Глава Дъдли побъркан

беше удрял по главата.

-Знаеш ли, Хари, може би трябва да се опитаме да пишем повечето домашни през седмицата-промърмори Рон, когато най-после завършиха съчинението за професор Макгоногъл за заклинанието Inanimatus Conjurus и отчаяно се обърнаха към доста дългото и трудно съчинение, което им беше дала професор Синистра за многото луни на Юпитер.

Хари погледна към нея, тя седеше с Крукшанкс в скута си и си говореше весело с Джини, докато взе оставените пред нея куки за плетене и се зае с обичайното си плетене на шапки за домашни духчета.

-Не-каза той тежко,- знаеш, че няма да ни позволи.

И те продължиха работят докато слънцето през прозореца се скри напълно. Бавно общата стая отново започна да се изпразва. В единадесет и половина Хърмаяни се върна при тях, като се прозяваше.

-Почти свършихте?

-Не-отвърна кратко Рон.

-Най-голямата луна на Юпитер е Ганимед, а не Калисто-каза тя, като погледна през рамото на Рон към съчинението му, -и е известна с вулканите си.

-Благодаря-озъби се Рон, докато поправяше изреченията си.

-Съжалявам, аз само...

-Добре, ако просто си дошла да ни критикуваш...

-Рон...

-Нямам време да слушам проповеди, Хърмаяни. Изкривих си врата тук...

Хърмаяни посочи към най-близкия прозорец. Хари и Рон погледнаха натам. Красива крякаща сова беше застанала на рамката на прозореца , гледайки към Рон.

-Това не е ли Хермес?-попита смаяна Хърмаяни.

-Дявол да го вземе, тя е-спокойно отвърна Рон, като остави перото си и стана.-За какво ли ми пише Пърси?

Той отиде до прозореца и го отвори. Хермес влетя вътре, приземи се върху съчинението на Рон и протегна краче, върху което имаше привързано писмо. Рон взе писмото и совата излетя веднага, оставяйки пръски мастило по съчинението на Рон там, където беше писал за Йо.

-Това наистина е почерка на Пърси-каза Рон, като седна обратно в креслото си и загледа думите от външната страна на пергамента “Роналд Уизли, Дом Грифиндор, Хогуортс”. Той погледна към останалите двама:- Е, какво мислите?

-Отвори го!-каза нетърпеливо Хърмаяни и Хари кимна.

Рон разви свитъка и започна да чете. Колкото повече четеше пергамента, толкова повече се мръщеше. Когато свърши, изглеждаше отвратен. Той протегна писмото към Рон и Хърмаяни, които се приближиха един към друг, за да го прочетат заедно.

-Добре- каза той, като се опита гласът да му да звучи така, сякаш приема нещата като шега,- ако ти искаш да-ъъъ-какво беше?- Той погледна писмото на Пърси- а, да, да прекъснеш връзките с мен, кълна се, че няма да упражня насилие върху теб.

-Остави- каза Рон и протегна ръка.-Той е- и смачка писмото на Пърси наполовина, - най-големият...-и като накъса писмото на парчета, го хвърли в огъня.

-Хайде, трябва да свършим това преди разсъмване-каза бързо на Хари и посочи съчинението на професор Синастра пред тях.

Хърмаяни погледна Рон със странно изражение на лицето.

-Дай ги тук-каза рязко тя.

-Какво?-каза Рон.

-Дай ми ги, ще ги погледна и коригирам-каза тя.

-Сериозно ли говориш? Ах, Хърмаяни, ти ни спасяваш живота, -каза Рон, -какво мога да-?

-Да кажете “Обещаваме, че никога няма да оставяме домашните си за последния момент”-каза тя с ръце върху съчиненията им, но готова да се разсмее.

-Милион благодарности, Хърмаяни- каза слабо Хари, остави съчинението си , потъна обратно в креслото и затвори очи.

Беше вече половин час след полунощ и в общата стая бяха останали само тримата и Крукшанкс. Единственият звук беше от перото на Хърмаяни, което се движеше по редовете на съчиненията им и от страниците на учебниците, които тя прелистваше за да отбележи нови факти. Хари беше изтощен. Той изпитваше странно, празно, болезнено усещане в стомаха си.

Знаеше, че повечето хора в Хогуортс го смятат за странен, дори луд ; знаеше, че фалшивите намеци на Пророчески вести са от месеци, но имаше нещо, което беше видял в писмото на Пърси, когато съветваше Рон да прекъсне отношенията им и да съобщава на Умбридж , това правеше ситуацията реална като нищо друго. Той познаваше Пърси от четири години, беше стоял в къщата им през лятото, беше споделял палатка с него по време на Световното първенство по куидич , беше получавал от него високи оценки по време на Тримагическия турнир, а сега Пърси го смяташе за неуравновесен и вероятно склонен към насилие.

И с прилив на симпатия към кръстника си ,Хари си помисли, че Сириус вероятно е единственият човек, когото познаваше, който наистина знае как се чувства , защото Сириус беше в същата ситуация. Почти целият магьоснически свят смяташе Сириус за опасен убиец и голям поддръжник на Волдемор и той беше живял с това четиринайсет години...

-Окей, напиши това –каза Хърмаяни на Рон, като му подаде съчинението и страница, написана на ръка-и след това добави този завършек, който написах за теб.

-Хърмаяни, честно казано, ти си най-чудесният човек, който някога съм срещал-каза слабо Рон – и ако някога отново те нагрубя-

-ще знам, че си се върнал към нормалното-каза Хърмаяни.-Хари, твоето е окей, освен този пасаж в края, мисля, че просто не си чул професор Синистра. Европа е покрита с лед, а не с мишки- Хари?

Хари беше станал от креслото си и сега лежеше на каменната плоча пред камината и като гледаше към пламъците.

-Ъъ-Хари?-каза неразбиращо Рон.-Защо си там долу?

-Защото току-що видях главата на Сириус в огъня-каза Хари.

Той говореше доста спокойно, предишната година беше видял Сириус в камината, но сега не беше съвсем сигурен, защото главата се появи и изчезна много бързо.

-Главата на Сириус?-повтори Хърмаяни-Искаш да кажеш главата на Сириус, както когато се беше появил да разговаряте по време на Тримагическия турнир ли?Но той не може да го направи сега, би било твърде-Сириус!

Тя се задъха, като гледаше пламъците. Рон остави перото си. Там по средата на танцуващите пламъци седеше главата на Сириус, дългата черна коса падаше около ухиленото му лице.

-Бях почнал да си мисля, че ще си легнете преди някой от вас да ме забележи-каза той.-Появявах се на всеки час.

-Ти си се показвал в огъня на всеки час?-каза Хари с полу-смях.

-Само за няколко секунди за да погледна дали теренът е чист.

-Но какво щеше да стане, ако някой те беше видял?-попита загрижено Хърмаяни.

-Мисля, че една първокурсничка, но тя май си помисли, че съм призрак-каза бързо Сириус, тъй като Хърмаяни сложи ръка пред устата си.-Изчезнах в същия миг, когато тя ме видя и се обзалагам, че си е помислила, че съм привидение или нещо друго смахнато.

-Ама, Сириус, това е ужасен риск- започна Хърмаяни.

-Звучиш като Моли –каза Сириус.-Това беше единственият начин да дойда с отговора на писмото на Хари, без да използвам код-и кодовете могат да бъдат разгадавани.

При споменаването на писмото на Хари, Хърмаяни и Рон се обърнаха да го погледнат.

-Не си казвал, че си писал на Сириус!- каза укорително Хърмаяни.

-Забравил съм-каза Хари, което си беше чиста истина: срещата му с Чо в соварника беше изгонила всичко друго от ума му. –Не ме гледай по този начин, Хърмаяни, нямаше друг начин да получи тази секретна информация, нали, Сириус?

-Не, това беше много добре-каза усмихвайки се Сириус.-Така или иначе е по-добре да побързаме, само за причината за безпокойството-твоят белег.

-Какво за-?-започна Рон, но Хърмаяни го прекъсна.

-После ще ви кажа. Продължавай, Сириус.

-Добре, знам,че не е забавно, когато те боли, но не мисля, че има за какво да се тревожиш. Не помниш ли, че и миналата година те боля?

-Да, и Дъмбълдор каза, че се случва, когато Волдемор изпитва силна емоция- каза Хари, пренебрегвайки както обикновено потреперването на Рон и Хърмаяни. – Може би е бил само, не знам, много ядосан в нощта, когато изтърпявах наказанието.

-Добре, сега когато той се завърна, ще наранява много често-каза Сириус.

-Значи не мислиш, че има нещо общо с факта, че Умбридж ме докосна, когато изтърпявах наказанието?-попита Хари.

-Убеден съм-отговори Сириус.-Познавам репутацията й и съм сигурен, че не е смъртожадна.

-Достатъчно е гадна, за да бъде-каза мрачно Хари и Рон и Хърмаяни кимнаха в знак на съгласие.

-Да, но светът не се разделя на добри хора и смъртожадни-каза Сириус с крива усмивка.-Знам, че е противно същество,но –трябваше да чуете какво казва за нея Ремус.

-Лупин познава ли я?-попита бързо Хари, спомняйки си коментарите на Умбридж за полу-човеците по време на първия им урок.

-Не-каза Сириус,-но тя е автор на редица анти-върколашки разпоредби и за него е било невъзможно да си намери работа.

Хари си спомни колко по-изнемощял изглеждаше Лупин тези дни и антипатията му към Умбридж се засили.

-Какво има тя срещу върколаците?-попита ядосано Хърмаяни.

-Страхува се от тях, предполагам-усмихна се Сириус на нейното възмущение. –Тя ги нарича полу-човеци, провеждала е кампании да има преследвания и го постигна миналата година.Представете си да ви губят времето и енергията в гонитба на merpeople , докато те са само малко по-опасни от Крийчър.

Рон се разсмя, но Хърмаяни изглеждаше унила.

-Сириус,-каза тя с укор, -Честно казано, ако положиш някакво старание спрямо Крийчър, той би ти отвърнал със същото. След всичко, ти си единственият член от семейството му и професор Дъмбълдор каза-

-Е, как са уроците на Умбридж?-прекъсна я Сириус.-Тя упражнява ли ви да преследвате полу-човеци?

-Не-каза Хари, като игнорира обидения поглед на Хърмаяни,че е прекъсната защитата й на Крийчър.

-Всичко, което правим е да четем тъпия учебник-каза Рон.

-А, да, тези фигури-каза Сириус.- Нашата информация е от вътрешен източник в министерството е, че Фъдж е този, който не иска да тренирате в битка.

-Да тренираме в битка?-повтори скептично Хари.-Какво си мисли той, че тук формираме някаква магьосническа армия ли?

-Точно това си мисли, че правите-каза Сириус, -или поне това, което се бои, че Дъмбълдор прави-формира си собствена частна армия, с която ще се опита да завземе министерството.

Настъпи пауза, след която Рон каза:

-Това е най-глупавото нещо, което съм чувал, включително и от нещата, които разправя Луна Лавгуд.

-Значи ние не изучаваме Защита срещу черните изкуства само защото Фъдж се страхува да не нападнем министерството?-каза Хърмаяни, като изглеждаше вбесена.

-Да-каза Сириус.-Фъдж си мисли, че Дъмбълдор няма да се спре пред нищо, за да получи власт. Той става все по-голям параноик по отношение на Дъмбълдор с всеки изминат ден. Въпрос на време е да нареди да арестуват Дъмбълдор под някакъв измислен предлог.

Това напомни на Хари за писмото на Пърси.

-Знаеш ли дали утре в Пророчески вести ще излезе нещо за Дъмбълдор? Пърси, братът на Рон намекна, че ще има...

-Не знам-отговори Сириус.-Не съм виждал никого от Ордена през целия уикенд , заети са. Бяхме само двамата с Крийчър.

В гласа на Сириус имаше горчива нотка.

-Значи тогава нямаш никакви вести за Хагрид, така ли?

-А...-каза Сириус, -добре, той трябваше да се е върнал досега, никой не знае какво му се е случило. – Тогава като видя разстроените им лица, добави бързо:- Но Дъмбълдор не се тревожи, значи и вие не се притеснявайте. Сигурен съм, че Хагрид е добре.

-Но ако той е трябвало да се върне досега...-каза Хърмаяни с тъничък загрижен глас.

-Мадам Максим беше с него, бяхме във връзка с нея и тя каза, че са се разделили по пътя към къщи-но нищо не показва, че той е ранен или, че е добре.

Хари, Рон и Хърмаяни си размениха загрижени погледи.

-Слушайте, не задавайте толкова много въпроси за Хагрид-каза припряно Сириус.-Това само привлича прекалено вниманието, че той не се е върнал и Дъмбълдор не би искал това, всичко ще бъде наред.-И когато видя, че не са доволни от думите му, Сириус добави:

-Кога е вашият следващ уикенд в Хогсмийд? Мисля, че мога да дойда тогава като куче-

-НЕ!-казаха Хари и Хърмаяни в един глас високо.

-Сириус, не си ли видял Пророчески вести?-попита загрижено Хърмаяни.

-О, това- каза ухилено Сириус,- те винаги си играят на догадки относно месторазположението ми и съм сигурен, че си нямат и най-малката представа-

-Да, но този път мислим, че си имат-каза Хари.-Нещо, което каза Малфой във влака ме кара да смятам, че той знае ,че си бил с нас, баща му беше на платформата. Сириус, ти познаваш Луциус Малфой –затова не идвай тук, каквото и да става. Ако Малфой отново те разпознае...

-Добре, добре, взех си поука-каза Сириус. Изглеждаше повече от недоволен. – Просто мислех, че ще се радваш да бъдем заедно.

-Щях! Просто не искам да те върнат обратно в Азкабан-каза Хари.

Настъпи пауза, през която Сириус гледаше през пламъците към Хари през гънката на хлътналите си очи.

-Ти приличаш много по-малко на баща си, отколкото мислех-каза накрая с подчертана студенина в гласа си.- Рискът щеше да е развлечение за Джеймс.

-Виж...

-Добре, трябва да тръгвам. Мога да чуя как Крийчър се качва по стълбите- каза Сириус, но Хари беше сигурен, че той лъже.-Ще ти пиша за времето, когато мога да се покажа от пламъците, това поне мога, нали? Ако ти би искал да рискуваш...

Инквизитора на Хогуортс

Те очакваха че ще трябва да преровят внимателно “Пророчески вести” на Хърмаяни на следващата сутрин, за да намерят статията, която Пърси беше споменал в писмото си. Все пак отпътувалия бухал едва изчисти върха на каната за мляко, когато Хърмаяни въздъхна и захвърли вестника, в който се разкри огромна снимка на Долорес Умбридж, усмихвайки се широко и мигайки бавно срещу тях под заглавието.
Министерството търси образователна реформа

Долорес Ъмбридж привлечена

Първия инкивизитор в историята
-Умбридж – “инквизитор”?’ – каза Хари мрачно, изпускайки наръфаната си филийка препечен хляб. – ‘Какво означава това?’

Хърмаяни зачете на глас:

“ На изненадващ свой ход миналата вечер Министерството на магията пусна ново законодателство, даващо му невиждано ниво на контрол в Училището за магия и вълшебство Хогуортс.

“Министърът започва да изпада в неловко положение относно нередностите в Хогуортс напоследък” каза асистентът на министъра, Пърси Уизли. “Сега той отговаря за интереси на загрижени родители, които усещат, че училището може би се насочва към път, който те не одобряват.”

‘Това не е първия път през последните седмици когато министър Корнелиус Фъдж, използва нови закони, за да повлияе върху напредъците в магическото училище. Наскоро, на 30 Август, Образователен указ номер 22 беше пуснат, за да предпази от невъзможността на настоящия директор да предостави кандидат за учителски пост, Министерството трябва да избере подходящ човек.

“Ето как Долорес Умбридж беше назначена сред учителския персонал в Хогуортс,” – каза Уизли снощи. “Дъмбълдор не намери никой, така че Министерството назначи Умбридж и, разбира се, назначаването и беше непосредствен успех.”

-Чакай, има още. – каза Хърмаяни строго.

‘Това е последното назначение, което Министерството вече направи с влизането в сила на Образователния указ номер 23, който създава нова позиция на инквизитор в Хогуортс,”

“Това е вълнуваща нова фаза в плана на министъра да започне да се бори с това, което някои наричат спадащи стандарти в Хогуортс,” каза Уизли. “Инквизиторът ще има властта да наглежда свойте колеги учители и да бъде сигурна , че те са на необходимото равнище. На професор Умбридж тази позиция й беше предложена в допълнение към нейния собствен учителски пост и сме радостни да кажем ,че тя е приела.”

‘Новите ходове на Министерството получиха възторжена подкрепа от родители на ученици в Хогуортс.

-Чувствам се доста по-спокойно сега, когато знам, че Дъмбълдор е бил подложен на честна и обективна оценка,”- каза господин Луциус Малфой, на 41, говорейки от своето имение в Уилтшър снощи. “Много от нас заедно с най-големите интереси на нашите деца са били засегнати от някои от ексцентричните решения на Дъмбълдор през последните години и сме доволни да чуем, че Министерството държи ситуацията под око.”

‘Сред тези ексцентрични решения са без съмнение спорните назначения на персонал, описани преди във вестника, между които назначенията на върколака Ремус Лупин, полу-великана Рубиъс Хагрид и правещия си илюзии бивш аврор “Лудоокия” Муди.

‘ Има слухове, разбира се, че Албус Дъмбълдор, once Supreme Mugwump of the International Confederation of Wizards and Chief Warlock of the Wizengamot, вече не е отговорен за задачата да управлява престижното училище Хогуортс.

“Мисля, че привличането на инквизитора е първа стъпка към сигурността че Хогуортс има директор, на който всички можем да разчитаме, “ каза вътрешен човек от Министерството снощи.

‘Магьосниците от трибунала Гризелда Марчбенкс и Тибериус Огдън са се отказали от позициите си в знак на протест срещу въвеждането на поста Инквизитор в Хогуортс.

“Хогуортс е училище, не аванпост на офиса на Корнелиус Фъдж,” каза госпожа Марчбенкс. “Това е поредният, отвратителен опит за дискредитиране на Албус Дъмбълдор.”

‘(За пълен отчет на връзките на госпожа Марчбенкс to subversive таласъмски групи , обърнете на седемнадесета страница.)’
Хърмаяни свърши с четенето и към двамата на другия край на масата.

-Значи сега знаем как се сдобихме с Умбрижд! Фъдж е пуснал този Образователен указ и ни я натресе! И сега й е дадена силата да инспектира другите учители! - Хърмаяни дишаше бързо и нейните очи бяха много светли. -Не мога да повярвам! Това е скандално!’

-Знам че е,- каза Хари. Той погледна надолу към дясната си ръка, свита в юмрук върху масата and видя белите изрязани думи, които Умбридж го беше накарала да разреже върху кожата си.

Но усмивка се разля по лицето на Рон.

-Какво?’ казаха Хари и Хърмаяни в един глас, опулени срещу него.

-Ох, нямам търпение да видя Макгонъгол инспектирана- каза Рон щастливо.- ‘Ъмбридж няма да разбере какво я е ударило.

-Добре, хайде,- каза Хърмаяни скачайки нагоре, -по-добре да тръгваме, ако тя инспектира часът на Бинс не бива да закъсняваме…’

Но професор Умбридж не инспектира техния час по История на Магията, който беше също толкова скучен колкото предишния Понеделник, нито в подземията на Снейп, когато те пристигнаха за двоен час по Отвари, където съчинението за лунния камък му беше върнато обратно с огромно, заострено, черно и задраскано “У” в единия горен край.

‘Пиша ти оценката, която би получил ако представиш тази работа на изпита СОВА,’ каза Снейп самодоволно, профучавайки между учениците, връщайки им домашните. ‘Това трябва да ти даде реална представа какво да очакваш на изпита.’

Снейп стигна до катедрата и се завъртя на пета за да се обърне с лице към класа.

‘Общия стандарт на това домашно беше висок. Повечето от вас се провалиха. Очаквам да видя повече усилие на есето тази седмица върху различните видове противоотрова, или ще трябва да наложа задържане след часовете на тези кретени които имат “У”.

Той се усмихна докато Малфой се хихикаше и каза шепнейки, ‘Някой хора имат “У”?Ха!’

Хари видя че Хърмаяни гледаше настрани за да види каква оценка има той; Малфой бързо мушна съчинението си в чантата колко се е възможно по-бързо, усещайки че ще бъде по-добре да запази за себе си тази информация.