Глава Дъдли побъркан

-Той казва, че е видял да убиват Седрик Дигъри.

-Той заяви, че се е дуелирал с Вие-Знаете-Кой.

-Хайде, хайде...

-А може би просто се е пошегувал?

-Pur-lease...

-Това, което не разбирам-каза Хари през стиснати зъби, докато поставяше долу ножа и вилицата си /ръцете му се колебаеха дали да ги държат стабилно/, -е защо всички те вярваха на историята преди два месеца, когато им го каза Дъмбълдор...

-Проблемът, Хари, е ,че не съм сигурна дали са вярвали-каза рязко Хърмаяни-0, хайде да се махаме оттук.

Тя постави долу собствения си нож и вилица; Рон погледна продължително половината си ябълков пай, но го остави. Хората ги гледаха докато не излязоха от Главната зала.

-Какво искаше да кажеш с това, че не си сигурна дали вярват на Дъмбълдор-попита Хари Хърмаяни, когато изкачиха площадката на първия етаж.

-Виж, ти не разбираш какво беше, когато това се случи-каза внимателно Хърмаяни.-Ти пристигна на ливадата , носейки мъртвото тяло на Седрик...никой от нас не е видял какво се е случило в лабиринта...имаме само думата на Дъмбълдор за това, че Ти-Знаеш-Кой се е върнал, убил е Седрик и се е дуелирал с теб.

-Което е и истината!-каза високо Хари.

-Знам, че е истина, Хари, затова би ли престанал, моля те, да ми триеш сол на главата? –каза уморено Хърмаяни. –Това е само защото истината излезе наяве, когато всеки се прибираше в къщи за лятната ваканция, където два месеца четоха за това, че ти си луд и, че Дъмбълдор е изкуфял.

Дъждът чукаше по стъклата на прозорците, докато те вървяха по празните коридори към кулата на Грифиндор. Хари би искал първият ден от седмицата да е последният, но все още имаше да пише планина от домашни преди да си легне. Чувстваше тъпа болка около дясното си око. Той погледна през измития от дъжда прозорец и влязоха в коридора при Дебелата дама.Все още нямаше светлина в къщата на Хагрид.

-Мимбулус мимблетония-каза Хърмаяни преди Дебелата дама да ги попита. Портретът се отвори, за да ги пропусне и тримата преминаха през него.

Общата стая беше почти празна, тъй като все още всички бяха на вечеря. Крукшанкс скочи от фотьойла, в който се беше свил , за да ги посрещне, измяука високо и когато Хари, Рон и Хърмаяни заеха любимите си места до камината , той леко скочи в полата на Хърмаяни и се сви там като пухкава рижава възглавничка. Хари се загледа в пламъците, чувстваше се изцеден и изтощен.

-Как може Дъмбълдор да позволи да се случи това?-извика внезапно Хърмаяни, което накара Хари и Рон да подскочат, а Крукшанкс скочи от нея уплашено. Тя яростно мачкаше облегалките на креслото.-Как може да позволи да ни преподава тази ужасна жена? И то в годината на нашите СОВИ!

-Никога не сме имали късмет с преподавателите по Защита срещу черните изкуства, нали?-каза Хари.-Знаете за какво говоря. Хагрид ни каза, че никой не е искал работата, смята се, че носи нещастие.

-Да, но да приемеш на работа някой, който отказва да ни позволи да правим магии? На какво си играе Дъмбълдор?

-И тя се опитва да накара хората да шпионират за нея-каза мрачно Рон.-Помните ли когато ни каза, че иска да отидем и да й кажем ако чуем някой да казва, че Вие-Знаете-Кой се е върнал?

-Разбира се, тя е тук за да шпионира всички ни , това е очевидно, защо иначе Фъдж ще иска да я прати ?-изплющя Хърмаяни.

-Не започвай да спориш пак-каза уморено Хари, когато Рон отвори уста да възрази.-Не можем ли просто...хайде просто да си напишем домашните.”

Те взеха от ъгъла училищните си чанти и се върнаха в креслата си до огъня. Хората вече се връщаха от вечеря. Хари запази непроницаемо изражение, но все още чувстваше, че привлича погледите към себе си.

-От предмета на Снейп ли ще започнем?-попита Рон, като потопи перото си в мастило.-“Качествата на...лунния камък...и неговата употреба ...при приготвянето на отвари...” – промърмори той, докато пишеше думите и ги изговаряше на глас. Той подчерта заглавието ,след това погледна очаквателно към Хърмаяни.

-Е, какви са качествата на лунния камък и употребата му в приготвянето на отвари?

Но Хърмаяни не го слушаше, тя хвърли бегъл поглед към отдалечения ъгъл, където Фред, Джордж и Лий Джордън седяха в центъра на група невинно-изглеждащи първокурсници , всички те дъвчеха нещо, което явно бе излязло от голямата книжна торба, която държеше Фред.

-Не, съжалявам, те отидоха твърде далеч-каза тя, ставайки и изглеждайки бясна.-Хайде, Рон.

-Аз-какво?-каза Рон, опитвайки се да печели време.-Не, стига, Хърмаяни, не можем да им забраним да раздават сладкиши.

-Знаеш перфектно, че това са или Nosebleed Nougat, или Puking Pastilles или — '

-Fainting Fancies?-предположи спокойно Хари.

Един по един първокурсниците се свлякоха в безсъзнание на местата си, някои легнаха на пода, други се облегнаха на креслата си, езиците им бяха изплезени навън. Изглежда по- голямата част от тях се смееха. Хърмаяни сви рамене и тръгна решително право към мястото, където стояха Фред и Джордж, изследващи отблизо първокурсниците. Рон се надигна наполовина от стола си, погледна неразбиращо за няколко минути, след което промърмори на Хари:

-Тя ще поеме нещата под контрола си-преди да се смъкне отново толкова ниско, колкото креслото го позволяваше.

-Това е достатъчно!-твърдо каза Хърмаяни на Фред и Джордж, двамата я погледнаха с лека изненада.

-Да ,права си-отговори Джордж.-Дозата изглежда достатъчно силна, нали?

-Казах ви сутринта, не можете да тествате своите измишльотини върху ученици.

-Ние им плащаме- отговори с достойнство Фред.

-Не ме интересува, може да е опасно!

-Глупости-каза Фред.

-Успокой се, Хърмаяни, те са добре-каза Лий reassuringly, докато преминаваше от първокурсник на първокурсник и поставяше пурпурни бонбони в отворените им усти.

-Да, погледни, те идват на себе си-каза Джордж.

Няколко от първокурсниците наистина се размърдаха. Някои изглеждаха толкова шокирани от това, че са легнали на пода или клатейки се на креслата си, че Хари беше сигурен: Фред и Джордж не им бяха казали какво е действието на бонбоните.

-Добре ли се чувстваш?-попита Джордж любезно малко тъмнокосо момиче, легнало в краката му.

-Аз...аз така мисля”-отговори то разколебано.

-Отлично-каза щастливо Фред, но в следващия момент Хърмаяни грабна от ръцете му clipboard и книжната чанта с Fainting Fancies.

-НЕ Е отлично!

-Разбира се, че е. Те са живи, нали?-каза ядосано Фред.

-Не можете да правите това, какво ще стане, ако наистина разболеете някого?

-Ние не ги разболяваме, преди това тествахме върху себе си , сега просто проверяваме дали всеки реагира по същия начин-

-Ако не престанете, аз ще-

-ви наложа наказание?-каза Фред с глас, който казваше бих- искал-да-видя-как-ще-се-опиташ-да-го-направиш.

-Ще ни накараш да пишем линии?-каза подхилквайки се Джордж.

Наоколо се засмяха. Хърмаяни се изправи в цялата си дължина, очите й се присвиха и рошавата й коса се наелектризира.

-Не-каза тя, а гласът й бе пълен с гняв.-Ще пиша на майка ви.

-Няма да го направиш-каза ужасен Джордж, отстъпвайки от нея.

-О, да,ще го направя-каза строго Хърмаяни- Не мога да ви попреча да ядете тези глупави неща, но не и да ги давате на първокурсниците.

Фред и Джордж изглеждаха като ударени от гръм. Беше ясно, че тя ще изпълни заплахата си.С последен строг поглед ,тя им върна clipboard и чантата с Fancies и се върна в креслото си до камината.

Рон бе потънал толкова ниско в своето , че носът му беше на едно ниво с коленете.

-Благодаря ти за подкрепата, Рон-каза кисело Хърмаяни.

