География на Мъдростта

9 различна от другите предмети. Това не е сбор от научни знания, а начин на мислене – начин на съществуване в света. Не какво или защо, а как. Как. Днес думата не се радвана голямо уважение. В литературния свят на книгите с практически съвети, които описват как да се прави нещо, се гледа с пренебрежение – теса успешният, но недодялан братовчед. Сериозните писатели не пишат такива книги, а сериозните читатели не ги четат (или поне не си признават. И все пак повечето от нас не стоят будни през нощта да се чудят над въпроси като Каква е природата на реалността, или Защо нещо съществува, вместо да не съществува Не, въпросът, който ни грабва и не ни пуска, е един от въпросите кака именно Как да живеем Философията, за разлика от науката, не само описва света такъв, какъвто е, но и какъвто би могъл да бъде. Тя отваря очите низа възможностите. Авторът Даниел Клайн казва за древногръцкия философ Епикур това, което може да се каже за всички добри философи четете гине толкова като философия, колкото като „поезия, която прави живота по-добър“
8
Прекарах последните няколко години, попивайки тази поезия бавно, със скоростта, с която мислех, сгушен на седалката до прозореца във влака. Вземах влак, където и когато беше възможно. Пътувах до местата, където някои от най-големите мислители в историята бяха размишлявали, където бяха живели и където бяха завършили дните си. Справих се със Стоическия лагер в Уайоминг и с бюрокрацията на Индийските железници в Делхи. Возих се по линията в Ню Йорк
9
по-дълго, отколкото нормален човек би следвало да го прави. Тези пътешествия бяха моето междучасие, моята възможност да изпъна краката си, пък и ума си, между отделните действия на този философски спектакъл. Даваха ми възможност за пауза в най-добрия смисъл на думата.
*** Напишете в Гугъл философии ще намерите стотици, може би хиляди. Избрах между тях четиринадесет. Как Внимателно. Всички са мъдри, макари по различни начини. Различни оттенъци на мъдростта. Живели са в различни времена – Сократ през V в. пр.Хр., а Симон дьо Бовоар – в края навеки на най-различни места от Гърция до Китай, от Германия до Индия. Всичките са мъртви, но това няма значение. Добрите философи никога не умират. Те живеят в умовете на другите. Мъдростта е леснопреносима. Тя преодолява пределите на пространството и времето и никога не остарява. В списъка ми има много европейски, но и други философи. Западът няма монопол върху мъдростта. Някои от моите философи, като Ницше, са били
8
Daniel Klein, Предговор към Epicurus: The Art of Happiness (New York: Penguin, 2012), VIII-IX.
9
Ескпресна транзитна линия в метрото на Ню Йорк сити.

10 изключително продуктивни. Други, като Сократ и Епиктет, не са написали нито една дума. (За щастие техните ученици са го правели) Някои са се радвали на голяма слава. Други са умрели напълно неизвестни. Някои знаете като философи други, като Ганди, вероятно не мислите за такива. (А той е бил философ) Няколко имена, като това на японската придворна дама и писателка Сей Шонагон, може да са нови за вас. Това е вреда на нещата. В крайна сметка моите критерии се свеждат до това дали тези мислители са обичали мъдростта и заразна ли е тази любов. Обикновено мислим за философите като за умове без тела. Не и тези от моята групичка обаче. Теса били телесни, материални, активни създания. Разхождали са се и са яздели коне. Сражавали са се във войните, пиели са вино и са правели любов. И са били, всеки един мъж и жена от тях, практически философи. Не са се интересували от смисъла на живота, а от това, да водят смислен живот. Не са били идеални. Имали са си своите странности и прегрешения. Сократ изпадал в транс, понякога продължаващ с часове. Русо неведнъж си показвал задника на публично място. Шопенхауер разговарял с пудела си. (Да не си отварям устата пък за Ницше) И какво от това Мъдростта рядко носи костюм на Brooks Brothers
10
, макар че човек никога не знае. Винаги се нуждаем от мъдрост, но имаме нужда от различни видове мъдрост на различните етапи от нашия живот. Въпросите, които имат значение за годишните, не са тези, които са от значение за годишен или годишен човек. А етапите, както уча от собствения си опит, просто летят. Твърде много от нас си живеят безметежно, трупайки в умовете си баналности и глупости, сякаш имаме цялото времена света. Само че го нямаме. Аз го нямам. Свикнал съм да мисля за себе си като за мъж на средна възраст. Наскоро обаче дъщеря ми, тийнейджърка и факир по математика, посочи, че освен ако не смятам да доживея до 110 години, технически не съмна средна
възраст. Така че въпреки бавния ход на влака, в който се возя в момента, едно чувство за неотложност движи ръката ми, докато пиша тези думи. Чувството за неотложности притеснението на някой, който не иска да умре, без да е живял. Не мога да посоча някаква особена криза нямам страхове за здравето си, нито за финансите си. Няма кресчендо като в холивудски филм, само обичайната мелодия на досади, разочарования и едно постоянно подозрение, чене уцелвам живота. Животът не е проблем за мен, все още не, но усещам дъхана времето във врата си и всеки ден той е малко по-горещ. Искам – не,
10
Най-старата фирма за мъжко облекло в САЩ, основана през 1918 г. Философията може да каже по нещо жизненоважно за всеки етап от живота.

11 трябва – да знам какво има значение и какво не, и то преди да е станало твърде късно.
„Рано или късно животът прави от всички нас философи“
11
, казва френският мислител Морис Ризелинг. Чета това и си мисля Защо да чакам Защо да чакам, докато животът се превърне в проблем за мен Защо да не позволя на живота да направи от мен философ днес, точно сега, докато все още има време Цитирано в Robert Solomon, The Joy of Philosophy: Thinking Thin versus the Passionate Life (New
York: Oxford University Press, 1999), 10.

12

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: