География на Мъдростта

212 нацупения Шопенхауер те вярват, че живеем в най-добрия от всички възможни светове, единствения възможен свят. Стоикът не само смята чашата за наполовина пълна, но смята за чудо, че изобщо има чаша – и не ели красива Той размишлява върху края на чашата, разбита на сто парчета, и я оценява още повече. Той си представя какъв щеше да е животът, ако никога небе притежавал чаша. Той си представя счупването на чашата на приятели утехата, която той би му предложил. Той споделя своята красива чаша с други, защото и теса част от логоса, или рационалния ред. Радостен стоик не е оксиморон, казва Уилям Ървайн, професор по философия в Държавния университет „Райт“ в Дейтън, Охайо, и практикуващ стоик. Той обяснява Да практикуваш стоицизъм, те прави склонен към малки изблици на радост. Изведнъж, съвсем неочаквано, изпитваш приливна щастие, че си човекът, който си, че живееш живота, който живееш, във вселената, която сее случило да обитаваме. Признавам това звучи привлекателно. Стоиците не са егоисти. Те помагат на другите – не от сантименталност или от съжаление, а понеже е разумно да се постъпи така, по начина, по който пръстите помагат на ръката и теса щастливи да търпят неудобства и дори болка, докато помагат на другите. Стоическият алтруизъм понякога изглежда клиничен, но е изключително ефективен. Имам приятелка, Карън, която е стоик, макар чене го знае. За първи пътя срещнах в Йерусалим, където и двамата работехме като журналисти. В Йерусалим има много бездомни котки. Повече, отколкото на повечето места. Скъса ми се сърцето, когато видях тези мърляви котета със сплъстена козина и открити рани. Тази гледка ме караше да се чувствам зле. Това беше степента на моята помощ. Отговорих на тяхното страдание, като самият аз страдах, сякаш това по някакъв начин щеше да им помогне. Не и Карън. Тя се впусна в действие и грабваше бездомно сиво коте тук, куцаща ориенталска късокосместа там. Тяги хранеше и ги носеше във ветеринарната клиника. Тя им намери домове. Тя направи много повече от това, да театралничи ида изразява емоции.
*** Роб давана всеки от нас работна книга на Стоическия лагери тънък древен текст. Всъщност това е памфлет. Само 18 страници. „Енхиридион“, или Наръчник. Учението на Епиктет – бившия римски роб, станал философ. Стоицизмът, дестилиран до същността му. Отваряме първата страница и Роб четена глас първия ред Някои неща зависят от нас, а някои не зависят от нас. Това ми се струва като

213 изключително вярно и изключително очевидно. Ама, разбира се, че някои неща зависят от нас, а други не. Изминах 3000 километра затова Но това единствено изречение изразява същността на стоицизма. Живеем в епоха, в която ни се казва, че всичко зависи от нас. Ако не сте по-умни или по-богати, или по-слаби, то е, защото не се стараете достатъчно. Ако се разболеете, то е заради нещо, което сте яли или не сте яли, или заради медицинско изследване, което не сте направили или сте направили, или упражнение, което не сте правили или сте прекалили с него, или витамин, който сте взели или не сте взели. Посланието е ясно вие контролирате съдбата си. Дали е така обаче Къде точно е седалището на вашия суверенитет Къде пребивава той Не където си мислите, отговарят стоиците. Повечето от това, което мислим, че е под наш контрол, не е. Не контролираме богатството, славата или здравето. Нито своя успех или успеха на децата си. Да, можете да спортувате редовно, но също така може ида ви удари автобусна път за фитнеса. Може да ядете само най-здравословните храни, но това също не е гаранция за дълголетие. Може да седите по четиринайсет часа в офиса, но може би шефът не ви харесва и саботира кариерата ви. Стоиците имат дума за тези обстоятелства и постижения, които са извън нашия контрол „безразличности“. Тяхното присъствие не добавя абсолютно нищо към нашия характер или към нашето щастие. Нито са добри, нито лоши. Следователно стоикът е безразличен към тях. Както казва Епиктет: Покажете ми човек, който, въпреки че е болен, е щастлив, който, макари в опасност, е щастлив, който, въпреки че умира, е щастливи който, макари охулен, е щастлив. Покажете ми го О, богове, тогава щях да видя стоик. Врагът може да навреди на тялото вино не и на вас самия. Както Ганди, който ечел стоиците, казва Никой не може да ме нарани без моето разрешение. Дори заплахата от мъчения в ръцете на тиранин не трябва дави лишава от спокойствие и благородство, добавя Епиктет. Учението му помогнало на Джеймс Стокдейл, американски пилот, свален над Северен Виетнам, да изтърпи седем дълги години затвори изтезания.
212
То помогнало и на Роб Колтър. Той бил в Нова Зеландия, очаквайки с нетърпение да изнесе лекция, когато го заболял стомахът. Отначало той не обърнал внимание, като решил, че е разстройство от дългото пътуване. Скоро обаче станало по-лошо, много по-лошо. Болка, която не се влияе дори от морфина, спомня си Роб. В болницата лекарите диагностицират запушено черво, което е потенциално животозастрашаващо състояние. Насред вълните от болка Роб успял да си припомни думите на Епиктет: Ти не си нищо за мен. Той повтарял това отново и отново, като се обръщал Виж James Stockdale, Thoughts of a Philosophical Fighter Pilot (Stanford, CA: Hoover Institution
Press, 1995).

214 към вълните от болка, нахлуваща в него „Ти не си нищо за мен“. Почувствал се по-добре – немного подобрено все пак по-добре. Моето тяло не е под моя контрол – всякакви илюзии затова бяха премахнати Светът на Роб се свил до болничната стая, лекарите и сестрите. И болката му. Пет тръби стърчали от тялото му. Не се бил къпал от шест дена. Той бил изправен пред трудна операция, която можела да го остави с колостомична торбичка до края на живота му. Той направил своя избор по стоически начин, рационално. Ако неми направят операцията, ще умра, така че нека да действаме Операцията била успешна. Без торбичка. Възстановяването му било бавно, но стабилно. Застрахователната компания му осигурила кресло в първа класа за полета, с който се прибрал. Стоиците наричат този вид неочаквани подаръци предпочитани безразличности“, нещо приятно, на което да се наслаждаваме от времена време, но не и централно за нашето щастие. Спомняйки си епизода, Роб осъзнава, че стоическото му отношение не е променило резултата, но е променило начина, по който е издържал изпитанието. Той страдано не усложнява страданията си, като желае животът да е друг.
***
Епиктет е роден през 55 г. сл.Хр. в днешна Турция. Господарят му, съветник на император Нерон, го биел. Епиктет понасял малтретирането стоически. Един ден собственикът на Епиктет започнал да го измъчва, като му извивал крака. Ако продължиш, ще го счупиш, казал спокойно Епиктет. Собственикът продължил да усуква крака на Епиктет, докато него счупил. Нали ти казах, че ще се счупи, промълвил безразлично Епиктет. Останал куц до края на живота си. В крайна сметка, освободен от робството, той се премества в Рим, където изучава философия, и скоро сам придобива репутация на всеотдаен и ефективен учител. Когато през 93 г. сл.Хр. император Домициан прогонва всички философи от Рим, Епиктет се мести в Никополис, процъфтяващ крайбрежен град в Западна Гърция. Там той привлякъл дори повече студенти, между които някои известни като Адриан, бъдещ император, но най-вече обикновени младежи, дошли от много далеч в Никополис. Мнозина били измъчвани от носталгия. Но всички били нетърпеливи да учат.
Епиктет се възхищавал на Сократ и в много отношения му подражавал. Подобно на Сократ, той живеел просто, в колиба, вместо мебели имал само една рогозка. Подобно на Сократ, Епиктет нямал интерес към метафизиката философията му била строго практическа. Подобно на Сократ, Епиктет смятал невежеството за необходима стъпка по пътя към истинската мъдрост.

215 Философията започва със съзнанието за собствената ни слабост, казвал той. Голяма част от живота е извън нашия контролно ние командваме най- важното нашите мнения, импулси, желания и антипатии. Нашият умствени емоционален живот. Всички ние притежаваме мощта на супергерой, Херкулесова сила, но това е силата да овладеем своя вътрешен свят. Направи това, казват стоиците, и ще бъдеш непобедим. Твърде често ние оставяме щастието сив ръцете на другите тираничен шеф, меркантилен приятел, нашите последователи във Фейсбук. Епиктет, бившият роб, оприличава нашето затруднение на самоналожено робство. Само мъжът или жената, които не искат нищо, са свободни. Представете си, казва Епиктет, че предавате тялото сина непознат на улицата. Абсурдно, нали И все пак това правим сума си всеки ден. Предаваме суверенитета сина другите, позволяваме им да колонизират ума ни. Трябва да ги изгоним. Сега. Не е толкова трудно. Много по-лесно е да променим себе си, отколкото да променим света. Това е същото като спре- дупрежденията, че съдържанието (в текст, видео или каквото ида е) може да бъде смущаващо или разстройващо, които са толкова широкоразпространени в колежите днес. Те затвърждават презумпцията, че студентите не са в състояние да контролират реакциите си и не могат да преценят сами какво е обидно. Това ги обезсърчава. Не това е начинът на стоиците. Представете си един стрелец с лък, казва Цицерон. Той се напряга, опъва лъка толкова умело, колкото му позволяват способностите, но веднъж пуснал стрелата, той издишва, знаейки, че траекторията на стрелата вече не е в ръцете му. Както казват стоиците Правете това, което трябва нека се случва каквото ще. Можем да се имунизираме срещу ухапването на разочарованието, като се пренастроим от външни към вътрешни цели не печелим тенис мача, но сме изиграли най-добрата си игране виждаме своя роман публикуван, но сме го написали по най-добрия, най-честния начин, по който сме способни да го напишем. Нищо повече, нищо по-малко.
*** От огъня е останала само гореща пепел, кафето е изстинало, но никой не забелязва. Ние сме нагазили до колянов стоицизма и сме готови да се гмурнем в дълбокото. Един по един четем стегнатите записи от Наръчника на Епиктет. Някои предизвикват продължителна дискусия, други – просто кимване. Тогава се натъкваме на този ред Това, което разстройва хората, не са самите неща, а техните преценки за нещата. Ние седим там в мълчание, абсорбирайки тази скъпоценна истина, стара 2000 години, толкова очевидна, колкото и дълбока.

216 Стоиците вярват, че нашите емоции са продукт на рационалната мисъл, но това е дефектна мисъл. Можем да променим начина, по който се чувстваме, като променим начина, по който мислим. Стоикът няма за цел да не чувства нищо. Целта му е да чувства правилно. Разбирам, че звучи странно. Немислим за емоциите си като за правилни или неправилни. Те просто са. Ние нямаме контрол над тях. Не е вярно, казват стоиците. Емоциите не ни заливат като вълните на плажа. Те се появяват поради някаква причина. Както специалистът по Класическа античност, британският академик А. А. Лонг обяснява Обикновено не се ядосваме и не ревнуваме без причина, а именно защото смятаме, че някой се отнася лошо към насили някой постига успех, който не той, а ние заслужаваме“.
213
Ние сме отговорни за емоциите си по същия начин, както сме отговорни и засвоите мисли и действия. Теса резултат от преценки, които правим, и често тези преценки са погрешни. Това не са объркани или заблудени преценки, казват стоиците, но емпирично са напълно погрешни. Представете си двама шофьори, които седят в задръстване. Единият е разрошени сърдит, блъска с ръце по волана и ругае. Другият си седи спокойно, слуша радио и си припомня равиолите с омари, на които сее наслаждавал наскоро. Разбира се, казват стоиците, няма каки двамата шофьори да са прави. И те не са. Рошавият шофьор греши. По същия начин, както, ако беше заключил, че две плюс две е равно натри. Да се ядосваш, че животът е такъв, какъвто е, а не друг, си е сериозен провал на разума. Нека да разгледаме как се ражда една дефектна емоция. Започва с рефлексивна реакция (такива реакции се наричат „преемоции“ или
„протострасти“) към външно събитие (впечатление, казано стоически. Удряме си палеца и след това крещим. Засядаме в трафика, след което ругаем. Това е естествено. В крайна сметка ние сме хора. Този първоначален шок не е емоция, а рефлекс като изчервяването, когато сте смутени. Това
става емоция, когато се съгласите с него, казват стоиците. Когато се съгласите, с впечатлението издигате неговия статус от рефлекс в страст. Всичко това се случва бързо, намигано се случва с нашето разрешение. Всеки път, когато решим да почетем, те. да усилим тези негативни протострасти, ние избираме нещастието. Защо, по дяволите, да го правим, питат стоиците. Трябва да прекъснем връзката между впечатление и съгласие. Тук е полезна Сократовата пауза – Могъщата пауза, както я наричам аз. Епиктет казва Не се оставяйте дави помете яркостта на впечатлението, а кажете Впечатление, почакай малко. Нека видя какво си и какво представляваш.
213
A. A. Long, From Epicurus to Epictetus (New York: Oxford University Press, 2006), 379.

217 Нека те опитам. Само когато осъзнаем, че реакцията ни към трудностите не е автоматична, а е избор, можем да започнем да избираме по-добре. Но не сели разстройват всички, когато са заседнали в движението или са ударили пръста си Не, те него правят и освен това, казва Роб, само защото много хора се разстройват, когато притиснат пръста си, не означава, че и вие трябва да се разстройвате. Ние винаги можем да откажем съгласие. Това
зависи изцяло от нас. Ако трябва да се съгласите на тези протострасти, съгласете се в друга посока, предлага Епиктет. Преименувайте ги. Ако сте сами, наречете самотата си спокойствие. Ако сте заседнали в тълпа, преименувайте го на фестивали така приемете всичко с доволство. Още една измама на ума Може би, но полезна. Умът ви така или иначе винаги ви играе номера с реалността. Защо да не ги използвате Във филма „Лорънс Арабски има сцена, където Лорънс, изигран от Питър
О’Тул, спокойно гаси кибритена клечка между палеца и показалеца си. Един офицер опитва да го направи и изквичава от болка А, това дяволски боли Определено боли, отговаря Лорънс. Е, какъв е номерът тогава Номерът – казва Лорънс – е да не се съобразяваш, че боли. Отговорът на Лорънс е стоически. Разбира се, той чувства болката, но въпреки това тя остава първично сетивно усещане, рефлекс. Но той не ѝ дава възможност да метастазира в пълноценна емоция. Лорънс не се съобразява с болката, в буквалния смисъл на думата той не позволявана ума си да съобрази, да изживее и усили това, което изпитва тялото му.
*** Стоическият лагер не е просто един философски салон, разположен в горите на Уайоминг. Това е лаборатория. Ние, лагерниците, сме морските свинчета. Вход са редица експерименти. Като например този вземете мъж на средна възраст, свикнал с определени удобства, присъщи на човешките същества – включително, но не само, възглавници, одеяла, сингъл малц уиски – иго поставете в една хижа с 15 намирисващи студенти. Лишете го от спално бельо и сингъл малц. Добавете непрекъснат шуми подправете всичко това с ярка флуоресцентна светлина. Разбърквайте често. Замразявайте през цялата нощ. В природата мие да хленча. То е и вимето ми. Искам да стена, да охкам, да роптая, да се вайкам ида се окайвам. Но се сдържам, защото помня старата Фамилното имена Ерик Уайнър (Weiner) се произнася по същия начин като думата whiner, която означава мрънкало човек, който постоянно се оплаква.

218 стоическа максима Добрият човек не се оплаква, нито въздиша, нито стене. Оплакването, припомня ми Марк, няма да намали болката, а може да я засили. Така или иначе – казва той, – най-добре е да не се оплакваш Търся кутия за предложения и оплаквания – предложението, мисля си аз, технически не е оплакване, – но такава кутия няма. Разбира се. Това е стоически лагер. Така че спирам. Правя пауза. Не е Могъща пауза, а по-скоро микропауза, но ще я направя. Забавям темпото и се питам кои аспекти на тази ситуация зависят от мен Липсата на топлина или одеяла – не. Теса извън моя контрол. Ако искам сингъл малц, бих могъл да вървя пет километра до града. Изборът е мой. Скочът, както и топлината, и одеялата са
„безразличности“ – дори ида са безразличности, които предпочитам. Те не са под моя контрол. Под контрола ми са само моето отношение, те. моето съгласие или липсата му. Епиктет използва аналогията с куче, завързано за каруца. Каруцата се движи и ще продължава да се движи, каквото ида става. Кучето има избор да бъде влачено по земята или да подтичва край каруцата с нейното темпо. Трябва да започна да подтичвам. Освен това се занимавам с онова, което стоиците наричат Доброволно Лишаване. (Е, не толкова доброволно в моя случай) Сенека, един от най- заможните римляни, препоръчва практикуването на бедност за няколко дни всеки месец. Яжте „най-скромната и най-евтината храна и носете долнокачествена груба дреха, съветва той. Когато стоиците практикуват доброволно лишаване, те се придържат, наедно ниво, към максимата си Живейте в съответствие с природата. Потете се, когато е горещо, треперете, когато е студено, чувствайте болки в стомаха, когато сте изгладнели. Целта на доброволното лишаване не е болката, а удоволствието. Когато от времена време се отказваме от определени удобства, ние ги оценяваме повече и намаляваме зависимостта си от тях. Доброволното лишаване ни учи на самоконтрол, от който има всякакви ползи. Ако успеете да се удържите ида не изядете това парче шоколадова торта, ще се почувствате много доволни от себе си. Въздържането от удоволствие е едно от най-големите удоволствия в живота.
215
„Доброволното лишаване култивира смелост. Освен това ни имунизира срещу бъдещи лишения, които може ида не са доброволни. Изтърпяваме едно убождане сега, но по-късно болката ще е по-малка. Разбрах, че практикувам версия на доброволното лишаване от години, въпреки че съм го нарекъл с друго, по-ведро име Периодичен Лукс. Това започна, когато бях чуждестранен кореспондентна Националното радио. Направих няколко репортажни пътувания до Ирак по времена управлението на Саддам Хюсеин. Поради санкциите на ООН полетите бяха забранени.
215
William Irvine, A Guide to the Good Life, 117.

219 Това означаваше дълго сухоземно пътуване от град Аман в Йордания до Багдад. Имах си установен ред. Прекарвах няколко дни в Аман, докато чаках за иракска виза, и се запасявах (шоколад, костюми за химическа защита, сингъл малц. Йорданският хотел беше хубав. Не най-добрият в света, но хубав. Достатъчно добър, както би казал Епикур. После, вече акредитирани зареден с провизии, наемах шофьор за часовото пътешествие из пустинята Бадия. Моят хотел в Багдад, едно зловещо място, наречено „Ал-Рашид“, беше по- малко приятен. Помещенията миришеха на мухъли подозирам, че бяха натъпкани с подслушвателни устройства от агентите на Саддам. Когато се върнах в Аман няколко седмици по-късно, достатъчно хубавият хотел ми изглеждаше като дворец. Леглото беше по-меко, храната по-вкусна – дори налягането на водата като чели беше по-силно. Хотелът не се беше променил. Аз бях. Години по-късно, докато живеех в Маями, периодично изключвах климатика на колата си. След секунди интериорът се нажежаваше, а потната ми кожа се залепваше за кожените седалки на моя фолксваген. И все пак ми харесваше, защото си припомнях какво означава да е горещо, и така подновявах дълбоката си и постоянна благодарност към Уилис Кериър, изобретателя на съвременния климатик. Доброволно лишаване Предполагам, че е същото, но предпочитам да мисля затова като за Периодичен лукс. Периодичният лукс е неочакваният ъпгрейд до първа класа, да се разпуснеш в онзи ресторант, за който всички говорят, да си вземеш горещ душ след седмица, прекарана на къмпинг. Затова решавам да спра да хленча (вътрешното хленчене също е хленчене) за грубите условия. Какво очаквах от място, което съдържа думите стоически и лагери то в такава близост Трябва да знаете къде влизате, съветва Епиктет. Ако отивате в обществената баня, не забравяйте има хора, които пръскат, хора, които се блъскат, хора, които обиждат, хора, които крадат. Не се изненадвайте, ако ви намокрят или ограбят. Той е прав. Защо се изненадвам, че местата за настаняване в Стоическия лагер са от същата категория като в хотела в Багдад Не квартирата трябва да се промени, а моето отношение. Освен това стоиците ми напомнят, че винаги може да стане по-зле. Което ни отвежда към друга ваксина в стоическия диспансер premeditatio

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: