География на Мъдростта

225 Тук стоиците ме губят. Потискайки скръбта, не потискаме ли и радостта си Не трябвали да се отворим към пълния спектър на нашата човешка природа, включително към мъката Подозирам, че Роб също се бори с този аспект на стоицизма подозрението се потвърждава, когато към края на Стоическия лагер той ни разказва една история. Камината гори с пълна сила. Навън е студено и облачно. Идва сняг. Дъщерята на Роб имала дупки за обеци в ушите си от съвсем малка. По- късно, когато била на тринайсет години, решила да добави няколко пиърсинга. Кървенето обаче не спирало. Завелия при семейния лекари открили, че кръвните показатели са лоши. Още тестове. И след тях – лошите новини. Дъщерята на Роб имала рядко заболяване, наречено апластична анемия. Костният ѝ мозък спрял да произвежда тромбоцити – клетките, които се слепват, за да помогнат на кръвта да се съсири. Това заболяване е изключително трудно за лечение. Ракът е лесна работа в сравнение с това, казал един лекар на Роб. Той бил свидетел как един негов приятел със същата болест умира. Роб проверил в Google средната продължителност на живота на хората с това заболяване шестнадесет години.
– Значи – продължава Роб със спокоен и равен глас, – за ментова е ценността на стоицизма, в моментна изпитание. Ще бъда честен. Тежко е. Тежко е да кажа на дъщеря си Ти си само дух, видение, което ще изчезне, но аз трябва да го направя. Роб си задал стоическия въпрос каква част от тази ситуация зависи от мен, какво мога да направя Отговорът му да бъда най-добрият баща, който мога. Всички анализи и доказателства не струват и пукната пара, ако не мога да бъда по-добър баща. Какво означава това Това означава, че ще бъда този, който я кара в болницата, и ще бъда този, който взема лекарствата ѝ. Това означава, че трябва да бъда този, който не губи връзка с реалността и не се чуди какво да прави Това, че е стоик, прави Роб по-полезен баща, по-добър баща и, макар че стоиците рядко използват тази дума, по-любящ баща.
*** В последния ден от Стоическия лагер се събуждам и виждам силен снеговалеж. Натрупал е десетина сантиметра и продължава. Сняг. В края на май. Природата, изглеждане е в съгласие със самата себе си, но какво знам аз Знам, че пътят до Денвър е затворени че имам полет до Париж, който трябва да хвана. Хората са притеснени и под хора имам предвид себе си. Роб предлага да се успокоя. Ще ми се да имаше приложение затова, казвам.

226 Има – отговаря той. – В ръката ти е Моят айфон?“ Не, другата ти ръка. Наръчникът. Епиктет“. Разбира се. Нищо ли не бях научил в лагера Всички тези велики идеи за задържане на съгласието, условни клаузи и предварително обмисляне на неблагополучията се изпаряват, щом се сблъсквам с реалните несгоди. И то не кой знае какви несгоди. Прекъснатото ми пътуване не е нищо в сравнение със страха за живота си, който Роб е преживял в Нова Зеландия, или с болестта на дъщеря му. Поемам дълбоко въздух, затварям очи и си представям Погледът отгоре. Тази гледна точка ми помагано немного сочите на съзнанието си виждам, че самолетът отлита за Париж без мен. Обръщам се към Сенека, който тутакси се изпикава върху непосредственото ми затруднение, както и върху делото на живота ми терапевтичните пътувания. „Наистина ли предполагаш, че мъдростта, най-
великото от всички умения, може да се събере по времена пътуване
Повярвай ми, няма пътуване, което да те отведе извън изблиците на нрава
ти, извън страховете ти.“
218
Римско копеле. Обръщам се към Епиктет, който леко ме обнадеждава.
219
За него пътешественикът е един интелигентен космически зрител. Много по-добре. Той не предлага директни съвети за снежните бури през май, така че аз импровизирам. Какво в тази ситуация е под моя контрол Снегът не е, не саи затворените пътища, а всъщност не е и моето философско пътуване. Прекалено съм привързан към всичко това. Аз съм, казва Епиктет, като онези пътешественици, които намират хубав хотели не искат да го напуснат. Забравил лиси намерението си, човече Ти не пътуваш до това място, само минаваш през него Тревогата ми, осъзнаваме реакция на нещо, което възприемам като загуба. Ще изтърва полета си и следователно ще загубя време, и следователно ще загубя. какво Не съм сигурен. Не бях мислил за последствията. Сега, когато го правя, осъзнавам колко малко всъщност е заложено на тази карта. Полетът мие една
„безразличност“. Моето щастие не зависи от него. Ни най-малко. Нямам претенции към него. Не е мой, чеда го загубя. Тук съм един временен Цитирано в William Stephens, “A Stoic Approach to Travel and Tourism,” Modern Stoicism,
November 24, 2018,
https://modernstoicism.com/a-stoic-approach-to-travel-and-tourism-by-william-o-
stephens/
219
Епиктет умира през 135 г. Опечалените го провъзгласяват за приятел на безсмъртните. Той вдъхновява един римски император, вдъхновява и самия Шекспир, и дава началото на една форма на психотерапия, когнитивната поведенческа терапия, която се практикува и днес. Не е зле като за бивш роб.

227 наемател, просто минавам. Освен това дали ще стигна до Париж, или не, е извън моя контрол. Ако пътят е затворен, значи, е затворен. Тогава следва някакво преименуване, решавам аз. Преименувам затруднението сина миниваканция, шанс да прекарам повече време със събратята си стоици. Париж е там от много векове. Може да почака още малко. Снегът няма да се задържи завинаги, нищо не трае вечно. Скоро ще спре и аз ще шофирам на юг, покрай Снежната верига, под огромното небе на Уайоминг, на път за летище Денвър Интернешънъл“ и към ярките светлини на Париж. Да, скоро ще бъда там. Ако съдбата позволи.

228

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: