География на Мъдростта

94 Ние сме като пословичния пияница, който търси ключовете сив осветена алея. Тук лиги загубихте, пита минувач. Не. Изгубих ги там, казва той и посочва тъмен паркинг. Тогава защо ги търсите тук Защото тук е светло Не и Шопенхауер. Той търси там, където е най-тъмно. Може да не сте съгласни с неговия мрачен облик или с мрачната му метафизика, но не можете да му опявате за половинчатост. Той е целият там, в мрака. Героичен философ.
*** Всеки фетиш предполага равно по сила и противоположно по посока отвращение, а всяка страст – една допълваща я досада. Така е и с
Шопенхауер. Неговата силна любов към музиката поражда съответно отвращение от шума. Чукането, удрянето и блъскането винаги са били през целия ми живот ежедневно мъчение за мен, пише той в есето си За врявата и шума. Той особено ненавиждал изплющяването на камшика по задницата на коня, звук, който парализира мозъка, разкъсва нишката на размисъла и убива всички мисли. Чудя се дали Шопенхауер, любител на животните, е чувствал болката на коня. През нощта той скачал при най-малкия шуми посягал към заредения пистолет, който винаги държал до леглото си.
102
Във Франкфурт пише до директора на театъра, като го призовава да направи нещо за врявата да контролира тълпата, да инсталира възглавници на вратите и шарнирни седалки, каквото ида било. Музите и публиката ще ви бъдат благодарни за подобряването на нещата, пише той. За Шопенхауер шумът е нещо повече от една досада. Той е и барометър за личността. Толерантността към шума на един човек според него е обратнопропорционална на неговата интелигентност. Ето защо, когато чуя кучета да лаят с часове в двора на една къща, без никой да им обърне внимание, знам какво да мисля за обитателите ѝ.“ Разбирам Шопенхауер напълно и съм с него. Моят влакна мисълта е нестабилен, лесно дерайлира. Дори звукът на тиктакащ часовник може да разруши концентрацията ми. Сешоарът на жена ми, малък зъл шибаняк,
102
Шопенхауер, философът с големите уши, загубил голяма част от слуха сив късните години на живота си. Първо едното ухо, после другото. Шумът, който той толкова мразел, изчезнал, но това била малка утеха, тъй като голямата му утеха била музиката.

95 наречен „Bio Ionic Power Light“, е известен с това, че саботира един цял мой ден. Да не започвам пък за моторните листосъбирачки. Последните изследвания
103
разкриват скрития ефект от шумовото замърсяване върху нашето физическо и психическо благополучие. Според едно проучване, публикувано в „Southern Medical Journal“, шумовото замърсяване може да доведе до тревожност, стрес, нервност, гадене, главоболие, емоционална нестабилност, сексуална импотентност, промени в настроението, увеличаване на социалните конфликти, неврози, истерия и различни психози. Друго проучване установява, че ревът на излитащите и кацащите самолети кара кръвното ни налягане да скача, пулсът на сърцето да препуска и стресовите хормони да се освобождават – дори докато сме
дълбоко заспали.
104
Шопенхауер би намерил потвърждение, но малко удовлетворение в тези проучвания, тъй като не успяват да отчетат друг, по-коварен тип шум умствения. Психичният шум прави нещо повече от това, да смущава. Той маскира. В шумна среда ние губим сигнала и пътя си. Около 150 години преди да се появи имейлът, претрупаната пощенска кутия притеснява
Шопенхауер. В своето есе За авторството философът предвещава умовцепеняващата врява, каквато са социалните мрежи, където звукът на истината е удавен от шума на новото. Не може да се направи по-голяма грешка от това, да си въобразим, че написаното най-късно винаги е най-правилно, че написаното впоследствие е подобрение на написаното преди и че всяка промяна означава прогрес Правим тази грешка всеки път, когато кликваме с мишката, без да мислим, като лабораторен плъх, който натиска лост, надявайки сена награда. Каква форма ще приеме тази награда, ние не знаем, но това няма значение. Подобно на гладните читатели на Шопенхауер, ние бъркаме новото с доброто, необикновеното с ценното. И аз не правя изключение. Постоянно проверявам и препроверявам цифровите си жизнени показатели. Докато пиша този параграф, проверих имейла си (нищо, отворих страницата си във Фейсбук (Полин има рожден ден, да не забравя да ѝ изпратя поздравление, включих се в наддаване за хубава раница „Tumi“ в eBay, проверих отново имейла си (все още нищо, поръчах обезпокоително голямо количество кафе, актуализирах офертата си за онази раница и отново проверих имейла (все още нищо.
103
Lisa Goines and Louis Hagler, “Noise Pollution: A Modern Plague,” Southern Medical Journal 100, no. 3 (2007): 287-94.
104
Stephen Stansfeld and Mark Matheson, “Noise Pollution: Non-Auditory Effects on Health,” British
Journal of Medicine 8, no. 1 (2003): 244.

96 По времето на Шопенхауер ролята на интернет играела енциклопедията и била почти толкова съблазнителна. Защо да си блъскаш главата над някакъв проблем, когато решението е леснодостъпно в книга Защото, отговаря
Шопенхауер, е сто пъти по-ценно, ако стигнете до него, като мислите самостоятелно. Твърде често, казва той, хората посягат към книгата, вместо да останат с мислите си. Трябва да четете само когато собствените ви мисли пресъхнат. Заменете четете с „кликвате с мишката и получавате нашия проблем. Ние бъркаме данните с информация, информацията със знание и знанието с мъдрост. Тази тенденция притеснява Шопенхауер. Навсякъде той виждал хора, които търсят информация, като я вземат за прозрение. На тях не им хрумва, пише той, – че информацията е само средство за постигане на прозрението и има малка или никаква стойност сама по себе си Аз ще направя още една крачка в тази посока. Този излишък от данни – всъщност шум – има негативна стойности намалява възможността за прозрение. Разсеяни от шума, ние не чуваме музиката.
*** Сбогувам се с Щефан Рьопер, оставяйки него и тъжните архиви на
Шопенхауер да се грижат за себе сив този „най-лош от всички възможни светове. Докато се разхождам позелените булеварди на Франкфурт и дишам мекия и нежен въздух, него чувствам така. Приятна вечер е, такава, каквато
Шопенхауер предпочитал за редовните си разходки. Слушам звуците на улицата, неясни тевтонски резонанси, и собствения си вътрешен глас. С тревога разбирам, че и той е неясен. Шопенхауер е прав. Напълнете главата си с чужди идеи и те ще изместят вашите собствени. Отбелязвам си мислено да изгоня тези неканени гласове. Връщайки се в стаята си, решавам, от скука или по рефлекс (или някаква извратена комбинация от двете, да вляза в интернет. Щракам си с мишката, без да мисля, когато ми просветва интернет е Волята на Шопенхауер, проявена в дигиталната ера. Подобно на Волята, интернет е вездесъщи безцелен. Винаги иска, никога не се насища. Той поглъща всичко, включително най-ценния ни ресурс времето. Той предлага илюзията за щастие, но доставя само страдание. Както при Волята, има два начина да се отскубнете от хватката на интернет: пътят на аскета или този на естета. Медитация или музика. Избирам музиката. Росини, естествено. Приготвям си гореща вана и шотландски сингъл малц. Поемам една голяма глътка от уискито, затварям очи и слушам. Следвам мелодията по начина, по който Далай Лама следи

97 новините, дезинтересиран, но не незаинтересован. С внимание, но без реакция. Отпускам се и се къпя в музиката, топла и успокояваща като водата във ваната. Звук без думи. Емоция без съдържание. Сигнал без шум. Ето това, осъзнавам, Шопенхауер вижда в музиката не убежище от света, а потапяне в друг, по-богат свят.

98

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: