География на Мъдростта

86
възпитани хора“, пише той и добавя, като чели да сипе сол враната „и тя
изпраща любовта си“.
94
Старият Шопенхауер се надявал синът му да поеме семейния бизнес. Той дори избрал името Артур, защото звучало международно. Социалните умения на Артур обаче липсват за голямо разочарование на баща му. „Щеше
ми се да се бяхте научил как да бъдете приятен на хората“
95
, изсумтява той ведно писмо. Артур никога не се и научил. Той карал да охладнеят към него почти всички, които срещал в живота си. Можел да бъде очарователен, когато искано рядко искал. Той останал ерген през целия си животи с изключение на краткото приятелство с Гьоте нямал истински другари – освен любимия си пудел на име Атман, санскритската дума задуша. Шопенхауер показвал към Атман топлина, каквато никога не можел да събере за хората. Вие, господине – гълчал го той нежно, когато пуделът се държал лошо.
Шопенхауер вербува друго животно – таралежа, – за да обясни човешките взаимоотношения. Представете си група таралежи, сгушени в студен зимен ден. Те стоят близо един до друг, за да не замръзнат до смърти поемат от телесната топлина на съседа си. Ако обаче стоят твърде близо, се убождат на иглите си. Мятайки се между две злини, казва Шопенхауер, животните се приближават и се отдръпват, отново и отново, докато не открият правилното разстояние, от което най-добре биха могли да се понасят едно друго. Дилемата на таралежа, както вече е известно, е и нашата дилема. Имаме нужда от други, за да оцелеем, но другите могат да ни наранят. Взаимоотношенията изискват постоянни корекции на курса и дори най-добрите навигатори се убождат от времена време.
***
Щефан Рьопер посяга към голяма правоъгълна кутия и измъква вилица и лъжица, които са започнали да ръждясват. Шопенхауер ги носел, както и чаша за пиене, когато се хранел навън. Не се доверявал на хигиената на ресторантите, нито пъкна нещо друго. Той избягвал бръснарите, страхувайки сече ще му прережат гърлото. Страдал от безпокойство и понякога от панически атаки.
Щефан посяга към друга кутия и изважда цилиндричен предмет. Флейта от слонова кост. Подарък от стария Шопенхауер за сина му. Вземам я в ръка. Цитирано в David Cartwright, Schopenhauer: A Biography (New York: Cambridge University Press,
2010), 43-44. Цитирано в Riidiger Safranski, Schopenhauer and the Wild Years of Philosophy (Cambridge, MA:
Harvard University Press, 1989), 53.

87 Има приятна тежест, изглежда солидна и леко плашеща – като всички предмети, принадлежали на вече мъртви хора. Да ги докосваше като натрапване, едва ли не оскверняване. Почти мога да чуя нацупения Шо- пенхауер, който ми се озъбва Махай си мръсните лапи от моята флейта! Флейтата била спътник на Шопенхауер през целия му живот, влоши времена и в още по-лоши. Всеки ден, малко преди обяд, той сядали свирел
con amore, с любов. Шопенхауер харесвал Моцарт, но обожавал Росини и обръщал очи към небето с преклонение винаги когато било изричано името на италианския композитор. Той притежавал всички произведения на
Росини, аранжирани за флейта. Радостното свирене на флейта на Шопенхауер подтиква неговия почитатели критик Фридрих Ницше да постави под въпрос песимизма му. Как може някой, който свири на флейта всеки дени с толкова много радост, с толкова любов, да бъде песимист Шопенхауер не вижда противоречие. Светът е наистина едно страдание, една колосална грешка, но има и мигове на облекчение. Малки късчета радост. Никое такова късче не е по-радостно от изкуството. Изкуството – доброто изкуство – не е изразна емоция, смята Шопенхауер. Художникът не предава чувство, а по-скоро форма на знание. Прозорец в истинската природа на реалността. Това е знание отвъд обикновените понятия и следователно отвъд думите. Доброто изкуство надхвърля и страстите. Всичко, което увеличава желанието, увеличава страданието. Всичко, което намалява желанието, облекчава страданието. Когато гледаме произведение на изкуството, ние не жадуваме за нищо. Ето защо порнографията не е изкуство. То е точно обратното на изкуството. Единствената цел на порнографията е да възбуди желанието. Ако него направи, се счита за неуспех. Изкуството цели нещо по-високо и ако единствената реакция, която имаме към натюрморт, изобразяващ купа с череши, е глад, значи художникът е пропуснал мишената.
Шопенхауер създава йерархия на естетиката. Архитектурата заема дъното, докато театърът (и особено трагедията, разбира сее на върха. Музиката не се появявана стълбицата. Тя е в своя собствена категория. Останалите изкуства говорят за обикновени сенки, казва Шопенхауер. Музиката говори за същността, за самото нещо и така изразява най- съкровената природа на целия животи съществуване. В един образна рая, дори в секуларизирана версия, може да има или да няма картини и статуи. Но приемаме като даденост, че ще има музика. Докато езикът се създава от човека, музиката съществува независимо от човешката мисъл, като гравитацията или гръмотевичните бури. Ако един рог

88 затръби в гора, дори ида няма кой да го чуе, той си тръби. Музиката, казва веднъж Шопенхауер, ще съществува дори ако светът не съществува. Музиката е лична по начин, който другите изкуства не са. Може да нямате любима картина, но вероятно имате любима песен. Тринадесетгодишната ми дъщеря експериментира с различни музикални жанрове, откривайки какво ѝ харесва и какво не. Тя не формира своята музикална идентичност. Тя формира своята идентичност. Точка. Музиката, която избираме да слушаме, казва повече за нас, отколкото дрехите, които носим, или колите, които караме, или виното, което пием. Музиката достига до нас, когато нищо друго не може. Лъч светлина в тъмнината. Уилям Стайрън в книгата си за депресията Видим мрак описва как е обмислял самоубийство, когато чул един възвишен пасаж от Брамс.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: