Глава Дъдли побъркан

Сега вече разбираше колко трудно е било за Рон и Хърмаяни да му пишат през лятото. Как би могъл да каже на Сириус всичко, което му се беше случило през изминалата седмица и да включи всички въпроси, които би искал да му зададе без да съобщи вътре информация, която би предпочел да премълчи.

За момент остана неподвижен с поглед към камината, след това, най-накрая взел решение , той още веднъж натопи перото в мастилницата и започна да пише върху пергамента:

Това беше късо писмо като се има предвид дългото време на писането му, слънцето огря стаята, докато той работеше върху писмото и сега можеше да чуе шум и движение от спалните наоколо. Запечатвайки внимателно пергамента, той премина през портрета и се запъти към соварника.

-Не бих минал по този път на твое място-каза му Почти Безглавият Ник ,носейки се през стената почти над главата на Хари- Пийвс планира забавна шега на следващия човек, който мине покрай бюста на Парацелзий надолу по коридора.

-Да не би да хвърли Парацелзиев falling по главите на минаващите?-попита Хари.

-Всъщност прави точно това –каза с отегчен глас Почти Безглавият Ник –Финесът никога не е спадал към силните страни на Пийвс . Ще трябва да намеря Кървавия барон...може би ще го озапти...до скоро, Хари...

-Чао- каза Хари и вместо да завие надясно , се обърна наляво по по-дългия, но по-сигурен път към соварника. Докато минаваше от прозорец към прозорец, настроението му се повиши , небето беше чисто и синьо, по-късно имаха тренировка и най-после ще бъде на игрището по куидич.

Нещо погъделичка глезена му. Той погледна надолу и видя мършавия скелет на Госпожа Норис, която се оттъркваше о него. За момент тя обърна към подобните си на лампички очи преди да изчезне зад статуята на Замисления Уилфред.

-Не съм направил нищо лошо-извика след нея Хари. Тя имаше безгрешния вид на котка, която отива да докладва на господаря си, но Хари не виждаше за какво, той просто отиваше в събота сутрин до соварника.

Сега слънцето беше високо в небето и когато Хари влезе в соварника ,стъклата на прозорците го ослепиха ; помещението беше огряно от светлина, стотици сови летяха наоколо или просто си почиваха преди да отидат на лов. Покритият със слама под изскърца, когато Хари премина покрай няколко новородени бебета сови и потърси с поглед Хедуиг.

-Ето къде си-каза той, като я откри някъде близо до тавана.-Слез долу, имам писмо за теб.

С нисък крясък тя разпери големите си бели крила и кацна на рамото му.

-Добре, знам какво каза Смърки – каза й той, като постави писмото в човката й и без да знае защо, прошепна- Но то е за Сириус, ОК?

Тя примигна веднъж с кехлибарените си очи и той почувства, че го разбира.

-Сигурен полет тогава-каза Хари и я занесе до един от прозорците. Хедуиг полетя към яркосиньото небе. Той я гледаше докато се превърна в малка черна точица и изчезна, след това обърна погледа си към къщата на Хагрид, която се виждаше от този прозорец; напълно необитаема, коминът й не пушеше, завесите-спуснати.

Върховете на дърветата в Забранената гора се полюшваха от вятъра. Хари ги гледаше, чувстваше свежия въздух по лицето си , мислеше си за куидича по-късно...и тогава го видя. Голям крилат кон, също като тези, които носеха каретите на Хогуортс, с големи черни криле като на птеродактил, полетя над дърветата като гротескна гигантска птица. Направи голям кръг и след това се изгуби обратно в дърветата. Всичко това се случи толкова бързо, че Хари не можеше да повярва, че го вижда наистина.

Вратата на соварника зад него се отвори. Той изпадна в шок и се обърна бързо, когато видя Чо Чанг да държи писмо и пакет в ръцете си.

-Здравей-каза механично Хари.

-О...здравей-каза тя.- Не мислех, че ще намеря някого тук толкова рано...само преди минути си спомних, че днес е рожденният ден на майка ми.

Тя показа пакета.

-Хубаво-каза Хари.Мозъкът му се размъти. Искаше да каже нещо забавно и интересно, но споменът за ужасния крилат кон беше още пресен в паметта му.

-Хубаво време- обърна се той към прозореца.Вътрешностите му се свиваха в спазми.Времето. Той говореше за времето...

-Да- каза Чо, докато се оглеждаше за подходяща сова.-Добри условия за куидич. Не съм излизала цяла седмица, а ти?

-Не-отвърна Хари.

Чо избра една от училищните сови и я сложи на ръката си, като завързваше пакетчето за крака й.

-Хей, има ли вече Грифиндор нов пазач?-попита тя.

-Да-отговори Хари.-Моят приятел Рон Уизли, познаваш го, нали?

-Мразещият Торнадата?-каза доста хладно Чо.-Добър ли е наистина?

-Да- каза Хари.-Така мисля. Не съм бил на пробите, защото изтърпявах наказание.

-Тази Умбридж е отвратителна-каза тя с нисък глас.-Да ти наложи наказание само защото си казал истината за това-за това-за това как е умрял той. Всеки е чувал за това, цялото училище. Наистина си смел да застанеш така срещу нея.

Вътрешностите на Хари се преобърнаха толкова бързо, че сякаш се издигна няколко инча над пода. На кого му пукаше за този глупав крилат кон; Чо смяташе, че той е проявил истинска смелост. За момент си помисли дали да не й покаже ръката си, докато й помага да завърже пакетчето за совата...но тази пронизваща го мисъл бе спряна, тъй като вратата на соварника се отвори отново.

Пазачът Филч влезе в стаята, като дишаше тежко. По бузите му бяха избили червени петна, челюстите му бяха увиснали и рядката му сива коса беше разчорлена, той почти беше тичал дотук.

-Аха!-каза той , като пристъпи към Хари, тлъстите му бузи се тресяха от гняв.-Получих съобщение, че си направил огромна поръчка за торови бомбички...

Хари сви рамене и погледна пазача:

-Кой ви е казал , че съм поръчвал торови бомбички?

Чо погледна от Хари към Филч и се намръщи, совата й –уморена от стоенето на един крак, издаде крясък, но Чо не й обърна внимание.

-Имам си своите източници-каза със самодоволно изражение Филч.-Сега извади каквото се канеше да изпращаш...

Чувствайки се неимоверно благодарен на това, че бе изпратил писмото без забавяне, Хари каза:

-Не мога, излетя.

-Излетя?- каза Филч и лицето му още повече почервеня.

-Излетя-отвърна спокойно Хари.

Филч отвори уста вбесено, остана така няколко секунди, след което измери с очи мантията на Хари.

-Как да съм сигурен, че не е в джоба ти?

-Защото-

Филч се обърна към нея.

-Видяла си го?

-Точно така, видях го-каза тя ожесточено.

Настъпи кратка пауза, през която Филч и Чо се гледаха, после пазачът се обърна и излезе през вратата. Той спря с ръка на дръжката и погледна към Хари:

-Ако намеря и следа от торови бомбички...

Той тръгна надолу по стълбите. Госпожа Норис хвърли последен продължителен поглед към совите и го последва.

Хари и Чо гледаха един към друг.

-Благодаря-каза Хари.

-Няма проблем –отговори Чо, като най-после завърза пакета за совата , лицето й леко порозовя.-Нали не си поръчвал торови бомбички?

-Не-каза Хари.

-Чудя се тогава защо си го е мислел?-каза тя, докато носеше совата към прозореца.

Хари shrugged. Той беше не по-малко озадачен от нея, но и от това, което тя беше направила.

Напуснаха соварника заедно. В началото на коридора, който водеше към западната част от замъка, тя каза:

-Аз съм от тук. Добре, аз ще...ще се видим по-късно , Хари...

-Да...добре...чао.

Тя му се усмихна и се отдалечи. Хари вървеше, чувствайки се леко опиянен. Той беше имал цял разговор с нея насаме и не можеше да го осъзнае веднага...наистина беше смело от твоя страна да й го кажеш... Чо го беше нарекла “смел”...тя не го мразеше, че е останал жив...

Разбира се, тя беше предпочела Седрик, той знаеше това...но ако я беше поканил на бала преди Седрик, нещата можеха да се развият различно...тя изглеждаше, че искрено съжалява, когато му бе отказала...

-Добро утро-каза весело Хари на Рон и Хърмаяни , когато се видяха на масата на Грифиндор в Главната зала.

-От какво си толкова доволен?-попита го изненадано Рон.

-Ъммм...от куидича по-късно-каза щастливо Хари като си сипа обилно бекон и яйца.

-О...да-каза Рон. Той сложи долу филийката, която ядеше и си сипа в чашата тиквен сок. Тогава каза:-Слушай, можеш ли да излезеш с мен по-рано...? Просто да...ъъъ...да ми покажеш някои неща преди тренировката?

-Да, окей-отговори Хари.

-Не мисля, че трябва да го правите-каза сериозно Хърмаяни.-И двамата имате купища домашни и-

Но тя не завърши изречението си, защото пристигна сутрешната поща и с нея Пророчески вести тупна в скута й от човката на една сова, която се приземи опасно близо до захарницата и протегна крак. Хърмаяни пусна кнут в кутийката на крака й, взе вестника и прегледа критично предната страница.

-Нещо интересно?-попита Рон.Хари се ухили, знаейки че той просто иска да я отвлече от темата за домашните.

-Не-отбеляза тя,-само съобщение, че бас китаристът на групата Weird Sisters се е оженил.

Хърмаяни отвори вестника и се скри зад него Хари се зае с яйцата и бекона си. Рон потъна в мислите си ,загледан през прозореца.

-Един момент-каза внезапно Хърмаяни.-О, не...Сириус!

-Какво е станало?-Хари дръпна вестника толкова бързо, че той падна в средата между него и Хърмаяни, всеки от който го държеше с по една ръка.

“ Министерство на магията е получило сведение от сигурен източник , че Сириус Блек, побърканият масов убиец ...бла бла...се укрива по всяка вероятност в Лондон- прочете Хърмаяни от нейната страна с изтерзан шепот.

-Луциус Малфой, обзалагам се на всичко- каза Хари с нисък, вбесен глас.-Може да е разпознал Сириус на платформата-

-Какво?-стресна се Рон.-Ти не си казвал, че-

-Шшъът-казаха другите двама.

“...Министерството предупреждава магьосническата общност, че Блек е много опасен...избягал от Азкабан...обичайните глупости”-завърши Хърмаяни, като остави своята половина от вестника и погледна уплашено към Хари и Рон. –Той не трябваше да напуска къщата, това е- прошепна тя.-Дъмбълдор го предупреди да не го прави.

Хари погледна навъсено към вестника. По-голямата част от страницата беше заета от обявата на Робите за всички случаи на Мадам Малкин.

-Получих всичките роби, които исках-каза Рон.

-Не!-каза Хари- Погледнете...това малко парче тук...-Рон и Хърмаяни се приближиха до него, извадката беше около инч дълга и бе поместена в долния ъгъл на колонката. Беше озаглавена.
ЗЛОУПОТРЕБА В МИНИСТЕРСТВОТО

Стъргис Подмоър, 38, N2 Лабърнъм Гардънс, Клафъм беше изправен пред магьосническия трибунал за злоупотреба и опит за кражба в Министерството на магията на 31 август. Подмоър е бил заловен от охраната в министерството Ерик Мънч, който го е намерил да се опитва да премине през врата на строго секретно помещение в един часа сутринта. Подмоър, който отказа да отговаря в своя защита, е признат за виновен по всички обвинения и осъден на шест месеца в Азкабан.
-Стъргис Подмоър?- каза бавно Рон.-Това е този, който изглежда така сякаш главата му е от слама, нали? Той е един от Ор-

-Рон, шшът!- каза Хърмаяни, като хвърли ужасен поглед наоколо.

-Шест месеца в Азкабан!-прошепна шокиран Хари.-Само защото се е опитал да премине през някаква си врата?

-Не бъди глупак, не е защото се е опитал да мине през врата. Какво е правил в Министерството в един часа сутринта?-въздъхна Хърмаяни.

-Намекваш ,че е правил нещо за Ордена?-промърмори Рон.

-Чакайте малко...-каза бавно Хари.-Стъргис често идваше да ни види, помните ли?

Другите двама го погледнаха.

-Той беше част от нашата охрана, когато отивахме до Кингс Крос, помните ли? И Муди беше раздразнен, че не се е върнал; значи той не е изпълнявал тяхна поръчка, нали?

-Да, може би те не са очаквали да го хванат-каза Хърмаяни.

-Може да е капан!-възкликна Рон развълнувано.-Не-слушайте! –той понижи драматично гласа си при заплашителния израз на лицето на Хърмаяни.-Министерството се е усъмнило, че е един от Дъмбълдорци-не знам-те са го подмамили в Министерството и той не се е опитвал да премине през никаква врата! Може би са измислили някакъв претекст, за да го хванат.

Хари и Хърмаяни обмислиха това през настъпилата пауза. Хари мислеше, че това е малко вероятно. Хърмаяни от друга страна изглеждаше доста впечатлена.

-Знаете ли, няма да съм изненадана, ако се окаже истина.

Тя взе замислено своята половина от вестника. Тъй като Хари остави на масата вилицата и ножа си, Хърмаяни скоро излезе от замечтаността си.

-Добре, мисля, че първо трябва да се заемем със съчинението за Спраут за self-fertilising храсти и ако имаме късмет, ще можем да започнем преди обяд заклинанието на Макгоногъл Inanimatus Conjurus...

Хари изпита лека вина при вида на купчината домашни, които ги очакваха., но небето беше толкова ясно и синьо и не беше се качвал на Светкавицата от седмица...

-Мисля, че можем да го направим тази нощ-каза Рон, докато вървяха двамата с Хари към игрището за куидич , с дръжки на рамо и със злокобните предупреждения на Хърмаяни в ушите си, че ще се провалят на изпитите за СОВА.

-А и утре е пред нас. Това, че тя непрекъснато работи си е неин проблем. – Настъпи пауза, след което добави с леко загрижен тон:-Мислиш ли, че говореше сериозно, че няма да ни даде да препишем от нея?

-Да, мисля-отвърна Хари.-Все пак това също е важно, трябва да тренираме, ако искаме да останем в отбора по куидич.

-Така е, прав си-каза сърдечно Рон.-Имаме достатъчно време, за да се справим с всичко това.

Когато стигнаха до игрището по куидич , Хари погледна вдясно към дърветата в Забранената гора , които бяха тъмни.Нищо не летеше над тях, небето беше празно, само няколко сови кръжаха около соварника. Не беше негова грижа някакъв си крилат кон и Хари го изхвърли от ума си.

Те взеха топките от съблекалнята и се заеха с работа. Рон пазеше трите голови поста, Хари играеше като преследвач и се опитваше да вземе куофъла през Рон. Хари мислеше, че Рон е доста добър: той спаси три четвърти от головете. Хари се опита да го премине и колкото повече играеха, толкова по-добър ставаше. След няколко часа се върнаха в замъка за вечеря-по време на Хърмаяни им даде доста ясно да разберат, че са безотговорни-след това се върнаха на игрището по куидич за редовната тренировка.Всичките им съотборници с изключение на Анджелина вече бяха в съблекалнята, когато те влязоха.

-Добре ли си, Рон?-намигна му Джордж.

-Да-каза Рон, който ставаше все по-спокоен

-Готов си да ни покажеш на какво си способен,а, Ickle Префекте?- каза Фред, който беше с раздърпана коса и взимаше наметалата по куидич от масата с лукава усмивка на устните си.

-Млъкни-каза Рон с каменно лице, докато за пръв път обличаше собствената си роба. Робата на Оливър му стоеше доста добре, бяха я преправили малко, тъй като Оливър беше доста широк в раменете.

-Окей, всички-каза Анджелина, като се появи от капитанската кабина, наистина променена.-Хайде да излизаме. Алиша и Фред, вие донесете касетата с топките. О, и навън има няколко човека, които са дошли да ни гледат, но не им обръщайте внимание, разбрано?

Нещо в обичайният й глас накара Хари да си помисли, че знае кои са неканените посетители и беше вече сигурен, когато на излизане от съблекалнята имаше буря от освирквания и подигравки от отбора по куидич на Слидерин .Те се бяха събрали на празните седалки и нечий глас прозвуча високо около стадиона.

-Какво е яхнал Уизли?-подигравателно проточи Малфой.-Защо някой е приложил Летателна магия върху мухлясал стар пън като този?

Краб, Гойл и Панси Паркинсън се заляха от смях. Рон яхна дръжката и се оттласна от земята, Хари го последва.

-Не им обръщай внимание-каза той, като ускори ход, за да се изравни с Рон.-Ще видим кой ще се смее когато играем с тях...

-Точно стойката, която искам, Хари-каза Анджелина, която ги приближи с куофъла в ръцете си и се обърна към останалите от отбора.-Окей, всички, ще започнем с няколко паса просто да загреем, целият отбор, моля-
-Хей, Джонсън, какво й има на прическата ти?-изкряска Панси Паркинсън.-Защо ли някои изглеждат така, сякаш от главата им излизат змии...

Анджелина отметна дългата си коса от лицето си и продължи спокойно:

-Разпръснете се и ще видим какво ще правим...

Хари се откъсна далеч от другите в края на игрището. Рон застана на обратния голов пост. Анджелина вдигна с ръка куофъла и я хвърли силно към Фред, който я хвърли към Джордж, който я прати към Хари, който я хвърли към Рон, който я изпусна.

Слидеринци начело с Малфой избухнаха в смях. Рон, който се беше спуснал надолу, за да хване куофъла преди да падне на земята се гмурна несръчно, след това се притисна отстрани към метлата си и изчервен се опита да се издигне на височина. Хари видя как Фред и Джордж си разменят погледи, но нехарактерно за тях никой не каза дума, за което им беше благодарен.

-Подай пас, Рон-каза Анджелина, сякаш нищо не е случило.

Рон хвърли куофъла към Алиша, която го върна на Хари,който го подаде на Джордж.

-Хей, Потър, как е белегът ти?-извика Малфой.-Сигурен ли си, че нямаш нужда да полегнеш долу? Би трябвало да отбележим рекорда, че цяла седмица не си бил в болничното крило.

Джордж хвърли към Анджелина, тя го върна към Хари, който не го очакваше, но го хвана с върха на пръстите си и бързо го хвърли към Рон , който се гмурна за да го хване и пропусна за секунди.

-Хайде, Рон-каза сърдито Анджелина, когато той отново се спусна към земята да хване куофъла.-Внимавай.

Трудно можеше да се каже дали лицето на Рон или куофъла са по-червени. Малфой и останалата част от отбора на Слидерин отново задюдюкаха и започнаха да се смеят.

На третия опит Рон хвана куофъла, може би вън от радост, че е успял, той ентусиазирано го изпрати покрай протегнатите ръце на Кейти Бел и я удари по лицето.

-Съжалявам-изпъшка Рон и закръжи наоколо, за да види дали е причинил някаква травма.

-Върни се на позиция, тя е добре!-изрева Анджелина.-Но когато подаваш на съотборник, не се опитвай да го свалиш от метлата, ясно? За това си имаме блъджъри.

Носът на Кейти кървеше. Долу слидеринци бяха станали на крака и подигравателно жестикулираха. Фред и Джордж се приближиха към Кейти.

-Ето, вземи това-Фред извади от джоба си нещо малко и червено и й го подаде.-Ще спре кървенето за нула време.

-Окей-извика Анджелина.-Фред, Джордж, вземете bats и блъджърите. Рон, застани на вратата. Хари, пусни снича, когато кажа. Очевидно, целта е вратата на Рон.

Хари тръгна след близнаците, за да вземе снича.

-Рон прави нещата направо свински, нали?-промърмори Джордж, когато тримата слязоха , отвориха касетата с топките и взеха оттам снича и един блъджър.

-Просто е нервен-отвърна Хари.-Когато тренирах с него тази сутрин, всичко беше добре.

-Добре, надявам се, че не е отслабнал толкова скоро-каза мрачно Фред.

Те се върнаха във въздуха. Когато Анджелина наду свирката, Хари хвърли снича, а Фред и Джордж пуснаха блъджъра. За момент Хари беше напълно в неведение какво правеха другите. Неговата работа беше да улови малката светеща златна топчица , която носеше сто и петдесет точки на отбора на търсача и развиваше невероятна скорост. Той се издигна, завъртя се и се гмурна около гончиите , топлият есенен въздух галеше лицето му, далечните подвиквания на слидеринци му звучаха толкова без значение... но твърде скоро свирката го върна отново в действителността.

-Стоп-стоп-СТОП!-крещеше Анджелина. –Рон-не покриваш средния си пост!

Хари погледна към Рон, който се носеше от пред на левия кош, оставяйки другите два неохранявани.

-О...съжалявам...

-Трябва да се местиш, докато следиш гончиите!-каза Анджелина.-Заставаш в центъра , докато не трябва да се преместиш да защитаваш един от кошовете, но не се движи безразборно само на една страна. Ето затова допусна и последните три гола.

-Съжалявам-повтори Рон и лицето му пламтеше като фар срещу ясното синьо небе.

-И, Кейти, не можеш ли да направиш нещо срещу това кървене от носа ти?

-Става все по-лошо-каза Кейти, като се опитваше да избърше кървенето с ръкава си.
Хари хвърли бърз поглед към Фред, който изглеждаше загрижен и ровеше нещо в джобовете си. Той видя как Фред извади нещо пурпурно, проучи го за секунда и погледна към Кейти, която със сигурност беше ужасена.

-Добре, да опитаме отново-каза Анджелина. Тя не обърна внимание на слидеринци, които сега се бяха изправили на крака и крещяха:” Грифиндор са губещи, Грифиндор са губещи” , но се стегна върху дръжката на метлата си.

Този път летяха около три минути, когато прозвуча свирката на Анджелина. Хари, който току-що беше забелязал снича над противоположния кош , се почувства видимо обиден.

-Сега пък какво?-каза нетърпеливо той на застаналата наблизо Алиша.

-Кейти-отвърна кратко тя.

Хари се обърна и видя Анджелина, Фред и Джордж да летят колкото се може по-бързо към Кейти. Хари и Алиша също се спуснаха към нея. Анджелина беше прекратила тренировката точно навреме. Кейти беше бяла като тебешир и цялата в кръв.

-Трябва да отиде в болничното крило-каза Анджелина.

-Ще я заведем-каза Фред.-Тя-ъъъ-трябва да е взела Blood Blisterpod погрешка-

-Добре, няма смисъл да продължаваме без биячите и един гончия-каза Анджелина, докато Фред и Джордж кръжаха към замъка от двете страни на Кейти.- Хайде да отиваме да се преобличаме.

Дюдюканията на слидеринци ги съпроводиха до съблекалните.

-То беше- започна Хари.

-Направо гадно-каза Рон с кух глас, потъвайки в креслото до Хърмаяни. Тя го изгледа и леденото й изражение започна да се топи.

-Добре, все пак това беше първият ти път-каза с разбиране- иска се време, за да-

-Кой казва, че аз съм този, заради което е било отвратително?-кресна Рон.

-Никой- каза объркано Хърмаяни.-Мислех, че...

-Мислела си, че ще се проваля, така ли?

-Не, разбира се, не съм мислила така! Виж, ти каза, че е било гадно и аз просто-

-Ще се опитам да си напиша домашните-каза ядосано Рон, тръгна към спалнята на момчетата и се изгуби от поглед. Хърмаяни се обърна към Хари.

-Той ли се провали?

-Не-каза лоялно Хари.

Хърмаяни вдигна вежди.

-Добре де, предполагам, че можеше да играе и по-добре-промърмори Хари,-но както и ти каза, това все пак му беше първата тренировка...

Изглежда нито Хари, нито Рон бяха напреднали кой знае колко с домашните си тази нощ. Хари знаеше, че Рон е претоварен от мисълта колко лошо се бе представил на тренировката по куидич и от подвикванията на слидеринци “Грифиндор са губещи”.

Те прекараха цяла неделя в общата стая потънали в учебниците си, когато стаята се напълни и после изпразни. Беше още един ясен и хубав ден и повечето грифиндорци го прекараха на открито, радвайки се може би на един от последните слънчеви дни до края на годината. Вечерта Хари се почувства така ,сякаш някой го