География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| или живот в колиба, която изобщо не е много далеч от цивилизацията, нямаше да има търговска привлекателност. Зареждам раницата си, елегантен градски модел, какъвто Торо никога не би си купили после решавам да направя нещо неприсъщо за мен. Слагам смартфона сив чекмеджето на бюрото и излизам навън без него. Трябват само няколко минути, за да се проявят първите симптоми на липсата му лепнеща кожа, повишена сърдечна честота. Не е, катода се чувствам гол без телефона си. Мога да се справя, ако съм гол. Чувствам се 68 така, сякаш съм тръгнал на разходка без черния си дробили без друг жизненоважен орган. И все пак упорито продължавам напред. Разбирам защо Торо е обичал да се шляе тук. Въздухът е меки хладен, почти неподвижен. Земята се усеща като плюш под краката. Спомням си какво казва приятелят на Торо Джон Уайс за него „Той вървеше така, сякаш със земята непрестанно си задаваха въпроси“ 79 . Няма много въпроси между земята имен само малко празни приказки, – но скоро откривам ритъма на крачката си. Решен съм да тренирам ида канализирам зрителната си проницателност, като Торо. Това, което виждам първо, е размазано очертание, приближаващо се бързо. Размазаното носи дънкова лента начелото и бели слушалки. Ръцете се движат като бутала, мускулестите крака като помпи, просто олицетворение на ефективността. Тази изобщо не се шляе. Пристигам до водна площ, наречена Езерото на феите, и сядам на близката пейка. Гледам, но не виждам. Не отивай към обекта нека той дойде при теб – гълчи ме Торо по своя прикрито критичен начин. Езерна отрепка – промърморвам аз. Не работи. Не виждам нищо, но чувам всичко хленченето на витлов самолет високо над главата, свистенето на преминаваща кола от пътя наблизо. Звуци от XXI век. Дължа острия си слух на годините си като кореспондентна Националното радио на САЩ. Там се научих да чувам това, което другите не могат. Всичко си има звук. Дори стая, в която цари мъртва тишина, ако слушате достатъчно внимателно. Тон на стаята, го наричат аудиоинженерите. Чудя се Преносима ли е сензорната острота Мога ли да превърна моя силен слух в силно зрение Фантомните вибрации в джоба ми, излъчвани от мястото, където трябваше да е телефонът ми, се разсейват. Започвам да възприемам тишината. Изживявам момент от това, което мисля, че обикновено се нарича мир. Тогава комарите удрят. Някои ме издебват подло, други – по-агресивните, пикират като бомбардировачи. Страшно досадни са. Напускам временния лагери продължавам да ходя раван. Обмислям неподатливостта на Торо на разсейване, когато се подхлъзвам на някаква дъска и почти падам на земята. Едва ми се размина. Спирам и се прегрупирам. Полагам съзнателно усилие да видя, ясно и честно, какво предлага природата. За моя изненада този опит проработва. Забелязвам как една червеношийка скача по телефонна жица. Понеси мисля, че това е червеношийка. Може да е скорец или овесарка, или Бог знае какъв друг вид. Имали значение Торо не е мислел непременно така и е познавал птиците си. Разпознаването на предполагаемата червеношийка може да увеличи удоволствието от Цитирано в Petrulionis, Thoreau in His Own Time, 57. 69 гледането ѝ, но може ида го намали. Орнитологът може да знае биологичната обосновка за цветното оперение на паун, но да не оценява красотата му. Започвам да виждам обектите едва когато се откажа да ги разбирам, казва Торо. Преситените очи виждат малко. Торо култивирал у себе си една невинност на окото. Това не е акт. Той никога не е губил детската си способност да се удивлява. Не можел да мине край горски плод, без да си откъсне. Той е момче и като остарее, ще бъде старо момче, казва Емерсън за приятеля си. Подобно на Сократ, Торо цени високо напълно съзнателното невежество 81 и предлага, полу на шега, да създаде Общество за разпространение на полезно невежество. Хората са създавали красота дълго преди да започнат да я обясняват. Омир не е знаел нищо за литературната теория. Неизвестните художници, които са украсявали пещерата на Ласко̀ преди около 17 000 години, биха избягали от час по история на изкуството. По-добре да видиш красотата, отколкото да я разбереш. Комарите, за щастие, са се разпръснали, а амбициозната бегачка отдавна я няма. Птицата обаче все още скача по жицата и не показва никакви признаци на умора. Браво на нея, мисля си, но езерото Уолдън чака. Решавам да продължа напред. След няколко крачки се спирам. И защо съм се разбързал Това е просто работата на моя механизъм за визуални хипотези. Мозъкът ми прави предположение, че същество – съвсем вероятно червеношийка – скача по телефонна жица. Само за части от секундата мозъкът ми одобрява това предположение, приема гои подава доклад птица, вероятно червеношийка, Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|