География на Мъдростта

101 Спирам и слушам, както би направил Шопенхауер. Ритмични удари от автосервизите, поп музика от кафенетата. А също и смях. Хора, търсещи удоволствие, точно както по времето на Епикур и много преди това. Спирам на малка полянка между две бетонни сгради, които все още не изглеждат бедняшки. Забелязвам няколко растения, поникнали от бетона. Не е точно градина, но напомня за градина. Опитвам се да си представя сцената преди около 2500 години. Тогава улиците били претъпкани. Мога да си представя една млада жена сред множеството. Името ѝ е Темиста, казват ни историческите книги. Зажените животът е труден дори в най-добрите времена. А тези времена не са от най-добрите. Нищо вече не изглежда сигурно. Смъртта на Александър е преобърнала света. Старият ред се сринала новият все още не е заел своето място. Мога да си представя как Темиста дръзва да излезе от градските порти, като поема риска, и забелязва един ограден със стени двор. На едната стена има необичаен надпис „Страннико, твоето време тук ще бъде приятно. Тук най-високото благо е удоволствието.
Темиста е заинтригувана. Това звучи много по-привлекателно от Академията на Платон, която е недалеч оттук. Там посетителите посреща знак, който буди лоши предчувствия Нека този, който не знае геометрията, да не влиза тук. Тя пристъпва през прага и намиране само градина, но и малка ферма, и една приветлива атмосфера. Епикур неслучайно избира градина със стени на сравнително отдалечено място. В рязък разрив със стоиците и други философски школи той призовавал последователите си да избягват затвора на търговските дела и политиката. Политическите връзки, мислел Епикур, намаляват твоята самодостатъчност и в крайна сметка водят до това, че твоето щастие зависи от други хора. Мотото му било late viosas. Живей незабележимо Подобна затвореност била толкова противоречива, колкото е и днес. Тези, които се оттеглят от света, винаги ни се струват подозрителни. Ние се подиграваме с отшелника, защото се чувстваме застрашени от него. Епикур прекъсва традицията и по други начини. Докато повечето училища приемали само мъже гражданина Атина, Епикур посрещал освободени робии жени, като Темиста, на която посветил няколко свои творби. Не е изненадващо, че общността, обградила се със стени, която приветства хора, които обикновено не са добре дошли, и се застъпва за живот, посветен на удоволствието, предизвиква съмнения. Разпространяват се слухове за оргии и пищни празненства. Говорело сече Епикур повръщал два пъти наден поради преяждане и преливане и в продължение на много години той не можел да слезе от носилката, с която го разнасяли“.
109
Слуховете били неоснователни. Градината приличала повече на манастир, отколкото на бардак. Животът бил общ, с малко възможности за уединение.
„Не прави в живота си нищо, което бити причинило страх, ако стане
известно на твоя ближен“, каза Епикур. Малко от последователите му имали нещо против тази забрана. Те нямали какво да крият.
*** Подобно на други, които съм срещал по времена пътуването си, Епикур е философ на тялото, освен на ума. Тялото според него съдържа най-голямата мъдрост. Епикур бил емпирик. Той вярвал, че ние познаваме света чрез своите сетива и само чрез тях. Сетивата може да не са перфектни, но няма друг надежден източник на знание и всеки, който ви каже друго, или се заблуждава, или се опитва дави продаде нещо. Епикур усъвършенствал собствените си сетива. Той много обичал да наблюдава човешкото поведение. Инспектирал Атина и навсякъде виждал хора, които имали достатъчно достатъчно храна, достатъчно парии със сигурност достатъчно култура. Защо не били щастливи Епикур подхождал към тази мистерия като лекар, който лекува пациент с необясними симптоми. Философията, казвал той, трябва да се отпуска като лекарство за душата. Първите четири от неговите Главни максими са известни като тетрафармакос, лекарството с четири съставки“.
110
Подобно на медицината, философията трябва да се приемана редовни интервали и в предписаните дози. Подобно на лекарството, има потенциални странични ефекти замаяност, дезориентация и понякога маниакални епизоди. Медицинският подход не бил случаен. Епикур е живял по времена пикана терапевтичната философия. По това време, известно като елинисти- ческата епоха, хората избират философска школа със същото сериозно внимание, с които хората днес избират съпруг или абонаментен план за интернет. Залогът бил голям. Не правиш академичен избор, Принстън или
Станфорд. Ти правиш житейски избор, който ще оформи характера ти, а следователно и съдбата ти. Цитирано в Klein, The Art of Happiness, 82. Диоген обаче отхвърлял тези слухове. Всички критици са луди, казвал той. Епикуреецът Филодем формулира лекарството с четири съставки така Не се бой от боговете Не се тревожи за смъртта Доброто е лесно да се постигне Лошото е лесно да се понесе Tim
O’Keefe, Epicureanism (New York: Routledge, 2010), 6.

103 Философските школи били комбинация от университет, здравен клуб, семинар за самопомощ и в случая с Епикур – хипи комуна. Учителите се фокусирали върху етиката. Произлязла от гръцката дума за характер, етика се наричало изучаването на добрия живот евдемония. Някои философи смятали, че само боговете и благословените малцина могат да постигнат това възвишено състояние на щастие. Епикур смятал, че може всеки.
Медитирайте върху тези учения нощи ден, казвал той на учениците си, и ще живеете като богове сред хората. Разглеждайки болната според него политикана Атина, Епикур поставил проста диагноза страхуваме се от това, което не е вредно, и желаем това, което не е необходимо. От какво се страхуваме най-много, попитал той От боговете и от смъртта. (Както може да се предположи, данъците не са били основен стресов фактор в древността) Той имал отговори за двете. Епикур казвал, че боговете съществуват, но изобщо не се интересуват от човешките дела. А и защо трябва да се интересуват Твърде заети са да бъдат богове. За Епикур боговете били като знаменитости. Те водят завиден живот, нямат притеснения, винаги могат да получат резервация. Що се отнася до смъртта, Епикур ни казва да не се тревожим толкова. Да,

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: