Георги Константинов емигрантски спомени том 4
ИНТЕРМЕЦО: ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ В КУХНЯТА НА КАНИБАЛИТЕ
Изтегляне 7.39 Mb.
|
ИНТЕРМЕЦО: ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ В КУХНЯТА НА КАНИБАЛИТЕ В писмо “образец” от 4.03.1987 г. ген. Г. Аначков съобщава на всички началства на отдели в неговото ВГУ – ДС и на окръжни управления на МВР, че им изпраща “Албум на емигрантите, изявени за терор, годни да посетят НРБ с чужди и подправени документи”, за да разпознават и разкриват извършители по втора версия на ЦДОИ “Терористи”. Към писмото е приложен въпросния “Албум” със сто снимки. За улеснение на аначковците, в трети том на емигрантските ми спомени съм приложил моя снимка “в бойно облекло”, правена в Алпите, със съответно обяснение на гърба й. От 7.03.1987 г. е “Информация” за намеренията на ИК на БОД да популяризира сред западногерманските политически дейци и партии своята програма и дейност.” Тя е от резидента на БГ-шпиони в ГФР – “Максимов”, който пише, че “за преводач на материалите е предвиден Иван Траянов – младеж на 21 – 22 години, който живее в Мюнхен заедно с родителите си ИР. По някои данни Иван и родителите му се намират в роднинска връзка с известния на Центъра анархист ГКГ.” (NB: Става дума за немския писател Илия Троянов, племенник на бившата ми съпруга, в чийто дири копоите са попаднали може би от бръщолевенията на работещия в лудницата в Хаар до Мюнхен, д-р Николай Попов или някои “Хлестаков” от БОД.) В “ПЛАН” за Централизирано Дело за Оперативно Издирване или съкратено - ЦДОИ “Терористи”, точка III.2. буква а/ предвижда “да се маршрутират агентите “Тодоров” (Мути Вулев), “Светлов” (Павел Каръков) и “Лазаров” (Димитър Боев) по обектите “Терориста” (ГКГ) и “Барон” (Ценко Барев). В донос от 19 и 22 май 1987 г. на 15 страници агент “Тодоров” (Димитър - Мути Вулев) е разказал “на закрито” за частното си посещение в Париж, като ан пасан е насадил Марина Хауска от Виена, която ми препращаше книги, които е получавала от него. Тя беше австрийска снаха и понеже се връщаше в България, навярно копоите са запланували вербовката й, чрез “компромат”. “Данните” в доноса на “Тодоров” са битови и политически. Копоите са проявили интерес към всевъзможни подробности. В доноса си Мути пише, че е прочел около 4000 страници от “Бъдеще” и всевъзможни списания, излизащи в емиграция от Австралия през Америка до Европа и е приложил списък на заглавията с кратки анотации. Следва и мой психологически портрет с оценка на интелектуалния ми коефициент. Рецензията за “Анти-историята”, която той адресира до “Бъдеще”, е съчинявана от изпратилите го копой. В доноса си пише, че книгата няма никакви литературни достойнства и е долнопробна клевета на славното ни минало и още по велико настояще. Има и други “данни” в тоя дух, чието “оперативно значение” не разбирам. Разбира се, е икономисал това, че беше на квартира при мен, защото ченгетата са могли да поискат да върне хотелиерската част от командировката. Накрая на доноса, с чувство за изпълнен дълг, копоят – подполк. Петков е вписал кратка бележка за всяко от упоменатите в него лица. Когато се завърнах през 1991 г. Мути избягваше да се мярка пред очите ми и потъна като вдън земя... Ръководещият го копой е останал доволен от изпълненията на Мути “Тодоров” и е гарантирал, че “източникът е работил честно с органите и може да му се вярва”.
Повтаря се, че поддържам връзки с други емигранти-анархисти от Италия и Испания, които понякога ми гостуват във Франция и че трупам оръжие: автомат с около 100 патрона, пушка помпа и четири ръчни гранати... В “ИНФОРМАЦИЯ” от 5.06.1987 г. новият шеф на VI-то у-ние на ДС – генерал Антон Мусаков, дошъл на смяна на съкратения поради пиянство генерал-лейтенант Петър Стоянов, съобщава за гореупоменатата “ценна информация, получена от Мути-“Тодоров” и за “тесните контакти, които агентът е осъществил с ГКГ, лидер на анархистите в изгнание, член на ИК на БОД, отговарящ за терористичната и диверсионна дейност”. “Продължава да бъде фанатичен привърженик на идеите на анархизма и се е заел с теоретичното им разработване. Прави нихилистичен опит за интерпретация на нашата история... Всеки петък имал срещи с анархисти, на които се разисквали въпроси на “борбата”, вземали се решения и пр... “За да сполучи една революция, трябва да се даде кръв...” – заявявал ГКГ. Обсъждала се бъдещата дейност на агента: телефонен контакт, изпращане в Париж на историческа и политическа литература (NB: и най-вече на “Събраните съчинения на Т.Ж.), шифрована кореспонденция, проучване на социалните групи, обсъждане идеята за излъчване на материали по БНР и БНТ... Вероятно Барев е ръководил /дистанционно/ работата на ГКГ с агента... Налице е определено положително развитие на подставата на агента на ГКГ и Ц.Барев.” (NB: Такива са “важните оперативни данни”, на шефа на политическата полиция на диктатурата. Очевидно, един кретен, е сменил предишния.) Следващите “информации” се отнасят за различни броеве на издавания в Париж бюлетин “Анархо-комунисическа революция” и за издадената през 1986 г. “Анти история”: От 12.06.1987 г. е кратко съобщение за някои статии в брой 1. От 24.06.1987 г. – сведение - “рецензия на агент Мути-“Тодоров” за книгата “Антиистория”, посветена на Първото българско царство, издание на Българската Академия на НЕУките “Книгата, казва рецензентът, с усилието за хумор, явно не е силната страна на ГКГ, за разлика от “ударните” къси форми, които публикува в емигрантския печат.”
Той е наредил спец-съобщението да бъде размножено и изпратено до: 1) Др. министър (Димитър Стоянов) 2) Др. Григор Шопов 3) Др. Савов 4) Н-к ПГУ 5) Н-к ВГУ 6) ЦИОУ 7) Др. Мякушко (от КГБ) 8) Заместник-началниците на Управленията на ДС От адресатите на “спец-съобщението” и поставената на първата му страница резолюция: “Др. Йордан Георгиев Кое ИЗДАТЕЛСТВО я издава, за да протестираме официално?” може да се заключи, че “органите” са целяли по-скоро неутрализиране на словото, отколкото предотвратяване на изолирани тер-актове... На 14 юли 1987 г. копоите от ВГУ съобщават, че са “завели дело за оперативна проверка (ДОП) “Племенника” и са установили, че пълнамощникът на ГКГ за Бавария е невъзвръщенеца във ФРГ Илия Маринов Троянов. По делото е разработен план за работа...” Вече от към Москва е задухал вятърът на перестройката и за чекистите не е ясно дали след това тя няма да премине в “перестрелка”, която може да ги превърне от палачи в нишани. В душите им се е вселил смут пред неизвестността, а духовния им вожд “тато” Живков ги успокоява, съветвайки да се наведат, докато отмине вихрушката. Плод на такива декадентски настроения е следната “ОЦЕНКА” от 28.07.1987 г. на генерал-майор Мусаков, относно спазването на соц.-законността в работата и поведението на служителите на VI-то управление на ДС. Слушайки своя шеф, копоите навярно са си казвали “- На маймуни ни направихте, ваща мама!” Ето пасажи от нея: “…В заключителното слово на др. министър с голяма откровеност и загриженост е изразена тревогата на ръководството, породена от наличието на явни закононарушения и недопустими проявления в дейността, социалното поведение и личния живот на редица служители от МВР… То има твърдата решимост да води още по-безкомпромисна и безпощадна борба и срещу най-малкото отклонение от закона и социалистическия морал… Пълна законосъобразност, класово-партиен морал, нравствена чистота (Особено!), изявена политическа и социална ангажираност в поведението ни като граждани и хармонични отношения в семейната среда, ето, това са моралните норми на комуниста в ДС, това е алфа и омега в азбуката на желаното от нас преустройство.” (NB: ”Боже господи”, как смърдят тези добропорядъчни мърди!) След доста подобни словесни фигури, следва цитат от болшевишкия моралист и теоретик на “правовата държава” Феликс Эдмундович Дзержински: “Да бъдеш чекист е най-голямото изпитание за добросъвестност и честност... за нас Законността е първата заповед.”... Допуснатите грешки при завеждане на едно дело или сигнал, могат да имат фатални последици и да доведат до накърняване на Закона и ограничаване правата и свободите на гражданите (NB: Смях в залата)... Заедно с това, продължава порочната практика по някои дела и сигнали да се издига единствено обвинителната версия... Обвинителният уклон и грешките, свързани с него от една страна “де юре и де факто” ограничават правата и законните интереси на човека, а от друга представляват красноречив пример за безотговорно разхищение на скъпоструващи средства и високоплатени сили... Ето защо – както ни учи Ленин – в нашата работа сега, повече от всякога, трябва да се ръководим от своеобразието на момента и изискванията на времето... Има дела и сигнални преписки, просрочени с години и... десетилетия, но и прибързаността може да бъде фатална, защото води до прилагане на необосновани и противозаконни мерки и санкции спрямо лицата протичали по оперативния отчет. Отиваме към ненужни и неоправдани разпити, към задържания, неаргументирани предложения за принудителни заселвания, поставяме запрещения за излизане в чужбина, провеждаме негласни профилактики... с данни, които не съдържат политически причини или с “аргументи” от архивите на далечното минало... без да имаме неопровержими доказателства за провинения... при воденето на профилактичните беседи са необходими не заплахи и озлобяване, а приобщаване с последващ ефект, това е нашата цел, това е нашият чекистки хуманизъм в действие...” и т.н., и т.н. продължава върху двадесетина страници, оглавяващият Шесто - Муса Кеседжия. От 22.09.1987 г. е “Справка” от ловечките копои за Петко Иванов Чолаков от Луковит или ДОН “Бухал”, комуто бях изпратил картичка за 60-годишнината. Не е пропуснат и друг “Бухал” – осъденият с мен Васил Зафиров. Те и още десетки други са разследвани по III версия на ЦДОИ “Терористи” за съпричастие към атентатите. Истинска параноя е нагазила жандармите на “комунизма” от няколко бомбички. Какво ли щеше да е ако бяха няколко хиляди? От 5.10.1987 г. е “Справка-Сигнал за прихванат брой 3 за 1987 г. на АКР. - От вражески позиции се разглежда и процеса на преустройството в НРБ. Във всички статии проличава стремежа на анархистите чрез “теоретична аргументация” и клеветнически материали да активизират подривната и терористическата дейност... Приложение - два броя от бюлетина.” От 17.12.1987 г. е “Информация” за Соколов от Бисеров: “Приложена изпращаме Ви т. I от книгата “Анти-история славянобългарска” на ИР ГКГ, отпечатана в Сорбоната - Париж. Авторът предвижда написването на още пет тома. Част от материалите били подготвени за печат... ВЕ предприема опити за разпространение на горната книга в НРБ. За целта се търсят най-различни канали за пренасянето й. Считаме че материала представлява интерес за разделите на Соколов /ВЕ и Т = вражеска емиграция и терор/. – Бисеров” От 6.01.1988 г. е “СПРАВКА – Сигнал”, която се отнася за края на 1987 г. на “Оперативно-техническото направление на ДС”: В края на месец декември 1987 г. бе прихванат брой № 4 на анархистическото издание “Анархо-комунистическа революция”. В него се публикуват материали с антисъветско антисоциалистическо, и антибългарско съдържание. С изключение на Ал. Зиновиев, авторите не се посочват. В неговата статия “С какво да се започне?”, успоредно с грубото изопачаване на съветската действителност и социално-класовите отношения в СССР, се дават рецепти за поведението на “опозицията”, за организацията и задачите на борбата против социалистическия обществен ред. В “Извадки от едно дълго писмо от БГ” се посочват тенденциозно цените и заплатите, системата на снабдяване, обслужване на населението, медицинската помощ и ред други показатели за положението на българския народ. Статията съдържа и нападки срещу партийното и държавно ръководство. (NB: Какъв Ужас!)… Заслужава внимание поместената в края критична “Декларация на Задграничната организация на анархо-комунистите от България” от 12.12.1987 г. по повод “Открито писмо” до Михаил Горбачов и Роналд Рейгън, отпечатано в спис. “Наш Път”, в което авторът му изразява надежда, че човечеството може да получи мир от “двамата най-едри империалистически хищника – президентът на САЩ и генералният секретар на кпсс”. Анархистическата организация се разграничава напълно от публикацията на списанието и счита, че “Светът, Съветският блок и България навлизат в последната фаза на революционната криза.” ПРИЛОЖЕНИЕ: към екз. № 1, № 2, № 3 – плик с книжка в ориг.” 1988 Във време, в което, ако имахме нужната организация, трябваше да преобладават революционните дела, ние бяхме принудени да се занимаваме с калемджийство и срещу хаджиевите “компромати”, които, както ще се окаже, подозрително съвпадаха с полицейските от епохата. Бързахме да разчистим терена, надявайки се да изпреварим приближаващата се буря. Новата 1988 година продължи с нови махзари на Г.Х. и остатъците от неговата виртуална компания, наречена Съюз на Българските Безвластници в Чужбина - СББЧ. (N.B.: според тълкувателните речници махзарите са публични декларации с невярно съдържание; доноси, клевети). Първият от тях за новата година, с дата 14.01.1988 г., бе озаглавен с едно полицейско-чиновническо “ПОВЕРИТЕЛНО” и с пояснение - “само до членовете на СББЧ”. Мисля, че за да запознаем младото поколение с тези форми на “идейната борба” и с “тезисите”, съдържащи се в подобен компендиум на “анархистическия” опортюнизъм, си струва интегралното му цитиране, без литературно-граматични и правописни корекции и без коментари, освен нужните обяснения за читателя и някои бележки от дневниците ми, поместени на различни места в тези спомени, които дават изчерпателен отговор на “обвинителния акт” на тройката от СББЧ, провъзгласила се за “секретариат”: “Другари, повече от очевидно е, че сме изправени пред редица провокации, провеждани чрез публикуването на тъй наречения “организационен бюлетин Анархо-комунистическа революция”, който е напълно анонимен, без отговорен редактор и без никакъв адрес. 1. Провокация е самото заглавие, което е абсурд. Такава революция няма и не може да има. Революцията за която ние говорим е социалната революция, дело на въстаналите народни маси – естествено социално явление, където се съревнУвават различни идеи и никога практически тя не може да бъде израз на една монолитична идейност. Схващанията, които се подържат само от превратаджии, че може с хиляда души да се събори старото общество и да се осъществи свободно общество е само една глупост и тъкмо подържането й е провокация. (N.B.: Не си струва да спорим за прилагателното към революцията. Всяка революция, която променя социал-икономическата и политическа структура на едно общество е социална. Въпросът е КАКВА Е ПРОМЯНАТА? Колкото за събарянето, Бакунин казва, че са достатъчни и по-малък брой от 1000 революционери. Създаването на свободно общество изисква участието на народа, освободил се от своите предразсъдъци, страхове и безволие. Последното се извършва в процеса на “събарянето”! Разбира се, не би трябвало да забравяме, че Социалната революция е съзнателно творчество на масите, а не на водени за носа слепци от еднооки “осъзнали се” стотници (като самуиловите от Х-ти век), още повече, че ние не сме и стотници, а “стохилядници”, които нямат никаква възможност да влияят сериозно върху стихията, но не само революцията е невъзможна без революционна организация. Невъзможни са каквито и да са значителни акции. Ще си послужа с един по-близък до описваното време пример, който не е от нашите, но е добра илюстрация на това, което се опитвам да обясня. В Саранбей /Септември/, на 16 януари 1988 г., старият мой съкилийник от пазарджишкия затвор и поклонник на нацизма – Илия Минев бе решил да се възползва от настъпилите под влияние на Хелзинкската конференция дисидентски “брожения” в Източна Европа и с още неколцина бивши затворници образува легалното “Независимо Дружество за Защита Правата на човека” (НДЗПЧ). В началото “гласовете” (радио “Свободна Европа, Би-Би-Си, гласът на Америка и т.н.) се заеха с рекламата му, но зад кулисите се предприеха двустранни контрамерки за контролиране и обсебване на инициативата. Паралелно с неговото дружество, малко по-късно бе създаден “Клуб за подкрепа на Горбачовата гласност и демокрация” и ред други подобни дисидентски образувания (не говоря за създаденото от Константин Телалов по нареждане на Живков дружество-дубликат), а П.Бояджиев от своя страна, който сега прави посмъртен вятър на “бай Илия”, не го покани на дисидентската конференция в Париж в края на май през идната 1989 г. За преосигуровка ДС, в синхрон с “гласовете”, насочи към Миневото дружество своята агентура, която още преди промяната в ръководството на бкп на 10.11.1989 г., избра с вишегласие за председател на НДЗПЧ старшият-научен доносник Румен Воденичаров, а Илия Минев, против волята му, беше обявен за негов “почтен председател”. Щом се осъществи подмяната, която покойният Желю Желев беше обявил за “Великото време на интелигенцията” и бе свикан “първият демократичен митинг” на 18 ноември 1989 г., трибуната вече беше заета от артистите и когато Илия се опита да се изкачи по стълбите, за да вземе думата, желювци и анжелвагенщайновци, които тогава бяха още заедно, го изритаха, казвайки му, че “правата и демокрацията не са за такива като... него”. Мисля, че съдбата и на една “пряка акция”, още повече на пряката демокрация”, днес не би била по-различна, защото освен етикета, не виждаме никакви реални признаци, актове и инициативи за раздвижване сред масите, нито за самоуправлението им, което е другото име на анархията. Затова и поради много други факти, фактори и конкретни причини, аз считам, че историята, както и въоръжените институции на държавата или социалните сили на враговете на революцията, не могат да бъдат надиграни с хитрости и маски, ако не е създаден вече критичният минимум от организирани, знаещи и опитни революционери, готови да следват до край стария девиз “СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. За това са нужни поне “Хилядата на Гарибалди”!) 2. Провокация е – продължава махзарът - фалшивото, произволно и самоволно представяне на този бюлетин като “организационен” и конкретно такъв на “задгранична организация на ФАКБ”. Зад граница има само едно анархистическо обединение, което носи /и не случайно/ името СББЧ /Съюз на Българските Безвластници в Чужбина/. Ако имаше задгранична ФАКБ, тя би била дело на членове на ФАКБ от България, намиращи се в чужбина. Такива са само били Никола Чорбаджиев, Софка и Николай Николови (N.B.: става дума за “нашите” проф.-гинеколог и жена му, с които известо време живях в София на един етаж на “Неофит Рилски” 55А. Те си излязоха легално от БГ, за да отидат при децата и внученцата си в САЩ, и се страхуваха - там и тук - да общуват и дори да се ръкуват с анархисти, които бяха влезли в обектива на диктатурата и с цената на нечовешки изтезания и страдания, защитаваха името и позициите на ФАКБ - в затворите, в концлагерите или “на свобода” - без да чакат за това “оторизацията” или одобрението на извезани стари опортюнисти, маскирани като “отговорни”… шмекери и лоялни поданници на Френската република), Степан, Тр.Марулевски, Кир. Манолов, Вл. Георгиев, Диньо Динев, Георги Хаджиев и НИКОЙ ДРУГ, дори и двамата членове от секретариата, който представлява днес СББЧ. Провокаторът Георги Константинов не е бил роден, когато ФАКБ е развивала открита публична дейност в България. (N.B.: Когато обаче, копоите закриха “публичната й дейност”, колкото и рисковано и опасно за живота да беше въстановяването на ядра на разгромената организация и НЕЛЕГАЛНОТО продължаване на нейната дейност в условията на диктатура /пък и на “демокрация”/, това беше дълг на всеки действителен революционер. Останалото е бягство от задълженията ни, опортюнизъм, капитуланство, ликвидаторство и в последна сметка – ПРЕДАТЕЛСТВО.) 3. Целта на провокацията, която вече се реализира, е да се изложи и убие престижа на анархистите, като се представят, като банда от хулигани, подобно на политическите котерии, които се боричкат за власт и водачество (N.B.: Очевидно Г.Х., алиас “Балкански” - Ганю Сомов, се счита за доживотно овластен “представител” на емигрантската, българската и световната анархия и разглежда всяка друга организирана инициатива, пропаганда или “литургия”, различни от позволените в неговата енория, като посегателство на “статута” му на несменяем, отговорен и престижен вожд.) 4. Провокацията цели също да предизвика полемика от страна на СББЧ върху сраниците на “Наш път” (N.B.: Става дума за енорийския “орган на фиктивния съюз”), с която да се потвърди горното впечатление. 5. Недвусмислено признание за провокационния характер на въпросния анонимен бюлетин – характерен белег на всяка подлост и безотговорност – се прави от самия провокатор, който заявява, че с провокаторска цел може и трябва да се влиза навсякъде, дори в компартията, където се отрича всякакъв морал и се прави обосновка на провокационната тактика с позоваване на Сергей НЕЧАЕВ… Всичко това няма нищо общо с анархизма. (N.B.: Казал съм и го поддържам: Може и трябва да се влиза навсякъде С РЕВОЛЮЦИОННА ЦЕЛ! Включително и в републиканското правителство на Испания, при условие, че това се правеше, за да го разстреляме! Но за “нашият” Ганю Сомов - “Балкански” Революция и провокация са едно и също нещо! Той забравя, че именно с такива цели Михаил Бакунин е влизал в Международната лига за мир и свобода, в ръководения от марксистите Първи Интернационал и дори в... масонските ложи!) 6. А най-опасната проява на провокация е дадена в обявената програма за “революционна дейност”, която ще се провежда от тука в България, без знанието, решението и съгласието както на СББЧ и особено на ФАКБ в страната. В точка 9 на тази лична програма на провокатора Георги Константинов, саморъчно подписана от него, се казва: “Отпечатване на позиви, апели, манифести и брошури за саботиране, повреждане, разложение или унищожение на институциите, звената, трансмисиите и артериите на диктатурата.” (N.B.: Какъв ужас!!!) “И следва: “Организиране на транспорта и разпространението на такива пропагандни материали ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА СТРАНАТА”- подчертаването е от самия провокатор. Кой практически ще бъде отговорен за тази “революционна дейност”? ”Революционерът от парижките кафенета и ресторанти или хората на ФАКБ, които са на устата на топа в България? (N.B.: В предишните три тома на “ЕМИГРАНТСКИТЕ СПОМЕНИ”, повдигнатите от Ганю Сомов проблеми са разгледани в детайли. Тук остава да посочим, че в горния абзац на т. 6 от този “исторически документ” Г.Х. е заявил:“революционната дейност”, която ще се провежда от тука в България, е без знанието, решението и съгласието както на СББЧ и особено на ФАКБ в страната”. Следователно, “незнаещите, не взелите решение и не далите съгласието си”, НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НИТО ПРАКТИЧЕСКИ, НИТО ЮРИДИЧЕСКИ ОТГОВОРНИ ЗА НЕЯ!!!) ФАКБ съществува вътре, за това ние имаме доказателства, (N.B.: Ето кой ще предизвика разследване от страна на ДС на “доказателствата”!) ние знаем, че тя е категорично против такъв вид дейност сега. На същото становище е и СББЧ. Такъв безотговорен авантюризъм е само чиста провокация, която съзнателно или не, ако се проведе, ще обоснове евентуалните репресии на властта. (N.B.: За да се разбере същността на опортюнизма и степента на деградация на “организационната” концепция на “стария, отговорен, заслужил, революционен, социален и организиран и т.н., и т.н. анархист”, ще напомня в какво той е видял въпросния БЕЗОТГОВОРЕН АВАНТЮРИЗЪМ И ЧИСТА ПРОВОКАЦИЯ: “Отпечатване на позиви, апели, манифести и брошури за саботиране, повреждане, разложение или унищожение на институциите, звената, трансмисиите и артериите на диктатурата...” “Организиране на транспорта и разпространението на такива пропагандни материали ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА СТРАНАТА.” Е добре, тогава какви трябва да бъдат задачите и ролята на ФАКБ в условията на смъртоносната криза, обхванала диктатурата на държавния капитал? Ако нашата действителна цел е унищожението на държавата и капитала, каква друга пропаганда може да прави една АНАРХИСТИЧЕСКА организация? И накрая, преследвайки НЕЛЕГАЛНО или легално (когато условията го позволяват) тази единствена и основна, заслужаваща квалификацията си, революционна цел, за чието постигане загинаха стотици хиляди, ако не и милиони наши предтечи, тогава какво означава ОТКАЗЪТ ни от нея, поради “евентуалните репресии на властта”? Quo vadis, “другарю” Сомов????) “Другари – продължава Сомов своето безсрамно издевателство над анархизма – Секретариатът на СББЧ, единодушно избран и отново преутвърден във функциите си със същото единодушие, като ви информира с пълна отговорност пред цялото анархистическо движение, вън от и във страната, настоява да се реагира на всяко провокационно дело и конкретно на всяка атака с такава цел, като ви декларира, че никой и с нищо не ще ни увлече в полемика в страниците на “Наш път”. Списанието ще продължи линията си на положителна дейност и пропаганда, с убеждението, че тъкмо тя ще ликвидира действително ефикасно провокацията. Но това не значи, че трябва да се мълчи и да не се отговаря по подходящ начин на провокациите. За тази цел, в най-близко време ще предупредим информационно читателите ни на отделен лист. (N.B.: Надявам се, да е станало ясно, кой е “източникът” на ДС!)
“ВНИМАНИЕ КЪМ ПРОВОКАЦИИТЕ!”, “дело на ЕДИН НЕУРАВНОВЕСЕН и ЗАГАДЪЧЕН В ИНИЦИАТИВИТЕ И ПОВЕДЕНИЕТО СИ ИНДИВИД. Същият не ще закъснее сам да се демаскира... ... На “революционерите” от топлите парижки кафенета и кръчми, с прочути френски питиета, казваме: Идете и проявете куража си в България. Свободни сте, не ви пречим, а само ви демаскираме – това е наше право. Ние нямаме нужда от вас, за да се учим на революционност, защото не вземаме семе от зелени тикви и от... провокатори!” Новият махзар на “анархистическият” бай Ганю беше придружен на края с един “Сърдечен, революционен и борчески привет и с най-искрени благопожелания за НОВАТА ГОДИНА на всички наши читатели!” Прави впечатление, че новогодишното поздравление-предупреждение-донесение, завършващо с едно “верно с оригинала”, е подписаното само от Г.Х., а от гореупоменатия “секретариат” е отпаднал избраният (по негово предложение на “първия и последен конгрес от 11 и 12 октомври 1986 г.”) нов секретар на СББЧ – Сашо Алексиев “Спеца”. Това очевидно е станало тихом-мълком на “секретен пленум” на виртуалния съюз на другаря Сомов с Танас Дочоолу и Иван Гочоолу, при отсъствието на Гуню адвокатина и Данко Харсъзина... Настрана от шегите, с невъоръжено око се вижда, че освен вадене на показ и всеослушание на досегашните ни разисквания в Парижката организация по пропагандните задачи и нелегалната работа с другарите от България, което си е откровенно доносничество и предателство, циркулиращите “циркуляри” на Г. Хаджиев (“Балкански”) са едно продължение на “компроматната война на ДС” с тази разлика, че ролята на лайномет и говнояд е поета от “отговорният, доказал се и т.н., стар деятел на българското анархистическо движение”. Дали тази му творческа, народополезна дейност е била съгласувана с “органите”, може да се разбере само при едно пълно разкриване на архивните и оперативни фондове на живковата и на френската тайна полиция. Но, дори и следите да се окажат заметени или несъществуващи, остава неоспоримият факт, че координирано или не с копоите от ДС, подобно публикуване и разпращане на “поверителни” махзари “само до членове” и до “читатели на Наш път”, цели сеене на недоверие към поелите инициативата и парализиране волята на адресатите, особенно от вътрешността на “Н”РБ, към което, от много десетилетия, напразно се стремяха чекистите и чекиджиите с “хладни умове, горещи сърца и най-вече с… чисти ръце”! На това или на друго подходящо място, си струва да напомня по-важните зиг-заги на Г.Хаджиев при ориентацията на работата ни към БГ и другите страни от “Източния блок”, при привличането на другари от двете страни на “желязната завеса” за тази цел, която през цялото време на престоя ми в емиграция поставях, като централна в дневния ред при участието в нея на Сомов, алиас “Балкански”: 1) През 1976 г. той прие да издаваме в-к “Анархокомунистическая революция” на руски език, като “орган на Източния отдел на Интернационала (ИФА)” и сам изработи неговия брой № 3, посветен на Испанската революция. 2) През 1978 г. по време на III конгрес на Анархистическия Конгрес в Карара той даде съгласието си и съдействаше за ангажирането на другари от другите федерации за нелегалното внасяне на наши пропагандни материали в БГ и други соц-страни. 3) От началото на 1979 г. той се съгласи да бъде променен форматът на “Наш Път”, с оглед улесняване на нелегалното му изпращане в БГ. В уводната статия “Нашите задачи”, в броя от януяри с.г., беше записано изрично, че “основна цел, която си поставяве е неговото вкарване в БГ по всички възможни, нелегални и легални пътища и пътеки”. 4) През 1982, 1983 и 1984 г. той ни “свърза” с двама агенти на ДС – “писателя” (на доноси) Михаил Тошков и сина на съпроцесника му Цолов (навярно без да знае за двойното им битие), като настояваше да работим с тях “по българска линия” и предложи да натоварим последния с установяване и поддължане на контактите с другари от спящата ФАКБ (Христо Колев Йорданов и Васил Тодоров – Народа). Случаите са описани подробно в първите три тома на “Емигрантските спомени”, както и двуличието на нашия “Янус”, който, бидейки формално съгласен с тази дейност (принуден от решенията на организацията), тайно я саботираше без да подбира средствата. Начиная с горбачовата перестройка от 1985 година насам, когато се създаде “благоприятна международна обстановка” за революционната ни дейност в БГ, която единствена може да оправдае и придаде смисъл на нашето изгнанничество, той се обяви открито срещу нелегалната работа към и със България, като не се спираше и пред публичните доноси, от които съм цитирал достатъчно мостри. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|