География на Мъдростта

127 бързи обороти. Там е изумителният ѝ героичен труд, добротата, показана и получена, рухването и неизбежният двусмислен край. Всичко това се случва в Англия, в разгара на Втората световна война. Аз съм все по-обсебен от лондонските дни на Вейл сграда, който тя обича, с хората, които е срещала, и с гигантската въпросителна, която виси над смъртта ѝ. Животът на Симон Вейл се измерване в лъжички за кафе, а в билети за влак. През юни 1940 г. тя и нейните родители се качват на последния влак от Париж, на една крачка пред войските на Хитлер. Известно време преподава философия на работниците от железницата. Тя прекарва най-продуктивните си години в Лондон, където чете и размишлява, докато се вози на влаковете на метрото. Точно там съм и аз сега, Централната линия, за да бъда точен, последния етап отпътуването ми, започнало в Сейнт Панкрас. В джоба мие умно направената карта на подземната железница. Този триумф на простотата датира от 1931 г. Точно тогава Хари Бек, технически чертожник, работещ в службата за сигнализация на метрото, обърнал внимание. Бек знаел, че старата карта не струва. В нея линиите на метрото били изобразени върху карта награда, което обърквало хората, и разстоянията между гарите били показани в мащаб, което допълнително обърквало хората. Те не се интересували колко далеч са гарите една от друга или кои улици са разположени над главите им. Хората искали да знаят как да стигнат от една гара до друга и къде да сменят линиите. Но се оказали впримчени в този вид познавателен капан, за който предупреждава Шерлок Холмс Това, което е без значение, е насложено върху това, което е жизненоважно, иго скрива.
Бек, работейки в свободното си време, създал нова карта, оформена като електрическа схема. В картата на Бек реалността изглежда малко по- спретната и опростена, отколкото в действителност е, като станциите сана еднакво разстояние и линиите се срещат под стройни 45- или 90-градусови ъгли. Картата на Бек очаровала обществеността и остава по същество непроменена и до днес. Бек е успял, защото обърнал внимание. Мислел като пътника не просто като инженер. На всяка спирка вагонът на метрото издишва едни пътници, вдишва други. Навън. Навътре. Навън. Навътре. Моля, внимавайте за разстоянието между влака и перона, казва след звънна камбанки записаното съобщение с жизнерадостен английски акцент. Возенето във влаковете на метрото е прекрасен начин да тренирате как да обръщате внимание. Има безкрайна въртележка от хора, които да гледате туристи с широко отворени очи, банкери с присвити очи, просяци без очи. Въздухът е пълен с езикови фрагменти френско деепричастие, италианско причастие, американско междуметие. Много неща се състезават за вашето внимание, бихме казали,

128 но няма да е правилно. Това не е толкова конкуренция, колкото едно френетично сътрудничество. Направлявам вниманието си, сякаш насочвам лъча на прожектори осветявам с него жената, която седи точно срещу мен. Тя носи шарени панталони на цветчета и изглежда напрегнато концентрирана, докато се бори с кръстословица в таблоида, разгърнат в скута ѝ. Ритмично кима с глава, докато размахва писалката си като диригентска палка или пък като пържен картоф. Тя е съсредоточена, но обръщали внимание Не, Симон Вейл би казала, чене е така. Когато влакът стига до спирката ми „Холанд парк, внимавам за разстоянието между влака и перона и се отправям към изхода. Не толкова ходя, колкото сърфирам, повлечен от тълпата. Опитвам се да обърна внимание, но скоростта ми изключва това. Скоростта е враг на вниманието. Излизайки от гарата, премигвам на внезапната слънчева светлина и се мъча да си възвърна нормалното поведение. Преминаването от подземния към земния живот винаги е сложно. Има един моментна дезориентация, на това, да не знаеш къде си и, странно, кой си. Уважавано земно същество или блед обитател на подземния свят Непознатите гледат, или ти така си въобразяваш, като се опитват да те преценят, несигурни дали мястото ти е тук, в светлината. Изпълнен с желание да потвърдя, че принадлежа на повърхността, започвам да вървя. Къде точно, не знам, но инерцията за движение напреде от съществено значение. Кварталът, недалеч от Нотинг хил, е по лондонски уютен. Преминавам край кафенета, в които можеш да прекараш цял ден, като дундуркаш едно кафе, и край книжарнички, стопанисвани с любов, които упорито опровергават законите на икономиката, като продължават да съществуват. Пакистанец продава цветя. Завивам на ъгъла към „Портланд роуд“ и след няколко метра стигам до номер 31. Свеж слой от бяла боя украсява входната врата. По нищо друго къщата не се различава от другите в квартала. Няма знак. Няма гравирана табела. Явно няма почитатели на Симон Вейл сред пазителите на историческите обектив Лондон. Не мога да кажа, че съм изненадан. Философ на крайностите и парадоксите“,
135
както я нарича един неин биограф, тя никога не е очаквала, нито е искала слава.
Вейл живеела на втория етаж, който наемала от госпожа Франсис, овдовяла учителка с две малки деца. Вейл харесала момчетата и помагала на по-малкия, Джон, с домашните му. Той имал навика да се свивана кравайче до входната врата ида чака мис Симон“.
135
A. Rebecca Rozelle-Stone and Benjamin David, “Simone Weil,” Stanford Encyclopedia of Philosophy,
March 10, 2018.

129
Вейл обичала малката си стая, от която се виждали клоните на дърветата през деня и звездите през нощта. Тя също така обичала Лондон и британците, изпълнени с хумори добронамереност. Особено добронамереност – пише тя в писмо до родителите си, които потърсили убежище в Ню Йорк. – Нервите на хората са опънати, но те ги контролират от самоуважение и от неподправена щедрост към другите. Нежно обичам този град с неговите рани Наранена душа в наранен град, мисля си аз, докато гледам една млада двойка, която звъни на вратата до номер 31 с бутилка вино в ръка. През деня Вейл работи за движението „Free French“
136
, група от френски изгнаници, борещи се за освобождаването на нацията от нацистка окупация.
Вейл си спечелва репутация на неуморен работник – и на сериен мечтател.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: