География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| ПЪРВА ЧАСТ РАЗСЪМВАНЕ 1. Как да станем от леглото като Марк Аврелий 7:07 ч. Някъде в Северна Дакота. Във влака „Empire Builder“ 12 на „Амтрак“, на път от Чикаго до Портланд, Орегон Сутрешната светлина се спуска през прозореца на купето. Бих искал да кажа, че ме буди нежно, но истината ечене съм заспал. Главата ми все едно е минала през центрофуга. От слепоочията към останалата част от тялото ми струи тъпа болка. Мъгла, гъста и токсична, изпълва мозъка ми. Моето тяло е в покойно това не е едно отпочинало тяло. Когато става дума за сън, има два вида хора. Първият вид гледана съня като на притеснително прекъсване на живота, като на някакво неудобство. Вторият вид смята съня заедно от чистите, неподправени житейски удоволствия. Аз съм от втората категория. Имам няколко железни правила и едно от тях е Недей да пречиш на съня ми. „Амтрак“ го направи и аз изобщо не съм доволен. Връзката между пътуването с влаки съня е като повечето връзки. Сложна. Да, люлеещото се движение ме приспано скоро други кинетични усещания като Страничното накланяне, Внезапното раздрусване и Вълнообразното клатушкане (известно още като Вълната) – пък и не само теме разбуждаха многократно през цялата нощ. Слънцето ме призовава да се надигна от леглото с благостта на сержант, трениращ морски пехотинци. Нашите демони не ни преследват през нощта. Те удрят сутрин. Ние сме най-уязвими, когато се будим, защото тогава паметта затова, кои сме и как сме се озовали тук, се завръща. Преобръщам се и дърпам бебешкосиньото одеяло „Амтрак“ към тялото си. Разбира се, бих могъл да стана от леглото – наистина бих могъл, – но защо да си правя този труд *** Пътнически влакна „Амтрак“ (Националната пътническа жп компания на САЩ), който пътува ежедневно по най-натоварения междуселищен маршрутна компанията – между Чикаго и Сиатъл, и чрез друго отклонение – до Портланд. 13 – Добро утро на всички Бях задрямал отново, но се събудих, не от Страничното накланяне или Вълнообразното клатушкане, а от някакъв глас. Той е отривисти весел. Кой по дяволите е това – Казвам се госпожица Оливър и предлагам кафе. Количката с кафето е тук и е на ваше разположение. Но ако искате услуга от мис Оливър, трябва да имате върху себе си обувки, риза ида сте любезни. Мили Боже. Вече няма как да се спи. Бъркам в раницата си и търся книга, като внимавам да не разместя бебешкосиньото си одеяло „Амтрак“. Ето я. „Медитации“. 13 Тънко томче. Не повече от 150 страници, а и с широки полета. На корицата е нарисуван мъж, брадати мускулест, яхнал кон. Гледа със спокойната сила на човек, който няма какво да доказва. Марк Аврелий, римски императоре командвал армия отблизо половин милион мъже и е управлявал империя, която включвала една пета от населението на света и се простирала от Англия до Египет, от бреговете на Атлантическия океан до тези на Тигър. Но Марк (ние с него си говорим на име) не е бил сутрешен тип. Той не бързал да стане сутрин от леглото и вършел по-голямата част от работата си следобеди то след една сиеста (все пак е бил от испански произход. Тези негови навици не се харесвали на съгражданите му римляни, повечето от които ставали, преди да изгрее слънцето. По улиците на Рим деца смътни от недоспиване очи отивали на училище в мрака преди разсъмване. Марк, благодарение на елитния си произход, учел вкъщи. Където можел да спи, колкото си иска. И той го правел през целия си живот. Марки аз май нямаме много общо помежду си. Делят ни векове, а има и една несъществена разлика в могъществото. Марк е контролирал империя с площ колкото половината от Щатите. Аз контролирам площ, която е приблизително половината от моето бюро, и в интересна истината дори това постигам със сериозна борба. Постоянно отблъсквам попълзновенията на бунтуващи се визитки, известия за абонаментна списания, котешка козина, тридневни сандвичи с риба тон, котката, будистки дрънкулки, чаши от кафе, стари броеве на Философията днес, кучето, данъчни декларации, отново котката и – по несъвсем ясни причини, като се има предвид, че живея на 300 километра от най-близкия океан – пясък. И все пак чета Медитациите на Марки тези различия се размиват. Ние сме братя, Марки аз. Той управлява империя и се бори със своите демони Българските издания на книгата носят различни заглавия. Виж библиографията на български език в края на книгата. 14 аз също – храня котката и се боря с демоните си. Имаме общ неприятел сутрините. 14 Сутрините задават тона за деня. Лошите дни идват след лоши сутрини. Невинаги, но все пак по-често се случва точно това, отколкото обратното. Под завивките в студена и сива понеделнишка сутрин рангът и привилегиите не струват нищо. Богатството, толкова полезно в други аспекти на живота, е безсилно. По-скоро богатството заговорничи със завивката, задави задържат в хоризонтално положение. Сутрините пораждат силни и противоречиви емоции. От една страна, утрото ухае на надежда. Всяка зора е едно прераждане. Роналд Рейгън не използваше в кампанията си лозунг Късен следобед в Америка. В Белия дом го катапултира обещанието муза Утро в Америка. По същия начин страхотните идеи не мръкват над нас. Те ни озаряват, като утринна зора. За някои от нас обаче утрините миришат на къкрещо отчаяние. Ако не харесвате живота си, най-вероятно не харесвате и сутрините си. Сутрините са за един нещастен живот това, което е началната сцена за Ергенският запой, част III“ 15 . Предвкусване на предстоящия ужас. Сутрините са времена прехода преходите никога не са лесни. Напускаме едно състояние на съзнанието, съня, и навлизаме в друго, будността. Казано по географски начин, сутрините са граничният град на съзнанието. Една Тихуана 16 на ума. Град с неясни намеци за опасност, в който лесно губиш ориентация. Философите се различават толкова много относно сутрините, колкото и във всичко останало. Ницше се събуждал на разсъмване, наплисквал със студена вода лицето си, изпивал чаша топло мляко, след което работел до 11:00 ч. Имануел Кант правел Ницше да изглежда като хайлазин. Той ставал в 5:00 ч, докато небето на Кьонигсберг все още било мастиленочерно, изпивал чаша слаб чай, изпушвал една лула – само една, никога повече, след което се захващал за работа. Симон дьо Бовоар, бог да я благослови, не се събуждала преди 10:00 ч. После започвала да клюма над еспресото си. За Марк, уви, нямало такъв лукс той бил роден около 1200 години преди изобретяването на кафето. *** Марки аз следваме пътя на португалския поет Фернандо Песоа. Същността на моето желание е просто тази да проспя живота си, казва той. The Book of Disquiet, превод Richard Zenith (New York: Penguin, 2002), 428. Популярен американски комедиен филм, реж. Тод Филипс (2013). Мексикански град на границата със САЩ, близо до американския град Сан Диего в щата Калифорния. Считан за един от най-опасните градове в света, с много високо ниво на престъпност. 15 Самоубийството, казва френският екзистенциалист Албер Камю, е „един- Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|