География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| на самия себе си“ 77 . Подобно на Сократ, Торо преминава от голяма скорост към пълна неподвижност. Той върви по четири мили наден, но също така, както си спомня един съсед, „седи, без да мръдне, с часове и оставя мишките да пълзят по него ида ядат сирене от ръката му“. 78 И Сократ, и Торо упорито задават много въпроси, които дразнят хората. И двамата са трън в задника на съответната епоха. Полезни дразнители. И двамата си плащат. Атина убива Сократ. Конкорд съсипва от критики писането на Торо. Както и Сократ, Торо е вярвал, че цялата философия започва с удивлението. Той изразява тази идея много пъти, по много начини, но на мен мие любим този простичък ред от „Уолдън“: „Реалността е приказна. Обичам начина, по който Торо звучи по-малко като философи повече като изпълнен с възхищение тийнейджър. Може би между тях няма голяма разлика. *** Пепелякът на Конкорд, за който Торо е писал с такава любов, днес е изчезнал, премахнат от гледката като с прахосмукачка. Конкорд на двадесети първи век е очарователно градче в Нова Англия, с изискани магазини за вино и префинени кафенета, а в топлите пролетни дни колоездачи в пъстри като папагали екипи яхат скъпите си велосипеди. Град, в който Торо с износените дрехи и буйната си грива щеше да привлича изпитателни, макари дискретни, погледи. Трябва да отдам дължимото на Конкорд: той носи добре своята история. Всичко е сдържано. Типично за Нова Англия. Дори местните магазини на големите национални вериги имат съобразена с епохата архитектура, но всичко е изпълнено с вкус. Най-известният син награда, разбира се, получава дължимото. Има улица „Торо“ и училище „Торо“, и фитнес център, наречен, да, Клуб „Торо“. Няма аквапарк „Торо“ или музейна восъчните фигури „Торо“. 77 X. X. Салт, защитник направата на животните и един от първите биографи на Торо, цитиран в Arthur Versluis, American Transcendentalism and Asian Religions (New York: Oxford University Press, 1993), 135. Жителят на Конкорд Джоузеф Хамър, цитиран във Versluis, American Transcendentalism and Asian Religions, 102. 67 Двайсети юни. Лятно слънцестоене. Добър ден според менза обмисляне на изкуството да виждаш. Ако наистина сме деца на светлината, то днес е нашият рожден ден. Събуждам се рано, за да. какво Да бъда Торо? Не. Това нито е възможно, нито е препоръчително. Носи мисля, че ако имитирам един негов дени се опитам да го повторя, може би за момент ще видя света през очите му. Торо, за разлика от Марк Аврелий, е бил сутрешен човек. Той харесвал тези първи моменти на съзнанието, тази ничия земя между сънищата и мислите и обичал да цитира един древноиндийски текст, „Ведите“: Всички дарби се разбуждат с утрото. Торо се къпел в езерото на разсъмване и след това се гмурвал в своята сутрешна работа – четене и писане. Обикновено нахвърлял текст в дневника или редактирал глава от книга. Физическото усещане за местенето на ръката по страницата било един вид медитация за Торо, човека, който от времена време се чувствал йоги. С бележник и химикалка в ръка посвещавам сутрешната си работа на някои упорити въпроси за Торо. Какво е виждал във виждането Как е успял да види толкова много Дълго се взирам в тези въпроси. Те се взират обратно в мен безмълвни. В патова ситуация сме. Така че правя това, което е правел Торо, когато музата му се оттегли. Затварям тетрадката и си обувам обувките. Всеки ден, обикновено следобед, Торо се разхождал из околностите на Конкорд. Подобно на Русо, той не можел да мисли ясно, ако краката му не се движат. Но докато Русо се впускал енергично в своите блянове, Торо се шляел (той обичал тази дума. Той се шляел, за да се върне към сетивата си. Торо нямал нужда от дестинация, когато се шляел, но аз имам. В нагъл акт на гражданско неподчинение решавам да игнорирам предупреждението на Лесли Уилсън за посещението на онази пренаселена блатна дупка, известна иначе като езерото Уолдън. Разгръщам малката карта на пътеката, която води от Конкорд до езерото. По-малко от четири километра. Колибата на Торов гората е била по-скоро колиба в покрайнините на оживено малко градче. Е, признавам, Торо съвсем не е бил неумел в занаята. Книга, наречена „Уолдън, Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|