Георги Константинов емигрантски спомени том 4
В условията на „плуралистична” демокрация и пазар, икономическата власт се оказва доста по-важна и трайна от политическата
Изтегляне 7.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Цифрите показват, че световните банкери имаха много по-голямо доверие на вчерашната живкова диктатура, отколкото в желю-луканов-поповата демокрация.
- Професорът каза, че „ние сме същата държава” и не можем да откажем изплащането на борчовете и лихвите на номенклатурата, на фамилия живкови и на „най-близкото й обкръжение”.
- ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПЛАТЯТ ВЪНШНИТЕ ДЪЛГОВЕ
- Тези дългове не са наши!
- Нека банкерите търсят своите пари и лихви от тези НА КОИТО СА ГИ ДАЛИ!
- България и Румъния са вън от зрителното поле на кои да са от европейските и извън-европейски „делови кръгове”.
- ЕВРОПЕЙСКАТА ИЛЮЗИЯ
- РАН, ЪТ И ПРИВАТИЗАЦИЯТА
- Най-голяма привлекателна сила за чуждестранните партньори на България
- Повтаряме, няма да има икономически чудеса, не ще се притекат филантропите от световните борси, нито Негово Нищожество — монархът олигофрен с антуража от мошеници ще спаси „обичния си народ".
- СОЦИАЛНИ „ИЗМЕРЕНИЯ” НА МИРНИЯ ПРЕХОД
- Псевдопромените ще прибавят към насилието, властта на парите, които корумпират не по-малко от диктатурата.
- НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ НА НАРОДА, ОСВЕН ТОЙ САМ НА СЕБЕ СИ.
| В условията на „плуралистична” демокрация и пазар, икономическата власт се оказва доста по-важна и трайна от политическата.
Може би, повече от продължаващите да се обогатяват с нови средства (по Клаузевиц) и да създават в страната и в чужбина смесени и „дъщерни” фирми номенклатурчици и колабориращите и съперничещи си с тях опозиционери, разчитат на помощите и инвестициите на международния капитал? Тук трябва да напомним, че олицетвореният или анонимен капитал не е филантропичен. Яснота в положението могат да внесат действащите и пенсионирани външнотърговски и финансови кадри на номенклатурата с предоставяне на един детайлирай БАЛАНС ПО ГОДИНИ, както за оказаната на българското стопанство „безкористна помощ” от страна на СССР, така и за цената на „услугите” на западния капитал за същия срок и стопанския ефект от тези операции. Ако се съди по данни за изтеклата 1990 година, финансовите учреждения на Запад нямат намерение да разтворят касите си, за да спасяват нашата икономика. Според годишният отчет на Централните Банки на богатите страни, заемите за страните от Източна Европа през първото полугодие на 1990 г. са намалени с 5.1 милиарда долара в сравнение със същия период на 1989 г. Банкерите смятат, че политическата и икономическа еволюция в тези страни влошава платежоспособността им. Този факт трябва да бъде добре запомнен и разбран от нашите доморасли политици и икономисти, които обещават златен дъжд, щом България се „демократизирала". Цифрите показват, че световните банкери имаха много по-голямо доверие на вчерашната живкова диктатура, отколкото в желю-луканов-поповата демокрация. След опита със страните от „третия свят”, по-голямата част от които не са в състояние да върнат астрономическия дълг от 1500 милиарда долара, едва ли заемодавците ще се наредят пред вратите на фалиралата ни икономика, като кучета пред салхана. Ограниченията, условията и тоталния контрол, които искат да ни наложат Международният валутен фонд, Световната банка и другите подобни тям финансови институции и октоподи говорят достатъчно красноречиво за положението. Освен това банкери и капиталисти искат сигурност за рентирането на капиталовложенията си, каквато никакво правителство, включително и диктаторското не може да им гарантира... Едва ли повече апетити ще събуди в чуждестранния капитал готовността на нашите политици и експерти да му продадат част от икономическия потенциал на страната с обещания за евтина работна ръка и извличане на колониални печалби с помощта на туземни агенти. В рамките на държавния капитализъм, това мероприятие бе осъществявано в течение на десетилетия от Москва и нейните български слуги, но и то завърши с фалит въпреки диктатурата и ежедневните фалшиви кантати на хорът от партийни агитпропчици. Вън от всички тези вътрешни причини, поради безмилостните конкурентни търговски, финансови, промишлени и селскостопански войни, които се разгъват между големите пък и по-малки военно-промишлени комплекси на планетата, всяка една от страните ще бъде принудена да ангажира капиталите си за развитие на собствената мощ, за модернизирането, автоматизирането и компютъризирането на собствените си стопанства. Остатъкът за българската икономика ще клони все повече към нулата. (По „ноу хау” президентът Желев получи от Лондон два милиона долара... нестигащи за една закуска на 9-те милиона изгладняли негови поданици.) Същото може да се каже и за отделните инвеститори. Едва ли някакво законодателство ще ги привлече в българския и изобщо източен капан. Най-много да се увеличи броят на идващите и заминаващите си мошеници от чужд и български произход, които пласират фасони, лакардии и съвети пред туземното население, навлекли смокинги, окачили медали от световните бит-пазари, направили си в супермаркетните автомати визитни картички с измамни и имагинерни титли (сред тях и екс-величеството от Испания, което обещава на едро помощи, разчитайки на наивността на племето, чиято перушина баща му и дядото скубаха близо 60 години). Такова е в груби линии положението с настоящето и бъдещето на икономиката, заемите и чуждестранната помощ. Но въпросът има и минало. Това са оставените ни в наследство ДВАНАДЕСЕТ МИЛИАРДА ВЪНШНИ ДЪЛГОВЕ. И ако съдим по изявленията на новия и единодушно избран от лилавия парламент директор на БНБ проф. Вълчев пред вездесъщата „Свободна Европа”, и в тази област ПРИЕМСТВЕНОСТТА се запазва. Професорът каза, че „ние сме същата държава” и не можем да откажем изплащането на борчовете и лихвите на номенклатурата, на фамилия живкови и на „най-близкото й обкръжение”. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПЛАТЯТ ВЪНШНИТЕ ДЪЛГОВЕ? Е въпрос, свързан с дванадесет милиардния външен дълг, по които и нашата окаяна, екс-опозиция мълчи. Отговорът зависи от следните “доуточняващи” въпроси: Правителството, финансистите и икономистите на диктатурата ПОИСКАХА ЛИ СЪГЛАСИЕТО И РАЗРЕШЕНИЕТО НА НАРОДА, за да сключат тези заеми? Получените кредити бяха ли използвани за модернизиране на земеделието, на леката и хранителна промишленост, на туристическата „индустрия”? Или за подобряване на условията на живот, за решение на жилищните проблеми, на здравеопазването, образованието и транспорта, за подобряване условията на труда и екологичната обстановка в засегнатите от варварската акумулация на държавния капитал селища и райони на страната? На всички тези и още много други въпроси, отговорът е НЕ! Номенклатурата употреби и ПРОДЪЛЖАВА да употребява и злоупотребява милиони и милиарди, за да увеличава своите богатства в страната и чужбина. Тя съхранява с помощта на парите своите привилегии и възможности за сладък живот - за себе си и поколенията си. Тя продължава да изразходва ежегодно над ДВА МИЛИАРДА долара (толкова каза Димитър Попов, че са липсите в хазната, които е установил след едногодишното луканово управление) за армията от свои дипломати-шпиони, за канторите и „културните” си явки, разсяти върху планетата, за тъмни сделки и създаване на фирми в чужбина, за командировки и пътешествия, за обзавеждане на жилищата си и доставка на вносни продукти. И това всичко се съпътства от икономическа разруха, нарастваща мизерия в домовете на поданниците и от еко-катастрофа. Въпросът за дълговете има и своята обратна страна: Защо заемодавците предоставиха тези колосални за нашите мащаби суми НА ДИКТАТУРАТА? Правителствата-кредитори, финансовите октоподи и капиталистическите тръстове бяха ли подведени и излъгани от номенклатурата? Който познава от малко механиката и нравите, които господстват във висшите сфери на мултинационалните, държавни или частни финансии, който познава дори от далече маниера на работа на банкерите, който се е сблъсквал с тях дори на безкрайно по-низшето ниво на личните кредити, знае, че тези благовъзпитани, но безпощадни господа НЕ ДАВАТ пари и стоки без проучване на досиетата и твърди гаранции, че ще си получат „своето" приумножено с лихвата върху главницата и лихвите на лихвата. Тези гаранции са резултат от безбройните ТАЙНИ ПРЕГОВОРИ между висшите правителствени и капиталистически чиновници от страните на свободния... пазар и финансово-стопанската номенклатура на диктатурата или директно с нейните вождове. Тези тайни преговори и договори с техните клаузи и гаранции ТРЯБВА ДА СТАНАТ ЯВНИ! Когато се касае за задължения, които заробват днешното и утрешните поколения на българския народ, няма място за „свещените принципи” на бакалската и банкова тайна! Заедно с това, номенклатурата трябва да предостави на българския народ детайлен ОТЧЕТ за изразходването на всеки цент, на всеки пфениг или сантим от милиардните заеми! За всяка от годините, през които тя ги е сключвала! Тези дългове не са наши! Българският народ не може да бъде техен гарант! Те са дадени от световните банкери и „великите царе юдейски на капитала” (Хр. Ботев), за да увеличат трилионите си, за да продължи номенклатурата с още по-голяма разточителност започналите преди 45 години безкрайни банкети, оргии, вакханалии и пътешествия за сметка на трудовия народ. Те са дадени, за да могат апаратчиците да модернизират своята диктатура над пролетаризирания и грабен народ. Затова, ние казваме: Нека банкерите търсят своите пари и лихви от тези НА КОИТО СА ГИ ДАЛИ! Тук му е мястото да разчистим сметките си и с илюзиите спрямо очакваната западна финансова „помощ” и измамите, които водачите и газетарите на бившата опозиция насаждат сред наивните си мищурии по отношение благите намерения на пазарните филантропи и сълзливите апели към капиталистическата „благотворителност”, които бившите дисиденти от Изтока, станали държавни „мъже” отправят периодично. „Нашият” Иван Костов, например, се оплаква пред журналистка на френския в-к „Либерасион”: „Имаше много обещания, ние разчитахме на тях, но после нищо не дойде”. Г-н министърът добавя, че трябвало отново да се спечели „доверието на Запада”. Зад тази мъглява, „морална” категория се скриват определени нови, безжалостни изисквания на Международния валутен фонд и другите интернационални банкерски институции, които, независимо от формулировките, ще се изразят в затягане на коланите на работническото население отвъд дупките на възможното, за да се изплащат старите лихви и станат „рентабилни” новите заеми и капиталовложения. Конкретните мерки, произтичащи от формулировките, ще засегнат правото да се изкупуват без всякакви ограничения (най-често на безценица) всякакви предприятия и дори цели клонове от „националните” икономики, гаранции за „законно” придобитата собственост, полицейски гаранции срещу стачките и другите форми на работническите борби и искания, замразяване на заплатите, безработица и страх от глад, за да се осигури евтина и безропотно подчиняваща се работна ръка, правото за експортиране на печалбите, данъчни облекчения за чуждестранния капитал и т.н. Тези са важните законодателни актове, за чието изработване се споразумяха и си сътрудничат парламентаристите на БСП, СДС и останалите „основни сили”. Проблемът се усложнява от бившата колониална политика на СССР, която е направила нежизнеспособен огромна част от създадения стопански потенциал и следователно неинтегрируем в западния търговски и финансов пазар. Ще посочим отново цифри за бившата ГДР, която се намира в най-„изгодно” положение. Според непубликувани още данни на Агенцията по реконструкция, модернизация и приватизация на източно-германското стопанство само 5% от неговите предприятия са жизнени, други 60% биха могли да спасят кожата си само в резултат на всестранна кооперация със западногерманските си партньори, но 35% от предприятията на ГДР не ще преживеят „мирния преход” от държавния към частния капитализъм. Поради това се очаква пълната безработица да обхване от 35% до 50% от цялото активно население на бившата хонекерова „витрина на социализма”. Може само да се правят мрачни гадания за останалите „соц-страни”, които не разполагат с „еднокръвни братя” в западните банки и концерни. При това, следва да се напомни една наша „национална” особеност. Докато капиталът на ГФР проявява интерес към стопанските пространства в ГДР и СССР, италианските бизнесмени се насочват към Югославия и Унгария (към последния обект заедно с британските си колеги), френските - към ГДР, а скандинавци, англичани и германци към Полша, то България и Румъния са вън от зрителното поле на кои да са от европейските и извън-европейски „делови кръгове”. И то, не поради участието на екс-комунистите във властта или опасността от военен преврат (диктатурите са най-сигурният гарант на рентабилността). Точно обратното, предстоящите кулминации на кризата (или катастрофата), невъзможността на „стабилизацията” и безперспективността на „желязната ръка” и „силния човек”, карат западните печалбари да се въздържат от авантюри на Балканите, които не лишеният от гениални прозрения Бжежински обяви за една от най-взривоопасните зони на планетата, заедно с временно „умиротворения” от американската армия Близък Изток. Следователно, и в това отношение времето работи за изпаряването на насажданите илюзии от новите политици. Сред тях и на ЕВРОПЕЙСКАТА ИЛЮЗИЯ, за която се проля толкова мастило и изприказваха толкова наивни и измамни слова. Илюзия, според която „връщането ни в Европа” щяло да разреши всичките ни проблеми. РАН, ЪТ И ПРИВАТИЗАЦИЯТА Откарването на впрегнатото стадо в безкръвната кланница на частното преприемачество и „инициатива” се придружава от още много други мерки и елементи, които, независимо от вариантите и нюансите, могат да се намерят в посрещаната с благодарности и одобрение програма - американски или данайски подарък на господата Ран и Ът. Нейното подробно критично разглеждане заедно с прокараните и инспирирани от нея закони може и трябва да бъде обект на отделна брошура. Тук ще се спрем бегло само на един от основните й принципи - ПРИВАТИЗАЦИЯТА и нейните социални и политически последици, така както ги виждат двамата автори - шефове на екип, финансиран от търговската камара на САЩ... с благотворителна цел. Още в самото начало Ран и Ът препоръчват да „се разработят подходи и механизми, които да решат политическите трудности преди да се пристъпи към изпълнение на програмата”. За целта трябва „да се избегне политическото противопоставяне” и „се постигне политически консенсус като задължителна предпоставка за успех”. Защото „приватизацията е най-вече политически процес с икономически последици”. В определен раздел те разработват „правила за гарантиране на честността” при превръщане на държавната собственост в частна, които не струват пукната пара, защото господата разбират и не възразяват срещу това на търговете „да спечели този, който е предложил най-висока цена”. Те считат за нормално в бъдеще днешните управители и келнери, които са протежета на номенклатурчиците и доносници на ДС и по всеобща оценка са едни от най-крадливите и корумпирани елементи от социалната база на държавнокапиталистическата класа, да станат утрешни частни собственици на ресторанти, хотели и туристически обекти, „за да не се похабял таланта и квалификацията им”. Подобно превъплъщение на „работещите” в държавния сектор ръководни чиновници в приватни предприемачи и „мениджъри”, господата Ран и Ът считат за „ключов компонент на всяка приватизационна програма”. (NB-1991 + 25 г.: Ран и Ът са учителите на такива “емблематични фигури на днешния БГ-политически елит” като Слатински, който извървя пътя от СДС до съветник на Първанов.) За да не „се получи усещането, а може би и практиката, властта и контролът да останат в ръцете на бившите мениджъри, макар и под друга форма”, авторите препоръчват „директорите да не придобиват лична собственост в подведомствените им предприятия дотогава, докато те не прекъснат всякакви работни отношения с въпросните предприятия”, което разбира се не възпрепятства придобиването на роднинска и „приятелска” собственост, която после може да бъде препродавана, наследявана, употребявана и злоупотребявана, като истинска „свещена” собственост, съобразно юридическите дефиниции и конституционните алинеи. За да бъде „истински” демократична, програмата Ран - Ът предвижда както съхраняване на държавния сектор в икономиката, така и участие в търговете на чуждестранни капитали. Така се създават условия за „консенсус”, гешефти и облизване на оцапаните с мед пръсти на един много по-широк „фронт”, в който достойно място трябва да заемат господарите, които са платили в брой на проектантите на така любезно „предоставения подарък за българския народ”. „Най-голяма привлекателна сила за чуждестранните партньори на България - се надяват авторите, на които не липсва цинизъм - ще има много ниското заплащане на нейната квалифицирана работна сила”. „Загрижеността на населението, че много от новите инвеститори и собственици ще станат онези, които са натрупали парите си в миналото по незаконен начин”, следва да се отхвърли и да не й се позволи да се превърне в бариера, объркваща сметките на постигнатия национален и интернационален „консенсус” между мафиоти и гешефтари. Тъй като „подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, защото ще създадат неоправдано подозрение към всички инвеститори, принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма, поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им”... Американският подарък е изпълнен с подобни бисери. Цитирахме го, не за да го подложим на системен анализ (за тази цел „принципите на програмата” трябва да се съотнасят към законодателното творчество на „нашите” парламентаристи), нито за да изследваме евентуалната роля на чуждестранния капитал, банки и търговци в “нашата пазарна икономика” и в ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС на приватизацията с нейните далече отиващи икономически и социални последици. По-скоро искахме да посочим само една линия на западаната българска (и изобщо източна) политика, която прилича на провежданата в радио “Свободна Европа”. (Правителства и капиталисти на великите имперски сили не се интересуват от съдбата на народите. Те не се нуждаят от приятели сред тях, а търсят слуги, които изпълняват волята и разпоредбите им. В годините на „студената война” или на „мирното съвместно съществуване” те комплектоваха екипите на издържаните от тях радиостанции с отечествени агенти на ГЕСТАПО или на КГБ. Защото се нуждаеха от „специалисти”, които нямат своя воля и разбирания, които са готови да следват безпрекословно зигзагите на американските интереси и политика, така както са правили това по отношение на германските си и руски господари. Днес, дори ако се съди само по горните цитати, „синдромът на Свободна Европа” ще се прояви в неизмеримо по-големи мащаби. И понеже гестаповците са археологическа рядкост, капитала, службите и дипломатите на „свободния свят” ще работят с подръчния материал от “деседенти” и “кагебенти” в пост-тоталитарния „лагер на мира и демокрацията”. Това обстоятелство не трябва да се забравя от тези, които искат да сложат край на приемствеността.) Такава е икономическата зима, която сковава българския народ. И първата задача, е да се разбият илюзиите, измамите и самозалъгванията. Повтаряме, няма да има икономически чудеса, не ще се притекат филантропите от световните борси, нито Негово Нищожество — монархът олигофрен с антуража от мошеници ще спаси „обичния си народ". Истината, колкото и горчива да е, трябва да се каже високо и ясно на народа. Заледените мъртви полета могат да бъдат преодоляни, само със серия от незабавни, радикални и кохерентни мерки, с равномерно разпределение на труда и тежестите, с осигуряване на необходимите за всеки калории и условия за съществуване и едва след това може да започне постепенното придвижване към едно „пост-индустриално” общество, което да гарантира за всеки свой член достойна за живот и развитие обществена среда. Но би било подло, а може би и самоубийствено, да си затваряме очите пред грабежа, разрухата, безработицата, спекулата и глада и се отдадем на обломовски мечти и сънища. Дори такава минимална задача не може да се реши, без да се ликвидира господстващото положение на номенклатурата в икономическия живот на страната и опита й да го раздели с кандидатите и протежетата на останалите „основни сили”. Излишно е да повтаряме, че от „ледниковия период” няма да излезнем дори, ако червеният монопол върху собствеността и разпределението на националния доход бъде заменен успешно с „плурализма” в грабежа и йерархията. Поне стотина страни с „пазарна икономика” в Третия свят доказват това. Ако, в условията на консенсуси, мораториуми и народно овчедушие „основните политически сили” реализират „мирния преход” в политиката и икономиката, резултатите от социалната трансформация на класовата пирамида едва ли ще ни изненадат с някакви свои секрети. Положението у нас, след осъществяване на правителствените програми, които гарантират ПРИЕМСТВЕНОСТТА в господството на капитала над наемния труд, няма да бъде по-различно от това в Боливия, Алжир или Иран, без да имаме техния петрол. СОЦИАЛНИ „ИЗМЕРЕНИЯ” НА МИРНИЯ ПРЕХОД Желанието на все още господстващата „нова” класа да отстъпи във формата и да запази съдържанието на портфейлите си, се придружава от опити да се капсулира и консервира цялата мръсотия, в която е затънало българското общество. Псевдопромените ще прибавят към насилието, властта на парите, които корумпират не по-малко от диктатурата. Молловци и стоящите зад тях мафиоти вече се настаняват в пазарната демокрация. Прави се всичко възможно, за да се задушат още в зародиш всякакви идеали, солидарност и нравственост. С преса, радио и телевизия се насажда вкус към скандалното, секса, кино-насилието и сладкия живот на богатите, с който публиката е съпричастна само през витрината. Сцените и ефира се запълват с продуктите на „масовата култура”: Стриптизи и кръчмарски спектакли, лотарийни игри и избор на мис „Родопа”, дерящи ушите концерти и футбол по стадионите, порнография и хазарт, с две думи Марадона и Мадона, вместо Микеланджело и Бетовен. В операциите по оглупяване, своето законно място заема и старото морално лицемерие. По „Свободна Европа” с креслив кози глас попове осъвременяват „Посланията” на апостол Павел и призовават паството към послушание и подчинение на началниците си, защото „всяка власт е от Бога”. Същата функция изпълняват от амвоните и отечествените служители на църквата — това шпионско гнездо или “византийска воня непорината”, която в традициите на православието винаги е служила на властта срещу народа. Мизерията и контраста й с охолството, цинизмът в аргументацията на политическите гангстери и гешефтари, на спекулантите и паразитите, загубването на илюзиите, безнадеждността и отчаянието, които давят народа, водят до увеличаване на битовата престъпност, но никой не иска да направи сравнения между цената, която струват на обществото делата на дребните нарушители на закона и на покровителстваните от него държавно-организирани престъпници. Издръжката на полицейския, следователски и съдебен апарат струва ДВА ПЪТИ ПО-СКЪПО от щетите на разкритите престъпления през 1990 г. Само „подаръците” на Живков, които костваха на бюджета ЕДИН МИЛИАРД ДОЛАРА, надхвърлят по курса от 1991 г. „доходите на ДВА МИЛИОНА КРАДЦИ ПО НА 10 000 ЛЕВА”, за които до неотдавна се предвиждаха смъртни наказания по наказателния кодекс! Не по-малко допринася за деградацията и дезагрегацията на обществения живот структурната и персонална ПРИЕМСТВЕНОСТ в социалната стратификация на посттоталитарното общество! При съхраняване на държавния и стопански апарат на диктатурата, без да говорим за партийния, реформите могат само да сменят формите на властване и на експлоатация, но ще запазят господството на стари „номенклатурчици” и техните наследници. Максималното, което могат да постигнат с „плурализма” в политиката и „приватизацията” в икономиката, е да доведат до преливането и сливането им с по-”перспектинтите” партийни върхушки на опозицията и да измамят още веднъж, за известно време народа. В ТЪРСЕНЕ НА ИЗХОД В тази атмосфера и при тези характеристики на „мирния преход”, едни говорят за силна държавна власт и правителство, каквито имаха повече от 45 години и резултатът, от което би трябвало да е станал ясен даже и за умствено недоразвитите. Други, по инерция очакват чудеса, спасители и водачи, не разбирайки, че НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ НА НАРОДА, ОСВЕН ТОЙ САМ НА СЕБЕ СИ. Явно, вакуумът и хаосът ще продължат да заливат всички сфери на живота и от тях, подобно Йехова, ще трябва да се съгражда един човешки и човечен свят. Задача - колосална, адски трудна, почти Сизифова. Трудностите идват, между другото, и от обстоятелството, че опозицията не само не разбира, но и не иска да чуе, че освобождението от клещите на диктатурата и нейните метаморфози е свързано с ЛИКВИДИРАНЕТО на ДЪРЖАВНОКАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА КЛАСА. Не става дума за нейното физическо унищожение, макар, че ако продължи да се стреми на всяка цена и с всички средства да съхрани класовото си господство и създава за тази цел глад и хаос, тя е избрала сигурния път към гражданската война, с всички произтичащи от това последици. (NB – 1991 + 25: Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|