География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| настрана всичко, което не е от съществено значение за тази игра“. 123 Не е нужно да плавате по Атлантическия океан или да се изкачвате на Еверест, за да изпитате потока. Просто трябва да обърнете внимание. *** 121 Най-известното от тях е така нареченият експеримент с невидимата горила. Психолозите Даниъл Саймън и Кристофър Шабри помолили участниците да гледат видео, в което хора си подават баскетболна топка, ида преброят броя на пропуснатите пасове. По средата на видеото човек, облечен в костюм нагорила, влизана игрището, тупа се по гърдите, след което се отдалечава. След това половината от участниците не си спомнят за нищо необичайно по времена видеото. Психолозите наричат това явление слепота по невнимание Ние виждаме само онова, което очакваме да видим. Виж Christopher Chabris and Daniel Simons, The Invisible Gorilla: How Our Intuitions Deceive Us (New York: Crown, 2009). 122 Mihaly Csikszentmihalyi et al., The Art of Seeing: An Interpretation of the Aesthetic Encounter (Los Angeles: J. Paul Getty Museum, 1990), 19. Цитирано в Mihaly Csikszentmihalyi et al., eds., Optimal Experience: Psychological Studies of Flow in Consciousness (New York: Cambridge University Press, 1998), 220. 118 Имайки предвид значението на вниманието, бихте си помислили, че философите са го изследвали от всички страни. Но всъщност теса обърнали оскъдно внимание на вниманието. Може би те намират темата за твърде очевидна или за твърде неразбираема. Може би просто са твърде объркани. През вековете малцина философи са седели мирно наедно място достатъчно дълго, за да могат да претеглят нещата. Рене Декарт, бащата на съвременната философия, гледана вниманието като на някакъв интелектуален инструмент, който ни позволява да разграничаваме съмнителните идеи от ясните и отчетливите, тези, които са вън от съмнение. Философът, който изказва знаменитата фраза Мисля, следователно съществувам, казва също, макар с твърде много думи „Обръщам внимание, следователно мога да преодолея съмнението. Не е толкова запомнящ се израз, признавам, но вероятно е поточен. С наближаването накрая на и век темата за вниманието беше, по ирония на съдбата, в хаос. Някои мислители дори заключиха (а някои все още го твърдят, че вниманието не съществува. Както британският философ Франсис Брадли написа „Няма първичен акт на внимание, няма специфичен акт на внимание, няма един вид акт на внимание“. 124 Глупости, казва Уилям Джеймс, нагазвайки в хаоса „Всеки знае какво е вниманието. Това е овладяване на ума, в ясна и жива форма, от един от няколкото обекта или влакове на мисълта, които, както изглежда, са едновременно възможни“. 125 Джеймс ведно ранно предупреждение за опасностите от многозадачността предупреди, че вниманието изискване само фокусиране върху някои аспекти на реалността, но и игнориране на други такива аспекти. Нашата актуална представа за вниманието датира от 1958 година. Тогава един британски психолог на име Доналд Броудбент постулира филтърния модел на вниманието (известен още като модел на гърлото на бутилката. Светът залива сетивата ни с данни, които извират като от пожарен шланг. Способността на нашия мозък да обработва тези данни е ограничена, така че той използва вниманието като средство за приоритизиране на цялата тази информация, за да контролира потока от пожарния шланг. Това е убедителна теория, за която интуитивно усещаме, че има смисъл. Вниманието, приемаме ние, е като банкова сметка, от която теглим, или като харддиск с ограничен капацитет. Всички сме изпитвали усещането, че сме затрупани от твърде много информация. Толкова много неща ни бомбардират, че нищо не остава трайно у нас. Няколко проучвания са установили, че 124 Francis Bradley, “Is There a Special Activity of Attention?” Mind 11, no. 43 (1886): 305-23. 125 James, The Principles of Psychology, 170. 119 като правило ние надценяваме способността си да изпълняваме много задачи едновременно. 126 И все пак историята е пълна с личности, чийто капацитет за внимание надхвърля нормата. Наполеони Чърчил например можели да жонглират без проблем с многобройни задачи и разговори. Способността низа внимание не е ограничена, заключава Алън Олпорт, експериментален психолог от Оксфордския университет „Не е идентифицирана такава горна граница Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|