География на Мъдростта

70 прекрасно, възрастните често намират за странно. Един фермер на име Мъри си спомня как видял Торо да стои неподвижен ида гледа в езерото. Спрях иго погледнах, и казвам „Дее-й-вид Хенри, ка-акво прайш?“. А той не обърна глава и не ме погледна. Той продължаваше да гледа надолу към това езерце и каза, като чели мисли за звездите в небесата Господин
Мъри, аз изучавам – навиците – на жабата бик. И този проклет глупак стоя там – през целия ден – да изучава – навиците – на жабата бик! Не е лесно да виждаш бавно като Торо. Зрението е най-бързото сетиво, далеч по-бързо от, да речем, вкуса. Няма визуален еквивалентна вкусвам с наслада. (Можем да кажем, че очите ни се задържат върху обектно липсва чувствеността на вкусвам) Аз съм мързелив наблюдател. Очаквам обектът на погледа мида свърши цялата работа. Заслепи ме, природа. Бъди красива, по дяволите! Когато обектът – билото Алпите или пък Моне – разбира се, не отговори на моите необосновани очаквания, аз обвинявам затова него, а не себе си. Торо не мисли така. Човекът, настроен към красотата, ще я намери и на бунището, докато този, който търси недостатъци, ще ги намери дори и в рая.
*** Стигам до полянка в гората мястото на колибата на Торо при езерото
Уолдън. Ограда отковано желязо обгражда мястото, белязано с купчина камъни. (Самата колиба отдавна е изчезнала) Гравиран надпис ме информира Под тези камъни се намират основите на комина на колибата на Торо: 1845 – 1847 г Мястото на най-големия експеримент в историята на доброволното усамотение е, естествено, пренаселено жена стиска голяма чаша кафе и крещи в мобилния си телефон, група китайски туристи маневрира с дългите обективи на камерите си като артилерия, преди да направи снимки на скалите. Те пречат на моята усамотеност, на моя тороистски момент. Искам да си тръгнат, но него правят. Това е несправедливо, знам. Те имат право да бъдат тук, както и аз. Това е като трафика. Когато сме заседнали в него, ние мрънкаме за целия този трафик, игнорирайки факта, че и ние сме част от трафика, част от проблема. Двойка на средна възраст се взира в купчината камъни. Вижда сече мъжът е очарован. Той мърмори нещо затова, колко се възхищавана Торо. И какво ще направиш – дразни го съпругата му. – Ще отидеш да живееш в гората ли Цитирано в Walter Harding, “The Adventures of a Literary Detective in Search of Thoreau,” Virginia
Quarterly Review, Spring, 1992.

71 Човекът, получил наказанието си, мълчи. Не, той няма да живее в гората. Той ще закара вкъщи минивана, ще разтовари багажа и ще продължи живота сив тихо отчаяние. Това е проблемът с Торо. Това, което е направил, е непрактично. Не можем да оставим всичко ида живеем в гората дори и с домашната кухня на мама наблизо. Имаме сметки заплащане и рецитали, на които трябва да отидем, и конференции, в които трябва да участваме. Но пък от друга страна, Торо никога не ние предлагал да правим това, което е направил той. „Уолдън“ е замислен като звънец за събуждане, а не като рецепта. Продължавам бавничко малко по-нататък и забелязвам друг надпис. Тези думи от „Уолдън“ са може би най-известните думи на Торо: Отидох в гората, защото исках да живея, без да бързам, да се занимавам само с най- важните неща в живота ида се опитам да науча това, на което той може да ме научи, а не, когато удари часът мида открия, че изобщо не съм живял. Харесва ми, но бих направил една малка редакция. Умишлено бих променил да живея, без да бързам на да виждам, без да бързам. Не мисля, че Торо би възразил. Виждането е смисълът на експеримента му. Всичко останало – уединението, простотата – са средства за тази цел.
***
Торо е виждал твърде много. Това го е изтощавало. Имам навика до такава степен да обръщам внимание на нещата, че сетивата ми нямат почивка, а страдат от постоянно напрежение, пише той в своя дневник. Ние мислим за сетивата си като за антени, които сканират околната среда и събират информация. Теса по-скоро като филтри, които пресяват шумотевицата и отделят малкото подходящи сигнали. Иначе ще ни залее потопът от сензорни данни. Ние сме създадени, както казва Торо, да получим нашата порция от безкрайността, и нито капка повече. Виждането е преднамерено. То винаги е избор, дори ида него осъзнаваме. Правилното виждане, казва Торо, изисква специално намерение на окото. Всичко е въпросна ъгъл. А никой не играе по-добре с ъглите от Торо. Променете своята гледна точка и вие променяте не само начина, по който виждате, но и какво виждате. От правилната гледна точка всяка буря и всяка капка в нея са една дъга
Торо наблюдава езерото Уолдън от всяка възможна гледна точка от върха на хълма, от бреговете, от лодка на повърхността му и под вода. Той гледал една и съща сцена на дневна и лунна светлина, през зимата и през лятото.

72
Торо рядко се взира в нещо директно. Той поглежда с крайчеца на окото си. Затова има физиологична основа. При слаба светлина можем да открием най-добре обектите, като използваме периферното си зрение. Торо може да ечел затова, може ида не е. Той го е знаел от опит. Решен да не затъва във визуалния коловоз, той променял перспективата си. Понякога и най-малкото изместване, на косъм разстояние от обичайния ни път или установена практика, разкрива нови светове. В един студен декемврийски ден през 1855 г. Торо забелязва една птица, обикновена тъпочовка, необичайно далечна юг за зимата само защото е избрал различен път. Понякога предприемал по-драстични стъпки. Той се навеждали надничал през краката си, чудейки сена обърнатия свят. (Торо бил майстор на обръщането дори обърнал името си, променяйки го от Дейвид Хенри на Хенри Дейвид.) Обръщате света с главата надолу иго виждате по нов начин. Намирам сравнително уединено място край езерото и като първо се уверявам, че никой не гледа, пробвам сам тази маневра. Навеждам се и надничам между краката си. Небето и земята се преобръщат. Кръвта нахлува в главата ми. Чувствам се замаян. Изправям се обратно, а небето и земята се връщат в правилните си позиции. Може би не правя това както трябва. Не, просто изпускам главното. Звездното зрение на Торо не е било просто техника, набор от забавни оптически трикове.
85
Това е било функция на характера. Той смятал възприемането на красотата за морален тест. Красотата не е в очите нагледащия. Тя е в сърцето му. Не можем да подобрим зрението си, без да подобрим себе си. Не само кои сме ние, определя какво виждаме, но и това, което виждаме, определя кои сме. Както
„Ведите“ казват Което виждаш, това ставаш.
***
Лесли Уилсън беше права. Не ме разбирайте погрешно. Това е хубаво езерце, с дървета по бреговете и свода, която блести на светлината на юнското слънце. Но това е просто едно езерце. Не е непременно и най- спокойното. Докато вървя по бреговата ивица, чувам тътена на преминаващ влак точно както го е чували Торов своето време. Животът му съвпада с бързото разрастване на железницата. От колибата си той чувал свирката на локомотива, която звучи като писък на ястреб, реещ се над някоя ферма. Това се дължина факта, че светлината попада върху по-чувствителната периферия на пръчиците.
85
Торо, специалистът в гледането, не държал да вижда всичко. Когато един фермер го поканил да види теле с две глави, Торо се възпротивил. „Ние не живеем за забавление“, казал той.

