. Макар и по-слаб, налице е определен интерес и към курсовете за придобиване на квалификационна степен (15,9%) и към модулното обучение по част от професията (16,7%).

Обучението и курсовете в рамките на фирмената политика за развитие на човешките ресурси се провеждат предимно от центровете за професионално обучение ( в 52,9% от случаите). Друг сериозен обучителен ресурс е собственият капацитет – 25,3% от фирмите са посочили, че използват свои опитни майстори и специалисти за лектори и изпитващи. Оказва се, че фирмите сравнително рядко се обръщат към професионалните гимназии по строителство (в 7,2% от случаите) и едва в 1,1% от случаите търсят съдействие от висше училище по строителство. Като цяло, в по-големите фирми и средно големите фирми са застъпени всички форми на обучение и за участие в тях се канят представители на всички споменати обучаващи институции. Тук отново, основният обучител са центровете за професионално обучение (81,8%), следвани от широкото използване собствени кадри (63,6%); особеното обаче е включването на гост-лектори от средните училища (18,2%). При фирмите с персонал до 50 души е валидна същата схема за професионално обучение.

По преценките на мениджмънта на фирмите, отзвукът сред работниците и инженерно-техническия персонал за проведените курсове е сравнително добър. Качеството на курсовете се преценява като много добро и добро и само в редки случаи – като по-скоро незадоволително.

Една от задачите на настоящето изследване бе да се получи по-подробна информация за оценките на строителните фирми за професионалното обучение по строителство. По-конкретно, при интервюирането на фирмите бяха включени въпроси, търсещи оценки за нивото на професионална подготовка на кадрите, завършващи професионалните гимназии и висшите училища по строителство. Тук представяме резултатите и мненията на изследваните фирми.

На първо място, строителните фирми имат добра обща информация за съществуващите на територията на тяхното селище професионални гимназии и висши училища, подготвящи кадри за строителството. Могат да посочат имената и специализацията на тези образователни институции, макар че далеч не всички фирми считат, че е «тяхна работа» да знаят точно по кои специалности се провежда обучение в съответното училище.

Идеята на тези въпроси бе да проверим дали фирмите се интересуват от образователните институции, които подготвят кадри за строителството, и до каква степен са запознати с подробности от професионалния профил на съответните училища. Начинът, по който отговарящите фирми подходиха към този тип въпроси, подсказва, че все още има немалко фирми, които проявяват удивително слаб интерес към това, което става в собствения им град. От една страна, при всеки повод подчертават колко ниско е качеството на професионалнотот обучение по строителство. Но успоредно с това считат, че е грижа на държавата (или на някой друг) да мисли за качественото обучение на специалисти по строителството. Поради това тези фирми рядко поглеждат дори към съседния двор, където се провежда подготовка на бъдещите специалисти по строителство.

Запитахме строителните фирми работещите при тях специалисти кои средни и висши училища са завършили и дали това са училища, намиращи се в тяхния град, или другаде. За нас беше интересно да проверим дали фирмите изобщо се интересуват от това и ако да, дали може да се твърди, че обучаваните строителни кадри намират реализация предимно в региона, в който са завършили строително училище или имат по-широк диапазон на професионално реализиране. Данните показват, че:

• 
  Фирмите имат точна представа за това откъде „излизат” работещите при тях строителни кадри. Води се такава статистика и това е един от решаващите фактори, когато се наемат работници и инженерни кадри. Все пак, 6,7% от фирмите заявяват, че за тях това не е предмет на специален интерес и поради това не могат да посочат точна информация по въпроса;
  
• 
  Една четвърт от фирмите съобщават, че 26,5% от работещите при тях са випускници на местното средно или висше училище; други 23,1% от фирмите пък сочат, че половината от персонала им е продукт на регионалната образователна инфраструктура. При 35,9% от фирмите се установи, че само единици от работещите за тях са обучени в местните образователни институции.
  

Фирмите изказват желание всеки по-голям град да има на територията си професионална гимназия по строителство, което да е гаранция за постоянното възпроизводство на специалисти за строителството. Например, обучението на средни кадри за строителството е прекратено в Кюстендил. Преустановеното обучение на строителни кадри вече дава отражение и там се наблюдава изостряне на проблема с качеството на работната ръка за строителството.

Потърсихме мненията на фирмите за нивото на професионална подготовка на постъпващите при тях специалисти. Данните говорят за съществуването на остър проблем с качеството на подготовката на работниците:

• 
  Нивото на подготовка на инженерно-техническите кадри се оценява като много добро. Две трети от фирмите са напълно доволни от качеството на подготовка на този тип персонал, други 39,3% от фирмите очевидно имат по-високи очаквания и затова са избрали отговора „доволни сме до известна степен”;
  
• 
  Но по-интересното са оценките на фирмите за нивото на подготвеност на постъпващите работници. Тук се очертава критична ситуация: всяка пета фирма твърди, че е напълно доволна от подготовката на работниците, докато огромното мнозинство от 73,1% посочва отговора „доволни сме само до известна степен”. 5,5% от фирмите пък са крайно недоволни от своите работници, които имат критично слаба професионална подготовка. Тези данни се илюстрират от Графика 7:
  

Графика 8 визуализира оценките на фирмите по тези пункта.

Данните показват, че строителните фирми споделят преобладаващо умерени и критични оценки по отношение качествените параметри на професионалното обучение по строителство. На първо място, фирмите не са доволни от качеството на провежданото обучение (20,6% изцяло критични оценки и 58,9% умерени оценки). На второ място, фирмите считат, че обучението по строителни специалности като цяло не съответства на реалните потребности на строителството от работна ръка. Цели 61,2% от фирмите са на мнение, че само до известна степен има припокриване между търсенето на работна сила и обучението на такъв тип кадри, а 12,3% от фирмите са категорични, че между обучението и търсенето няма никакво съответствие. Към тези данни следва да добавим и оценките на фирмите за осъществявания прием по специалности. Тук отново преобладават въздържаните и критичните оценки, което показва, че като цяло според фирмите липсва съответствие между приеманите бройки за обучение и реалните потребности: в някои случаи има завишен прием по специалности, по които вече има пренасищане на кадри, в същото време приемът по най-търсените специалности е занижен или направо липсва.

Наличието на скептично-негативни оценки и мнения сред строителните фирми ни задължават да потърсим гледната точка на другата страна – да видим ситуацията на професионалното обучение през погледа на обучаващите институции. Но също така да очертаем възможностите за подобряване на професионалната подготовка на строителни кадри чрез по-тясно сътрудничество между обучаващите институции и строителния бизнес.

Към момента на изследването трайно сътрудничество със средни професионални гимназии имат 15,7% от строителните фирми, а други 23,9% от фирмите поддържат определени контакти, но те са по-скоро по отделни поводи и не предполагат изпълнението на взаимни ангажименти. Още по-критично стоят нещата по отношение на контактите с висши училища. Трайно сътрудничество имат една 5,5: от фирмите, 8,4% - имат контакти по конкретни поводи. Графика 9 е показателна в това отношение:

Графиката сочи, че близо две трети от фирмите до този момент не са имали никакви контакти с висше училище, а никакво сътрудничество с професионална гимназия не са имали 36,6% от фирмите. На фона на непрекъснатия глад за строителни кадри и нарастващото недоволство от нивото на подготовка на кадрите, подобно отношение от страна на фирмите показва, че като цяло бизнесът и до днес разчита на държавата да поеме активната роля по обучението и подготовката. Подобни нагласи от страна на фирмите са повече от обясними. Но в условията на динамично променящите се пазарни реалности, бизнесът би следвало да активизира своето участие и от пасивен обект/потребител на строителни кадри да се превърне в активен субект/поръчител на строителни специалисти.

Вече има знаци за раздвижване на фирмите в тази посока. Изследването показва, че големите и средно големите фирми вече мислят по тези въпроси и дори са предприели конкретни действия. Показателно е например, че 30-36% от фирмите с персонал над 150 души към момента нямат сътрудничество с професионални училища. Докато в същото време, 80% от фирмите с персонал от 11 до 50 души и 93% от фирмите с персонал до 10 души нямат подобни контакти.

Таблица 8 илюстрира относителните дялове на фирмите, които имат конкретните видове сътрудничество със средни или с висши училища.