География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| ВТОРА ЧАСТ ПЛАДНЕ 6. Как да се наслаждаваме като Епикур 7:35 ч. Някъде в Северна Дакота. Във влака „Empire Builder“ на „Амтрак“ на път от Чикаго до Портланд, Орегон Пътуваме, за да избягаме от тиранията на навика. Ние, хората, обаче сме изгубени без структура и след два дена на борда на „Амтрак“ аз жадувам точно затова. Чета и мисля. Чета за мисленето и мисля за четенето. Пренареждам самостоятелното си спално купе, премествайки багажа от единия ъгъл в другия, а после обратно. С часове стоя в края на влака и надничайки през малкия прозорец, гледам как светът се оттегля като във финална сцена на филм, който никога не свършва. Най-вече чакам пискливия гласна „Амтрак“, госпожица Оливър, да ме призове към количката за хранене. Нищо не структурира по-добре от храната. Храненията са трегерите, които държат деня изправен. Без тях времето се срива вътре в себе си и гравитацията нараства стремително като в черна дупка. Това е научен факт. Да се храниш, докато си установен наедно място, е достатъчно приятно, но моето удоволствие се увеличава многократно, когато съм в движение. Има нещо приятно декадентско в комбинацията от хранене и преместване в пространството. Поне някога е имало. През 1868 г. Джордж Пулман въвежда в експлоатация първия вагон- ресторант. Той го нарекъл „Делмонико“, като известното заведение в Ню Йорк. Изисканото хранене излязло на релсите. Менюто, отпечатано върху коприна, предлагало десетки възможности за избор, включително стриди и уелски заек. Всички се сервирали във фин порцелан, естествено, и се допълвали от бутилка „Шато Марго“ или шампанско „Круг“. Традиционно уелско ястие, приготвено с пикантен сос от разтопено сирене и различни други съставки и сервирано горещо, след като се изсипва върху филийки препечен хляб или се сервира като фондю. 99 Кореспондентна Ню Йорк Таймс описва, останал без дъх, пътуването си през 1869 г. на борда на „Pullman“ от Омаха до Сан Франциско. 106 Той благоговее пред пържолата от антилопа (Чревоугодник, който не е преживял това – ха Какво знае той за пиршеството на тлъстите, изпада в несвяст предпланинската пъстърва (приготвена в пикантен и безумно скъп сос, всичко се сервира, отбелязва той, на маси, покрити със снежнобял лен. Мисля си за храната, която ми предлага „Амтрак“, и съжалявам, че съм закъснял за златното времена железопътното хранене с цял век. Покривките не са белоснежни. Няма фин порцелан. Няма пълни чаши с искрящ „Круг“, въпреки че, за да бъда честен, моята диетична кола шуми и се пени леко. Основното ми ястие – уж запечени скариди върху ориз – не ме кара да изпадна в несвяст. То е годно за консумация, дано не е гурме. 107 *** Всички философи, като всички тийнейджъри, са неразбрани. Но никой не е по-зле разбран, по-несправедливо оклеветяван от великия философ на удоволствието Епикур. Роден през 341 г. пр.н.е. на остров Самос, Епикур се насочил към философията в младежка възраст по обичайните причини изобилие от въпроси и дълбоко подозрение към отговорите, които му дават възрастните. Той изучавал великите – по-специално Хераклити Демокрит. Скоро събрал свои ученици, привлечени от очарователния му и достъпен стилна преподаване. Често използвал цветист, шокиращ език. Подобно на Сократ, Епикур практикувал луда мъдрост. Хората трябвало да бъдат извадени от техния транс, и то по всякакъв начин. Епикур пообиколил гръцкия свят, живял за кратко в Колофон (сега в Турция) и на остров Лесбос, преди да се засели в Атина на годишна възраст. Там закупил къща извънградските стени. Обградена от висока стена, тя имала пищна градина. Идеалното място, мислел си той, да открие училище ида създаде общност. Мястото веднага спечелило популярности в крайна сметка станало известно просто като Kepos. Градината. Градините и философията си подхождат. Волтер, любимецът на Френското просвещение, казва, че трябва да обработваме градината си. Английският писатели градинар от XVII век Джон Ивлин се съгласява, като добавя, че Цитирано в Jeri Quinzio, Food on the Rails: The Golden Era of Railroad Dining (London: Rowan & Littlefield, 2014), 30. 107 „Амтрак“ наскоро обяви, че ще съкрати вагон-ресторантите си. Luz Lazo, “The End of an American Tradition: The Amtrak Dining Car,” Washington Post, September 21, 2019. 100 атмосферата и духът на градините“ 108 служат прекрасно за философски ентусиазми. Обичам тази фраза. Светът има нужда от повече философски ентусиазми. Не от студенти по философия или Бог знае какви експерти, а от ентусиасти, с цялото невъзмутимо удоволствие, което думата предполага. Градините, отделени от шума на света, са точното място за такива философски ентусиазми. Градините изискват грижи. Както и нашите мисли. Някой, който мисли, е също толкова философ, колкото някой, който побутва нещо в задния си двор, е градинар. И двете занимания – градинарство и философия – изискват дисциплинирания ангажимент на възрастния, съчетан с непринудената радостна детето. И двете са опит за създаване, а не за налагане наред от хаоса, като същевременно запазват намек за дивота, ала Торо, а също и малко загадка. Градинарят си сътрудничи с природата. Разкрасява я, както казва Волтер. Градинарят върши своята част, засажда, копае и плеви, нов крайна сметка съдбата на градината му се определяна друго място. Тя почивана естествените процесии да, на магията, – които се развиват вътре между градинските стени. Философията съдържа своя собствена магия, при условие че вие свършите тежката работа. *** Местата имат значение. Теса хранилища на идеи. Ето защо пътувам и защо сега съм тук, в Атина, търсейки следи от Епикур и неговата градина. Няма да е лесно. Археолозите, с всичките им налични инструменти и хитрини, тепърва трябва да определят точното ѝ местоположение. И все пак това не попарва моя философски ентусиазъм. Не е нужно да знаете какво търсите, за да го намерите. Здравият разум е най-добрият навигатор. След няколко грешни завоя откривам първата си забележителност Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|