73
Торо имал вътрешен конфликт относно тази новопоявила се технология. От една страна, се възхищавал на суровата сила на локомотива. Но от друга, той се страхувал, че железопътната линия нарушава познатия ритъм. Фермерите, които някога се ориентирали за времето по слънцето, сега сверявали часовниците си по влака от Бостън в 14:00 ч. Горите около Уолдън са изсечени за гориво на железницата. Не се возим на влака – заключава
Торо. – Той ние яхнал Пристигам в Центъра за посетители на езерото Уолдън и намирам мащабна реплика на колибата на Торо. По-хубаво е, отколкото си представях. Колибата е с триъгълна форма, има печка на дърва, бюро, капак, който води към изба отдолу, столове (за посетители, малко, но удобно легло и голям прозорец с южно изложение. Не е Версай, но не е и някаква дупка. Един парков рейнджър на име Ник води обиколката. Тя очевидно нему е първата, но неподправеният му ентусиазъм по темата за Торо прави така, че добре назубреният му урок се превръща в увлекателна история. Забелязал съм това при тороистите. Има нещо в Хенри (тороистите винаги го наричат Хенри, което обезкуражава рефлексивния цинизъм, който обикновено придружава прекомерното фамилиарничене.
Ник приключва с подготвените си бележки, след което дава думата за въпроси. Те се сипят като канонада. Колко му е струвало да построи колибата
„Двайсет и осем долара и дванайсет цента. Най-скъпи са били гвоздеите Какво е правел по цял ден Четял и пишел Защо го е направил, пита един тийнейджър, недоверчив, сякаш Торо не е живял в гората няколко години, а е присвоил милиони или сее присъединил към опасен култ. Това е бил експеримент в простотата – казва рейнджърът Ник. – Плюс това той бил на 28 години. Трябвало да се махне от мама и татко Тийней- джърът, съдейки по кимащата му глава, очевидно харесва този отговор.
Торо е живял просто, отглеждайки част от собствената си храна. Той живеел извън матрицата, преди още да има матрица. Целта обаче не била простотата заради самата простота. Торо, ученик на Изтока, се подложил на един вид пречистване. Почиствал е оптиката на своето възприятие. Френският философ Мишел Фуко пише за необходимостта да направим себе си податливи на знанието. Торо, оставил сена течението край Уолдън, е направил себе си податлив навиждането. Той знаел, че ние виждаме най- добре, когато не сме натоварени, когато нищо не застава между нас и светлината. Торо се сравнява с математик, който, изправен пред трудна задача, не се оставя видимите трудности да го обезсърчат, зарязва периферията и се захваща със сърцевината на уравнението.

74
***
Торо е бил повърхностен. Искам да кажа това в най-добрия възможен смисъл. Подобно на субективното, и повърхностното получава несправедливи обвинения. Често се използва като синонимна плитко, но теса различни. Плиткото елипса на дълбочина. Повърхностното е разпростряна дълбочина. Нашият дял от безкрайността е тънък, но се разпростира много нашироко.
86
„Защо очерняме външното – пита се Торо. – Възприемането на повърхностите ще има ефектна чудо за здравия разум Това обяснява защо Торо не сее вглеждал. Той е хвърлял поглед. Очите му кацали върху различни обекти, първо тук, после там, като пчела в търсене на цветен прашец. Той нарича това разходка на окото. Хората хвърлят поглед по същата причина, поради която други животни душат това е начинът, по който изследваме заобикалящата ни среда. Беглият поглед също разкрива неочаквани чудеса. Да хвърляме поглед, е нашето естествено състояние. Очите ни рядко са неподвижни, дори когато си мислим, чеса. Очните мускули извършват леки бързи движения, наречени „сакади“, като правят пауза за кратко между тях. Очите ни обикновено се движат поне три пъти в секунда 100 000 пъти наден. Поглеждането е полезно.
87
То е полезно и при готвене на тристепенно меню, и при пилотиране на самолет. Преди доста години получих лиценз за частен пилот. Забравил съм много от онези дни, но една техника ми остана сканирането на приборите. Не се заглеждай – ръмжи инструкторът ми. – Сканирай Висотомер. Индикатор за скоростта на въздуха. Изкуствен хоризонт. Спираш поглед върху всеки за секунда или две, след което продължаваш нататък. Очите и вниманието ти трябва постоянно да се движат. Пилотите изпадат в затруднение, когато се фиксират върху един прибор. Загледаш ли се във висотомера, жироскопът започва да плува. Съсредоточиш ли се върху него, скоростта ти започва да се колебае. Сканиране, сканиране, сканиране. Това е ценен урок. Виждаме повече, когато сканираме, отколкото когато се вглеждаме. Възобновявам разходката си по пясъчния бряг на Уолдън. Табели предупреждават за стръмни спускания и опасни условия заплуване. Уолдън не е идеалното езерце, но не е необходимо нещо да е перфектно или дори да Както е казал Витгенщайн: „Дълбините се крият на повърността“. Не всички философи обаче са съгласни с това. Кант го отхвърля като herumtappen, произволно

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: