География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| един стоманено твърд характер, една безкомпромисна резервираност“ 73 , казва Натаниел Хоторн. Други са по-малко любезни. „Торо беше буквално най-чистият егоист, който съм имал щастието да срещна в редиците на човечеството. Също като децата той не осъзнаваше, че е егоист, затова и не се срамуваше от това, казва Хенри Джеймс-старши, баща на романиста на Хенри Джеймс и на философа Уилям Джеймс. Най-суровата критика е съсредоточена върху предполагаемото лицемерие на Торо. Ето го на, преструва сече живее сам в гората, уж самодостатъчен, а в същото време се промъква при майка си, да му направи пай ида го изпере. Вярно е. Торо не бил чак толкова изолиран в Уолдън, колкото мнозина вярват. Той редовно правел половинчасовата си разходка в града не само за домашните гозби на мама, но и за да посети местната поща или кафенето. Значи „Уолдън“ е измама На деветокласниците в цялата страна са им хвърляли прах в очите Не мисля така. Торо никога не е твърдял, че е скъсал всички връзки с обществото. Той не крие своите набези в града или посетителите, които е приемал в колибата си. („Уолдън“ съдържа глава, наречена Посетители) Както ми казва един тороист, „Уолдън“ не е книга за човек, който живее в гората. Това е книга за човек, който живее. Що се отнася до ексцентричностите на Торо, виновен е по всички обвинения. Но това не намалява стойността на неговата мъдрост. Ако дисквалифицирахме мислителите заради чудатостите им, цялата философия на света щеше да се побере в една брошура. Разказвам на Лесли за моя практически подход към философията и я питам какъв въпрос как да според нея занимава Торо. Очаквам обичайните Как да живея сам или Как да живея просто. Как да виждам, казва тя без колебание. Как да виждам Да – казва тя. – Всичко останало – простият живот, усамотението, натурализмът е в услуга на нещо по-голямо: възприемането. Торо ни учи как да виждаме Не очаквах това. Ще разследвам случая, уверявам я. Добре – казва тя. – Чели ли сте Торо?“ Ода казвам. – Не само „Уолдън“, разбира сено и неговите есета и дори малко познатата му първа книга „Седмица по реките Конкорд и Меримак“. Цитирано в Sandra Petrulionis, ed„ Thoreau in His Own Time: A Biographical Chronicle of His Life, Drawn from Recollections, Interviews, and Memoirs by Family, Friends, and Associates (Iowa City: University of Iowa Press, 2012), XXIV. 63 Не е лошо – казва тя, сякаш хвали малко дете, което е овладяло играта Любопитният Джордж. – Но ако искате да разберете Торо, трябва да прочетете неговите дневници Обещавам ѝ, че ще го направя. Едва по-късно откривам в какво съм се забъркал. *** Всички, които са се срещали с Торо, коментират външния му вид. Някои отбелязват забележителния му римски нос, нещо като въпросителен знак към Вселената други устата му, недодялана и някак селска или ръцете му, силни и сръчни. Други коментират острите, та чак зловещи сетива на Торо: острия му слух (Той чуваше най-слабите и далечни звуци, силното му обоняние (И хрътките нямат такъв нюх. Но най-голямо впечатление правят очите на Торо. Всеки ги вижда различно. Силни, сериозни сини очи, припомня си един жител на Конкорд. Пронизващи очи, като набухал, казва друг. Огромни очи. които ме изплашиха ужасно в началото, спомня си трети. Затова, как виждали тези очи на Торо, се носят легенди. С един поглед можел да прецени височината на дърво или теглото на теле. Достатъчно било да само да погледне към купчина моливи, да посегне ида вземе оттам точно дузина. Умеели да открива заровени в пръстта, невидими задругите върхове на индиански стрели. Ето ви една, казвал той и с подритване на ботуша сия изкарвал на повърхността. Когато става въпрос за сетивата, философите както обикновено са разделени. Една школа, известна като Рационалистите, не вярвана сетивата. Само нашият интелекти вроденото знание, което той съдържа, могат да ни изведат навън от пещерата, към светлината. Рационалистът Декарт го е изразил отлично Cogito, ergo sum. Мисля, следователно съществувам Друга школа, Емпириците, смятат, че на нашите сетива наистина може да се вярва и че само чрез тях опознаваме света. Торо отказвал да се усуква в такива епистемиологични възли. Надеждни или не, нашите сетива са всичко, което имаме, аргументира се той, така че защо да не ги използваме възможно най-добре? Неговата философия е отвън навътре. Торо се смята за трансценденталист, философско движение, което може да се обобщи с четири думи вяра в невиждани неща. Торо обаче имал още по- силна вяра в нещата, които се виждат. Той се интересувал по-малко от Компютърна игра за деца, в която целта е да се събират банани. Носи името на популярен герой от серия детски книжки. В тях Любопитният Джордж е маймунка, донесена от Африка, която живее в големия гради се забърква в многобройни забавни ситуации и приключения. 64 природата на реалността, отколкото от реалността на природата. Имали нещо повече в света, отколкото среща окото Вероятно, но това, което среща окото, е вече достатъчно чудо, така че нека започнем оттам. Торо цени виждането дори повече от знанието. Знанието винаги е временно, несъвършено. Това, което днес е сигурно, утре изглежда глупост. Кой може да каже за нещо какво е Той може да каже само как го вижда *** Как точно виждаме Повечето от нас се абонират за фотографския модел навиждане. Вярваме, че очите ни улавят изображения от света като камера, след което предават тези изображения на нашия мозък. Очите ни фотографират, да речем, чашата с кафе пред вас. Това е хубав модел. Също така е грешен. Да виждаше по-малко като фотография и повече като език. Ние не толкова виждаме света, колкото разговаряме с него. Какво е това Изглежда като чаша за кафе, казвате Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|