География на Мъдростта

107 Разнообразието на удоволствието има по-малко значение, отколкото си мислим. Същото се отнася и за неговата продължителност. минутният масаж не е непременно два пъти по-приятен от минутния. Не можеш да удвоиш спокойствието. Или си спокоен, или не си.
*** Тази философия може да не звучи много забавно, но е била такава. Животът на епикурейците зад градинските стени бил обикновен, но понякога го разнообразявали пищни празници. Те знаели, че на лукса е най-добре да се наслаждават непостоянно, а от времена време, и приветствали всяко добро нещо, което се случвало. Епикурейството е философия на приемането и на неговия близък братовчед, благодарността. Когато приемем нещо, наистина го приемем, няма как да не почувстваме благодарност. Наскоро се запознах с един млад психолог на име Роб, който според мен олицетворява епикурейския дух, дори ида него знае. Двамата с Роб прекарахме три дена в туризъм из Южна Юта, която изглежда като извънземна пустиня. Това беше част от експеримент за благотворното влияние на природата върху здравето, а аз бях морското свинче. Един ден забелязах бутилката завода на Роб, елегантна и ергономична, която предизвика в мен тръпка, почти като тази, която предизвикват умен чантите. Откъде сия купил, попитах Роб. Не съм я купил – отговори той. – Случайно я намерих Много случайности има при Роб. Не само бутилки свода, но и чаши за кафе, фенерчета и други предмети. След нашата експедиция Роби аз си разменяхме имейли и той ме информира Натъкнах сена нова чаша за кафе преди около час, докато прекосявах кампуса; тя е доста фантазе и беше, по някаква необяснима причина, в собствената си кутия. Поставих я в кабинета си заедно с още пет чаши, осем бутилки завода, протеинов шейкъри два фара, всички от които също се появиха при мен по случайност. Ако това не спре скоро, ще мога да се пенсионирам рано и просто да отворя магазин за подаръци. Отношението на Роб е чисто епикурейско. Ако доброто дойде при теб, наслади му се. Него търси. Добрите неща идват при онези, които не очакват добри неща да дойдат при тях. Роб не хаби енергия за ловна тези дрънкулките се появяват случайно при него. Когато това се случи, той е благодарен.
***

108 През вековете, които последвали смъртта на Епикур, епикурейските градини се разпространили из Средиземноморието. Те привличали много, и то всеотдайни последователи и за разлика от други школи не губели популярност. Мнозина влизали в градините, малцина ги напускали. Тези извън градинските стени хвърляли камъни. Стоикът Епиктет нарекъл Епикур копеле с мръсна уста. Епикурейството със своя етос на удоволствието, превърнато в принцип, заплашвало другите философски школи и особено популярната нова религия християнството. В крайна сметка Църквата надделява. В продължение на много векове епикурейството почти изчезва. След това, през 1417 г, безстрашен монах на име Поджо Брачолини, който бродел из Южна Европа в търсене на изгубени съкровища от древността, открива единствения останал екземпляр на За природата на нещата – епикурейски трактат от римския поет Тит Лукреций Кар. През 1473 г. тя става една от първите книги, отпечатани на току-що изобретената механична преса. Идеите на Епикур – за удоволствието, простотата и добрия живот – намират добър прием сред новата си публика – от Франция до американските колонии. През 1819 г. Томас Джеферсън заявява „Аз също съм
епикуреец“.
115
В писмо до свой приятел той обяснява по-подробно: Считам, че истинските доктрини на Епикур (а не тези, които му приписват) съдържат всичко рационално в моралната философия, което Гърция и Рим са ни оставили.
Джеферсън не познавал толкова добре будизма, но приликите на Буда с Епикур са поразителни. И двамата мъже определят желанието като коренна всички страдания. И двамата определят спокойствието като крайна цел на своята практика. И двамата виждат необходимостта от общност намислите- лис близки разбирания градината за Епикур, сангха за Буда. И двамата мъже явно харесват числото четири. Буда има Четирите благородни истини, Епикур – лекарството с четири съставки. Тези прилики може да са повече от случайни. Двама от философите, оказали влияние на Епикур в ранните му години,
116
Демокрит и Пирон, пътуват до Индия и попадат на будистки училища там. Може би Епикур е научил за учението на Буда. А може би и двамата мъже, пътуващи по различни маршрути, пристигат до една и съща дестинация.
*** Цитирано в James Warren, ed., The Cambridge Companion to Epicureanism (Cambridge, UK:
Cambridge University Press, 2009), 1 116
Klein, The Art of Happiness, IX.

109 Днес градината, както почти всичко останало, емигрирала онлайн. Тук намирам Том Мерл. Не търсех Том. Просто се случи така, че го открих. Томе епикуреец с главно Е, придържащ се към първоначалните принципи на философа – и живее в епикурейския (с малко е) град Напа, Калифорния, в който думата епикурейство е синонимна кулинарно наслаждение. Как той помирява тези съществувания с големи и малки букви Това е първият въпрос, който надрасквам в бележника си. Въпросите обаче сакато шарените бонбонки „M&M’s“: невъзможно е да минеш само с един (при мен същото се отнася и за чантите. Преди да мине много време, запълних десетина страници в бележника си. Епикур, апостолът на простия живот, не би одобрил. Всички мои въпроси, осъзнавам, са насочени към това как един мъртъв гръцки пич, който имал навика да плюе и ругае, който живеел в градина и проповядвал живот с радикална простота, е възможно да е актуален в днешния сложени високотехнологичен свят Пропътувах половината свят, от Атина до Напа, за да се срещна с Том за един ранен обяд. Оставям го да избере мястото, отчасти защото това е неговият град, но най-вече защото мие любопитно накъде клони той – към епикурейството с малка или към епикурейството с главна буква. Той предлага да се срещнем в центъра награда, след което да се разходим до ресторанта. Томе на 73 години, но изглежда с десетилетие по-млад. Той носи тъмни слънчеви очила, които никога не сваля, дори на сянка, и копринена риза, украсена с цветни винени бутилки. Том явно се чувства удобно в загорялата си кожа. Харесвам го. Докато вървим, подхващам светски разговори разпитвам за живота в Напа. Том обича да живее тук, въпреки че се изморява от едва прикритото фукане, прекаленото изобилие на красиви хора и пълната липса на характер. Характерът е важен, съгласен съм. Никога не се доверявайте на място без характер. Том ни насочва към малко кафене. Менюто е просто и евтино. Епикуреец с главно Е. Поръчвам сандвич, наречен Да подпалиш гората, заинтригуван от перспективата за сирене „Оаксака“, а и името ми напомни за нещо, което бях чел за Торо. Двамата с негов приятел за голямо тяхно съжаление случайно запалили значителна площ отгорите Уолдън. Искате ли нещо за пиене с това, пита жената, която приема нашата поръчка. Гледам часовника си. 11:00 сутринта. Рано ли е за вино, питам аз. Том и тя се споглеждат. Имаме си турист. В Напа никога не е твърде рано или твърде късно за вино.

110 Поръчвам пино ноар, което Том препоръчва. Настаняваме сена маса навън, слънцето е топло, а небето е безупречно калифорнийско синьо. Не се вижда никакъв пясък. Край нас плавно преминава една тесла. Докато чакаме храната, аз се гмурвам в моя въпрос – който, когато не гледах, се беше мултиплицирал отново във въпроси. Как намери Епикур, питам Том, или Епикур те намери Том обяснява, че винаги е бил човек на идеите. Той се занимавал с философия като студент, но едва по-късно, като аспирант, се задълбочил. Билите години. Добър момент да бъдеш човек на идеите. Том четял Спиноза, Кант и другите, но бил привлечен от Епикур и неговото фокусиране върху удоволствието. За мен удоволствието е толкова всеобхватно – дори повече, отколкото щастието, казва ми той между две глътки вино. Том никога не се уморява да коригира представите за Епикур. Философът не е бил никакъв гастрономи би се ужасил да види кулинарен уебсайт, кръстен на него. Той ценял простия живот. Ниско висящите плодове имат най-добър вкус. Чудя сена глас как Том съвместява идеята за простото живеене с реалността на живота в Напа, място, където ниско висящият плод вероятно е отгледано по специален начин грозде, което се появява пред теб като бутилка мерло от 200 долара, а за най-прост покрив над главата ще трябва да се изръсиш с поне милион. Не е лесно, признава Том, но е възможно. Трябва математика, да си направиш сметката. Аз трепвам при споменаването на математиката. За мен математиката и геометрията са там, горе, с боговете и смъртта, във ведомството на страховете. Никога не бих стъпил в Академията на Платон с неговите строги изисквания за достъп. Всички удоволствия са добри, а всички болки лоши, обяснява Том, но това не означава, че винаги трябва да предпочитаме удоволствието пред болката. Определени удоволствия могат да доведат до бъдеща болка и затова трябва да се избягват. Страданията от рак на белия дроб надвишават удоволствието от тютюнопушенето. По същия начин определени страдания водят до бъдещо удоволствие и затова трябва да се изтърпят. Страданията във фитнеса например. Може ида звучи странно, но ние можем да измислим пътя си към удоволствието, учи Епикур. Ако сме нещастни, това не е, защото сме мързеливи или защото имаме недостатъци. Просто сме направили погрешни изчисления. Не сме успели да използваме благоразумието, трезвото разсъждение, когато избираме удоволствието и болката.

111 Том непрекъснато се занимава с тази математика, проверявайки удоволствието си, както се изразява той. Ползата отдадено удоволствие надвишавали болката, която се изисква, за да го получиш Преди няколко дни, обяснява Том, той научил, че една пиеса, която се надявал да види, ще се играе в Сан Франциско. Трябвали да отиде На едното блюдо на везната било удоволствието да гледа изпълнението, но от другата страна той сложил болката от цената на билетите и агонията на трафика по калифорнийските магистрали. В крайна сметка Том решил, чеда, в този случай удоволствието надвишава болката. И купил билетите. Много малко неща са чисти удоволствия – казва той. – Ето защо тази философия е идеална за мен. Аз съм много нерешителна личност Аз също се обърквам, когато трябва да избирам. И странното е, че ме объркват неважните житейски решения, като например Каква кариера да избера, а дребните Какво кафе да си поръчам – гватемалско или от Суматра В основата на нерешителността ми, осъзнаваме страхът. Страхът да не направя грешен избор. Да избера доброто вместо най-доброто. Докато Том и аз отпиваме от нашето пино ноар, започвам да разбирам привлекателността на епикурейството. И все пак нещо продължава да ме човърка атараксията, липсата на безпокойство, която Епикур смята за най- висше благо. Изглежда като една много пасивна форма на удоволствие. Какво му е лошото на активното задоволяване на желанията Питам Том. Да вземем този пържен картоф, казва той и размахва един във въздуха, сякаш е диригентска палка. Добре, казвам несигурен накъде бие. Ако имаш желание запържени картофи, това започва с болка. Отсъствие на артикула. Копнеж. Търсене. Сърбеж Значи удоволствието е да се почешеш, където те сърби Правилно, но не е нещо, което можеш някога да постигнеш, защото винаги ще има други болки, други сърбежи, които трябва да почешеш Това звучи ужасно, този безкраен цикъл на сърбежи чесане. Всичко започва да ме сърби само като мисля затова. Вкусваме хайвера и той е приятен, което е добре, но след това отново копнеем за хайвери това е проблем. Удоволствието от вкуса на хайвера винаги ще е по-малко от неудоволствието, които ни причинява копнежът по него. Това, което започна като удоволствие, завършва като болка. Единственото решение е да се сведат до минимум тези желания. Неминуемо разговорът се отклонява към виното. Предполагам, че Томе натурализиран обитател на Напа и е нещо като винен сноб. Греша. Том Мерл, местен жител на Напа, е енолог аматьор, съдружник във фирма за кетъринг, наречена Великолепие в бутилка, и пие „Two Buck Chuck“. Виното, произведено от от Чарлз Шоу, струва 2 долара бутилката и се продава добре.

112
– Наистина ли, Том Онова евтиното
– Това е трапезно вино и не е лошо. Да похарчиш 35 долара за нещо, което се консумира, поглъщаш гои след това го няма, е тъпо. Има причина Чарлз Шоу да е успешен. „Two Buck Chuck“ е прилично вино. Това, което аз наричам достатъчно добро вино.
– Достатъчно добро
– Да. Бих казал, че достатъчно доброто е достатъчно добро. Оставя ти време за по-важните неща от живота. Освен това на човек, за когото достатъчното е твърде малко, нищо нему е достатъчно, казва Том, призовавайки духана Епикур. Спирам по средата на глътката. Колко е достатъчно Винаги съм спирал си задавал този въпрос. Винаги съм приемал, че отговорът е повече, отколкото сега имам. Оказва сече повече е движеща се цел. Психолозите го наричат хедонична пътека за бягане. Тази причудливост на човешката природа обяснява защо третият крем брюле никога не е толкова вкусен, колкото първия или втория. Обяснява защо новата кола, която ни развълнувана пробното каране, ни отегчава, след като смея карали месец. Привикваме към новите удоволствия, след което те не са нито нови, нито толкова приятни. Ние сме особено податливи накапана, който наричам още малко повече. Не ни трябват много повече – пари, слава, приятели, – за да бъдем щастливи. Само малко повече. Когато получим това малко повече, се пренастройваме и изчисляваме, че ние необходимо. Още малко повече. Не знаем колко е достатъчно. Достатъчно добро не означава примирение. Достатъчно добро не е измъкване. Достатъчно добро показва отношение на дълбока благодарност към всичко, което ти се случва. Не само перфектното е враг на доброто, но и доброто е враг на достатъчно доброто. Следвайте веруюто на достатъчно доброто достатъчно дълго и накрая ще се случи нещо забележително. Достатъчното отпада като змия, която хвърля кожата си, а това, което остава, е просто Доброто.
*** Епикур смятал приятелството заедно от най-големите удоволствия в живота. От всички неща, които допринасят за благословен живот, нито едно не е по-важно, по-плодотворно от приятелството, казва той. Приятелите, смята още той, са крайно необходими по времена хранене, като това, на което Том и аз се наслаждаваме. Да ядеш ида пиеш без приятел, е да гълташ като лъва или вълка. Това, че Епикур придава особено значение на приятелството, на пръв поглед противоречи на принципа му, че най-важно е удоволствието.

113 Истинското приятелство в края на краищата означава понякога да поставяте удоволствието на приятеля над вашето собствено. Това не отхвърляли хедоничните пресмятания Не, казва Епикур. Приятелството, взето като цяло, облекчава болката и повишава удоволствието. Каквато и болка да е свързана с приятелството, тя е щедро компенсирана от неговите удоволствия. Светва ми, че Том и аз преживяваме един епикурейски момент. Проста храна, придружена от достатъчно добро вино. Луксът да си сприятели да отделиш време затова. Удоволствието от липсата на болка, от атараксията. Регистрирам своето приятно състояние надухано не размишлявам върху него, за да не попадна в плен на Парадокса на удоволствието. Докато се сбогуваме, питам Том дали може дами препоръча кафене. Надявам се той да предложи странно местно място, където всеотдаен персонал с любов изготвя всяка поръчка. Специално място. Надолу по улицата има „Старбъкс“, казва той. Разочарован съм, но спирам и се запитвам Какво би направил Епикур Той, разбира се, би отишъл в „Старбъкс“. Така правя и аз. Мястото не е странно. Екипът не е от любящи баристи. Не е специално. Просто е достатъчно добро. С други думи перфектно.

114

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: