В. Намира ли се образованието по архитектура, строителство и геодезия в „конфликтните точки” между образованието и бизнеса

1. ”Бизнесът чака наготово!”. Днес строителният бизнес осъзнава, че има нужда от нова или повишена квалификация на своите кадри. Доскоро това не беше така. Появи се вече тази осъзната потребност, но дали държавата може и иска да направи необходимото. Именно тук –между държавата и бизнеса – стои академичното образование на строителни специалисти. И тъй като вече е факт появата на силна Камара на строителите в България, нейна трябва да е ролята на иницииране на нови, практични и икономически ефективни форми на съвместна работа на висшите училища и университети и строителният бизнес.

2. ”Не може да се чака само на държавата!” Инициативните представители на академичните среди са убедени, че има много възможности – чрез проекти и сдружения със строителни фирми и банков капитал, да се отговори адекватно на потребностите на строителния бранш. Но това изисква висока енергия, настъпателност и последователни усилия. „Това е апостолска работа”. Резултатите от тези добри практики могат да бъдат проучени и разпространени от КСБ.

3. Принципът на „Учене през целия живот” е европейски и нов за нас като формулировка. Но в България имаше добри практики на успешна следдипломна квалификация на инженерните кадри в строителството. Днес, обаче са действащи съвсем нови икономически механизми и затова старите форми са разрушени. Вече са се зародили нови форми – кратки курсове или съботно-неделни и „изнесени обучения”. Важна е и информационната банка в Интернет – като форма на самообучение - тя може да има и други задачи. Но във всички случаи ролята на Камарата на строителите в България и другите професионални обединения на специалистите от строителния бранш може да повиши ефекта от търсене на нови форми на допълнителна квалификация.

4. Пред цялата общност на кадрите в академичните звена и бизнеса, които упражняват професиите на архитекти, строителни инженери и геодезисти стои неотложната задача за разрешаване – европейските норми и стандарти стават задължителни от 2010 година. За тях вече има доста информация, но предстои още важна работа, която предполага общи действия, координирани от КСБ.

5. Държавата, инициирана от КСБ, би трябвало да направи по законодателен и нормативен път (достатъчно бързо и икономически изгодно, за да не стане безпредметно!) включването на всички специалисти от строителството във форми на допълнителна квалификация. Това не бива да остава в границите на личната инициатива. И във всички случаи трябва да се ползва високият капацитет на висшите училища.

Ето и някои мнения по тези теми в детайли:

Сега строителните фирми чакат наготово. Като им предложим те да си направят собствени обучителни модули или центрове с модерна база – те казват „Да, имаме парите имаме и потребности от тези кадри, но защо да го правим и да обучаваме кадри за конкуренцията”.

Има и друг аргумент –ако фирма финансира собствен обучителен център, за допълнителна квалификация, то след края на обучението не се получава нова квалификационна степен със сертификат.

А държавата в лицето на МОН вече има нова и добра практика – научно-изследователските проекти. Сега ще увеличават това ценно финансиране. Ние непрекъснато готвим проекти и участваме – така получаваме пари за осъвременяване на апаратурата. Вече имах срещи и с наши фирми и ще направим и българско сдружение с подобни цели и задачи. Не може да се чака на държавата. Тя дава пари за определен брой студенти и за проекти –МОН – Фонда за наука. И това е. А за университетите е от изключителна важност новата техническа база – без нея е немислима модерната геодезия, например. Това са информационни техники и технологии. Това е съвсем друга материална база.

• 
  познаване на евронормите за строителство, които стават задължителни и у нас през 2010 година, т.е. те вече трябва да се изучават във висшите и средни учебни заведения. Това обучение трябва да бъде грижа както на държавата – МОН, така и на Камарата на строителите в България и на Научно-техническия съюз по строителство в България. Националният институт по стандартизация също трябва да се включи още днес в изпълнението на тази важна задача, за да сме готови навреме.
  
• 
  познаването на законите, които се отнасят до строителната дейност, до предприемаческата дейност, както и трудовото законодателство. Тези аспекти задължително трябва да са представени в процеса на обучение
  
• 
  към днешните и към утрешните инженери има „двойно” изискване, свързано с годността им за работа със съвременната информационна техника – от една страна те трябва да познават и използват най-новите програми за професионална работа с компютри, но едновременно с това трябва да не забравят най-важното – инженерното мислене
  
• 
  вече е задължително да се владее един и даже два европейски езика
  
• 
  много е важно да се познава и психологията на управление и съответно те трябва да са добре представени в учебните програми, което да гарантира получаването на добри и стабилни познания от студентите
  
• 
  особено внимание заслужава да се отдели на повишаване на квалификацията и осъвременяване на обучението на средните технически кадри в строителството и на квалифицираните работници. За тях е от изключителна важност да се осъвременят лабораториите и всички форми на практическо обучение. Трябва да се вложат достатъчно средства за промяна на материалната база – това да става заедно с бъдещите потребители – строителните фирми
  
• 
  специално внимание трябва да се отдели на формиране у учениците и студентите на навик за Обучение през Целия Живот. Държавата и бизнеса трябва да изработят икономически механизми, за да се формира такава трайна нагласа. Трябва да се знае, че в професията на строителя настъпват много и бързи промени както в технологиите, така и в управленските изисквания. Например във Франция – ако един специалист или инженер покаже добри качества и постижения го изпращат на квалификационен курс за дообучение и му плащат този курс. А в САЩ – ако влагаш пари в допълнителна квалификация се намаляват данъците
  
• 
  Едно от следствията е и това, че новото време налага бъдещите инженери и архитекти да получават добра подготовка по управление на човешките ресурси и по психология на работа в строителното производство, но това не се прави – оставено е на самоподготовката на студентите. А голяма част от нашите випускници директно започват работа като ръководни кадри в строителни и проектантски фирми
  
• 
  Българските университети имат сериозен опит и традиции в това, което днес по европейските програми се нарича „учене през целия живот”. Защото и преди и сега нивото в професията на строителя не може да се поддържа без допълнително обучение. Затова е възприет подхода да бъдат предлагани платени курсове с различна продължителност – от 5 дни до 1 година
  
• 
  Работата по въвеждане на Еврокодовете е стартирала в УАСГ. Ние вече обучаваме по тях, но няма добра връзка между нас и Камарата на Строителите в България. Нещата не могат да бъдат по желание. Необходимо е да има нормативен документ, който прави задължителна допълнителната квалификация на инженерната колегия
  
• 
  Второто важно и полезно за практиката направление е следдипломната квалификация. В УАСГ е направен пробив – да се създаден е такъв Център по заявки на бизнеса. В него вече се получава документ за нова квалификационна степен. Но е нужно и магистърските програми бързо да се сменят, да стават по заявки от бизнеса и с подкрепа финансова от него
  
• 
  Вече има готовност фирмите да влагат пари в кадрите си, защото разбират, че това са важни инвестиции. Но са важни и личните контакти
  
• 
  Нужни са усилия от наша страна, това е апостолски труд
  
• 
  От опита на Факултета за следдипломна квалификация към УАСГ става ясно, че времето налага нови тенденции. За да се откъсват хората от работа, се прилагат нови форми. Първо, съботно-неделни курсове. Второ, изнесено обучение – по райони. Тук е мястото и ролята на Камарата на строителите в България – да помогнат с организация и финансиране на подготовката. А УАСГ разполагат с капацитет за осигуряване на преподавателите
  

По тези теми бяха споделени множество интересни мнения. Ето част от тях:

„ на вятъра”. Тук всичко е обърнато наопаки.

1. Преподавателският състав застарява и е застрашена естествената смяна на поколенията във висшите училища и университети. След излизащите в пенсионна възраст професори и доценти трябва да има достатъчно „широка лента” от преподаватели от средното поколение. След тях трябва вече да са „покълнали” и новите групи – младите асистенти и докторантите, които имат намерение да останат в академичната наука. Само така може да бъде съхранена традицията в един университет.

2. Има достатъчно млади и талантливи студенти и докторанти. Но те не са достатъчно мотивирани да останат да работят в университетите. Особено при нас – навън строителните фирми им дават веднага големи заплати. Как да ги мотивираме да останат. Има пари по проекти, но от тях не може да се заплаща труда на изпълнителите, а те са главно младите кадри.

3. При тази тежка ситуация от години държавата „хвърля пари в нищото” - това са стипендиите за докторанти. До скоро те бяха 250 лв., а сега са 450 лв. месечно, което е по-нормално. Проблемът обаче е другаде - около 40-50 на сто от тях не защитават и няма да защитят. Защото няма записан механизъм на контрол за всяка година и отпадане, ако не си изпълняват плановете. Дори Премиерът Станишев обяви, че ще награждава в срок защитилите докторанти с 1000 лв. У нас всичко е наопаки. В Европа, ако не изпълниш годишния научен план стипендията се спира. Във Франция, ако имаш държавна стипендия и не защитиш – връщаш парите.

4. Нерегламентираната по продължителност работа на редовните студенти е сериозен отрицателен фактор за подготовката им. Те бавят проектите и разтягат изпитите. Защо отново не е като в Европа? Има толкова прости решения. Държавата не се интересува от този въпрос

5. Възможността по общоевропейски проекти студенти да учат семестър и да практикуват в немски, италиански и испански фирми за строителство или за проектиране е чудесно. Те го оползотворяват пълноценно. Това им дава нова увереност, че тук получават добра подготовка

6. Работата с медиите също носи самочувствие на младите, които работят по проекти или които учат в този университет и в този факултет. Медийната политика е плод на лични контакти, време и усилия. За съжаление медиите нямат траен интерес към нашата работа

7. За добрата работа на висшите училища е важна и „обратната връзка” – това би могло да стане чрез провеждане на периодични анкети със студентите за степента на тяхната удовлетвореност от обучителния процес.

Съгласно статистиката на НСИ, през 2005 г- е имало 114 ЦПО, а в края на 2007 г. броят им е 207. Към септември 2008 г. НАПОО отчита нов ръст и споменава за 325 регистрирани ЦПО. Преобладаващата част от ЦПО са частни структури (188 от 207-те ЦПО в края на 2007 г. са частни).

ЦПО са специфичен отговор на потребността от допълващо професионално обучение. За периода 2005-2006 г. са издадени следните видове документи⁵:



Легенда:

2005 г. –

2006 г. -

2007 г.–

ЦПО издава три вида документи: удостоверения за професионално обучение, свидетелства за професионална квалификация и свидетелства за правоспособност.

Анализът на проведените от ЦПО показва, че основният поръчител на обучения са работодателите. Следват обучаемите, които се явяват вторият по относителна тежест източник за финансиране на обучението от ЦПО. Програмите на Агенцията по заетостта остават далеч по-назад, както и проектите със средства от ЕС и др. национални програми. Това говори, че най-силно заинтересованите от провежданите обучения са самите работодатели. Обяснението се крие в огромното несъответствие между произвежданите кадри (бройки и специалности) и реалното търсене на бизнеса. А когато спешно са необходими определен брой специалисти в даден бранш, не е възможно да се чака 4 или 5 години тези кадри да бъдат създадени от системата за професионално образование и обучение. Решението се намира в рамките на предоставяните от ЦПО курсове.

ЦПО към ВСУ: уникален по своята същност ЦПО, който е част от структурата на ВСУ.

Нашият Център за професионално обучение на кадри за строителството е уникален, тъй като е част от висше учебно заведение – използва цялата богата база от учебни зали, зона за отдих и спорт и общежития. Но по–важна е възможността да използваме изключително високият потенциал на хабилитираните преподаватели на ВСУ.

Центърът е звено в структурата на ВСУ, предназначено да провежда непрекъснатото професионално обучение и усъвършенстване на продобитата квалификация както на ръководните кадри, така и на наетите работници в строителството.

Центърът за професионално обучение (ЦПО) притежава лиценз да извършва и удостоверява професионално обучение в областта на строителството. В ЦПО се придобиват степени за професионална квалификация по 10 професии и 29 специалности. Списъкът на професиите и специалностите покрива нуждите на цялостния процес на строителство на сгради, съоръжения, инфраструктура и паркова среда.

Строително-квалификационният център няма аналог в България – обучава от работници за строителството до президенти на строителни фирми. Президентите най-често са с други инженерни специалности и ние им даваме познания за процесите в строитеството.

Представителите на УАСГ призовават да се прецизира мястото и ролята на ЦПО, за да се постигне институционален и функционален баланс между университетите и ЦПО:

Както се вижда, реакциите към ЦПО не са еднозначни:

Професионалното образование и обучение е изправено пред тежки проблеми. Най-общо казано, критиките са много повече от позитивните оценки и това поставя въпроса за целесъобразността на професионалното образование и обучение в сегашния му вид.

На 30 септември 2008 г. Световна банка направи анонс на доклада си „България: реформи в професионалното образование и обучение”. Докладът е силно критичен и в него се подчертава средното:

„Високото ниво на напускащите рано училище, 18%, изисква незабавни действия. ПОО е един от инструментите срещу социалното изключване.

Реформата се налага поради огромните недостатъци на сега съществуващата система. Най-общо казано, слабите страни на сегашната система за професионално образование и обучение са:

• 
  силно централизирана система за професионално образование и обучение;
  
• 
  несъответствие на мрежата със социално-икономическите реалности и нуждите на пазара на труда и липса на секторни политики и на трудови стандарти;
  
• 
  недофинансираност и недостатъчна ефективност на влаганите публични средства и реализирани ползи;
  
• 
  отлив от учителската професия, недостиг от учители по чуждоезикова подготовка и информационни технологии, застаряващ и феминизиран състав, потребност от осъвременяване знанията на учителите по нови техники и технологии;
  
• 
  недостатъчно сътрудничество между професионалните гимназии и бизнеса/работодателите;
  
• 
  липса на финансови механизми, стимулиращи интереса на работодателите към ПОО и към обучение на работно място ;
  
• 
  голяма продължителност на обучението с недостатъчни възможности за широка базова подготовка с гъвкави модули за надграждане и неформиращо в достатъчна степен устойчиви навици за учене през целия живот;
  

• 
  остаряла материално-техническа база и оборудване и недостатъчни инвестиции за подобряването й;
  
• 
  организацията на практическото обучение (учебна и производствена практика);
  
• 
  непознаване на възможностите за професионално образование и обучение от всички работодатели;
  
• 
  липса на системни усилия за повишаване атрактивността на професионалното образование;
  
• 
  завършване на образование в професионалните училища без придобиване на професионална квалификация;
  

• 
  невъзможност за признаване на придобити знания и умения за връзка със следващи образователни и квалификационни степени;
  

• 
  недостатъчна осигуреност с учебници и учебни помагала;
  
• 
  недостатъчно развити форми на обучение извън дневната;
  
• 
  неразвита система за професионално ориентиране и за външно оценяване.