География на Мъдростта

104 заради него самото. Всичко останало, дори философията, е средство за постигане на тази цел. Първенството на удоволствието, казва Епикур, е очевидно. На какво реагира детето На удоволствие и болка. Не е нужно да го учите, че огънят е гореща бонбоните вкусни того знае. Търсенето на удоволствие и избягването на болката е също толкова естествено и автоматично, колкото дишането. Епикур дефинира удоволствието различно от начина, по който го правят повечето от нас. Ние мислим за удоволствието като за присъствие, което психолозите наричат позитивен ефект. Епикур определя удоволствието като липса, като отсъствие. Гърците нарекли това състояние атараксия, буквално липса на безпокойство. До удовлетворение води липсата на тревожност, а неприсъствието на нещо. Удоволствието не е обратното на болката, а нейното отсъствие. Епикур не бил хедонист. Той бил „транквилист“.
111
Някои психолози възразяват срещу фокусирането на Епикур почти изключително върху облекчаването на болката. Щастието определено е нещо различно от простото отсъствие на всякаква болка“,
112
подсмърча списанието Изследвания на щастието. Преди да прочета Епикур, бих се съгласил. Сега не съм толкова сигурен. Ако съм честен пред себе си, ще призная, че копнея най-много не за слава или богатство, а за спокойствие, за чистото удоволствие от съществуването“.
113
Почти невъзможно е да се опише такова състояние с термини, различни от термините, описващи отсъствие. Избягването на болката е добър съвет – изцяло съм затова но не ели много тънка основа за философия Не и ако те боли, мислел Епикур. Представете си, че сте паднали от кон и сте си счупили крака. Извикан е лекар, който идва и веднага ви предлага купа с грозде. Какво не е наред Гроздето е приятно, доставя удоволствие, нали В тази абсурдна ситуация се намират много от нас, вярвал Епикур. Намираме някакви тривиални удоволствия, докато се намираме на върха на планина от болка, и се чудим защо не сме щастливи. Някои от нас изпитват острия шок от физическата болка, други – тъпата болка от душевното страдание или болката от разбитото сърце, от която ни се иска да умрем, но болката си е все болка и трябва да се погрижим за нея, ако се надяваме да постигнем доволство. Ние се раждаме само веднъж – два пъти не е позволено, казва той. Всеки човешки живот, вярва Епикур, е непредвидим
111
O’Keefe, Epicureanism, 120.
112
Ad Bergsma et al., “Happiness in the Garden of Epicurus,” Journal of Happiness Studies 9, no. 3
(2008): 397-423.
113
Hadot, What Is Ancient Philosophy, 115.

105 продукт на случайността, завихряне в движението на атомите, един вид чудо. Не трябвали да празнуваме това
*** Оттеглям се от мястото на това, което може да е било, а може ида не е било Градината, и се скривам зад стените наедно привлекателно кафене. Поръчвам си една бира „Mythos“ и размишлявам за многото удоволствия на Епикур. Той не просто възхвалява удоволствието. Той му прави дисекция, разработвайки цяла таксономия на желанието. В горната частна пирамидата са естествените и необходими желания. Например чаша вода след преход през пустинята. Следват естествените, но не и необходими желания. Чаша обикновено трапезно вино след изпиване на водата след прехода през пустинята. И накрая, в дъното на пирамидата, са желанията, които не са нито естествени, нито необходими, или както Епикур ги нарича – празни желания. Скъпа бутилка шампанско след изпиване на трапезното вино след пиенето на вода след прехода през пустинята. Тези празни желания причиняват най-много страдания, смята Епикур, тъй като теса трудни за постигане. „По-добре е да спите върху сламеник ида нямате никакви страхове, отколкото да имате златен дивани разкошна маса, но умът вида е зает с притеснения Отпивам от бирата си – естествена, но не необходима – и правя безмълвно инвентаризация на различните си желания. Неми харесва това, което намирам. Отделям енергия – прекалено много, знам – да преследвам миражи. Отделям много енергия на чантите. Обичам чанти (главно чанти, но също и раници, и куфарчета) и като всяка любов тази ме консумира. Епикур би хвърлил един поглед върху моята извънгабаритна колекция от чанти (имам проблеми бия обявил в най-добрия случай за естествено, но не и необходимо желание. Да, имаме нужда от нещо да си носим нещата, но не ни трябват 54 торби от различни реколти и конфигурации на кожа и платно. Една проста раница ще свърши работа. Не само има различни видове удоволствия, казва Епикур, но те действат с различна скорост. Тук той прави разлика между статични и кинетични удоволствия. Актът на утоляване на жаждата ни с чаша охладена вода е кинетично удоволствие. Чувството на ситост – липсата на жажда, – което изпитваме след това, е статично удоволствие. Или, казано по друг начин, пиенето е кинетично удоволствие, да си пиле статично. Обикновено смятаме кинетичните удоволствия за най-удовлетворяващи, но Епикур не мисли така. Статичните удоволствия са по-висши, защото ги търсим заради самите тях. Теса цел, а не средство. Намирам пълно удоволствие в тялото, когато живея на хляб и вода – казва Епикур, – и плюя

106 върху удоволствията на луксозния живот не заради тях самите, а заради неудобствата, които ги следват Какви точно са неудобствата, които следват, да речем, петстепенното меню във „Френч лондри“
114
? Епикур говори за физически усещания – лошо храносмилане, махмурлук, – но най-вече за друг, коварен вид болка болката от това, да нямаш. Наслаждавахте сена пастета от дива тихоокеанска кралска сьомга – удоволствието беше истинско, – но сега го няма и вие го жадувате отново. Прехвърлили сте щастието сина пастета от сьомга на рибаря, който е хванал рибата, на ресторанта, който предлага пастета, на шефа ви, от когото зависи заплатата ви и съответно дали можете да си го позволите. Сега сте наркоман със зависимост към пастет от сьомга и вашето щастие зависи от това, дали ще го консумирате регулярно. Само защото сте взели едно ненужно желание за необходимо. Не се обезкуражавай, казва Епикур. Природата сее погрижила да те защити. Тя е направила необходимите желания лесни за постигане, а ненужните – трудни. Ябълките растат по дърветата. Автомобилите Тесла – не. Желанието е GPS-ът на природата, насочващ ни към най-висшите удоволствия и далеч от празните. Ние уж живеем в златния век на удоволствието. Толкова много изкушаващи възможности се намират само на един клик разстояние гурме храна, матраци с мемори пяна, нестандартен секс, изобилие от най-различни джунджурии. Всичките са примамки на удоволствието, би казал Епикур. Като всяка добра примамка те изглеждат истински и затова се прицелваме в тях. Ако не успеем да уцелим целта, обвиняваме себе си за неточния мерник и зареждаме отново. Спрете да се прицелвате в примамки, съветва Епикур. Още по-добре, изобщо спрете да стреляте. Не това, което имаме, а това, на което се радваме, представлява нашето изобилие, казва той, отбелязвайки, че при правилния начин на мислене дори едно парче сирене може да превърне обикновеното ядене в разкошно пиршество. Отвъд определен момент, вярва Епикур, удоволствието не може да се увеличи – така както ясното небе не може да стане поясно, – а само да се разнообрази. Този нов чифт обувки или смарт часовник представлява едно разнообразено удоволствие, а не увеличено. И все пак цялата ни консуматорска култура се основавана предположението, че разнообразеното удоволствие е равно на увеличено удоволствие. Това сгрешено уравнение причинява ненужно страдание.
114

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: