География на Мъдростта

220 Да си представим бедствието, не е същото, катода се притесняваме за него, казват стоиците. Тревогата е неясна, зачатъчна, неразвита. Предварително обмисленото бедствие е конкретно – колкото по-конкретно, толкова по- добре. Не представям си финансови трудности, а представям си, че губя къщата, колата, цялата си колекция от чанти и съм принуден да се върна да живея при майка си. А, добавя услужливо Епиктет, представи си още, че си изгубил способността си да говориш, да чуваш, да вървиш, да дишаш ида преглъщаш. Като си представяме най-лошия сценарий, ние лишаваме бъдещите беди от жилото им и оценяваме това, което имаме. Когато се случи нещастие, а то неминуемо ще се случи, стоикът е не повече изненадан, отколкото, когато смокинята роди смокини или когато кормчията се сблъска с насрещен вятър, казва Епиктет. Ако очакваме бедствието, страдаме по-малко, когато то дойде. Когато си изясним от какво се страхуваме, страховете ни намаляват. Или поне такава е теорията. Дъщеря мине е толкова сигурна. Когато ѝ разказвам за стоическата идея за предварително обмислените несгоди, тя заявява, че това е глупаво, може би дори по-глупаво от вечното възвръщане на Ницше. Не само чеда обмисляш несгодите, е депресиращо, казва тя, това е и ненужно Ти вече се тревожиш за лошите неща, които така или иначе се случват. Защо да се насилваш да се тревожиш още повече Тя има право. Все пак тя е само на тринадесет години, не е точно демографската целева група на стоицизма, философията на твърдите удари. Трябва ѝ време, казвам си аз.
*** До третия ден в Стоическия лагер вече сме свикнали. Посвещаваме сутрините на Епиктет и на неговия Наръчник. В следобедните часове се разделяме на по-малки групи и обсъждаме Марк Аврелий. На студентите име трудно да се борят с философа император. Той е твърде смътен. Няма за какво да се хванеш, нямана какво да направиш дисекция. Марк не се опитва да докаже или да отхвърли нещо. Той не постулира. Той се борина глас със съмненията в себе си и се опитва да разбере какво означава да бъдеш човек. Ние сме изолирани тук. Няма развлечения. Няма телевизия. Няма wi-fi. Само слаби неравномерен мобилен телефон сигнал. И все пак има една тиха радост. Отчасти това е радостта на сродните души, обединили сили срещу стихиите, но това е и рядко срещаната радостна хора, които заедно обсъждат нагласи се опитват да се справят с тежки, неотложни въпроси. Предполагам, че така са се чувствали учениците на Епиктет – далеч от дома, само с другарите си и със своята философия.

221 Ние, стоиците, вече сме свързани. Печем сладкиши на огъня, издържаме студа стоически. Правим си шантави стоически шеги. Типичният разговор протича така Хей, отивам в града, за да си купя пет-шест бутилки предпочитани безразличности. Някой искали нещо Не, благодаря. Аз практикувам доброволно лишение ОК. Ще се върна скоро. Ако съдбата позволи Това последното изречение, ако съдбата позволи, изразява нещо, наречено условна стоическа клауза. Когато Роб я спомена за първи път, се притесних, че е някакво юридическо увъртане, отказ от отговорност може би, но страховете ми бяха неуместни. Условната клауза не е юридическа, а терапевтична. Друга техника на стоиците за справяне с несигурността на живота. В сърцето на стоицизма лежи дълбок фатализъм. Вселената следва сценарий, който не е написан от теб. И ако целта ти е един ден да режисираш, забрави затая работа. Ти си актьор. Приеми ролята. Ако бях славей, щях да играя ролята на славея ако бях лебед, ролята на лебеда, казва Епиктет. Да жадуваш за различна роля, е безполезно и само ще ви накара да страдате излишно – като кучето, влачено от каруцата. Трябва да се научим, казват стоиците, да желаем това, което имаме. Това ми звучи странно. Не ели желанието по дефиниция копнеж за нещо, което ни липсва Как можем да желаем това, което вече имаме Според мен Ницше най-добре отговаряна въпроса. Не се примирявайте със съдбата си. Не приемайте съдбата си. Обичайте я. Желайте я. Условната клауза служи като напомняне, че следваме сценарий, който не е написан от нас. Събитията се развиват, ако съдбата позволява. Ако един стоик се готви да секачи на влака за Чикаго, той или тя си казва Утре сутринта ще бъда в Чикаго, ако съдбата позволи. Ако той или тя се стреми към повишение в работата, ще го получи, ако съдбата го позволи. Условната клауза е подобна на мюсюлманското „Иншаллах“ или на еврейското „Барух
Хашем“, но без теологията. Не всички от лагера са убедени в стоическия детерминизъм. Студентите, на които им доставя удоволствие да секат със сатъра на строгата логика, са особено скептични. Ако всичко се определя от съдбата, къде остава човешката дейност Защо да се занимаваме да правим нещо Защо да ставаме от леглото сутрин Споделям тези притеснения и забелязвам, че Роб гали усилено брадичката си. Нямам търпение да чуя как ще опровергае обвинението. Отговорът му идва под формата на аналогия. (Стоиците обичат аналогиите) Хората сакато цилиндри, които се търкалят надолу по хълм, казва той, и очите му примигват. Всички цилиндри ще стигнат до

222 подножието на хълма. Това е даденост. Дали обаче ще имат неприятно или гладко пътуване, зависи от тях самите. Дали са полирани, перфектно оформени цилиндри, или са груби и неравномерни С други думи дали са добродетелни цилиндри Ние не контролираме хълма или силата на гравитацията, но можем да контролираме какъв вид цилиндър сме, и това има значение.
*** Койката ми се люлее. Бясно. В полусъня си мисля Земетресение – едно бедствие, което не бях обмислил предварително, а сега ми се ще да бях го направил. Не, не е земетресение. Друсането е твърде методично, вероятно е предизвикано от човек. Време е да живеем в съответствие с природата, казва един глас. Отварям очи и поглеждам към часовника си 5:00 ч. Какво става Ода, добрият стар Марк. Той се беше изразил поетично за събуждането в зори, наблюдаването на звездите и поздравите към слънцето Не забравяйте за красотата на живота. Гледайте звездите, представете си как тичате с тях. Аз съм напълно убеден, че Марк Аврелий никога не сее събуждал на разсъмване, никога не е бягал с нито една звезда, но Роб сее хванал за думите на философа императори е решил, че събуждането преди изгрев е точно ободряващият тоник, от който се нуждаем ние, кандидат-стоиците. Залитам по пътя до банята, плисвам студена вода по лицето си и след това се присъединявам към другите лагерници. Катеря се по хълма, препъвайки се, като почти се просвам на земята няколко пъти, и през цялото време треперя. Бях си взел дрехи, подходящи за пролетта в Мериленд, а не за тази в Уайоминг. Нашите маневри преди разсъмване имат някаква рационална основа. В стоическата философия има и физическа страна. Основателят на школата
Зенон бил много здрав човек, без съмнение резултат от цялото онова енергично крачене в колонадата. Неговият наследник Клеант е бивш боксьора той пък е наследен от Хризип, бегач на дълги разстояния. Целта на целия този атлетизъм не е била да се печелят медали или дори да се поддържа добра физическа форма. Това било, както всичко останало при стоиците, един начин да се упражнява добродетелта – по-специално добродетелите на самодисциплина, смелости издръжливост. Вятърът реже през мен. Аз хленча. Външно. Само трима от нас се изкачваме по хълма. Чудя се къде са другите. Тогава ги забелязвам вече позиционирани набилото. Ей – казвам на Роб, – какво стана с Никой стоик няма да бъде изоставен Няма нищо в Наръчника затова, отвръща той, без да му мигне окото.

223 Сменям курса иго питам какво би казал Марк за този хапещ студ. Той би казал Дръж се по-мъжки!“ отговаря Роб. Стоицизмът е взискателен. Не е лесен и стоиците не се преструват, че е така. Той не съдържа много от гръцката умереност. Това е философия всичко или нищо. Човек или е добродетелен, или не. Или живее в съответствие с природата, или не. Подобно на епикурейците, стоиците разглеждат философията като лекарство за душата. Трудно лекарство. В един момент Епиктет сравнява училището на философа с кабинета на лекаря, като добавя, чене си тръгваш от лекаря потънал в удоволствие, а в болка. Целта, добавя той, не е да си зависим от лекаря, ада се излекуваш, да си станеш сам лекар. Този акцент върху самостоятелността помага да се обясни защо стоицизмът се харесвана Бащите – основатели на Америка, а и на войниците навсякъде днес. Той категорично поставя отговорността за твоето щастие точно върху собствените ти рамене. Когато един млад ученик се оплакал от хрема, Епиктет му отговорил Нямаш ли ръце Избърши собствения си носи не обвинявай Бога. Всеки от нас притежава част от логоса, една искра от божественото, казват стоиците. Разумът е най-голямата ни благословия, единственият истински източник на щастие. Космосът е изпълнен с божествена, но изцяло рационална интелигентност. Всеки път, когато действаме рационално, ние действаме в съзвучие с тази интелигентност. За стоиците да действаш рационално, не означава да си равнодушен. Да действаме рационално, означава да действаме в хармония с Космоса, и в това няма нищо неемоционално. Ние сме служители на божественото провидение, казва Роби виждам, че наистина го мисли. Итака, да живееш в съответствие с природата, означава да действаш в съответствие с царството на разума, и можеш да направиш това навсякъде. Можеш също толкова лесно да бъдеш в съответствие с природата и в
Манхатън“, казва Роб, което ме кара да се чудя какво правя аз в дивата природа на Уайоминг леко облечен, в пълна тъмнина. Тогава небето изсветлява, слънцето наднича над хоризонта и е красиво, и аз забравям за студа и за мизерната хижа, и вече не се чудя защо съм тук. Докато се взирам в разведряващото се небе, ми идвана ум нещо, което Роб беше казал по-рано: Светът е доста голямо място, а аз не съм. Той формулираше стоическото понятие Погледът отгоре. Представете си, че се носите високо над Земята и гледате към вашия дребен свят трафик, мръсни чинии, дребни спорове и изгубени тетрадки. Безразличности, всичките. Ти си нищо. Ти си всичко.
***

224 Другата дума за нещастие е загуба и тук стоиците имат доста какво да кажат. Радвам се. Ще е хубаво да получа помощ в този отдел. Епиктет предлага справяне с малките загуби и преминаване към по-големите. Загубил си палтото си Е, да, това е, защото си имал палто. Само че в стоическия мироглед не си си загубил палтото. Върнал си го. Не бива да се травмираш повече, отколкото, когато връщаш книга в библиотеката или се отписваш при напускане на хотел. Любимият ми тефтер, който взех в Англия Не е изгубен. Върнат е. Както казва Епиктет: И когато нещо вече го няма, се откажи от него лесно и незабавно, благодарен за времето, в което си го използвал – освен ако не предпочиташ да плачеш за своята бавачка и за мама. Дръж се по-мъжки! Твърде често ние бъркаме кое е наше и кое не. Няма нужда от това объркване, казват стоиците. Просто е. Нищо не е наше, дори телата ни. Ние винаги наемаме, никога не притежаваме. Това е освобождаващо. Ако няма какво да губите, няма и какво да се страхувате, че ще загубите. Наскоро изгубих една шапка. Току-що я бях купили приех загубата тежко. Когато споменах затова на дъщеря си, реших дай обясня ясно своята реакция Тази шапка ме направи щастлив, така че когато я загубих, загубих щастието си. Изказано на глас, това звучеше детинско и абсурдно. Не съм изгубил шапката, върнах я и освен това тя беше просто една „безразличност“. Подобно на японците, стоиците знаят, че всички неща, навсякъде, са нетрайни. Те виждат този факт не като причина за тъга както много от нас, нито за празник както японците, а просто като факт от живота. Рационално няма какво да направим по въпроса, така че най-добре е да не се притесняваме. Марк ни напомня, че всички неща, които ценим, един ден ще изчезнат като листата на дървото, така че трябва да внимаваме, за да не ни доведе наслаждението от тях до това, да ги ценим толкова много, че загубата им да разруши спокойствието ни. Ами по-големите загуби Със сигурност няма нищо по-голямо от смъртта на любим човек. Мъката е естествена и стоиците я насърчават, нали Грешен отговор. Стоиците казват, че трябва да се скърби, но немного. „Остави

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: