Фондация „Анализ на риска България, София 1000 тел:(+359 2) 989 19 92

Други съвременни форми на сътрудничество са провеждането на директни срещи с мениджмънта на училището и с преподавателите за обсъждане на потребностите от работна сила в строителството. Това е сравнително по-рядко използвана форма, но предвид сериозните проблеми в подготовката на строителни кадри, все повече фирми се ориентират към нейното ефективно използване. Друга малко прилагана форма са срещите с ученици и студенти, при които да се популяризира професията и фирмата. Тези форми се подценяват, но ефектът от тях е много по-висок и далеч надминава ефекта и от най-добре направени рекламни материали за фирмата.

Отпускането на стипендии и стимулирането на най-добрите студенти или ученици за работа във фирмата е удивително слабо използвана форма. На пръсти се броят учениците или студентите, които биват канени от фирмите и с които се скрючват договори за отпускане на стипендии срещу започване на работа във фирмата. Има известно неразбиране и от двете страни: фирмите твърдят, че в отделни случаи не срещат разбиране от страна на ръководствата на гимназиите, когато предлагат отпускане на стипендии за талантливи деца. Не може да не направи впечатление, че сътрудничеството между строителните фирми и професионалните гимназии е по-добре поставено, в сравнение с контактите с висшите училища. Те са в рамките на изключението и по правило се поддържат от най-големите и най-стабилните фирми. Но като относителни дялове, тези форми на сътрудничество говорят за поразително ниски нива на използване на капацитета на фирмите и на висшите училища.

Следващата Таблица 9 е още по-интересна, тъй като хвърля допълнителна светлина върху конкретните форми на сътрудничество с професионалните гимназии.

• 
  С молба за организиране на производствени стажове (41,5%);
  
• 
  С молба за спонсорство по конкретни поводи (27,1%);
  
• 
  С молба за извършване на ремонтни дейности (17,8%);
  
• 
  С молба за назначаване на млади специалисти (17,1%);
  

• 
  С молба за дискутиране на актуалните потребности от специалисти в строителството (13,0%);
  
• 
  С молба за обсъждане на качеството на обучението (9,3%);
  
• 
  С молба да участвате в изпитни комисии при дипломирането (6,4%)
  

Ако се направи преглед на успешните примери за ефикасно сътрудничество, ще се види, че то се дължи или на активността на една от двете пряко заинтересовани страни (фирми и гимназии), или на едновременните целенасочени усилия както от страна на бизнеса, така и от страна на обучаващата институция. Техният пример показва, че при добро желание всички проблеми са решими. А наличието на пълноценно сътрудничество между обучаващите институции и строителните фирми е гаранция за подобряване на обучението и подготовката на строителни специалисти.

Създаването на кадри за строителството се извършва в рамките на системата за професионално обучение, основно в професионалните гимназии и висшите училища по строителство. След 2005 г. в страната са създадени Центрове за професионално обучение, които предлагат бързи решения в случаите на несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила за строителството. Междувременно, МОН инициира поредица от промени и реформи в институциите, обучаващи кадри за строителството. Прегледът на програмите и приемът по строителните специалности показва, че се правят опити за синхронизиране на обучението по строителство с потребностите от работна сила в този бранш. Дали обаче тези опити са успешни?

Наличието на негативни и скептични оценки за професионалното обучение по строителство ни препраща към другата голяма тема – съществуващата система за професионално обучение. Каква е специфичната роля на всеки един от трите основни обучителни субекта – професионалните гимназии, висшите училища и центровете за професионално обучение? Как всяка една от тези три вида вида обучителни институции допринася за подготовката на строителни кадри? Какви са проблемите в провеждането на обучителния процес и по-късно, при реализацията на випускниците? Какви препоръки могат да се направят, за да се преодолее съществуващия дисбаланс между търсенето на работна сила в строителството и професионалното обучение?
3.1. Професионалните гимназии по строителство
и архитектура

Средните професионални училища за подготовка на кадри за строителството са училища с традиции. Преобладаващата част от тях имат повече от половинвековна история (създадени са в периода 1952-1965; 5 са създадени през 40-те години на миналия век (1942-1943 – 4; 1948-1), а най-старото средно професионално училище за подготовка на кадри за строителството е Софийската гимназия – 1909 г. Най-новата професионална гимназия е създадена през 2000 година – Професионална техническа гимназия-Кюстендил.

„Сега сме професионални гимназии, но техникумите винаги са били с по-висок престиж в сравнение с СПТУ-тата. Техникумите в Стара Загора, Пазарджик, София, Търново – това са техникумите с престиж и големи традиции. Нашият е 65 годишен, в София – 100 години ще прави догодина. СПТУ–тата са създадени с Указ през 59 година и са били първо професионални центрове.”

Ролята и значението на тези училища е доказана през годините и се вписва в изискванията на строителния бранш като основен икономически сектор, особено динамично развиващ се в настоящето. Необходимостта от средно-технически кадри с квалификация по отделни строителни операции и компетенции е актуална характеристика на пазара на труда както в рамките на ЕС, така и за България. Това е видно от наблюденията и анализите на компетентни аналитични институции, от разчети и прогнози за развитието на сектора. Това мнение се изказва и от различните заинтересовани страни, които засяга настоящето проучване – училищата, фирмите, камарата, ФНТС, центровете. Актуалната ситуация е на недостиг на средно-технически строителни кадри, на хора със специфични умения и „занаят”. От друга страна, има неблагоприятна възрастова структура на преподавателския състав, което очертава проблеми в близка перспектива (това се споделя от ръководния екип на някои училища като проблем, чукащ на вратата).

Въпросът е как да се оптимизира дейността им и обучението, което осигуряват, в крак с най-новите изисквания на строителния бранш, който е част от иновативна и конкурентна икономическа среда. В тази връзка изследването очертава диалога и партньорството между управляващи институции (МОН, Инспекторат, областни и общински органи), професионалните училища и работодателите (КСБ, фирми) като най-ефективното средство за изработване на политики и конкретни действия, ориентирани към решаване на проблемите.

Обучаващите кадри

В сегашната ситуация за половината от училищата няма спешна необходимост от допълнителни кадри – учители. Проблем се очертава в близките години с осигуряване на учители по практика – хора с опит и практически умения, които сега са по-скоро във високите възрасти. На места са привлечени пенсионирани кадри за практическото обучение.

„Учителите по практика се стараят, но проблемът е, че учителите са възрастни хора, млади хора няма, и както се каза, само след 5-10 години като се пенсионират, не знам кой ще води практиките. Това е масово положение, навсякъде е. Като има състезание и придружавам е учениците и като седнем на масата – всичките побелели, възрастни, как няма един млад.това е проблем.”

Като конкретни нужди от допълнителни специалисти-преподаватели, са посочени следните области – строителни инженери (строителство и архитектура), геодезия, електроинженери, ВиК инженер, преподаватели по английски и немски език, информатика.

Най-големите притеснения на преподавателите идват от несигурността на работните места във връзка с новите регулации – въвеждането на делегираните бюджети, не-попълването на паралелки, както и намеренията на МОН за затваряне на училища и цялостно трансформиране на системата за професионално обучение.

От проведеното допитване и интервютата е очевидна привързаността на преподавателите към училищата като поприще на тяхната трудова дейност, което е човешки разбираемо. За тях училищата са престижни, уважавани институции, със значимо място за града и района. В тях работят квалифицирани кадри, с опит и знания и желание за развитие в крак с времето.

Помолихме преподавателите да коментират ситуацията в техните гимназии, като посочат най-силните страни на училището, които го правят привлекателно място за трудова и професионална реализация на преподавателите. Ето какви са силните страни:

• 
  Материална база (добра, сравнително добра), работилници
  
• 
  -Добър психо-климат за работа, колегиалност, добър колектив, толерантност и спокойствие, квалифицирани преподаватели, добри взаимоотношения
  
• 
  Доброто заплащане, финансови стимули за добре работещите
  
• 
  Сравнително добри условия за работа
  
• 
  Привлекателни професии, специфика на изучаваните специалности, практика (стимулиращо въздействие)
  
• 
  Няма проблеми с приема на ученици, осъществява се план-приема
  
• 
  -Добър подбор на ученици, мотивирани ученици
  
• 
  -Възможност за работа и с възрастни , по-доброто заплащане на час
  
• 
  Участие по проекти и програми на различни равнища (национални, европейски
  
• 
  -Намира се в центъра на града, престижна институция
  
• 
  -Има общежитие
  

Тук изследването се натъкна на следния сериозен проблем – очертава се конфликт между средните професионални гимназии и центровете за професионално обучение. Общото мнение на преподавателите от училищата е, че възникналите центрове за квалификация, които раздават сертификати, изискващи се от фирмите при наемане на персонал, извършват формална работа без да дават действително обучение (за няколко месеца не е възможно професионално обучение в „занаята”). Институцията, която трябва да издава сертификат за квалификация „среден техник” е училището, където обучението е последователно в годините. Тук се вмъква казусът с решението на МОН да се раздават дипломите след 12 клас, а квалификационната степен да се получава след 13 клас.

„Преди като завършехме техникума, имахме квалификация за среден техник и средно специално образование. Който искаше, отиваше да следва после. Сега децата трябва да учат 5 години – от 9 до 12 вземат диплома, и трябва да учат 13 клас за професионална квалификация. Директорите и учителите казват, че това не е било по тяхно настояване, не знам кой го е измислил. Като завършат 12 клас, учениците са по на 19 години и им е писнало да учат и за 13 клас не остават. Това е и за другите професионални училища.

Сега министърът иска да отпадне 13 клас, ама как да стане това, като програмата е разпределена по години и не може да се пропускат предмети, нямаме право да разместваме. Директорите говорят за това на всяко събиране. Оттук проблемът с центровете – дават сертификати без знания и реално обучение.”

Извод: Представителите на професионалните гимназии смятат, че това е недомислие, което има и опасни последици (има „тапии, но няма специфични умения и подготовка).

Очертава се конфликт на интереси – финансови и професионални, който дискредитира престижа на „средния техник”.

До каква степен обаче професионалните гимназии са привлекателно място за младите хора? Според анкетираните директори и преподаватели, силните страни на училището като привлекателно място за младите хора се виждат във:

• 
  Професионално обучение (занаят); актуалност на специалностите на пазара на труда, атрактивност, търсенето на кадри поради голямото строителство, семеен бизнес
  
• 
  Успешна реализация, 100 % реализация, възможности за кариерно развитие
  
• 
  Добрата материална база (развиваща се), компютри
  
• 
  Преподаватели с опит от производството, методи за работа
  
• 
  Добра подготовка
  
• 
  Работа по европейски програми и проекти
  
• 
  Съвременни учебни средства и инструменти, подходи
  
• 
  Обучение от страна на фирми
  
• 
  Общежитие
  
• 
  Ученически стол
  
• 
  Добро материално стимулиране
  
• 
  Интересни извънкласни занимания (София)
  
• 
  -Добрата организация на образователната мрежа
  

Участието на фирмите в обучителния процес очевидно не се счита за привлекателна страна – има само едно споменаване. Това, както и разговорите и дискусиите, показва, че в полето на взаимодействията между училище – фирма, има предизвикателства за преодоляване за да се оптимизира, от една страна, „продукта”, а от друга – неговата употреба.

В този процес усилията трябва да бъдат взаимни – активност от страна на училището, активност от страна на фирмите. В тази връзка има предложения за промени в нормативната среда, ролята на КСБ, общинските власти,. Диалогът с МОН трябва да е насочен към оптимизиране на учебните планове, като се взимат предложенията на училищата и фирмите. Тук КСБ трябва активно да посредничи. В едно от интервютата се споделя мнението, че „взаимодействието между бизнеса и образованието трябва да се регламентира от страна на държавата с помощта на лостове. Фирмите дават почасова работа и стипендии на децата, но това не решава проблема, ако всичко не е регламентирано”.

Допълнителна информация за интереса на младите хора към строителните училища получаваме от отговорите на въпроса за най-търсените специалности. Тук ситуацията е следната. По-долу предлагаме ранжиране на специалностите според степента на интереса и търсенето от страна на младите хора (в низходящ ред):

• 
  Строителство и архитектура (след 7 и 8 кл)
  
• 
  Геодезия
  
• 
  Компютърна техника и технологии, програмист
  
• 
  Парково строителство и озеленяване (след 7 кл.)
  
• 
  Електрически инсталации
  
• 
  Специалност по направление транспорт
  
• 
  Водно строителство
  
• 
  Вътрешни облицовки и настилки
  
• 
  Вентилационна и климатична техника
  
• 
  Интериорен дизайн
  

През учебната 2008/2009 г. са новооткрити паралелки/специалности, както следва

• 
  Програмиране
  
• 
  Строителство и архитектура – езикова паралелка (английски език)
  
• 
  Кофражист
  
• 
  Икономика
  
• 
  Геодезия
  
• 
  Сухо строителство
  
• 
  Абсолютно нови паралелки – 2007/2008 -4; 2008/2009 – 8 (Варна)
  

В същото време, през 2008/2009 г. не е осъществен прием по:

• 
  „Сухо строителство”, „Климатична и вентилационна техника” (Сливен)
  
• 
  Сухо строителство (Враца)
  
• 
  Вътрешни облицовки и настилки (Враца)
  
• 
  Електро инсталации (Габрово)
  
• 
  Кофражист (Силистра)
  
• 
  Вътрешни ВиК мрежи (Пазарджик, Пловдив)
  

Представителите на професионалните гимназии определено считат, че въпросите с определяне обема на приема по строителните специалности търпят сериозно развитие. Предлага се като начало:

• 
  Да се взима под внимание мнението на гимназията, училищата сами да определят специалностите в съответствие на търсенето на пазара; според промените на наредбата на МОН, директорът определя план-приема, който се утвърждава от министъра (София). Логично е в това планиране да участват работодатели, КСБ, представители на местната власт
  
• 
  План-графикът за приема да се определя от областната камара, РИО, а не да се утвърждава по сложен, бюрократичен начин от МОН. МОН да няма ангажимент към приема
  
• 
  Предлагане на специалности, съобразени с пазара на труда, МТБ и кадровата обезпеченост. При всички случаи, основното е приемът е да следва спецификата на регионалните пазара на труда, т.е. да е съобразен с потребностите на региона от работна сила в строителството
  
• 
  Училищата да имат експертна роля при определяне на приема – както като бройки, така и като специалности
  
• 
  Приемът да се определяща в тесен контакт с фирмите – фирмите за представят писма за интереса към гимназията, които да са гаранция за увеличаване броя на паралелките
  
• 
  Заедно с КСБ в областта да се определя необходимостта от специалисти и да се прави заявка за необходимите специалисти
  

„имаме кандидати, особено момчета – при този бум на строителството – кандидати, които предпочитат нас, а не, примерно, като трето желание. Момичета като че ли предпочитат езиковите повече, но пак имаме и момичета. Тази година не можахме да си попълним „парко-строителсто” – само 20 деца се записаха, а можеше повече - 39. Интересното е, че тази специалност е търсена, досега все питаха за нея. Но тази година по принцип имаше по-малко кандидатстващи деца заради демографската криза”.

Други гимназии изпитват недостиг от кандидати по специалностите приемат всякакви ученици: „има слаби ученици, ние ги приемаме, за да съществуваме…Ако не ги приемеш, те отиват в други у-ща, където се минава по-лесно”.

Ниско атрактивните специалности, според преподавателите са:

• 
  Зидари, кофражисти, заварчици, арматуристи, ВиК монтажници, мозайка и шпакловка, бояджии, външни облицовки и настилки
  
• 
  Багеристи, електромонтьори, топлоизолационни системи, машинисти на пътно-строителни машини