-Добре се справи и сама-промърмори Рон.

Хърмаяни гледаше за малко празното парче пергамент пред себе си ,след това каза остро:

-О, не е добре, не мога да се концентрирам сега. Отивам да си легна.

Тя дръпна отворената си чанта, Хари мислеше, че ще прибере учебниците си вътре, но вместо тях Хърмаяни сложи два безформени вълнени предмета, постави ги удобно на масата до огъня ,покри ги с няколко парчета пергамент и счупено перо, след което се облегна назад да се наслади на ефекта.

-Какво, в името на Мерлин, правиш?-попита я Рон с вида на човек, който се съмнява в здравия й разум.

-Това са шапки за домашни духчета-отговори бързо тя, като почна да прибира книгите в чантата.-Направих ги това лято. Вярно, без магия се справях много по-бавно, но сега, когато вече съм в училище-съм способна да направя доста повече.

-Правиш шапки за домашни духчета?-попита бавно Рон.-И ги покриваш преди това с боклуци?

-Да-отговори кратко Хърмаяни, намятайки чантата на гърба си.

-.Няма да го направиш-каза ядосано Рон.-Опитваш се да ги подмамиш да ги вземат, което означава, че ще станат свободни, а те не искат да бъдат свободни.

-Разбира се, че искат да бъдат свободни!-каза веднага Хърмаяни и лицето й порозовя:- Не пипай шапките, Рон.

Тя се обърна и излезе. Рон я изчака докато изчезна през вратата, водеща към спалняте на момичетата, след което изчисти боклука от вълнените шапки.

-Най-малкото те трябва да видят какво взимат-каза сурово той.- Така или иначе...-той нави парчето пергамент ,на което беше написал заглавието на есето за Снейп.-Няма никакъв шанс да свършим днес с това, не бих могъл без помощта на Хърмаяни, нямам никаква идея какво се прави с този лунен камък, а ти?

Хари поклати глава, че и той няма, болката в дясното му слепоочие ставаше все по-силна. Мислеше за съчинението си за войните на великаните и болката се изостри.Като знаеше перфектно, че до и сутринта няма да е свършил домашното си, той постави обратно книгите в чантата си.

-Аз също си лягам.

На път към спалнята мина покрай Сиймъс ,но дори не погледна към него. Хари имаше краткото впечатление, че Сиймъс сякаш иска да му заговори, но се забърза и тръгна по каменното спираловидно стълбище , защото не можеше да понесе повече провокации.
*
Следващият ден беше също дъждовен и мъглив както и предишния. Хагрид все още отсъстваше от мястото си на масата за закуска.

-Но от друга положителна страна, няма го Снейп-каза бодро Рон.

Хърмаяни се прозяваше широко и си наля кафе. Тя изглеждаше доволна от нещо и когато Рон я попита от какво е толкова щастлива ,тя отвърна:

-Шапките ги няма. Изглежда домашните духчета след всичко искат да бъдат свободни.

-Не се обзалагам за това-сряза я Рон.-Те може да не са ги помислили за шапка. На мен повече ми приличат на вълнени торбички.

Хърмаяни не му проговори цяла сутрин.

Двойният час по вълшебство бе последван от двоен по трансфигурация. Професор Флитуик и професор Макгоногъл прекараха първите петнайсет минути от часовете си в обяснения колко важни са тази година изпитите СОВА.

-Това, което трябва да запомните-каза мъничкият професор Флитуик пискливо, седнал както винаги върху купчината книги на бюрото си, -е че тези изпити могат да определят вашето бъдеще за години наред. Ако досега не сте се замисляли сериозно върху кариерата си, сега е моментът да го направите. И боя се, ще трябва да работим много по-здраво, за да сме сигурни, че сте подготвени.

След това прекараха цял час, преговаряйки Призоваващата магия, която според професор Флитуик щеше да влезе в изпитите за СОВА. В края на часа им зададе още по-голямо домашно от получените досега.

Беше същото, ако не и по-лошо, в часа по трансфигурация.

-Не можете да издържите СОВА-каза строго професор Макгоногъл- без сериозна подготовка , учене и практика. Не виждам причина всеки в този клас, който се е упражнявал в часовете по трансфигурация, да не изкара изпита. – Невил издаде тъничък невярващ шум.-Да, ти също, Лонгботъм- каза професор Макгоногъл.-Няма нищо грешно в твоята работа ,освен липсата на сигурност. Е...днес започваме заклинанията за изчезване. Те са по-лесни от заклинанията за илюзия, които ще изучавате когато стигнете до степента NEWT , но все пак са най-трудните заклинания, които досега сте опитвали да правите.

Тя беше права, Хари намери заклинанията за изчезване за ужасно трудни. В края на двойния час нито той, нито Рон бяха успели да накарат охлювите, върху които се упражняваха, да изчезнат, но както с надежда бе отбелязал Рон- те изглеждаха малко по-бледи. Хърмаяни, от друга страна, успешно накара своя да изчезне , което донесе десет точки за Грифиндор. Само на нея професор Макгоногъл не зададе домашно, всички останали получиха задачата да упражняват заклинанието , за да се подготвят за нов опит следобед.

Леко паникьосани от камарата домашни, които трябваше да приготвят , Хари и Рон прекараха времето си за обед в библиотеката , търсейки нещо за употребата на лунния камък в отварите. Все още ядосана на подмятането на Рон за нейните вълнени шапки, Хърмаяни не се присъедини към тях. Когато стана време за часа по грижа за магически създания, главата на Хари отново го заболя.

Денят беше хладен и ветровит и докато вървяха по ливадата към къщичката на Хагрид, минавайки покрай Забранената Гора, дъждът намокри лицата им.Професор Гръбли-Планк очакваше класа на няколко ярда от предната врата на дома на Хагрид,пред нея имаше дълга дървена маса –отрупана с вейки. Хари и Рон чуха зад себе си висок смях, обръщайки се, видяха Драко Малфой, придружен от обичайната си банда слидеринци. Навярно беше казал нещо забавно, защото Граб, Гойл, Панси Паркинсън и останалите продължиха да се кикотят ,докато стигнаха до масата и продължаваха да гледат Хари, за когото не беше трудно да се досети кой е предметът на шегата.

-Всички ли са тук?-попита професор Гръбли-Планк веднага след пристигането на грифиндорци и слидеринци. –Да започваме тогава. Някой може ли да каже как се наричат тези неща?

Тя посочи купчината вейки пред тях. Хърмаяни вдигна ръка. Зад гърба й Малфой я имитира как подскача с вдигната ръка – нетърпелива да отговори. Панси Паркинсън издаде писклив смях, който веднага след това се превърна в писък, вейките пред нея се разхвърчаха и се разкриха като новородени горски феи, всяка с изпъкнали кафяви ръце и крака, подобни на клони пръсти и подобно на кора на дърво лице, от което святкаха две кафяви очи.

-Ооооооо!-казаха хорово Парвати и Лавендър, дразнейки Хари. Никога преди това Хагрид не им беше показвал впечатляващи създания: несъмнено, пихтиестите червеи бяха доста тъпи, но саламандрите и хипогрифите бяха доста интересни и може би раконогите огнемети-също донякъде.

-Моля ви, замълчете, момичета-каза остро професор Гръбли- Планк , разпръсквайки с ръка нещо, прилично на кафяв ориз около съществата, които незабавно започнаха да се хранят. –Е, знае ли някои имената на тези създания? Госпожице Грейнджър?

-Bowtruckles-отвърна Хърмаяни.-Те са дървесни обитатели, живеят на магически дървета.

-Пет точки за Грифиндор-каза професор Гръбли-Планк.-Да, това са Bowtruckles и както правилно каза госпожица Грейнджър, живеят основно на дърветата в магическа гора. Някой да знае с какво се хранят?

-Woodlice- отговори Хърмаяни, което обясняваше защо Хари бе намерил зрънца от кафяв ориз, докато вървяха. –И ако намерят, яйца от феи.

-Браво, още пет точки за Грифиндор. Затова всеки път,когато се нуждаете от листа и дървесина ,които са къщичката на Bowtruckles, е разумно да имате подръка като подарък woodlice, за да им отвлечете вниманието. Те може да не изглеждат опасни, но ако са ядосани, могат да ви издерат очите с острите си нокти. Затова ако искате да се приближите до тях, вземете малко woodlice и Bowtruckle- имам достатъчно тук за един между трима-ще можете да ги разгледате отблизо. Искам от вас скица на съчинение с описанието им в края на часа.

Класът се скупчи около масата. Хари безцеремонно ги загърби и отиде при професор Гръбли-Планк.

-Къде е Хагрид?-попита я, докато останалите си избираха Bowtruckles.

-Не е твоя работа-отсече професор Гръбли-Планк, както беше направила и последния път, когато заместваше Хагрид. Подхилквайки се ,Драко Малфой отиде при Хари и хвана най- големия Bowtruckle.

-Може би-каза Малфой тихо така,че само Хари да го чуе – глупавият дебелак се е почувствал обиден...

-Може би ти ще бъдеш, ако не млъкнеш-отговори Хари.

-Може би са му съобщили, че този предмет е твърде голям за него, ако следиш мисълта ми...

Малфой се отдалечи, подхилквайки се към Хари, който се почувства като болен. Знаеше ли нещо Драко Малфой? Баща му беше смъртожаден, но ако той имаше информация за Хагрид ,която все още не е достигнала до ушите на Ордена? Той забърза към Рон и Хърмаяни, които се бяха отдалечили на тревата и се опитваха да убедят Bowtruckle да остане достатъчно дълго, че да могат да го разгледат и опишат. Хари извади пергамент и перо, седна между тях и с шепот им съобщи какво беше казал Малфой.

-Дъмбълдор щеше да знае, ако нещо се е случило с Хагрид-каза веднага Хърмаяни.-Малфой просто се опитва да те дразни. Не му обръщай внимание, Хари. Ето, подръж за момент този Bowtruckle, за да мога да нарисувам лицето му.

-Да- чу се отчетливо гласът на Малфой в групата близо до тях. –Баща ми разговаря с министъра само преди няколко дена и по всичко изглежда, че Министерството определено е решило да прекрати нестандартното преподаване в това училище. Дори и този слабоумен великан да се появи, най-вероятно ще бъде изгонен незабавно.

-УХ!

-Ако още веднъж нарече Хагрид “слабоумен”...-процеди през стиснати зъби Хари.

-Хари, не се занимавай с Малфой, не забравяй, че той сега е префект и може да ти направи живота труден...

-Чудех се какво ли би било, ако животът ми стане труден-каза саркастично Хари. Рон се засмя, но Хърмаяни се намръщи. Заедно те минаха покрай зеленчуковата градина. Небето все още не можеше да реши дали да вали или не.

-Просто искам Хагрид по-бързо да се върне-каза високо Хари , като влязоха в оранжерията. –И не казвай, че Гръбли-Планк е по-добра учителка- добави той заплашително.

-Няма да го кажа-отвърна спокойно Хърмаяни.

-Защото тя никога няма да е толкова добра, колкото е Хагрид – каза сурово Хари, напълно осъзнаващ, че току-що бе получил нагледен урок по грижа за магически създания.

Вратата на най-близката оранжерия се отвори и няколко четвъртокурсника излязоха от нея, включително Джини.

-Здрасти-каза тя весело, като мина покрай тях. Няколко секунди по-късно се подаде Луна Лавгуд, влачейки се на опашката зад класа , със зацапан с пръст нос и панделка на главата. Когато видя Хари, изпъкналите й очи се ококориха развълнувано и тя му направи beeline straight /съучастнически знак?/ .Много от съучениците му се обърнаха любопитно да видят. Луна си пое дълбоко въздух и тогава каза, без повече прелюдии:

-Вярвам, че Този, Който Не Бива Да Се Назовава се е върнал. Вярвам и, че си се бил с него и си се спасил.

-Ъъ...добре-каза неловко Хари. Луна носеше нещо което изглеждаше като две оранжеви репички вместо обици , факт който бе отбелязан от Парвати и Лавендър, които се закикотиха-сочейки към ушите й.

-Вие може да се смеете-каза Луна, гласът й се повиши , защото Парвати и Лавендър се закискаха още по-силно от това, което казва, -но хората също така не са вярвали и в съществуването на Blibbering Humdinger или Crumple-Horned Snorkack!”

-Да, но те са били прави, нали?-каза нетърпеливо Хърмаяни. – Blibbering Humdinger и Crumple-Horned Snorkack не съществуват.

Луна й хвърли смразяващ поглед и рязко си тръгна, репичките гневно се полюшнаха.Вече Парвати и Лавендър не бяха единствените, които се смеят.

-Можеш ли да не дразниш единствените хора, които ми вярват?-попита Хари Хърмаяни, докато влизаха в клас.

-О, за Бога, Хари, можеш да направиш повече от нея –каза Хърмаяни. –Джини ми разказа за нея, тя вярва само в неща, за които няма доказателства. Добре, какво друго може да се очаква от някого, чийто баща е редактор на The Quibbler?

Хари си мислеше за зловещите крилати коне, които бе видял при пристигането си и как Луна му каза, че също ги е видяла. Беше ли го излъгала? Но преди да отдаде повече значение на това, Ърни Макмилън пристъпи към него.

-Искам да знаеш, Потър-каза високо и загрижено той,-че не само чудаците те поддържат. Лично аз ти вярвам 1000%. Моето семейство винаги е заставало зад Дъмбълдор, както и лично аз.

-Ъ-благодаря ти много, Ърни-каза Хари приятно изненадан. Ърни можеше да е помпозен при събития като това, но Хари би предпочел да запази дълбоко в тайна подкрепата на някой, който не носи репички на ушите си. Думите на Ърни изтриха усмивката от лицето на Лавендър Браун и когато тя се обърна да разговаря с Рон и Хърмаяни, Хари улови изражението на Сиймъс, което беше едновременно засрамено и предизвикателно.

Никой не се изненада, когато професор Спраут започна урока с лекция за важността на тази година и изпитите за СОВА. Хари би желал всички учители да спрат да говорят за това, започна да се чувства раздразнен, стомахът му се свиваше всеки път, като си помислеше за купчината домашни , чувството стана още по-драматично след като професор Спраут им даде още едно съчинение накрая на часа. Уморени и миришещи силно на змейска тор, предпочитаната от професор Спраут, грифиндорци се върнаха след час и половина в замъка, никой от тях не говореше много, беше още един дълъг ден.

Както беше ужасно гладен и му предстоеше първото наказание при професор Умбридж в пет часа , Хари отиде право на обяд без да остави чантата си в кулата на Грифиндор. Питаше се какво ли му е приготвила тя. Току-що бе влязъл в Главната зала, когато висок и ядосан глас извика:

-Хей, Потър!

-Сега пък какво?-промърмори той раздразнено , обръщайки се с лице към Анджелина Джонсън, която изглеждаше разярена.

-Ще ти кажа аз на теб сега пък какво ?-каза тя, марширувайки към него и заканвайки му се с пръст.-Как можа да си навлечеш наказание за пет часа в петък?

-Какво?-попита Хари.-Защо...о, да, изпробването на пазачи!

-Сега той си спомни –озъби се Анджелина.-Не ти ли казах, че бих искала да направя пробите с целия отбор и да намеря някой, който си пасва с всички ? Не ти ли казах, че специално съм запазила игрището по куидич? И сега реши, че няма да присъстваш!

-Не съм решавал да не присъствам! –каза Хари, вбесен от несправедливостта на тези думи.-Получих наказание от тази Умбридж само защото й казах истината, че Ти-Знаеш-Кой”.

-Добре, можеш да отидеш право при нея и да я помолиш да те освободи за петък-каза тя бясно.-И не ме интересува как ще го направиш. Кажи й, че Ти-Знаеш-Кой е плод на въображението,ако искаш, но просто осигури присъствието си!

Тя се обърна и си тръгна.

-Знаете ли какво?-каза Хари на Рон и Хърмаяни, когато те влязоха в Голямата зала – Мисля, че по-добре да бяхме заплашени с Puddlemere United и Оливър Ууд да беше убит по време на тренировка, защото Анджелина изглежда channelling his spirit.

-Как мислиш, какви са шансовете Умбридж да те освободи в петък?-попита скептично Рон , когато седнаха на масата на Грифиндор.

-По-малки от нула-каза мрачно Хари, взимайки си от чинията агнешка плешка и започна да се храни.-Може и да опитам все пак. Ще й предложа две наказания наведнъж или нещо такова, не знам...-той преглътна парче картоф и добави.-Имаме да пишем три съчинения, да упражняваме заклинанията за изчезване за Макгоногъл , да направим counter-charm за Флитуик, да завършим рисунката на Bowtruckle и да започнем да пишем този глупав дневник на сънищата за Трелони.