География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| 7. Как да обръщаме внимание като Симон Вейл 8:24 ч. Гара „Уай“, Великобритания. В очакване да се качим на „Southeastern Limited“ за Ашфорд. Общо време за пътуване седем минути. Общо времена чакане девет минути Рано е, а гарата е прекрасна. Простата дървена сграда, една поразкрасена барака, излъчва духна сърдечна общности спокойна ефективност. Малко табло за съобщения ме информира, че местният читателски клуб се събира следващия четвъртък и би било хубаво, ако донеса картофена салата или може би малко кифлички. Знак наблизо обявява Уай за зона с изключителна природна красота. И това е така. Безкрайни ливади и заоблени хълмове, изумрудено зелени. Седя в малката чакалня и мисля за прекрасната абсурдност на този термин. Чакалня. Стая, построена с единствената цел да се включи в бездействието на чакането. Потропвам с крак. Поглеждам часовника си. Още осем минути. Проучвам скромната библиотека, всъщност само няколко рафта със захабени от прелистване книги. Поглеждам малкото табло за заминаващите влакове. Още седем минути. Не ме свъртана едно място. Крача напред-назад. Проверявам отново билета си От Уай до Ашфорд, отиване и връщане. Предпочитам това пред американското двупосочен билет, което ми звучи надуто и безсмислено. Проверявам отново таблото. Шест минути. Въздишам. Какво да правя с такъв период от време Твърде кратък, за да се постигне нещо смислено, но твърде дълъг, за бъде игнориран. Знам, шест минути са нищо. Но те се натрупват. Прочетох в Дейли телеграфче средният британец прекарва през живота си шест месеца, чакайки на опашка. Шест месеца не е нещо дребно. Шест месеца е по-голямата част от бременността. Шест месеца е кратък брак или дълъг флирт. Шест месеца е значителен къс от живота. И това е само времето, прекарано по опашки. А освен това чакаме водата в тенджерата да кипне, да се появи лекар, който да ни прегледа, уебсайтът да се зареди, служителят от отдела за обслужване на клиенти най-сетне да вдигне телефона, кафето да заври, бебето да заспи, задръстването да се разчисти, точната дума да се материализира, дъщеря ни, която никога не е закъснявала толкова, да се прибере, пуканките да се изпукат, кубчетата лед да замръзнат, снегът да се стопи. 115 Шест минути. Ако имах повече време, щях да чета. 117 Взех подходяща литература за моето кратко пътуване с влак. Колекция хайку и есето на Сенека За краткостта на живота“. Около 2000 години по-късно Ферис Бюлър в почивния си ден 118 повтаря като ехо Сенека: „Животът се движи доста бързо. Ако не спираш и не се оглеждаш от времена време, може да го пропуснеш“. Скоростта поражда нетърпение. Капацитетът низа чакане намалява обратнопропорционално на скоростта на живота. Защо интернет връзката е толкова бавна Къде се бави моята пица Нетърпението е алчност за бъдеще. Търпението е щедро отношение към времето. Точката в далечината става все по-голяма, докато най-сетне локомотивът на „Southeastern“ застава до малката гара на Уай и аз скачам във влака енергично, като навит с пружина. Настанявам сена мястото си до прозореца и съмна път да погледна часовника си, но се спирам. Вместо това гледам през прозореца и чакам. Влакът ускорява, като всяка изминала секунда ме приближава мъничко по- близо до Ашфорд, последното място за почивка на един философ – една жена, която е мислила много зачакането и за времето. Времето от което, по една от онези тъжни иронии, които сякаш несъразмерно често се случват на философите, било предоставено толкова малко на нея самата. *** Философията не глези. Тя предизвиква. Тя изисква. Най-добрите философи са най-взискателните. Сократ изисква да поставяме под съмнение предположенията, особено своите собствени. Марк Аврелий изисква да изпълняваме задълженията си. Настояването на Симон Вейл е по-просто, но не по-малко трудно. Тя изисква да обърнем внимание. Но не каквото ида е внимание. Представата на Вейл за внимание не приличана никоя друга, която съм срещал. Гледам чернобяла снимка на Симон Вейл. Предполагаме на двайсет и няколко години. Първо забелязвам нейната блестяща черна коса, гъста и буйна, след това очилата, почти комично големи. Тя е цялата коса и очила, мисля си. Преди появата на железопътното пътуване едва ли някой чете, докато пътува по суша. Новостта в четенето по времена движение бързо завладява въображението на грамотната публика и английските книготърговци от те години на XIX в. създават сергии на жп гарите. Единият рекламира „Литература за железницата – работи за здрава информация и невинно забавление“. Почивният ден на Ферис Бюлър“ е изключително успешен американски тийнейджърски комедиен филм от 1986 г, написан, копродуциран и режисиран от Джон Хюз. Главната роля изпълнява Матю Бродерик. 116 Тогава забелязвам очите. Тъмни и уверените едновременно излъчват топлина и свирепа свръхестествена мъдрост. Това са ранени очи. Сериозни очи. Тороистки очи. Всички говорят за тях. Един приятел си припомня пронизващия ѝ поглед през дебелите очила. Друг е поразен от това, че „в Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|