120 гроздоберачка, а
по-късно във фабрика, вършейки най-досадните операции на конвейера. Злочестината на другите влезе в моята плът и душа, пише тя.
Вейл избухва в сълзи, когато чува новината за глад в Китай. Това силно впечатлява колежката ѝ философ Симон дьо Бовоар. „
Завидях ѝ, че има сърце, което може да бие за целия свят“128
, спомня си тя. Двете Симони, гиганти на френската философия навеки жени в това, което е било и до голяма степен все още е клуб само за мъже, се срещат през 1928 г. в
двора на Сорбоната. Не си допаднали. Радикалната съпричастност на Вейл помага да се обяснят радикалните ѝ възгледи за вниманието. Тя него вижда като механизъм или като техника. За нея вниманието е морална добродетел, която не е по-различна от, да речем, смелостта или справедливостта и която изисква същата безкористна мотивация. Не обръщайте внимание, за да сте по-продуктивни, за да бъдете по- добър работник или родител.
Обръщайте внимание, защото това е моралният ход на действие, правилното нещо, което трябва да направите. Има име за вниманието, когато то е най-интензивно и щедро любов. Вниманието е любов. Любовта е внимание. Едно и също. Тези, които са нещастни, нямат нужда от нищо на този свята само от хора, способни да
им дадат своето внимание, пише Вейл. Едва когато обръщаме внимание на някого, напълно и без очакване за награда, ние участваме в тази „най-рядка и най-чиста форма на щедрост. Ето защо вниманието, отказано ни от родител или от любовник, ни ужилва най-много. Ние разпознаваме какво е всъщност оттеглянето на вниманието оттегляне на любовта. В крайна сметка нашето внимание е всичко, което можем да дадем. Останалото – пари, похвали, съвети – са лоши заместители. Също и времето. Да отделиш на
някого от своето време, но да нему дадеш своето внимание, е най-жестоката измама от всички. Децата разбират това инстинктивно. Те могат да подушат фалшивото внимание от километър. Чистото внимание не е лесно, признава Вейл:
„Способността да се обърне Сподели с приятели: