География на Мъдростта

83 Тук имам две наблюдения. Първото е, че Волята прилича ужасно много на приятелката ми от колежа. Второ, тези лъчи светлина изглеждат все поотдалечени. Волята е безкраен стремеж. Волята е желание без удовлетворение.
Трейлър, но без филм. Секс, но без кулминация. Волята е това, което те кара да си поръчаш трети скоч, когато и двата са ти били достатъчни. Волята е звукът на онази мелница в главата ти, която, макари от времена време да се заглушава, никога не утихва напълно, дори след четвъртия скоч. Става и по-зле. Волята е предопределена да навреди на себе си. В крайна сметка – казва Шопенхауер – Волята трябва да живее сама със себе си, тъй като нищо не съществува освен нея а това е една гладна воля Когато лъв захапва газела, това са зъбите на Волята, които потъват в собствената ѝ кожа. Един ден Шопенхауер, зоолог любител, научил за нов род мравки, открит в Австралия. Мравката булдог има напълно заслужена лоша репутация. Тя хваща плячката сив мощните си челюсти, след което многократно я жили със смъртоносна отрова. Когато мравката булдог е разрязана надве, хапещата ѝ глава влиза в ожесточена битка с жилещата ѝ опашка. Битката може да продължи половин час, докато половините умрат или бъдат отнесени от други мравки, отбелязва Шопенхауер. Не злобата или мазохизмът принуждават мравката да погълне самата себе си, а Волята. Мравката не е по-способна да устои на Волята, мисли
Шопенхауер, отколкото чашата с кафе в ръката ми в момента е способна да устои на гравитацията, ако освободя хватката си. Подобно на мравката булдог ние сме авторът и читателят на собствената си жестокост, жертва и извършител, обречени да изконсумираме себе си, бавно, след дълги страдания. Не се отчайвайте, казва философът на мрака. Ние можем да избягаме от черната дупка, която е Волята, като се отърсим от света. Има два начина да го направим. Вариант първи водете аскетичен живот, гладувайте по четири дена последователно, медитирайте с часове и не се женете. Прескачам напред към вариант две изкуство. Това е по-добре. Изкуството не е само приятно, казва той. То освобождава. То предлага отдих от непрестанния стремежи непрестанното страдание, които са същността на Волята. Изкуствата осъществяват този подвиг, като в действителност ни катапултират извън нас самите. Когато създаваме произведение на изкуството или му се наслаждаваме, ние губим усещането за отделност, което, както Шопенхауер и Буда казват, лежи в основата на всички страдания. Изкуството, казва Шопенхауер, вдига мъглата. Илюзията за

84 индивидуалността се разнася и по този начин ние вече не сме в състояние да отделим възприемащия от възприемането, а двете са станали едно, защото цялото съзнание е изпълнено и заето от единичен образна възприятие. Това сливане на субекти обект става, казва Шопенхауер, без помощта на разума или други попечители. Естетическата наслада не се появява задължително в художествен музей или концертна зала. Може да се случи навсякъде. Вървейки по позната улица, виждате нещо банално като пощенска кутия, пожарен кран, предмет, който сте виждали много пъти преди. Този път обаче го виждате по различен начин, както обяснява философът Брайън Магий: „Сякаш времето е спряло и съществува само
обектът, застанал пред нас, необременен от връзки с нищо друго – просто
там, по един цялостен и необичаен начин самият той, и странно,
необикновено реалистичен“.
91
По времена тези естетически моменти ние не сме нито тъжни, нито щастливи. Такива разграничения – щастливи, тъжни – изчезват. Ние сме се отърсили от света, а заедно с него и от такива фалшиви дихотомии. Ние ставаме едно огледало на предмета на изкуството, което Шопенхауер нарича ясното око на света. Има уловка, естествено. Този естетически момент е крехък, мимолетен. В момента, в който го осъзнаем, Волята влиза отново в нашето съзнание и магията свършва.
***
Шопенхауер получава малко признание през живота си и дори след смъртта си не може да получи уважение. Няма музейна Шопенхауер. Светските притежания на философа са настанени вместен университет, далеч от очите. Изпратих имейл на уредника и обясних интереса си към забравения син на Франкфурт. Няколко дни по-късно получавам отговор от някой си Щефан Рьопер. Той е любезен, жизнерадостен и очевидно доста изненадан. В наши дни при Артур не се отбиват много посетители. На следващата сутрин, подходящо дъждовна и мрачна, изминавам пеша няколкото пресечки до университета. Влизам в една скучна утилитарна сграда – и незабавно се изгубвам. Приближавам се до една млада жена зад гишето.
„Шопенхауер?“ – казвам аз, или по-скоро питам, сякаш самото име представлява метафизичен въпрос. Тя кимва мрачно. Самото споменаване на философа на песимизма е вкиснало нейното настроение, или поне така си
91
Bryan Magee, The Philosophy of Schopenhauer (New York: Oxford University Press, 1983), 164.

85 представям. Трудно е да се различи мрачен германец от щастлив германец. Сигурен съм, че има фини промени в лицевите мускули и движението на очите, но теса недоловими за външен човек като мен. Натискам един звънец и няколко секунди по-късно се материализира един слаб, приятен и срамежлив мъж. Щефан Рьопер е с мустаци, линията на косата му е в сериозно отстъпление, има ясни сини очи и розов тен, с който напомня за подпийнало херувимче. Влизаме в голяма стая. Мирише на стари книги и дезинфектанти. Докато вървим, Шопенхауер гледа надолу към нас от стените. Теса покрити с портрети и фотографии на Шопенхауер в различни етапи от живота му, от годишното момче в Хамбург до седемдесетгодишния мъдрец на Франкфурт. За човек, който смело заявява светът е моя идея, Артур Шопенхауер се чувства странно не на мястото сив него. Подобно на Русо, той смята себе си за бездомник дори когато е у дома. Философски недосегаем, той е живо доказателство, че единственото по-лошо нещо от това, да те критикувате да те игнорират. През по-голямата част от живота му книгите му остават непрочетени, а идеите му не намират поддръжници. Той не успява да спечели датската философска награда дори като единствен участник. Само през последните няколко години от живота си получава няколко трохи признание.
92
В една от многото иронии, от които се състоял неговият живот,
Шопенхауер, чиито философски идеи по-късно ще повлияят на Фройд, имал много фройдистко детство. Проблемите с майките обясняват много. Йохана
Шопенхауер имала големи аспирации – литературни и обществени – и отглеждането на малко дете не било фактор в тези планове. Скоро ѝ омръзнало да играя с новата ми кукла“,
93
както се изразила тя, и прекарала остатъка от детството на Артур, като или го игнорирала, или се възмущавала от него. Много лоша майка, пише по-късно Шопенхауер. Бащата на Шопенхауер, успешен търговец, не бил много по-добър. Ведно писмо той настоява синът му да подобри почерка си, като поставя правилно главните букви и ограничи модните заврънкулки. В друго гневът на баща му е предизвикан от позата на младия Артур. „Майка Ви очаква, както и аз, че

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: