Георги Константинов емигрантски спомени том 4
И най-важното: мобилизация и концентрация на силите тук и в БГ с кураж и жертвоготовност!!!
Изтегляне 7.39 Mb.
|
И най-важното: мобилизация и концентрация на силите тук и в БГ с кураж и жертвоготовност!!! (NB-2016: ZERO!) В заключение на речта ми, казах “на шега”: Най-добрата услуга на режима в София би била публикуването на двата официални доклада... Тя също бе посрещната с ръкопляскания.
После обядвахме в гръцки ресорант, след което отпразнувахме помирението ни с д-р Моллов в една брюкселска бирария с чаша белгийска бира, а в късния следобед поехме обратния път с TGV-то. Мирът беше нарушен още в следващия брой на “Бъдеще” със споменатата моллова статия “Демокрацията не е компромис” и моята – отговор - която беше “цензурирана до смърт” от директора, а аз отказах публикуването й.
- За БОД – аз не члунувам във вашата организация и изводите следва вие да си ги направите! - За народа!!!! – най-после трябва да му се каже истината: В Алжир, Виетнам или Авганистан – свободата или промяната струваха 10 % от населението. Този брой може да се намали, само ако революцията се разгъне във верижна реакция и ще бъде обратно пропорционален на степента на предварителната подготовка, но във всички случаи ще е далеч по-малък от броя на жертвите, които ще се дадат при “Мирното съвместно съсъществувание с диктатурата” или при една нейна “безкръвна трансформация в... истинска демокрация”.
Те образуват първостепенните догми в съвременното общество. 31 октомври 1987 г. ЗА ЕДНА ТЕОРИЯ НА КОНФЛИКТИТЕ: Ако навлизаме в период на жестоки конфликти вътре във всяка страна от “трите свята”, както и между държавите на планетарна плоскост, очевидно ще се нуждаем от една солидна теория на конфликтите: на социалните (или на класовите) борби; както и на войните (империалистически или граждански) в условията на Р.Р. и модерните оръжия за масово унищожение на човешки същества. За целта трябва да прегледам съществуващите теории от 1945 г. насам. След което можем да установим връзки между изглеждащите изолирани разнородни конфликти, както и тяхното класиране по важност, с оглед концентриране на вниманието и силите ни върху първите от таблицата им.
От няколко години, за пореден път след войната, кризата отново се надвесва над метрополията. Прикривана от очите на непосветените с дворцовите интриги около овладяването на Брежневото наследство, след серията от последователни погребения, днес тя излиза отново на повърхността. Нейните многобройни катализатори си дадоха среща още в началните години от царуването на “Хрушчов II” – Миша Горбачов. Тази криза има нов, несъществуващ в миналото генератор, в лицето на извършващата се в развитите капиталистически страни Р.Р., който ни дава основание да мислим, че този път класовото господство, привилегиите и диктатурата, едва ли ще бъдат спасени с “чугунените зъби” на диктаторите около “младия генерален секретар”. Колкото повече стрелките приближават 12, толкова по-голяма става нашата увереност в близостта на революционната буря. Към този нов фактор се развиват други “класически” кризисни процеси и се прибавят “вътрешни” и “външни” основания на кризата, които поради своята едновременност, интерферират помежду си, създавайки невиждана буреносна ситуация над империята и перспективи пред Социалната революция. Тук изброяваме някои от тях в безредие: - Класовите проблеми: пролетариатът от трите сектора на икономиката (индустрия, земеделие, услуги), бягството на плъховете на интелигенцията от потъващата лодка на властта и кариеризма на номенклатурата, чиито кланове са в състояние на вътревидова борба. - Безперспективността, която диктатурата “открива” пред младежта. - Р.Р., която нарушава резко военното равновесие, връщайки противостоящите съперници във времената когато 400 конкистадори с огнестрелното си оръжие завладяха Империята на инките, чиито войници бяха въоръжени с лъкове и копия. Отива се към момент, в който страна, като Швейцария, въоръжена с модерните свръхоръжия ще може да постави на колене всеки “гигант с глинени крака”. Това обстоятелство налага спешни, всестранни и радикални реформи във всички области, необходими за разгъванито на Р.Р. - Ролята на световната капиталистическа система и на световния пазар. Двойнственост на “детанта” (мирното съвместно съществувание), който е продължение на Студената война със същите средства: заеми и техните лихви, “помощи”, нуждите на “съветската” икономика от западните технологии и производствен (индустриален и аграрен) потенциал; на финансовия капитал - от нови пазари и т.н. - Паралели със ставащото в другите “соц-страни”, в Китай и “третия свят”. - Центробежни (сепаратистки) тенденции в многонационалната империя. Проблеми в Казахстан (исляма) и другите “съветски” републики от “първата периферия”. - Проблеми в Източно-европейската периферия и в Авганистан. - Проблеми в “задморските” територии (Куба, Никарагуа, Ангола, Етиопия и др.) Резултатът са така нар. от Пентагона “войни със слаб интензитет”, които от края на последния световен конфликт наброяват около 150 и броят на жертвите им надхвърля загиналите по всички фронтове през периода 1939 – 1945 г. Досега, кризите бяха периферни. Те се редуваха в Югославия (1948), в ГДР (1953), Унгария (1956), Албания (1961), Китай (1963 – 1964) Чехословакия (1968), Полша (1956, 1970, 1976, 1980 – 1981), Авганистан (1979 – 1989) и редица други “задморски територии”. Сега те се разгъват в метрополията... Изброените катализатори на кризата имаха антиколониален и класов характер или и двата едновременно. Тези “буреносни” фактори са многолики и не винаги имат една и съща сила. Те действат пулсиращо, като с течение на времето едни от тях затихват, отслабват и дори биват преодолявани от диктатурата в хода на историческото развитие, за сметка на други, нови, които излизат на сцената, поради различните фази на вътрешното и международно състояние в което се намира империята. Така факторите на кризата раждат бури, които гонят “кораба” на диктатурата на държавния капитал по вълните на историческия океан в посока, която е неизвестна за кормчиите. Тяхните реакции днес много повече напомнят инстинктивните тръпки на животното пред опасността, отколкото самоувереността на ранните болшевики, които имаха за свой компас стремежа към световно господство (?) Този мираж не е марксическа оригиналност и е получен в наследство от цялата 1000-годишна история на “Третия Рим”. Въпреки някои “инциденти” в миналото, като татарското иго, монголските нашествия, откъсването на титова Югославия или маоистки Китай, Руската империя продължаваше доскоро да следва пътя на експанзията и разширението, завещан от киевските князе преди десет века. Към заварената от царете империя новите й господари добавиха през следвоенните десетилетия Източноевропейската периферия и “задморската”. След всички пертурбации, Бжежински изчислява нейното население на 545 милиона души. С имперската си политика Кремъл поставяше под въпрос статуквото в Азия, Африка и Латинска Америка и предизвика реакциите на западните столици, правителствени канцеларии и генерални щабове на другите първо- и второстепенни империалистически сили. Те се обединиха около една обща “източна политика”, целяща сдържането на руската експанзия. Към това се прибави китайския натиск върху 7000 километровата обща граница. На симптомите на бурята държавнокапиталистическата класа отговаря с “перестройката” на Горбачов, която включва: - стопански реформи, ново, по-стръмно йерархизиране на заплатите с цел създаване на “материална заинтересованост”, стахановизъм, разрешаване на частна собственост в земеделието и услугите, концесии на работниците и обещания за въвеждане на “ограничено самоуправление”, целящи ускорено развитие на заплашително изоставащата “свръхсила”...; - либерализация на обществения живот: случаят Сахаров; вестниците, радиото, телевизията; също в сферата на културата – киното, литературата, живописта; – този път критиките стигат до ниво министър, което кара да се мисли за предстоящи чистки, уволнения, оставки; - отношенията със “Запада”; - разоръжаването, поради невъзможност да се издържи на “съревнованието”; - нуждата от заеми и капиталовложения; - предложенията по авганистанския проблем – спиране на огъня и всеобща амнистия; - схватката с “консерваторите” и катализиране на фракционните борби във върхушката на кпсс; - преценка на силата на страните, участващи във вътрекласовия конфликт, както и техните “идеологически” позиции (реформисти срещу привържениците на статуквото); - залогът на тяхната борба и възможните изходи от нея; - ако съотношението между фракциите е “фифти – фифти”, силата на диктатурата ще клони към нула и на сцената може да излезе народа, както в Унгария, затова казвам, че окото на циклона гледа към Москва и бурята може да гръмне във всеки момент. Перспективи на Социалната революция в обстановка на разклащане на статуквото.
Марксовото доказателство (в том първи на “Капиталът”) се основава на - философско-диалектически, хегелиански спекулации (“трети закон за отрицание на отрицанието”); - икономически – “новите производителни сили влизат в противоречие със старите производствени отношения” (много обща и неопределена фраза, която Маркс е заимствал от английския икономист – поп Джонс и немският историк от романтическата школа Ланг или Ланге?); - абсолютно обедняване и пауперизация на пролетариата.
Сегашната май ще кръстя “Реквием за една прекъсната революция” (нещо като прекъсната бременност). Вуйчо ми Тошо (лека му пръст – с кончината му загубих един от малцината интелигентни събеседници), казваше на 50-тата й годишнина през 1967 г, че за 100-годишнината “социализмът” щял да придобие друга физиономия. Горкият вярваше, че чудовището ще стане столетник... 11 ноември 1987. Отхвърляйки нравствения “махмурлук” се заех с работата по БРОЙ № 4 на АКР, в който твърдях: “... ръководителите на Кремъл знаят, че в едно недалечно (от гледна точка на историята) бъдеще, ще имат на югоизточните си граници ЧЕТИРИ Съветски Съюза, събрани вкупом, и малко по-късно – 10 ЯПОНИИ!” – АКР, бр. 4, год. I-ва (октомври – декември 1987 г.) Използвах досиетата, които съставях по злободневните проблеми и бележките или “плановете” от дневниците ми, за да напиша статиите: “Финансовата криза и РР”, ДИСКУСИЯТА СЪС ЗИНОВИЕВ..., , фейлетоните “СИТНИ – ДРЕБНИ”, споменатия “Автопортрет на Сакскобургготов”, “Декларация за идиота-секретар на хаджиевия СББЧ - Сашо “Спеца”, “ПЕРЕСТРОЙКА или ПЕРЕСТРЕЛКА?” и др. Тук резюмирам същественото от бележките ми за тези статии и въпросната декларация.
“Борсовите курсове са станали “прекалено високи и финансовата надстройка се е откъснала от производствената база”, което е нормално в условията на извършващата се Р.Р. От тук нататък “откъсването” може само да нараства и пред подобна перспектива борсовите професионалисти считат, че “по-лошото е занапред”. Един тяхен американски колега е заявил: “Една велика катастрофа се приближава”. Там – в неопределеното все още бъдеще се спотайва вампир, много по-страшен от изскочилия през 1929 г. с неговата свита от кризи, диктатури, граждански войни, световна война, империалистическа подялба на цели континенти, преврати, въстания и революции. Нашите американски анархисти, изпитвайки навярно преждевременно радост, се събраха на площада пред Уол Стрийт, “за да отпразнуват началото на краха” и да видят спектакъла на скачащите през прозорците на горните небостържещи етажи фалирали борсаджии. Но за историята няколко десетилетия са без значение. Моторът и ключът на бъдещите апокалиптични събития, които ще стават във всички сфери на живота, на финансовоикономическите, социални и международни кризи на днешния свят се намират в Р.Р. Вследствие автоматизацията, един след друг цели клонове на индустрията обезлюдяват. Тя е главната причина за безработицата в съвременното общество и е само в началото си. Днес безработните са десетки милиони, утре ще бъдат стотици, а в други ден? Резултатът е намаляване на реалните стойности, които се съдържат в стоки и капитали, които са материализиран човешки труд – физически и умствен. Възможността да се реализират тези стоки и капитали на пазара е обратно-пропорционална на достигнатата степен на автоматизация. Процесът е световен. Когато автоматизацията стане всеобща и тотална, а този процес не може да бъде спрян от никакви земни и небесни сили, няма да има наемен труд и заплати, но заедно с това няма да има място и за стоките, пазарите, печалбите и капиталите. В тези условия старите лозунги: “земята на селяните и фабриките на работниците” губят всякакъв смисъл, но с тях се поставят под въпрос и отношенията между собственици и лумпенпролетарии, и самата юридическа категория СОБСТВЕНОСТ! Следват екстраполации на тези процеси и явления с заключение: Свиването на стоковите стойности, които стоят в основата на борсовите стойности и индекси, обяснява кризисните събития във финансовите сфери. Докато борсовите спекуланти и новите финансови хиени, които не признават никакви регламенти, заедно с разнокалибрените мошеници разиграват своята златна игра в храмовете на Мамона, мощните багери на Р.Р. копаят пропасти и тунели в основата на деликатната финансова сграда. “Тунели”, в които никой вече не вижда “светлинка” и пропасти, които за сега предизвикват само пропуквания на тънката кора на капиталистическата “цивилизация”, последвани от срутвания, локални пропадания и земетръси от 4-та и 5-та степен по скалата на финансовите катастрофи. За сега, борсовите плъхове и плащаните от тях експерти, учени и нобелови лауреати, газетари и телевизионни клоуни не разбират или се правят, че не разбират същността на процеса: произведените стойности, на които финансовите са само книжен израз, се свиват, оставяйки кухини и пропасти под някогашната желязобетонна основа на тяхния свят. И лелеят надежди, че курсовете ще започнат отново да се изкачват, не схващайки, че предимствата, които американската икономика имаше пред останалите се стапят от конкуренцията и вещаят период на безжалостна финансово-икономическа война. Засега... Колебания в нивото на индексите, на надеждите и отчаянията на спекулантите има и ще има. Даже умиращият старец не иска да приеме мисълта за края, че какво остава до едно общество, чийто апокалипсис е занапред. Финансовите спазми са само негови симптоми. Там, в недалечното бъдеще, се подготвя спектакъла на масовите скокове на борсаджиите от прозорците! Разбира се, не всички ще се самоубият. Мнозина ще се опитат да спечелят, като... мародерстват. Само, че скоро няма да има какво да се краде от агонизиращата финансово-индустриална система на капитализма. Акциите и парите ще се превръщат все повече в късове хартия – в същата степен и със същото темпо, с което фабрики, заводи, ферми, предприятия и лаборатории ще обезлюдяват и ще се населяват с роботи. Така се подготвя последната глава от историята на капитала, който става “виртуален” с прекратяването на експлоатацията на наемния труд, на производството на стокови стойности и реализирането им на пазара. В тази перспектива, на капиталистическите бронтозаври не остават много възможности: - Тази, за една световна империя, основана върху робовладелско-феодалната цивилизация – с патриции и аристократи, с полицаи и лакеи, лумпен-пролетариат и роби-роботи, като последно убежище за техните класови “идеали” и егоизъм. Тази възможност е само теретическа. - Другата, практическата възможност е в Третата световна война, с образуване на нови империи и разрушаване на старите, със стотици милиони трупове, с разрушение на собствената им “цивилизация” и някакъв световен “план Маршал” за въстановяването й със същите социални и международни отношения, които с неумолимостта на смяната на сезоните, водят до... повторение на познатата ни история. И така до безкрайност... Само че тези сценарии изключват един актьор – човечеството, което до сега е било само “обект” на властта и грабежа. Днес са на лице всички условия за едно друго решение на неговата историческа драма. Песимистите смятат, че човекът е прокълнат от бога да изкарва с пот на челото хляба си, да бъде роб и играчка в ръцете на тирани и мошеници, и жертва на собствената си безконечна глупост. Ние, анархистите, сме оптимисти, защото вярваме и работим за революционния ренесанс. За създаването на революционни организации, които ще сринат държавата и борсите, парламентите и казармите, съда и полицейските участъци и погребат политическите и капиталистически господари с тяхната охрана и свита от шутове и лакеи. Войната срещу днешното “общество” няма да бъде лека, нито лишена от драматизъм и жертви, но тя е единствената, която си струва да бъде водена, защото залогът й е... човешкия род. В нейната нелегална армия ще влязат всички, които не искат повече да живеят в един свят, чиято “архитектура” е смесица от кочина, борсова кантора, публичен дом и концлагерна барака. В свят на паразити и нищи, на надзиратели и роби, на хитреци и глупаци... Ситите ни уверяват, че нямаме друг избор, освен да приемем “мирното съвместно съществувание” с тях или да загинем. И то във време, когато безброй фактори готвят арената за последната, истинска социална и интернационална революция, която ние наричаме АНАРХО-КОМУНИСТИЧЕСКА. Революция в която последната дума ще принадлежи на свободния човек – на този, който не търпи никаква власт над себе си и няма никаква нужда от упражнението й върху себеподобните си!” Предоставяйки тези бележки на вниманието на читателя, виждам че отново съм изпреварил процесите. Балансът от гледна точка на собствения ми живот, отиващ към своя финал, не е окуражяващ: последвалата само след две години капитулация на Кремъл даде “передишка” на господарите на света, но невероятни по количество гига-тонове взривни материали ще продължат да се трупат в ускорени темпове по всички паралели и мередиани... “ДИСКУСИЯТА СЪС ЗИНОВИЕВ...” Александър Зиновиев – писателят логик и социолог – е единственият гений, който срещнах в живота си. За жалост гений, поразен от бацила на патриотарското тесногръдие, което намира обяснение, ако не оправдание, в неговото участие през ранната му младост в така наричаната в бившия СССР отечествена война и в последвалото я, навярно от кариеристични съображения, партийно членство в КПСС. Преди да го срещна на живо през 1996 г. на една дискусия върху краха на “реалния комунизъм” в парижката зала “Мютюалите”, имах два задочни спора с него. Първият по случай Оруеловата “1984” година и вторият върху страниците на списание “Континент” (брой 55), чийто руски превод направи един български еврейн - Бен Яков - по думите на Ценко Барев агент на Мосад. Понеже преводът беше осакатил някои съществени моменти и мои позиции, тази дискусионна статия публикувах в брой 4, година I-ва на нашия бюлетин “АНАРХО-КОМУНИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ”. Няма да преразказвам тезите ни, които любопитният читател може да намери в издадения след завръщането ми в България сборник статии в емигрантския печат под заглавие “Барутни (по)мисли”, стр. 221 – 239. За да не се връщам отново към този сюжет, ще споделя пълното си разочарование от дегенерацията на неговия блестящ ум, който бе изпаднал до нивото на сталинистки апаратчик. Той обясняваше договорената между Рейгън и Горбачов капитулация на “реалния комунизъм” с корумпираността на последните му вождове, които били... подкупени с “мноха денег” от “Запада”. След това, всякакъв нов спор със Александр Зиновьев ми се струваше напълно излишен. Великият писател и “един от тримата най-голями логици в света” умря след десет години, като жертва на просталинските си заблуждения, след като неведнъж бе декларирал своя антисталинизъм в младежките си години и участие в нелегална терористическа организация, поставила си за цел да лиши “прогресивното човечество” от неговия баща и вожд, за което бил арестуван. Според спомените му, той успял да се изтръгне от лапите на КГБ, като се записал дороволец в “съветската” армия и се отправил на война срещу хитлеристките нашественици, в която участвал като летец. Обърканите и неясни разкази за този период и събития наподобяват “Приключенията на барон Мюнхаузен”, но техният анализ и разбор не са предмет на тези спомени. Петък, 11.12.1987 г. По настояване на секретаря Трендафил Марулевски и касиера Антон Николов публикуването на “Делото и решението за изключването на Г.Х.” беше замразено до завръщането ни в България. Вместо това, в края на годината, в брой 4 от 1987 г. на бюлетина АКР, бе приета и публикувана в съкратен вариант следната ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗАДГРАНИЧНАТА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ПОВОД КОНФЛИКТА В НЕЯ И МИСТИФИЦИРАНЕТО МУ ОТ НЕЙНИТЕ БИВШИ ЧЛЕНОВЕ, ГРУПИРАНИ ОКОЛО РЕДАКТОРА НА “НАШ ПЪТ”: Този конфликт се изостри преди три години (през м. декември 1984 г.) вследствие очерталите се разногласия при разискванията върху целите и насоката на анархистическата пропаганда и методите на борба с държавно-капиталистическата диктатура на б.к.п. За всички, които взеха участие в него, е БЕЗВЪПРОСНО ЯСНО, че става дума за две взаимно изключващи се линии по всички въпроси на борбата, нейните перспективи и произтичащите от тях програмни, организационни, стратегически и тактически концепции. Преминавайки през различни фази и неуспешни опити за постигане на компромиси в името на организационното единство, този конфликт съдейства за ясното разграничаване между опортюнистическата линия, представлявана от редактора на “Наш път” – Г.Х., наречен Балкански, и противостояшето й революционно болшинство в единствената организация на съюза на българските анархисти зад граница. Избягвайки ясната и открита идейна борба, верни на своята природа и порода, опортюнистите предпочетоха оръжието на задкулисните интриги и маневри, клеветата и тъмните намеци, замяната на идейния спор с полицейски мистификации и всяване на взаимно недоверие сред членовете на организацията. След като тази “тактика” срещна решителният отпор в организацията, която отхвърли неколкократните предложения на Г.Х. за изключване на неудобни за неговата опортюнистическа линия нейни членове, той прибягна до нов сценарий, който е съхранен дословно, за назидание на грядущите поколения български анархокомунисти. С директното или индиректно участие на няколко “живи” трупа, той режисира един сталински процес по време на така нар. първи конгрес на СББЧ. В течение на два дни (на 11 и на 12 октомври 1986 г.), използвайки методите на “светата” инквизиция и болшевишката Че-Ка – с голословни обвинения, лъжесвидетелства на зле научили уроците си марионетки, писма и “пълномощни” от мъртъвци, които от десетилетия са отпаднали от всякакъв идеен и организационен живот – Г.Х. се опита да постигне разтурянето на ЕДИНСТВЕНАТА анархистическа организация зад граница, на която и той беше редовен член и която бе обявил ЗА МЪРТВА още през 1984 г., поради системните противопоставяния на останалите членове на неговите опортюнистически “приноси” по националния въпрос, този за сътрудничеството с политическите “сектори”, за ролята НА ПАРИТЕ в бъдещето анархистическо общество, за характера на пропагандата, работата във вътрешността и т.н. Другарите, присъствали на този невесел цирк можаха да се запознаят на практика със сталинските методи. Резултатът не беше известната ни от историята “трагична грешка”, само поради липсата на сталинските “органи”, че-ка, полиция, подземия и палачи. Същевременно, лишеният от всякакви скрупули опортюнист “Балкански”, говореше за... анархистическа чест и организационен морал. Когато и този му опит претърпя крах, с нови маневри Г.Х. изтръгна, с помощта на манипулираните от него живи трупове, още една последна Пирова победа с избирането на един, по собствените му думи, “доказан кретен” за секретар на СББЧ, подготвяйки погребението на съюза. С помощта на новоизбрания “секретар” той продължи своята линия на дезинформация и разложение, като не посещаваше организационните събрания под предлог, че трябвало да мине време, за да се забравели обидите и оскръбленията, чийто автор е... той Г.Х. “Балкански”. В такава обстановка организацията реши да ликвидира с тактиката на компромиси и да доведе идейната борба срещу опортюнизма до нейния логичен край – изключване на опортюнистите. (Мотивите за взетото решение ще бъдат публикувани, когато организацията счете това за необходимо.) Всички моменти от този конфликт – от началото до завършека му – са фиксирани в документи, писма, стенограми на събрания, магнетофонни записи, декларации и решения, които също ще бъдат направени публично достояние, като неразделна част от нашата история. Сред решенията, взети на редовните събрания на организацията, фигурира издаване на нейния бюлетин “АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ”, чийто първи брой бе публикуван през месец март т.г. Пропагандата на нашия революционен идеал в бюлетина е съпътствана с борбата за окончателното идейно ликвидиране и унищожение на влиянието на опортюнистите върху съзнанието на анархистите в България и зад граница, на пролетариата и на революционната младеж. В отговор на принципната критика в излязлите досега три броя на бюлетина, разложените, но още непогребани трупове на опортюнизма продължават своята безпринципна и безпомощна кампания на писма, комюникета и декларации. Те си позволяват и анонимни или завоалирани заплахи, не разбирайки, че си играят с огъня и със собствените си глави... Конкретният повод за настоящата декларация са публикуваните от секретаря на т.нар. съюз на Б.Б.Ч. материали в бюлетина на КРИФА от 1987 г. и “извънредния летен брой на Наш път”, сред които “откритото писмо”, изразяващо надеждата, че човечеството може да получи мир от двата най-мощни империалистически хищници – президентът на САЩ и генералният секретар на КПСС – господата Рейгън и Горбачов, и приветствията до ЛАКЕЙСКА “Н”РБ на тодор живков, “влезнала в лоното на самоуправлението...” Бихме могли да смятаме, че се касае за засилване на мозъчното разстройство на “железния секретар”, ако не беше отсъствието на каквото и да е публично възражение или опровержение от страна на члена на редакционната комисия на бюлетина на КРИФА и редактор на “Наш път” – Г.Григоров “Балкански”, който е бивш член на нашата организация. Нашето отрицателно отношение спрямо подобни “извънредни и редовни съчинения”, публикувани в редовните броеве на “Наш път”, бе изразено в организационния ни бюлетин с няколко фейлетони и полемични статии. Тъй като такива писания сеят конфузии и компрометират анархистическите идеи, а тяхните автори упорстват в избраната от тях линия, задграничната организация на ФАКБ счита за свой дълг да се разграничи от официалния и извънреден редактори на “Наш път”, които с творенията си минават от позициите на теоретическия опортюнизъм и кретенизъм върху тези на ОТКРИТОТО ПРЕДАТЕЛСТВО И КОЛАБОРАЦИЯ С ДИКТАТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛ, която ние считаме за главно препятствие по пътя към Социалната революция, и следователно, нейното събаряне – за първостепеннна и непосредствена цел на всички български анархокомунисти, независимо от всякакви благоприятни или неблагоприятни международни и вътрешни обстановки. И за в бъдеще, всяко опортюнистическо или кретенско писание, способно да предизвика дезориентация, песимизъм, организационна и идейна капитулация пред болшевишката диктатура или буржоазната демокрация, ЩЕ СРЕЩА НАШИЯ БЕЗПОЩАДЕН И СМАЗВАЩ ОТГОВОР! Тази ни декларация и взетите организационни решения са продиктувани от дълбокото убеждение, че Светът, “съветският” блок и България навлизат в последната и решителна фаза на революционната криза, благоприятен изход от която за работническата класа е възможен единствено в посока на АНАРХОКОМУНИЗМА. Но, нашата утрешна победа е невъзможна без днешното идейно и организационно ликвидиране на опортюнизма и кретенизма в собствените ни редове! 12.12.1987 г. За секретар на задграничната организация на ФАКБ: /не се чете/ ***
За коледа и новата година получих следната “хитроумна” картичка от брат ми: Мили брате, Като шепа спартанци... често си говорим за теб в къщи. Цяла вечност не сме празнували заедно бъдни вечер и когато получиш тази картичка пак мислено само ще бъдем заедно и ще вдигаме задочни наздравици с пожелания за много здраве и надежди голи дор до гроба... Целуваме те всички близки, а вече не сме толкова много Огнян МОЯТ ОТГОВОР: ... брат ми Огнян Георгиев почина внезапно на 8 януари 2015 г. и макар да не съм “фен” на максимата: “За умрелите само добро или нищо”, ще спестя отговора си и за в бъдеще за него ще става дума само там където крайната необходимост го налага...
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|