Георги Константинов емигрантски спомени том 4

- Да се пестят силите за... гробищата.

- Било “взето решение” на конференция на ул. “Леге” преди 40 години и навярно през призмата му ще трябва да бъдат осъдени всички, които “не си пазиха силите” и отидоха в затворите и лагерите или бяха избити, обесени или разстреляни...

- Щом не може да се направи нищо, докато не се създаде “благоприятна международна обстановка”, остават само моабетите в емигрантските кафенета и едни склеротици да пишат за/на други и да разиграват взаимно ролята на “опущественици”, както се изразяваше покойният Васил Народа.

- Това е най-сигурния начин когато се създаде революционна ситуация, други да я яхнат и превърнат в контрареволюция.
5 октомври 1987 г. Р.Р. и пролетариатът (историческата перспектива).

Вглеждайки се внимателно в реалната история на “ВОСР”, можем да заключим:

(Днешната интелигенция – у нас и на Запад е ясна, въпросът е защо е такава?)

Заедно с това се открива едно широко ветрило от възможности – от АНАРХИЯТА до “Римската Империя”, с всички междинни състояния. Нито за едно от тези решения, обаче няма АВТОМАТИЗЪМ, но технологичното развитие е един от важните фактори, които предопределят какви ще бъдат социалните категории (класи), тяхните интереси, психология, манталитет и възможни отношения.

Ако това е вярно, Маркс не е разбрал нито къде е Родос, нито къде трябва да се скача/копае! Марксовата мисъл, воля и “идеали” са от 19-ти век. Днес техните адепти са изостанали с една епоха.
8 октомври 1987 г. Десницата мобилизира недоволството много по-ефикасно от нас, защото между другото, фиктивни или не, предлага решения за днес, а не за след 100 години.
10 октомври 1987 г. Понеже изобличителните “Декларации на Секретариата на СББЧ” срещу “умрялата парижка организация и нейният вдъхновител и провокатор ГКГ” продължиха и през настоящата година, по случай годишнината от “Първия Конгрес на СББЧ” снощи беше взето следното

РЕШЕНИЕ НА ПАРИЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
На своето редовно събрание в петък, 9 октомври 1987 г., парижката организация на българските анархисти разгледа делото на Георги ХАДЖИЕВ във връзка с неговата “дейност” през последните месеци и години.

Преразглеждайки всички негови досегашни предложения за изключване на другари и собственоръчно изложените мотиви за тези му искания, както и писмените и устни свидетелства, всички писани или подбудени от него лъжесвидетелствания, писма, декларации и документи и най-вече свиканата по негова инициатива миналогодишна “Среща-конгрес на СББЧ”, на която той изнесе своя доклад – “Обвинителен акт”, Събранието на парижката организация дойде ЕДИНОДУШНО до заключение, че тези конфузии, фалшификации, каляния, инсинуации и обвинения, ЦЕЛЯТ УНИЩОЖЕНИЕТО НА ЕДИНСТВЕНАТА ВСЕ ОЩЕ ДЕЙСТВАЩА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АНАРХИСТИ В ЕМИГРАЦИЯ.

Прочее, тази си цел Г.Хаджиев е декларирал УСТНО ОЩЕ НА ПОСЛЕДНОТО МИНАЛОГОДИШНО СЪБРАНИЕ от м. април, НА КОЕТО Е ПРИСЪСТВАЛ ЛИЧНО, а ПИСМЕНО - в изпратената през м. юли с.г. “Протестна декларация”. По негова инициатива, със същите намерения беше организиран на 11 и 12 октомври 1986 г. и т. нар. “Първи (и последен) Конгрес на СББЧ”.

Всички последвали от тогава до ден-днешен негови явни, подмолни или задкулисни действия са насочени към същата цел.

Анализирайки мотивите за това негово разложително и разрушително дело, събранието счита, че няма много възможни обяснения:

1)Или Г.Хаджиев не може да надделее водаческите си наклонности и “оскърбен” от поставящата го многократно в малцинство организация по редица теоретични, стратегически и тактически въпроси, е готов да изгори всичко, за да “утвърди” себе си.

2) Или Г.Хаджиев изпълнява поръчката на някои враждебни на ФАКБ среди или институции, към които той е поел ангажименти.

И в двата случая, неговото място не е между нас! Поради това ПАРИЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ВЗЕ ЕДИНОДУШНО РЕШЕНИЕ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕТО МУ ОТ СВОИТЕ РЕДОВЕ ЗА РАЗЛОЖИТЕЛНА И РАЗРУШИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.

На “Делото Г.Хаджиев”, с всички документи, протоколи, писма, свидетелства и доклади ще бъде дадена публичност за назидание на днешните и утрешни генерации от анархисти.

Париж, петък 9.10.1987 г.

В този порядък на разсъждения, исках да напиша “V-тото ЕВАНГЕЛИЕ”

Със съжаление констатирах, че и за такава работа е нужно повече свободно време и специализиране в подражаването на езика, стила, формата. Затова имам само отделни, разпокъсани хрумвания, щрихи и бележки, които не могат да се нарекат дори “работни” и нямат голямо значение, но ще ги оставя – един ден може би ще се намери някой, който да подхване и реализира идеята.

- “Отгоре” или централизирано (с нанасяне на удар в центъра, по Клаузевиц), който е ефикасен по-скоро при превратите, пучовете за завземане на властта. Сред многото примери са Ленин, Мусолини и др.

- “Отдолу” или децентрализирано (с милиони “малки” удари върху пипалата/в основите), в който участват хиляди бойци (още по-резултатно би било, ако са милиони) или чрез единичната, самостоятелна, изолирана стрелба по “мишените на властта”, евентуално упражнявана от “двойки”, най-много “тройки”, с оглед минимизиране рисковете от предателствата. В последният случай, проблем е подготовката и КООРДИНАЦИЯТА между бойците, но той ще намери своето решение в периода на ескалация и масовизация на борбата срещу държавата и капитала.

*

Не е ли време да престана да ровя и да търся някакви скрижали и откровения в разни писания, като днешното интервю на Валенса в “Риидър Дайджест”. Като че ли преди седем години не писах статия, в която го сравних с поп Гапон. Хаджията отказа да я публикува в “Наш Път”, нещо което стори Ценко в “Бъдеще” и за която статия по-късно казваха, че се оказала пророческа. Без да съм пророк, би трябвало отдавна да ми е станало ясно, че от такива четива, като забавното на Паница, предназначено за консиержки и празноскитающи дамички или еманципирани домакини, не мога да науча нищо.

*

Нашите още не са преминали/извършили прехода от мита към разума, от легендата към рационалното обяснение на личности и събития.

Така наречените свободи и права, които обществото изтръгва от властниците, са резултат от борбите срещу робството и безправието. Само тези, които се борят оставят своя печат върху историята. Останалите милиони и милиарди, минали за двеста и толкова генерации, откакто е започнала политическата история на човешкия род, могат да се считат за несъществували, ако не са се опитвали... “да станат хора”, макар да са “страдали мълчаливо”.

*

Единственият начин за “масите” да престанат да бъдат маси и се превърнат в свободни личности, е да въстанат и разрушат ДЪРЖАВАТА!

Точно в “атомизирането” може би се крие най-голямата им сила. Действай сам! Без водачи и без организация! Действайте в малки групи от изолирани единици. Вероятността да стигнат до теб/вас и да те/ви унищожат, при стотиците хиляди заподозряни е = на 0,001 %, а ако се прекрачи по нечаевски “моралния праг” и се вмъкнете в “машинната зала на властта” (това важи и за “влизането” на анархистите в испанското правителство през декември 1936 г., когато можеха да го ликвидират), тогава тази вероятност намалява 100-кратно, и колкото повече са тези като тебе/вас, толкова по-безпомощни ще бъдат срещу подмолната, нелегална, безпощадна и безброй пъти повтаряща се акция срещу властниците и техните жандарми!

Т.е. да се обмисли и изгради една нова стратегия АНТИ-КЛАУЗЕВИЦ: вместо съсредоточаване и т.н., пълна децентрализация на бойците и дисперсия на ударите навсякъде, по всички обекти, без да се пренебрегват и най-малките - дори запалването на една кола или запушването на един... тоалет.

*

На днешния народ трябва да се говори (или пише) на език, който той разбира. Затова е нужно тоя народ да се изучава! Иначе рискуваме да се разминем.

“В начале бе ДЕЛО!” Така ще бъде и в средата, и в края! Защото останалото е евангелско словоблудие. Ако животът е борба, то нейната основа е АКЦИЯТА. Към тебе гражданино се обръщаме, за да те призовем към дела!

Кои сме ние? – Хора с известен опит, за който е платено скъпо и прескъпо.

Кой си ти, към когото отправяме нашия апел? Към кого се обръщаме? – Ти си от осъдените 80 – 85 %, за които няма привилегии, перспективи, ХЛЯБ И СВОБОДА, нито за децата или внуците им.

Кражби, саботаж, терор!!! Цел – разбиване на машината.

Като резултат, в даден момент ще започни спонтанно, стихийно или съзнателно да се появяват кълнове на революционната организация. Но само това не стига. В кой момент да се направят следващите стъпки? КОИ СА ТЕ?

*

Казват, че всяка акция ще предизвика удари върху оцелелите водачи на емигрантските организации или на тези вътре в страната. Удари било на ДС (КГБ и другите “братски служби”), било на местните полиции, които охраняват по своему този “най-добър свят от всички възможни”. Е, добре! Колкото по-бързо и по-радикално бъдат ударени, толкова по-добре – след погребението им, поне няма да миришат!

- Когато ние вземем властта, с такива като Вас няма да се церемоним - Вие ще бъдете незабавно разстрелян.

- Вие не сте първият, който ми е обещавал това. Мога да споделя с Вас, че не познавам политически мъж, принадлежащ от фашизма до троцкизма, който да не ме е заплашвал с разстрел...

- Тоест, трябва да побързаме, защото пред Вашата порта може би ще има embouteillage. (задръстване на автомобилното движение)

- Не, исках да кажа друго. Бъдете по-сдържан със заканите, защото, за да ги реализирате, както сам признавате – ще имате нужда от властта, докато, за да Ви тегля куршума, на мене не ми трябва нищо друго, освен един жест...

В следващия момент, аз извадих от вътрешния джоб на дрехата си моя 11,45-милиметров колт. Рику ме погледна смутено, но понеже аз се засмях и му показах празния барабан, той рече:

- Вие наистина сте луд.

Пожелах му “приятна работа” и напуснах бюрото му.

“Освободителната борба и нейният най-пълен и най-естествен изразител – БОД (българското освободително движение), се намират пред едно неизбежно решение... Последното цели да избегне “безразборното” включване в борбата.” (NB: - И тарапаната пред портите на свободата.) Затова авторът е разработил система от критерии – кой може и кой не може да участва в нея. Определил е също, че “всеки освободителен борец не може да има никакви други цели, освен изграждането на един демократичен ред, С ВСИЧКО, КОЕТО ТОВА ОЗНАЧАВА”.

Прибрахме се късно и понеже хърках зверски, се зачетох във вестник “Le Soir”, докато Ценко заспи пръв. На закуска (в хотела) дойдоха Гешев с жена си и седнаха на масата ни. След тях пристигна Моллов с Левордашки. Докторът направи нещо като автокомплимент, казвайки колко сме свежи и красиви сутрин, след като сме си отспали добре. Не беше вярно, обаче звучуше приятно и окуражително. Но повече не трябваше и да се изисква – Моллов наближаваше 80-те, а и останалите не бяхме вече в първата си младост, бях наченал 55-тата си годишнина. След закуската отидохме в малко, наето за целта читалищно салонче, където Ценко откри събранието с кратко встъпително слово, а Левордашки го ръководеше, следвайки дневния ред.

Думата беше дадена на домакина и член на ръководството на БОД - Недялко Гешев, който през 1956 г. беше извършил едно от малкото успешни бягства от затвора на остров Персин, срещу с. Белене. Той прочете доклад за положението в България, всъщност един преразказ на съобщения от българската преса за извършени атентати, за пожари и за една младежка демонстрация в Стара-Загора. “Докладът” му беше допълнен със сведения от негови разговори с различни български туристи. Нивото на изнесеното от гледна точка на езика, идеите и мобилизационната сила беше под всякаква критика. Бе решено да се правят “обобщени изказвания” след прочитането на всички доклади, затова думата бе дадена веднага на д-р Моллов, който говори за “международното положение”, което беше негова специалност. Това, което изнесе, беше един набор от новините, които той, който знаеше няколко езици, беше чул от CNN, BBC или прочел във вестниците през последните дни. Докладът беше пронизан от песимизъм и известна сръдня на Рейгън, че Америка и Запада не искат да съдействат за поставянето на многострадалните емигрантски задници в министерските кресла в София. На фона на мрачната картина на “безволието” на Запада и сделките му с Горбачов, призивите към народа за борба, сред който били разсяти “многобройните освободителни борци”, не съдържаха никакъв конкретен план за действия или идеи за тази борба, освен демодираните бръщолевения на някогашната малинова партия и звучаха, като нещо средно между реквием и гавра с публиката. Единствената “конструктивна идея” беше да се намерят виетнамци, на които да се плати, за да свършат работата на БОД. Приличаше на “борческа кръпка върху фабриката за лайна”, но това не попречи ни най-малко на “бурните аплодисменти” в залата, с които се посрещаха обикновено служебните призиви, отправяни от такива трибуни.

Последвалите “разисквания” и изказвания не надхвърляха нивото на “докладите” и в тях лайт мотива беше: “решението на българския въпрос зависи от изостряне на международната обстановка” – за едни от Запада, за други от СССР.

В пълна дисхармония с всеобщия “ентусиазъм” прозвуча само моето няколко минутно изказване, бележките за което са се съхранили в тефтерчетата ми:
“Зависи от Запада, зависи от СССР” – тогава защо си чешем езиците? Това, което става и ще става в България и в СССР, следва да е като онова, което стана в Унгария, Чехословакия и Полша+междинните състояния! Напомних примерите и направих изводи от революциите и събитията в Източна Европа, относно стратегията, начина на организиране (стачки или нелегалност и конспиративна техника), планиране на пропагандата и акциите, методите и средствата на революционната борба.

Горбачов е резултат от вътрешната криза на метрополията и колониалните й периферии + промяната в съотношението на силите върху световната арена. Не трябва да се забравя, че“Западът” не е единен и в него, както казва Бжежински, единствената страна с глобална политика са САЩ. Ролята на Китай в световната коалиция, която Кремъл съумя да обедини срещу себе си.

В КПСС има три партии: на статуквото, на перестройката и “неосталинизма”.

КЛАСОВАТА БОРБА в цялото й многообразие е мотора, а не дисидентстващите клисари, зад които стоят западните демокрации, които бяха принудени да се откажат от бившите си колониални империи, след което ги трансформираха в общежития и франкофонии в сътрудничество с туземните дисиденти и агенти.

Какво може да се очаква от капитализма и какъв е смисъла или по-точно, кои сили ще се възползват от убеждаването на капиталистите да се намесят – с или без “кръстоносни походи на свободата”?

Миналите примери с използването на гестаповци или на членове на бившите управляващи партии в победените фашистки диктатури (с война или по мирен начин, както във франкова Испания), като “строителен материал за демокрацията” са очевадни. Няма причини подхода им след една тяхна победа над болшевизма да бъде различен...

Възможности за разпад на “соц”-лагера, подобен на този на Австроунгарската империя, съществуват, но не трябва да се забравя, че той се случи в резултат на една загубена война, която обезкръви имперската армия, полиция и бюрокрация, докато в “съветската” метрополия и перифериите й гангстерите-властници са с непокътнати сили и готови на пазарлъци с две главни искания – запазване на главите и парите, които Запада няма да откаже да ги изпълни срещу ЦЕНАТА на безпрекословно слугинство.

Необходим е “финес на анализа”, на пропагандата и акциите срещу диктатурата, произтичащи от него и на първо място - критики свързани с експлоатацията и класовото неравенство:

За “Н”РБ – при годишен БВП от “6000 долара на глава”, за четиричленно семейство (от времето на “соца”) това прави годишен доход от 24 000 долара. При официален курс от лев за долар, еквивалента е 24 000 лева, а при цена от 5 лева, както е на черно – 120 000 лева или 10 000 месечно. Дори да се отделят 20 % за капиталовложения – остават 8000 лева месечно, докато при двама работещи в семейството и 200 лева “средна заплата”, доходът му е 400 лева или 5 % от “полагаемото му се”. Къде отиват останалите 95 %? Ето къде е въпросът!

Колониалната експлоатация, която се измерва с “възвръщаемост” на лева от 21 % средно! + милитаризъм + номенклатура, за чиято върхушка “комунизмът отдавна е построен”!

След това акцентирах върху степените на развитието на СССР и България от гледна точка на местото им в “скалата” на източно-европейското съзряване на условията за революция...