Глава Дъдли побъркан

“...по-добре побързай,мама е бясна,че ще изпуснем влака...”

Голямо вълнение цареше в къщата.От това,което чу докато се обличаше максимално бързо,Хари разбра,че Фред и Джордж,за да не си правят труда да си носят куфарите,са ги омагъосали да си отлетят сами долу,но по профучавайки по стълбите са ударили Джини и тя е паднала през две стълбища в коридора;госпожа Блек и госпожа Уизли крещяха с пълен глас:

“...МОЖЕХТЕ СЕРИОЗНО ДА Я НАРАНИТЕ,ИДИОТИ ТАКИВА...”

“...МРЪСНИ,НЕВЪЗПИТАНИ ХУЛИГАНИ,ВИЕ ПЕТНИТЕ КЪЩАТА НА БАЩА МИ...”

Хърмаяни влезе бързо в стаята като изглеждаше объркана,тъкмо когато Хари си

обуваше маратонките.Хедуиг се люлееше на рамото и,а в ръцете и се бе свил

Крукшанкс.

“Мама и татко тъкмо изпратиха Хедуиг обратно”.Совата изпърха услужливо нагоре и кацна върху клетката си.”Готов ли си вече?”

‘Почти.Джини добре ли е?’попита Хари докато си слагаше очилата.

‘Госпожа Уизли и сложи лепенка’каза Хърмаяни.’Но сега Лудоокия се оплаква,че не можем да тръгнем преди да се е върнал Стърджис Подмор,иначе охраната ще е с един по-малко.’

‘Охрана?’каза Хари.’Трябва да отидем до Кингс Крос с охрана?’

‘Ти трябва да идеш до Кингс Крос с охрана’поправи го Хърмаяни.

‘Защо?’каза Хари раздразнено.’Мислех,че Волдемор трябваше да се покрива или ми казвате,че ще изскочи иззад някое кошче за боклук,за да ме преследва отново.’

‘Не знам,това е,което каза Лудоокия!’каза Хърмаяни разсеяно,гледайки часовника

си’,но ако не тръгнем скоро определено ще изпуснем влака...’

‘ЩЕ СЛЕЗЕТЕ ЛИ ВЕДНАГА ВСИЧКИ ТУК,МОЛЯ’-изкрещя госпожа Уизли Хърмаяни подскочи като опарена и бързо излезе от стаята.Хари грабна Хедуиг,напъха я безцеремонно в клетката и излетя след Хърмаяни надолу по стълбите,влачейки куфара след себе си. Портретът на госпожа Блек крещеше яростно, но никой не си даваше труд да спусне завесите пред нея;целият шум в залата сигурно я бе събудил отново.

‘Хари,ти идваш с мен и Тонкс’изкрещя госпожа Уизли между повтарящите се

крясъци”МЪТНОРОДИ! ИЗМЕТ! МРЪСНИ СЪЗДАНИЯ!”....”Остави куфара и совата си,Аластор ще се погрижи за багажа. . . . . . . . О,за бога,Сириус,Дъмбълдор

каза не!”

Подобно на мечка черно куче се бе появило до Хари докато той се катереше по

всевъзможните куфари,задръстили коридора ,за да се добере до госпожа Уизли.

“Oх, честно....’каза госпожа Уизли отчаяно.’Е, щом ще го правиш на твоя

глава-така да бъде!’

Тя с усилие отвори предната врата и пристъпи навън под слабите лъчи на

септемврийското слънце.Хари и кучето я последваха.Вратата се затръшна зад тях и

крясъците на госпожа Блек спряха мигновено.

“Къде е Тонкс?”каза Хари оглеждайки се докато слизаха по каменните стъпала на

номер 12,които изчезнаха в момента ,в който те стъпиха на тротоара.

“Тя ни чака там горе”каза госпожа Уизли рязко отделяйки поглед от мотаещото се

около Хари черно куче.

Една стара жена ги поздрави на ъгъла.Тя имаше ситни посивели къдрици и носеше

шапка подобна на пай с месо.

-Внимавай,Хари-каза тя примигвайки-По-добре да побързаме нали,Моли?,добави

тя,гледайки часовника си.

-Знам,знам...изпъшка госпожа Уизли забързвайки крачките си,- но Лудоокия искаше да изчакаме Стърджис..само ако Артър можеше отново да вземе коли от

Министерството..

...но напоследък Фъдж не би му заел дори празна мастилница....как мъгълите

издържат да пътуват без магия....

Но голямото черно куче залая радостно и заподскача наоколо като се мъчеше да

хване гълъбите или гонеше опашката си. Хари не можеше да не се засмее. Сириус е

бил затворен наистина много време. Госпожа Уизли присви устни почти както леля

Петуния.

Отне им 20 минути да стигнат пеша до гара “Кингс Крос” и през това време не се

случи нищо по-значимо от това как Сириус уплаши две котки,за да забавлява Хари.

Веднъж пристигнали, на гарата непредвидено ги забави минаването през бариерата

между девети и десети перон,но когато теренът беше вече чист те преминаха един

по един до перон девет и три четвърти,където експрес”Хогуъртс” испускаше черни

кълба дим над заминаващите ученици и техните семейства. Хари вдиша познатата

миризма и почувства, че сякаш полита. . .той наистина се връщаше. . .

-Дано другите дойдат навреме-каза притеснено госпожа Уизли взирайки се назад към арката от ковано желязо, през която щяха да дойдат другите заминаващи.

-Хубаво куче, Хари!-извика едно високо момче с ужасни къдрици.

-Благодаря, Лий!-каза Хари хилейки се докато Сириус махаше с опашка като

обезумял.

-Ох, добре. . . –каза госпожа Уизли с облекчение- . . .ето го и Аластор с

багажа, вижте...

Нахлупил шапка на носач ниско над кривогледите си очи, Муди се задаваше

накуцвайки по арката като буташе пред себе си количката с багажа им.

-Всичко е наред. - измърмори той на госпожа Уизли и Тонкс - не мисля, че са ни

проследили. . .

Секунда по-късно господин Уизли се появи на перона с Рон и Хърмаяни. Те почти бяха разтоварили количката на Муди, когато Фред, Джордж и Джини се появиха с професор Лупин.

- Някакви проблеми? - изръмжа Муди.

- Никакви. - каза Лупин.

-Все пак ще трябва да докладвам на Дъмбълдор за Стърджис. - каза Муди - за втори

път не се е появявал от седмица.Става ненадежден като Мандънгус.

-Е, грижете се за себе си. -каза Лупин ръкувайки се с всички наоколо. Той стигна

до Хари последен и го потупа по рамото. - Ти също, Хари .Бъди внимателен.

-Да! Дръжте си очите отворени бъдете нащрек. - каза Муди стискайки ръката на

Хари. - И не забравяйте - внимавайте какво пишете! Ако се съмнявате, не го

пишете изобщо в писмото!

- Страхотно е, че се запознах с вас! – каза Тонкс прегръщайки Хърмаяни и

Джини.-Дано да се видим скоро пак.

Прозвуча предупредително изсвирване и учениците, които все още бяха на перона забързаха да се качат във влака.

-Бързо, бързо – каза госпожа Уизли, прегръщайки ги напосоки и хващайки Хари два пъти.

-Пишете. . . бъдете добри. . . ако сте забравили нещо ще ви го изпратим. . . ще

го изпратим по влака, сега, побързайте.

За един кратък миг голямото черно куче се изправи на задните си крака и сложи

предните си лапи на раменете на Хари,но госпожа Уизли издърпа Хари към вратата

на влака просъсквайки – За бога, Сириус, дръж се все пак като куче!

-Ще се видим.- извика Хари през отворения прозорец, когато влакът потегли,

докато Рон, Хърмаяни и Джини махаха до него.Фигурите на Тонкс,Лупин,Муди и

господин и госпожа Уизли се смаляваха бързо,но черното куче тичаше наравно с

вагона,махайки с опашка, а изчезващите вече от поглед хора на перона се

смееха,гледайки го как преследва влака,който направи завой и Сириус си беше

отишъл.

-Той не трябваше да идва с нас.- каза Хърмаяни разтревожено.

-О, я се успокой – каза Рон- горкият човек не е виждал дневна светлина от

месеци.

да обсъждаме бизнес с Лий. –Ще се видим по-късно.- и той и Фредизчезнаха надолу по коридора.

Влакът набираше скорост и къщите навън профучаваха сякаш се полюшваха на местата си

- Ще отидем ли да си намерим купе?-попита Хари.

Рон и Хърмаяни си размениха погледи.

-Ами...- каза Рон.

-Ние. . .ами. . . Рон и аз трябва да отидем във вагона на префектите.-каза

Хърмаяни несигурно.

Рон не поглеждаше Хари; той изглеждаше дълбоко заинтересуван от ноктите на

лявата си ръка.

-О,– каза Хари-Ами, добре, чудесно.

-Не мисля, че ще трябва да стоим там през цялото пътуване.- каза Хърмаяни бързо.

– В писмата се казваше,че само Отличниците при момчетата и момичетата ще ни инструктират и после ще патрулираме по коридора от време на време.

-Добре. – каза Хари отново. – Е,тогава. . . тогава ще се видим по - късно.

-Да,определено.-каза Рон,поглеждайки несигурно и неспокойно към Хари. - За нас е наказание да отидем там.Бих предпочел . . . ,но ние трябва . . .имам превид,че

не ми харесва, аз не съм Пърси. - завърши Рон непокорно.

-Знам, че не си. – каза Хари и се ухили. Но когато Рон и Хърмаяни затътриха

куфарите си, Крукшанкс и затворената Пигуиджън надолу към локомотива, Хари

почувства странно чувство на загуба. Той никога не беше пътувал в експрес

“Хогуортс” без Рон.

-Хайде, - каза му Джини – ако побързаме можем да им запазим места.

- Вярно, - каза Хари вдигайки клетката на Хедуиг в едната си ръка и дръжката на

куфара в другата.Те напредваха по коридора, вглеждайки се през стъклените врати

на купетата, покрай които минаваха, но те вече бяха пълни. Хари не можа да не

забележи, че много от хората го зяпаха с голям интерес, а някои от тях побутваха

съседите си и го сочеха. След като това се повтори в пет последователни вагона

той си спомни, че “Пророчески вести” цяло лято бяха казвали на читателите си

какъв лъжлив фукльо е. Той мрачно се пиатше дали хората, които сега го гледаха и

си шушукаха, вярват на тези истории.

В последия вагон те срещнаха Невил Лонгботъм, съученикът пета година на Хари в Грифиндор, лицето му лъщеше от усилията да мъкне куфара си и с другата ръка да държи съпротивлявящата му се жаба, Тревър.

- Здрасти, Хари!- каза той запъхтяно. –Здрасти, Джини . . . навсякъде е пълно .

. . не мога да си намеря място . . .

- Какво говориш? – каза Джини, която се беше промушила покрай Невил, за да види в купето зад него. –В това има място, вътре е само Луна Ловгуд . . .

Невил промърмори, че не искал да безпокои никого.

-Не ставай глупав, - засмя се Джини – тя няма да има нищо против.

Тя отвори вратата и издърпа куфара си вътре, Хари и Невил я последваха.

-Здрасти, Луна, - каза Джини – нещо против да седнем тук?

Момичето до розореца ги погледна. Тя имаше рядка, дълга до кръста, мазна, руса

коса, много светли вежди и изпъкнали очи, които и придаваха неизменно учуден

израз. Хари веднага разбра защо Невил беше подминал това купе. Момичето наистина излъчваше наоколо явна смахнатост. Може би беше,защото държеше пръчката си зад лявото ухо, за по-сигурно, или заради това, че носеше навързани запушалки от бирен шейк като огърлица, или за това, че четеше списание, обърнато наобратно.

Погледът и премина покрай Невил и се спря върху Хари. Тя кимна.

- Благодаря, - каза Джини като й се усмихваше.

Хари и Невил сложиха багажа и клетката на Хедуиг в багажника и седнаха. Луна ги гледаше над обърнатото си списание, което се казваше “Клюки и интриги”. Изглежда тя нямаше нужда да мига колкото останалите хора, защото се взираше ли взираше в седналия срещу нея Хари, на когото сега му се щеше да не беше сядал там.

- Добре ли прекара лятото, Луна? - попита я Джини.

- Да, - каза Луна замечтано, без да сваля очи от Хари. – Да, знаеш ли, беше

наистина приятно. Ти си Хари Потър. – добави тя.

- Знам. – каза Хари.

Невил се закиска. Луна го погледна с воднистите си очи.

- А аз не знам кой си ти?

- Аз не съм никой. – каза бързо Невил.

- Не вярно, - каза Джини рязко. – Невил Лонгботъм – Луна Ловгуд. – Луна е на

моите години, но е в Рейвънклоу.

- Най-голямото богатство за човека е знанието. – каза тя с напевен тон. След

това вдигна обърнатото си списанието дотолкова, че да скрие лицето и замълча.

Хари и Невил се погледнаха, вдигнали вежди. Джини едва успя да не се изкикоти.

Влакът продължи да се носи напред, през различни местности. Времето беше много променливо – в един момент вагонът бе огрян от слънчевите лъчи, а в следващия тъмни, заплашителни облаци ги скриваха.

- Познай какво получих за рождения си ден? – каза Невил.

- Ново всепомниче? – каза Хари спомняйки си подобното на мраморно топче

устройство, което бабата на Невил му бе изпратила в усилията си да подобри

паметта на внука си.

-Не, - каза Невил. – можех да мина и с едно,въпреки че старото го загубих преди

цяла вечност . . . не, виж това . . .

Той започна да рови в куфара си с една ръка,а с другата здраво държеше Тревър и

след малко тършуване извади нещо, което изглежда беше малък сив кактус в саксия, само че изглежда беше покрит с циреи вместо с бодли.

-“Mимбулус Мимбълтония” – каза той гордо.

Хари се вгледа в нещото.То леко пулсираше и имаше вид на заболял вътрешен орган.

-То е много, много рядък вид, - каза Невил сияейки. – Не знам дали дори в

оранжерията на Хогуъртс има такова. Нямам търпение да го покажа на професор

Спраут. Прачичо ми Алджи го е взел от Асирия. Ще видя дали не мога да го

развъдя.

Хари знаеше, че любимият предмет на Невил е билкологията, но и за цял живот той не можеше да си представи какво ще може да прави това малко закърняло

растенийце.

- То . . . ами . . . прави ли нещо? – попита той.

- Много неща! – каза Невил гордо. – То има невероятни механизми за защита. Ето, подръж Тревър вместо мен . . .

Той изтърси жабата в скута на Хари и взе едно перо от чантата си. Надзъртащите

очи на Луна Ловгуд се появиха над обърнатото и списание, за да гледа какво ще

направи Невил.Той държеше своята Мимбулус Мимбълтония на височината на очите, бе прехапал език от усърдие и като избра едно място той убоде растението с върха на перото си.

Гъста, воняща, тъмно зелена течност започна да хвърчи от всеки негов

цирей.Струите опръскаха тавана, прозорците и списанието на Луна Ловгуд; Джини,

коятo тъкмо навреме бе прикрила лицето си с ръце само изглеждаше сякаш на

главата си имаше лигава, зелена шапка, но Хари, чиито ръце бяха заети с мъчещия

се да избяга Тревър, беше уцелен в лицето.Миришеше на гранясал тор.

Невил, чието лице и тяло също се бяха намокрили, разклати глава, за да изкара

течността от очите си.

- Из – звинявайте, - изпъшка той. - Не съм пробвал това преди . . . не мислех,

че може да е толкова . . . не се притеснявайте, все пак, сокът не е отровен, -

добави той нервно, когато Хари изплю на земята всичко, което бе попаднало в

устата му.

Точно в този момент вратата на купето им се отвори.

- О . . . здравей, Хари, - чу един нервен глас. – А . . . лош момент?

Хари избърса стъклата на очилата си с ръката, в която не държеше Тревър. Едно

много хубаво момиче с дълга, лъскава черна коса стоеше на вратата и му се

усмихваше: Чо Чанг, търсачката от отбора по куидич на Рейвънклоу.

- О . . . здрасти, - каза Хари безизразно.

-Ами . . . – каза Чо. – Е . . . мислех само да кажа здравей . . . чао тогава.

С доста порозовяло лице тя затвори вратата и изчезна. Хари се свлече обратно на

седалката си и изстена. Изкаше му се Чо да открие как той седи с група много

готини хора, които се превиваха от смях на шегата, която тъкмо е казал; той

никога не би избрал да седи с Невил и Луни Ловгуд, държейки жаба и целият във

вонящ сок .

- Няма значение, - каза Джини ободряващо. – Можем бързо да се отървем от всичко това. Тя извади пръчката си. – Премахни!

Вонящият сок изчезна.

- Извинявайте. – тихо каза Невил отново

Рон и Хърмаяни не се бяха появили почти от час, като през това време количката с храна вече беше минала. Хари, Джини и Невил бяха привършили тиквените си пасти и бяха заети да си разменят картички от шоколадови жаби, когато вратата на купето се отвори и те влязоха, придружени от Крукшанкс и пронизително писукащата Пигуиджън в клетката и.

- Умирам от глад. – каза Рон, слагайки Пигуиджън до Хедуиг, вземайки една

шоколадова жаба от Хари и хвърляйки се на седалката до него. Той разкъса

опаковката, отхапа главата на жабата и се излегна със затворени очи сякаш беше

прекарал много изморителна сутрин.

- Е, има по двама префекти пета година от всеки дом. – каза Хърмаяни,

изглеждайки видимо недоволна докато сядаше. – Момче и момиче от всеки.

- И познай кой е префект на Слидерин? – каза Рон, все още със затворени очи.

- Малфой, - веднага отговори Хари, сигурен, че най-големият му страх ще се

потвърди.

- Разбира се, - каза злобно Рон, натъпквайки остатъка от жабата в устата си и

вземайки си друга.

- И тази абсолютна крава Панси Паркинсън. – каза Хърмаяни гневно. – Kак може да е станала префект, като е по-глупава от трол със сътресение на мозъка . . .

- Кои са от Хафълпаф? – попитаХари.

- Ърни Макмилиан и Хана Абът, - каза Рон с пълна уста.

- И Антъни Голдщайн и Падма Патил от Рейвънклоу. – каза Хърмаяни.

- На Коледния бал ти беше с Падма Патил, - каза един неясен глас.

Всички погледнаха Луна Ловгуд, която се взираше немигайки в Рон над “Клюки и интриги”

Той преглътна жабата, която дъвчеше.

- Да, знам, - каза той , като изглеждаше меко казано учуден.

- Тя не се забавлява особено, - информира го Луна. – Тя мисли, че не си се

държал много добре, защото не си танцувал с нея . Не мисля, че аз бих имала нещо

против, - добави тя замислено, - Не обичам много да танцувам.

Тя отново се оттегли зад “Клюки и интриги” . За няколко секунди Рон се беше

вторачил в корицата с отворена уста, после се погледна към Джини за някакво

обяснение, но тя беше напъхала пръстите си в устата, за да спре да се кикоти.

Рон поклати глава слисано и погледна часовника си.

- Трябва да обикаляме по коридорите от време на време, - каза той на Хари и

Невил, - и можем да даваме наказания ако някой не се държи прилично.Нямам

търпение да хвана Краб и Гойл за нещо . . .

- Не трябва да злоупотребяваш с позицията си, Рон! – каза Хърмаяни рязко.

- Да бе, вярно, защото Малфой няма да злоупотребява изобщо, -саркастично каза

Рон.

- Не, просто искам да се уверя, че аз ще хвана неговите съученици преди той да

хване моите.

- За бога, Рон . . .

- Ще накарам Гойл да преписва, това ще го убие, той мрази да пише,- каза Рон

весело. Той си преправи гласа,за да звучи като грухтенето на Гойл и изкривявайки

лице сякаш му е трудно да се концентрира започна да пише във въздуха. ”Не . . .

трябва . . . да . . . приличам . . . на . . . павиански . . . задник .“

Всички се смееха, но Луна Ловгуд се смееше най-силно. Тя така изпищя от радост, че Хедуиг се събуди и плесна с криле неодобрително, а Крукшанкс скочи в

отделението за багаж съскайки. Луна се смееше толкова силно, че списанието й се

изплъзна и падна в краката й на пода.

- Това беше смешно!

Изпъкналите й очи се напълниха със сълзи, докато се опитваше да си поеме дъх,

гледайки втренчено Рон. Абсолютно объркан той погледна останалите, които сега се смееха на изражението му и на нелепо продължителния смях на Луна Ловгуд, която се люшкаше напред-назад, хванала бедрата си.

- Схващаш ли шегата? – каза Рон, мръщейки й се.

- Павиански . . . задник! – каза тя задъхвайки се и държейки се за ребрата.

Всички гледаха как Луна се смее, но погледът на Хари попадна върху списанието на пода и забеляза нещо,което го накара да се наведе, за да го вземе. Обърнато

наопаки беше трудно да се каже каква е снимката отпред, но сега Хари разбра, че

беше доста лоша карикатура на Корнелиус Фъдж; Хари го позна единствено по

избелялото зелено бомбе.Едната му ръка стискаше торба със злато, а с другата

душеше едно джудже. Карикатурата беше озаглавена: Колко далеч ще отиде Фъдж, за да спечели Гринготс?

Под нея стояха заглавията на други статии в списанието.

Тя кимна като все още се бе втренчила в Рон, без дъх от смях.

Хари отвори списанието и прегледа списъка от статии. До този момент той напълно беше забравил за списанието, което Кингсли беше дал на господин Уизли, за да го предаде на Сириус, но сигурно е било това издание на ”Клюки и интриги”.

Той намери страницата и зачете напрегнато. Това също беше илюстрирано с доста лоша карикатура; всъщност, Хари не би могъл да се сети, че това трябва да е Сириус, ако не беше отбелязано. Сириус седеше върху куп човешки кости с извадена пръчка. Заглавието беше:

“Актиния” N 18 в Литъл Нортън, Блек може би дори не е присъствал по вре-

“ Това, което хората не разбират е, че Сириус Блек е псевдоним,”казва

Може би беше шега, той си помисли, че вероятно в списанието често се побликуват

измислени статии.Той прехвърли няколко страници и намери статията за Фъдж.
Корнелиус Фъдж, Министърът на Магията, отрече да е имал някакви планове

да вземе управлението на магьосническата банка“ Гринготс”, по време на изби-

рането му за Министър на Магията преди пет години. Фъдж винаги е настоявал,

че единствено желае” мирно сътрудничество” с пазачите на нашето злато.

НО ТАКА ЛИ Е?

Източници близки до Министъра разкриха наскоро, че най- голямата амбиция

на Фъдж е да упражнява контрол над запасите от злато на таласъмите и

няма да се поколебае да използва сила ако това е необходимо.

“ Това също не се случва за първи път,” каза човек от Министерството.

“Корнелиус ‘Размазващия таласъми’ Фъдж, както го наричат приятелите му.

Ако можехте да го чуете, когато си мисли, че никой не го чува, о, той все говори

за таласъмите, които е съсипал, удавил, пуснал от върха на сгради, отровил,

сготвил . . .”
Хари не продължи по-натаък.Фъдж може да имаше много недостатъци, но Хари не можеше да си представи как е наредил таласъми да бъдат сготвени. Той прелисти нататък списанието. От време на време спираше, за да прочете: обвинение към “ Тътшилските Торнада”, че са спечелили лигата по куидич с изнудване, незаконни експерименти с метли и мъчения; интервю с магьосник, твърдящ че е летял до луната с Чистометка 6 и за доказателство е донесъл оттам жаби; и статия за древните руни, която най-накрая обясняваше защо Луна четеше “Интриги” наобратно.Според списанието ако обърнеш руните с главата надолу те изписват заклинание, с което можеш да превърнеш ушите на този, който ти е неприятен в kumquats(???????). Всъщност, сравнено с останалите статии, твърдението, че Сириус може да е вокалист на “Плашилата”, звучеше доста смислено.

- Нещо интересно? – попита Рон, когато Хари затвори списанието.

- Разбира се,че не, - каза Хърмаяни язвително, преди Хари да успее да отговори.-

”Интриги” е боклук и всички го знаят.

- Извинявай, - каза Луна, чийто глас беше загубил сънливостта си. – Баща ми е

редакторът.

- Аз . . . о, - смутено каза Хърмаяни. – Е . . . има някои интересни . . . имам

предвид,че е доста . . .

- Ще си го взема, благодаря, - каза Луна студено и като се наведе напред тя го

грабна от ръцете на Хари. Прелиствайки до страница петдесет и седем тя решително го обърна отново с главата надолу и изчезна зад него, точно когато вратата на купето се отвори за трети път.

Хари се огледа; беше очаквал това, но така видът на Драко Малфой, който му се

хилеше насреща с приятелчетата си Краб и Гойл, не ставаше по-приятен.

- Какво? – агресивно каза той преди Малфой да може да си отвори устата.

- Дръж се прилично, Потър, или ще трябва да стоиш след часовете,- провлечено

каза Малфой, чиято пригладена, руса коса и вирната брадичка приличаха точно на

тези на баща му. – Виждаш ли, аз, за разлика от теб, станах префект, което пък

значи, че аз,за разлика от теб, имам право да раздавам наказания.

- Да, - каза Хари,- но ти за, разлика от мен, си идиот,така че излез и ни остави

намира.

Рон, Хърмаяни, Джини и Невил се засмяха, Малфой презрително сви устни.

- Какво е чувството Уизли да е предпочетен пред теб, Потър? – попита той

- Млъквай, Малфой, - сряза го Хърмаяни.

-Явно темата е болезнена, - каза Малфой хихикайки.-Е, Потър, ти само се

пази,защото ще те следвам като хрътка, в случай че някога престъпиш правилата.

- Махай се! – каза Хърмаяни, изправяйки се.

Кикотейки се, Малфой запоследно изгледа злобно Хари и изчезна, а Краб и Гойл се затътриха след него. Хърмаяни тръшна вратата на купето зад тях и се обърна да

погледне Хари, който веднага разбра, че и на нея, като него, казаното от Млафой

й е направило впечатление и тя е също толкова разстроена.

- Хвърли насам още една жаба, – каза Рон, който очевидно не беше забелязал нищо.

Хари не можеше да говори спокойно пред Невил и Луна. Той размени с Хърмаяни още един нервен поглед и се втренчи през прозореца. Той мислеше, че идването на

Сириус на гарата беше просто шега, но изведнъж то изглеждаше безразсъдно, та ако не и направо опасно . . . Хърмаяни беше права . . . Сириус не биваше да идва.

Ами ако господин Малфой е забелязал черното куче и е казал на Драко? Ами ако той е стигнал до извода,че семейство Уизли, Лупин, Тонкс и Муди са знаели къде се крие Сириус? Или това, че Малфой каза “ като хрътка” е само съвпадение?

Времето остана променливо докато пътуваха все по- на север.Слаб дъждец запръска по прозорците, след това слънцето показа бледите си лъчи преди отново да се скрие зад облаците.Когато се стъмни и във всички вагони светнаха лампите, Луна нави ”Интриги”, остави го внимателно в чантата си и вместо него започна да

разглежда всички в купето.

Хари седеше с чело, опряно на прозореца на влака, опитвайки се да зърне Хоруортс в далечината, но нощта беше безлунна и по мръсния прозорец се стичаха кални струйки дъжд.

- По-добре да се преоблечем, - най-накрая каза Хърмаяни и всички заотваряха

куфарите си и извадиха училищните мантии. Тя и Рон внимателно забодоха значките си на префекти отпред на гърдите. Хари забеляза как Рон се оглеждаше в черния прозорец.

Най-после влакът намали и те чуха обичайната врява, когато всички ходят

нагоре-надолу за да вземат багажа и животните си и да се приготвят за слизане.

Тъй като Рон и Хърмаяни трябваше да наглеждат всичко това, те отново изчезнаха

от купето оставяйки Хари и другите да наглеждат Крукшанкс и Пигуиджън.

- Ако искаш аз ще държа совата, - каза Луна на Хари протягайки се да вземе

Пигуиджън, докато Невил внимателно слагаше Тревър във вътрешния си джоб.

- О . . . ами . . . благодаря, - каза Хари подавайки й клетката и повдигайки

тази на Хедуиг по-сигурно.

Те се имъкнаха от купето и усетиха пощипването на нощния въздух върху лицата си докато се присъединяваха към тълпата в коридора. Те се придвижваха бавно към

вратите.Хари можеше да усети мириса на боровите дървета покрай пътеката надолу към езерото. Той стъпи на перона и се ослуша за познатото“ първокурсниците ей тука...първокурсниците . . .”

Но така и не го чу. Вместо това един съвсем различен остър женски глас викаше,

“Първокурсниците, моля ,наредете се тук! Всички първокурсници при мен!”

Един фенер се приближи люлеейки се към Хари и на неговата светлина той видя

изпъкналата брадичка и строгата прическа на професор Гръбли-Планк, вещицата,

която беше поела да води вместо Хагрид уроците по Грижа за Магическите Създания миналата година.

- Къде е Хагрид? – каза Хари на глас.

- Не знам, - каза Джини, - , но по-добре да се махнем от вратата, защото пречим

на движението.

- О, да . . .

Хари и Джини се оказаха разделени когато тръгнаха по перона и излязоха от

гарата. Тласкан напред от тълпата той хвърли бегъл поглед в тъмното за Хагрид;

той трябваше да е тук, Хари разчиташе на това – да види отново Хагрид беше едно

от нещата, които бе очаквал с най-голямо нетърпение. Но от него нямаше и следа.

Не може да е напуснал, каза си Хари докато се измъкваше бавно през тесния портал навън към пътя с останалата част от тълпата. Сигурно е настинал или нещо подобно

. . .

завръщането на професор Гръбли-Планк, но никой от тях не беше наблизо, така че

той се остави тълпата да го носи напред по тъмния, измит от дъжда път извън

гарата на Хогсмит.

Тук стояха стоте или повече файтони, които винаги караха учениците, без

първокурсниците, до замъка. Хари ги погледна без особен интерес и се огледа за

Рон и Хърмаяни, но нещо го накара отново да се обърне към колите. Те вече не бяха без коне.Някакви създания стояха отпред.Ако трябваше да им даде име той предполагаше, че би ги нарекъл коне, въпреки че имаха нещо общо и с влечугите.Те сякаш бяха безплътни,можеше да се видят всичките им кости и черните им чулове плътно прилепваха за скелетите им. Главите им бяха подобни на

драконовски, а белите им, втренчени очи нямаха зенци. Всеки от тях имаше крила –

огромни, черни ципести криле, които сякаш бяха принадлежали на огромни прилепи.

Стоейки тихо и спокойно в мрака, създанията изглеждаха тайнствено и зловещо.

Хари не можеше да разбере защо файтоните трябва да бъдат теглени от тези ужасни коне, когато те можеха да се движат дост добре и сами.

- Къде е Пиг? – чу се гласът на Рон точно зад Хари.

- Ами онази Луна я носеше, - каза Хари, като се обърна бързо, нетърпелив да

поговори с Рон за Хагрид. – Къде мислиш, . . .

- . . . че е Хагрид? Не знам, - каза Рон притеснено. – Дано да е добре . . .

Малко по-нататък Драко Малфой и няколко от неговите приятели, включително Краб, Гойл и Панси Паркинсън, отклоняваха от пътя няколко плахи второкурсници, за да могат той и компанията му да си намерят файтон. След няколко секунди Хърмаяни се появи от тълпата като едва си поемаше дъх.

- Малфой се е държал абсолютно отвратително с един първокурсник ей там. Кълна

се, ще го докладвам, има тази значка от три минути и я използва да тормози

хората по-лошо от всякога . . . къде е Крукшанкс?

- Джини го взе, - каза Хари. – Ето я . . .

Джини тъкмо се беше появила от тълпата, едва удържайки неспокойно въртящия се Крукшанкс.

- Благодаря, - каза Хърмаяни докато освобождаваше Джини от котката. – Хайде да си намерим кола преди всички да са се напълнили . . .

- Още не съм взел Пиг! – каза Рон, но Хърмаяни вече се беше запътила към

най-близкият незает файтон. Хари остана назад с Рон.

- Какви са тези неща според теб? – попита той Рон кимвайки към ужасните коне,

около които се движеха другите ученици.

- Какви неща?

- Тези коне . . .

Луна се появи с клетката на Пигуиджън в ръце; малката сова пърхаше възбудено

както обикновено.

- Ето ви и вас, - каза тя. – Много е сладка, нали?

- Ами . . . да . . . горе-долу, - каза Рон сърдито. – Е, хайде тогава да се

качваме . . . какво казваш, Хари?

- Питах, какви са тези конеподобни неща? – каза Хари, докато той, Рон и Луна

отиваха към колата, в която вече седяха Хърмаяни и Джини.

- Какви конеподобни неща?

- Тези, които теглят файтоните! – каза Хари с нетърпелив тон. Те, все пак,бяха

на три крачки от най-близкия, който ги гледаше с празните си бели очи. Въпреки

това Рон погледна Хари объркано.

- За какво говориш?

- Говоря за – виж!

Хари го дръпна за ръката и го притегли, така че да застане лице в лице с

крилатия кон. Рон се вгледа в него за секунда, послепогледна към Хари.

- И какво все пак би трябвало да гледам?

- Това – там, между тегличите! Впрегнати в колата! Точно там пред –

Но след като Рон продъжаваше да гледа объркано, на Хари му хрумна нещо странно.

- Не . . . не можеш ли да ги видиш?

- Да видя какво?

- Не можеш ли да видиш какво тегли файтоните?

Сега Рон изглеждаше сериозно разтревожен.

- Добре ли си, Хари?

- Аз . . . да . . .

Хари се почувства напълно объркан. Конете бяха там пред него, проблясвайки все така едри на слабата светлина идваща от прозорците на гарата зад него, пара

излизаше от ноздрите им в хладния нощен въздух. И все пак, освен ако Рон не се

преструваше – а това беше доста лоша шега аконаистина беше така – той изобщо не можеше да ги види.

- Ще се качваме ли тогава? – каза несигурно Рон гледайки Хари сякаш се

притесняваше за него.

- Да, - каза Хари. – Да, давай . . .

- Всичко е наред, - каза един тих глас до Хари, когато Рон изчезна в тъмната

вътрешност на каретата. – Н е си полудял или нещо подобно. Аз също ги виждам.

- Наистина? – каза Хари отчаяно обръщайки се към Луна.Той можеше да види

отраженията на крилатите коне в големите й ясни очи.

- О, да, - каза Луна. – Аз бях способна да ги видя от първия си ден тук. Те

винаги са теглели каретите. Спокойно. Ти си толкова с ума си, колкото и аз.

Усмихвайки се леко тя се качи в остарялата вътрешност на файтона след Рон. Не

съвсем успокоен Хари я последва.

- Глава 11 -

"Видяхте ли Гърби-Планк?" попита Джини." Какво прави пак тук? Не е възможно Хагрид да е напуснал нали?"

"Аз бих се радвала ако го е направил," каза Луна," не е много добър учител, нали?"

"Напротив, добър е!" отговориха ядосано Хари, Рон и Джини в един глас.

Хари изгледа свирепо Хармаяни. Тя се изкашля леко и бързо каза, " Ъъъ. . . да . . . той е много добър."

"Ние пък в Рейвънклоу го приемаме на шега," каза Луна unfazed.

"Явно имате много тъпо чуство за хумор," сопна й се Рон.

Луна не изглеждаше засегната от грубоста на Рон; напротив тя просто го изгледа за малко все едно е средно интересна ТВ програма.

Тракайки и люшкайки се, каретите се наредиха в конвой по пътя. Когато минаха покрай високите каменни колони с крилати глигани от двете страни на портите водещи към училищните земи, Хари пробва да види дали къщата на Хагрид свети, но всичко беше в непрогледна тъмнина. Замъка Хогуортс , обаче се виждаше: високи смолисточерни кули на фона на тъмното небе, а тук-там някое прозорче хвърляше ярка светлина над тях.

Каретите спряха близо до каменните стъпала водещи до дъбовата порта и Хари първи излезе. Отново се обърна към Забранената Гора, но нямаше и следа от живот в колибата на Хагрид. Неохотно, понеже се надяваше да са изчезнали, той се обърна към странните скелетни създания стоящи тихо на хладния нощен въздух, празните им бели очи блещукаха.

Досега само веднъж на Хари му се бе случвало да вижда нещо, което Рон не може да види, но онова беше отражение на огледало, нещо доста по-insubstantial отколкото стотици доста масивно изглеждащи чудовища достатъчно силни да дърпат каретите. Ако Луна е била права, значи зверовете винаги са били там, но невидими. Защо тогава Хари изведнъж започва да ги вижда в Рон не може?

"Ехо...идваш ли?" попита Рон зад него.

"О... да,' отговори бързо Хари и те се присъединиха към тълпата бързаща към замъка.

Входната Зала бе осветена от факли и ехтеше под стъпките на учениците преминаващи през настилания с плочи под за да стигнат до двойната врата водеща към Голямата Зала.

Четирите дълги маси в Голямата зала бяха под беззвезден черен покрив точно като небето навън. Свещи се носеха във въздуха осветявайки сивите призраци и лицата на учениците говорещи си енергично, разменяйки си летни новини, и обсъждайки новите прически и мантии на другите. Отново, Хари забеляза хора да се оглеждат и да си шушукат, че той е минал. Той изскърца със зъби и се престори, че въобще не забелязва и не го интересува.

Луна се отдели от тях и тръгна към масата на Рейвънклоу. Когато сигнаха масата на Грифиндор, Джини бе повикана от нейни съученици и отиде да седне при тях. Хари, Рон, Хармаяни и Невил си намериха места м/у Почти Безглавия Ник, духът на домът Грифиндор, и Парвати Патил и Лавендър Браун. Последните две поздравиха приятелски Хари и това го направи сигурен, че току що са го обсъждали. Имаше по-важни неща за които да се тревожи: той оглеждаше масата на учителите.

"Той не е там"
Рон и Хърмаяни също прегледаха учителската маса, макар и да нямаше нужда защото размерите на Хагрид го правеха лесно видим независимо къде е.

"Не може да е напуснал," каза Рон леко притеснено

"Естествено, че не е" каза Хари твърдо

"Не мислите, че... може да му се е случило нещо, нали? каза Хърмаяни тревожно

"Не" веднага отвърна Хари

"Но къде е тогава?"

Последва малка пауза, тогава Хари каза много тихо, така че Невил, Парвати и Лавендър да не чуят,"Може би не се е върнал. Нали се сещате - от мисията - работата, която вършеше за Дъмбълдор през лятото."

"Да . . . да, това трябва да е" каза Рон успокоено, но Хармаяни захапа устната си гледайки към учителската маса с надеждата да намери убедително обяснение на отсъствието на Хагрид.

"Кой е това?" каза рязко тя, сочейки към средата на учителската маса.

Очите на Хари проследиха нейните. Първо видя Професор Дъмбълдор да седи на златния си стол в центъра на дългата учителска маса. Носеше тъмно лилава мантия на сиви звездички и островръха шапка. Главата му бе наклонена към жената седяща до него, която му говореше в ухото. На Хари тя му изглеждаше като нечия неомъжена леля: ниска, с къса къдрава кафява коса на която бе сложила отвратителна розова лента, която отиваше на розовия й половер, който бе облякла над мантията си. Тогава тя обърна лицето си за да пие от чашата си и Хари я разпозна: бледо жабешко лице и чифт издадени торбеси очи.

"Това е оная Умбридж !"

"Kоя?" попита Хармаяни.

"Беше на моето прослушване, тя работи за Фъдж!"

"Хубава жилетка" каза Рон и се усмихвайки се.

"Тя работи за Фъдж!" повтори намръщено Хърмаяни. "Какво по дяволите прави тука тогава?"

"Не знам..."

Хърмаяни прегледа учителската маса, очите и се притвориха.

"Не," промърмори тя, "не, не е възможно. . ."

Шумът в Голямата Зала заглъхна. Първокурсниците се подредиха пред учителската маса и професор Макгоногъл сложи столчето с/у тях.

Лицата на първокурсниците изглеждаха бледи на свтлината на свещите. Едно момче в средата на редицата изглеждаше сякаш трепереше. Хари си спомни колко изплашен беше като седеше там чакайки неизвестен тест, който щеше да определи в кой дом ще бъде.

Цялото училище чакаше със затаен дъх. Цепката близо до ръба на шапката се отвори като уста и Разпределителната Шапка запя:

‘Заедно ще учим и градим!’

В цялата Голяма Зала студенти си разменяха погледи и забележки и Хари, пляскайки с другите знаеше точно за какво си говорят.

"Малко се отклони тази година , нали? каза Рон , веждите му се повдигнаха

"Беше съвсем вярно" каза Хари

Разпределителната Шапка обикновенно обясняваше различните качества за различните домове и собствената роля в Сортирането им. Хари не се сещаше преди да е давала съвети.

"Чудя се дали някога е предупреждавала преди?" каза леко притеснено Хcрмаяни.

"Да разбира се" каза осведомено Почтибезглавия Ник, минавайки през Невил към нея ( Невил трепна, много е неприятно когато дух мине през теб). Шапката се чувства морално задължена да предупреждава когато почувства-"

Но професор Макгоногъл, която чакаше да прочете листа с първокурсниците гледаше шепнещите с поглед, който пареше. Почтибезглавия Ник постави прозрачния си пръст на устните си и седна вертикално, когато шепненето внезапно спря. С последен намръщен поглед към масите на домовете, професор Макгонагол погледна към пергамента си и прочете първото име.

"Ейбъркромби, Еуан (Abercrombie, Euan) "
Ужасеното момче, което Хари бе забелязал по-рано се препъна, направи няколко крачки напред и си сложи шапката; единственото, което го предпази от падане бяха големите му издадени уши. Шапката се замисли за момент, после цепката близо до ръба й се отвори и извика:
"Грифиндор!"
Хари пляскаше силно заедно с останалите от масата на Грифиндор, когато Еуан Ебъркромби залитайки стигна до масата им и седна, изглеждайки все едно искаше да потъне в земята и никога да не бъде погледнат отново.

Постепенно дългата линия от първокурсници намаляваше. В паузите между имената и решенията на Разпределителната Шапка, Хари можеше да чуе стомаха на Рон да къркори. Най- накрая "Зелър, Роуз" бе поставена в Хъфълпаф и професор Макгоногъл взе столчето и шапката и ги постави настрани, а професор Дъмбълдор стана на крака.

Каквито и да бяха неодавнашните му болезнени чувства към директора, на Хари някак си му олекна като видя Дъмбълдор прав пред тях. Между отсъствието на Хагрид и появяването на онези драконови коне, беше почувствал, че завръщането му в Хогуортс, толкова дълго очаквано бе пълно с неподозирани изненади като дращи ноти в позната мелодия. Но това поне беше както трябва да бъде: техния директор изправен за да ги поздрави преди началото на празненството.

"За новодошлите," каза Дъмбълдор със звънящ глас и с усмивка , "добре дошли! Зa останалите - добре дошли отново! Има си време за реч, но не това, така че - Нагъвайте!"

Последва смях и аплодисменти след като Дъмбълдор седна и си отмести брадата зад рамото за да не му пречи като яде. Храна се появи от нищото, така че пет дълги маси бяха затрупани от пайове, чинии със зеленчуци, хляб, сосове и шишета с тиквен сок.

"Чудесно" изпъшка Рон и започна да пълни чинията си с пържоли, гледан тъжно от Почтибезглавия Ник.

"Какво казваше преди Разпределянето?" Хърмаяни попита духът " Нещо за предупреждения на Шапката?"

"О, да" каза Ник, който изглеждаше доволен от причината да се отдръпне от Рон който сега ядеше печени картофи с невероятен ентусиазъм. "Да, чух, че Шапката е предупреждавала няколко пъти преди, винаги когато засече период на велика опасност за училището. И естествено винаги един и същ съвет: бъдете заедно, бъдете силни."

"Кък мое дъ знъи, чъ учщето ъ в упъснаст щъм е шъпкъ?' -каза Рон.

Устата му бе толкова пълна, че на Хари му се стори постижение, че издава въобще някакъв звук.

"Извинявай не разбрах." каза учтиво Почтибезглавия Ник, докато Хърмаяни изглеждаше отвратена. Рон преглътна и каза "Как може да знае, че училището е в опасност щом е шапка?"

"Нямам идея" каза Почтибезглавия Ник. " Естествено, тя живее в офиса на Дъмбълдор, така че може би от там получава информация."

"И иска всички домове да бъдат приятели?" каза Хари, гледайки към масата на Слидерин, която бе владение на Драко Малфой."

"Е, сега не бива да имате такова отношение." каза укорително Ниk "Мирно сътрудничество, това е ключът. Ние духовете на различните домове също подържаме приятелски връзки. Колкото до неразбирателството м/у Грифиндор и Слидерин, не бих дори и сънувал да търся тема за разговор с Кървавия Барон.

"Само защото се ужасяваш от него" каза Рон.

Почтибезглавия Ник изглеждаше силно оскърбен.

"Ужасен? Надявам се че аз Сър Николас де Мимси-Порпингтън никога не съм бил страхлив в живота си! Благородната кръв течаща във вените ми - "

"Каква кръв?" попита Рон. "Да не би да имаш все още — ?'

" Това е фраза за бога!" каза Почтибезглавия Ник толкова разтревожен, че главата му се клатеше злокобно на почти отрязания му врат." Надявам се че все още имам радостта, да използвам, която дума си поискам, въпреки че удоволствия като ядене и пиене са ми забранени! Но съм свикнал с ученици подиграващи се на смъртта ми, мога да те уверя!

"Ник, той не ти се смееше!" каза Хърмаяни хвърляйки яростен поглед на Рон

За жалост, устата на Рон бе отново напълнена до пръсване и единственото, което можеше да каже бе "Node iddum eentup sechew", което за Ник не звучеше като извинение. Издигна се във въздуха и отиде на другия край на масата при братята Крийви, Колин и Денис.

"Браво Рон" сопна му се Хърмаяни

"Какво?" каза Рон възмутено, когато най-накрая бе преглътнал храната. "Не мога ли да задам прост въпрос?"

"Ох, забрави" каза раздразнително Хърмаяни и двамата не си проговориха до края на яденето

Хари се опита да ги помири, но реши, че е загуба на време и се захвана с пържолата си, и бъбречения пай, а после с голяма пълна чиния от любимия си tracle tart.

Когато всички ученици бяха свършили с яденето и шумът в Залата започна да се надига отново, Дъмбълдор се изправи още веднъж. Говоренето веднага бе прекратено и всички се обърнаха към Директорът. Хари се почувста приятно сънливо. Леглото му го чакаше меко и приятно затоплено...

"Е, сега след като всички се наядохте, моля за малко внимание за обичайните съобщения" каза Дъмбълдор. "Първокурсниците трябва да знаят, че Гората е забранена за ученици и някой от по-старите ученици също трябва да го разберат." (Хари, Рон и Хърмаяни се усмихнаха)

"Г-н Филч, пазачът ме помоли за както казва той четири- стотин-шестдесет-и-втори път да ви напомня, че правенето на магия не е разрешено в коридорите м/у часовете и доста други неща, всички, които можете да намерите на голям лист залепен за вратата на офиса на Г-н Филч.

"Имаме две промени в персонала тази година. Радваме се да поздравим отново Професор Гръбли-Планк, която ще поеме уроците по Грижа За Магически Създания; също се радвам да ви представя новата учителка по Защита Срещу Черните Изкуства професор Умбридж.

Последва не много ентусиазирано ръкопляскане, през което Хари, Рон и Хармаяни си размениха паникъосани погледи. Дъмбълдор не бе казал колко дълго ще преподава Гръбли- Планк.

-Тренировките на отборите по куидич ще заемат мястото на-

Той се спря, като погледна очаквателно професор Умбридж. Тъй като тя не беше по-висока права, отколкото седнала, настъпи момент, когато никой не разбра защо Дъмбълдор спря да говори, но тогава професор Умбридж прочисти гърло:”Хъм, хъм” , изправи се и се приготви да държи реч.

За момент Дъмбълдор се слиса, след което си седна на мястото и погледна внимателно професор Умбридж като мислеше, че най- малкото, което би искал е да я слуша. Другите от учителската маса не бяха толкова умели, когато скриваха изненадата си. Очите на професор Спраут изчезнаха в хвърчащата й коса, устата на професор Макгоногъл беше се присвила повече, отколкото Хари я беше виждал някога. Никога нов учител преди това не беше прекъсвал Дъмбълдор. Много от учениците се подхилкваха, тази жена определено не беше наясно как стоят нещата в Хогуортс.

-Благодаря ви, директоре-усмихна се превзето професор Умбридж,-за тези няколко думи, които бих искала да кажа.

Гласът й беше треперлив и малко момичешки и ,отново Хари почувства нарастващо чувство на антипатия, което не можеше да си обясни. Всичко, което знаеше е, че всичко у нея го отблъсква: от глупавия й глас до розовата й жилетка. Тя отново се прокашля “Хм, хм” и продължи:

-Трябва да кажа, че е чудесно да се върна в Хогуортс-тя се усмихна, показвайки зъбите си.-И да видя толкова щастливи малки лица, които ме гледат.

Хари погледна наоколо. Никое от лицата, които видя не изглеждаше щастливо. Напротив, всички изглеждаха доста смутени ,че към тях се обръщат сякаш са на пет години.

-Много бих искала да се опознаем и съм сигурна, че ще станем много добри приятели.

При това изказване учениците си размениха погледи, някои от тях –и усмивки.

-Ще й бъда добра приятелка, докато не заема от нея тази жилетка- прошепна Парвати на Лавендър и двете се разкикотиха.

Професор Умбридж отново прочисти гърлото си :”Хм, хм”,но когато продължи, някои от придиханията изчезнаха от гласа й. Тя звучеше по-делово и сега думите й звучаха монотонно и отегчително за тях:

-Министерството на магията винаги е взимало предвид първостепенната важност на обучението на младите вещици и магьосници. Дарбите, с които сте родени могат да не доведат до нищо, ако не бъдете възпитавани и напътствани под внимателни инструкции. Древните заклинания , уникални за магьосническото общество трябва да бъдат предавани от поколение на поколение, преди да сме ги изгубили завинаги. Съкровищницата от магически познания, натрупана от нашите предшественици трябва да бъде опазена, попълвана и шлифована от тези, които са призвани към благородната учителска професия.

Професор Умбридж направи пауза и се поклони леко към останалите от учителската маса, никой от които не й се поклони в отговор. Веждите на професор Макгоногъл се сключиха и изглеждаше като hawklike, и Хари улови размяната на погледи между нея и професор Спраут , след което професор Умбридж отново се прокашля “хм, хм “ и продължи изказването си:

-Всеки директор и директорка на Хогуортс са внесли по нещо ново в тази трудна задача при управлението на това историческо училище , и така трябва да бъде, защото без прогрес ще настъпи стагнация и разлагане. Тук отново, в името на прогреса прогресът трябва да бъде обезсърчен в името на добрите стари проверени традиции. Балансът между старото и новото, между утвърденото и промяната, между традиция и иновация...

Хари вече не слушаше, вниманието му все повече се отклоняваше. Спокойствието, което изпълваше Голямата зала, когато говореше Дъмбълдор беше прекъснато и учениците събираха глави, като си шепнеха и се кикотеха. На масата на Рейвънклоу Чо Чанг разговаряше оживено с приятелите си. На няколко места от нея Луна Лавгуд отново четеше The Quibbler . На масата на Хафълпаф Ърни Макмилън беше един от тези, които все още гледаха професор Умбридж, но той беше късоглед и Хари беше сигурен, че само си дава вид, че слуша в опит да защити светещата на гърдите му значка на префект.

-...Защото някои промени може би са за добро, но други напълно могат да бъдат определени като грешки. Някои от старите навици ще бъдат запазени, но други , които са старомодни и негодни трябва да бъдат изкоренени. Нека заедно да преминем в новата ера на отвореност, ефективност и отговорност, с намерение да запазим това, което трябва да бъде запазено, да усъвършенстваме това, което трябва да бъде усъвършенствано и да скъсаме с онова, което трябва да бъде забранено.

Тя си седна. Дъмбълдор изръкопляска. Учителите последваха примера му, но Хари забеляза, че някои от тях събраха ръцете си само един-два пъти и спряха. Няколко ученици се присъединиха към тях, но повечето дори не бяха чули повече от няколкото думи в края на речта й. Дъмбълдор се изправи отново.

-Благодаря ви много, професор Умбридж, това беше много впечатляващо-каза той, обръщайки се към нея.-Сега искам да кажа, че мачовете по куидич ще бъдат последвани...

-Да, наистина беше впечатляващо-каза Хърмаяни с нисък глас.

-Да не би да ми казваш, че ти е харесало?-попита внимателно Рон,обръщайки се с лице към нея.-Това беше най-тъпата реч, която някога съм чувал, откакто съм израснал с Пърси.

-Казах впечатляваща, а не приятна-отвърна Хърмаяни.- Обяснява много.

-Така ли?-каза изненадано Хари.-На мен ми звучи като куп дрънканици.

-Има няколко важни неща, скрити под дрънканиците- каза строго Хърмаяни.

-Така ли?-попита Рон неразбиращо.

-Какво ще кажете за “ прогресът в името на прогреса трябва да бъде обезкуражен”? Какво ще кажете за “ скъсването с практики, които трябва да бъдат забранени”?

-Добре де, какво означава това?-попита нетърпеливо Рон.

-Ще ти кажа какво означава-отвърна Хърмаяни през стиснати зъби.-Означава, че Министерството се намесва в Хогуортс.

Около тях имаше голяма врява и глъчка, Дъмбълдор очевидно се беше оттеглил от училището, тъй като всеки беше готов да излезе от Голямата зала. Хърмаяни подскочи, като изглеждаше развълнувана.

-Рон, трябва да покажем на първокурсниците къде да отидат!

-О, да- каза Рон, който беше напълно забравил за това,-хей, вие! Дребосъците!

-Рон!

-Добре, те са, те са titchy...

Група от нови ученици вървеше срамежливо в пролуката между масите на Грифиндор и Хафълпаф и всички те се опитваха да не се откъсват от групата. Наистина изглеждаха много малки, Хари беше сигурен, че той самият не се виждаше толкова малък, когато пристигна тук. Той им се усмихна. Русото момче близо до Юън Абъркромби се вкаменени, то смушка Юън и му прошепна нещо на ухо.Юън Абюркромби се стресна и хвърли ужасен поглед към Хари , който почувства как по лицето му се плъзна усмивка като Stinksap.

Беше глупаво да не очаква това, мислеше си ядосано, докато вървеше по празните коридори. Разбира се,че всеки ще го гледа; той се бе върнал от Тримагическия турнир преди два месеца ,носейки мъртвото тяло на свой съученик и заяви, че е видял Лорд Волдемор да се връща с възстановена сила. Нямаше време последния срок да го обясни, тъй като всички трябваше да се връщат в къщи- дори ако той се бе почувствал длъжен да даде подробен отчет на цялото училище за ужасните събития, които се бяха случили.

Хари стигна до края на коридора, водещ до общата стая на Грифиндор и застана пред портрета на Дебелата дама , но откри, че не знаеше новата парола.

-Ъъъ...-каза той неловко, гледайки Дебелата дама, докато тя изглаждаше гънките на розовата си рокля и му бе обърнала гръб.

-Няма парола, няма влизане-отвърна му тя.

-Хари, аз я знам!-каза някой зад гърба му и Хари видя Невил, който тичаше към него.-Познай каква е. Този път ще я запомня веднага!- Невил размаха малкия кактус, който им беше показал във влака.-Мимбулус мъмблетония!

-Правилно-отговори Дебелата дама, портретът се отвори и Хари и Невил преминаха през него.

Общата стая на Грифиндор изглеждаше както винаги: кръгла стая, пълна с разнебитени разкашкани кресла и стари маси. Огънят весело играеше в камината и няколко души топлеха ръцете си преди да отидат в своите спални; от другата страна Фред и Джордж Уизли пишеха нещо на таблото за обяви. Хари им пожела лека нощ и се запъти към вратата, която водеше към спалнята на момчетата. Не беше много в настроение за приказки. Невил го последва.

Дийн Томас и Сиймъс Финигън бяха стигнали в спалнята първи и облепваха стените над леглата си с плакати и снимки. Те разговаряха, докато Хари отваряше вратата, но млъкнаха в момента, щом го видяха. Хари се чудеше дали не бяха разговаряли за него или става параноик.

-Здравейте-каза той, сложи куфара на леглото си и го отвори.

-Хей, Хари!-каза Дийн, който подреждаше две пижами с цветовете на Уест Хям.-Добре ли мина ваканцията?

-Не лошо-промърмори Хари.-А при теб?

-Да, чудесно беше-отговори Дийн- По-добре от тази на Сиймъс, както той току-що ми разказваше.

-Защо, какво се е случило, Сиймъс?- попита Невил, докато нежно поставяше своята Мимбулус Мимбетония на нощното си шкафче.

Сиймъс не отговори веднага, той се опитваше да се увери, че плакатът на куидичният тим на Кенмеър Кестрълс е закрепен здраво. След това отговори, все още с гръб към Хари:

-Майка ми не искаше да се върна в Хогуортс.

-Какво?-попита Хари, като спря да подрежда робите си.

Сиймъс загърби плакатите си и извади собствените си пижами, все още без да поглежда Хари.

-Но-защо?-попита поразен Хари. Той знаеше, че майката на Сиймъс е вещица и не можеше да разбере защо тя се държи като семейство Дърсли.

Сиймъс не отговори, докато не свърши с подреждането на пижамите си.

-Добре- отговори той сдържано.- Предлагам...заради теб.

-Какво искаш да кажеш?-попита бързо Хари.

Сърцето му заби учестено. Беше почувствал смътно, че е свързано с него.

-Добре-каза отново Сиймъс, все още избягвайки погледа на Хари,-тя...ъъъ...добре, не е само заради теб, но и заради Дъмбълдор...

-Тя е повярвала на Пророчески вести, така ли? –попита Хари.- Тя мисли, че аз съм лъжец, а Дъмбълдор е стар глупак?

Сиймъс го погледна.

-Да, нещо такова.

Хари не отговори нищо. Той хвърли пръчката си върху нощното шкафче, взе робите си, постави ги ядосано в куфара си и извади пижамите си. Беше му омръзнало всичко това: беше му омръзнало да бъде човекът, когото всички гледат и за когото непрекъснато се говори през цялото време. Ако някой от тях знаеше, ако някой имаше и най-малката идея как се чувства той от всичко, което му се беше случило...Госпожа Финигън е глупачка, която няма никаква представа, мислеше той разярено.

Той си легна и понечи да придърпа завеските , но преди да го направи, Сиймъс се обади:

-Слушай...какво се случи нощта, когато...ти знаеш, когато...със Седрик Дигъри и останалото?

Сиймус изглеждаше нетърпелив и нервен. Дийн, който се беше навел над куфара си ,като се опитваше да го затвори, се обърна и Хари знаеше, че слуша напрегнато.

-За какво ме питаш?-отвърна язвително Хари.-Просто чети Пророчески вести като майка си. Там ще ти кажат всичко, което искаш да знаеш.

-Не споменавай майка ми- изръмжа Сиймъс.

-Ще споменавам всеки, който ме нарича лъжец-отговори Хари.

-Не ми говори по този начин!

-Ще ти говоря както си искам- гневът на Хари се покачваше, той сграбчи пръчката от шкафчето си. –Ако имаш проблем, че споделяш спалнята си с мен, попитай Макгоногъл дали можеш да се премести...и маменцето ти повече няма да се тревожи...

-Остави майка ми настрани, Потър!

-Какво става?

Рон се появи на вратата на спалнята. Разширените му очи се местеха от Хари , който насочваше пръчката си към Сиймъс към Сиймъс, който стоеше със свити юмруци.

-Той обижда майка ми!-кресна Сиймъс.

-Какво?-попита Рон.-Хари не би го направил. Ние сме виждали майка ти и я харесваме...

-Това беше преди тя да започне да вярва на всяка дума, която вонящият Пророчески вести пише за мен!- каза Хари с висок глас.

-Ох –каза с разбиране Рон.-Ох...добре.

-Знаеш ли какво?-каза гневно Сиймъс, хвърляйки злобен поглед към Хари.-Той е прав, не искам повече да съм в една спалня с него, той е луд.

-Това не е твоя работа, Сиймъс-каза Рон, чиито уши бяха започнали да почервеняват-винаги опасен знак.

-Не е моя работа, така ли?- извика Сиймъс, който в контраст на Рон побледня. –Ти да не би да вярваш на тези измишльотини за Ти-Знаеш-Кой и за неговото завръщане?

-Да, вярвам!-отговори ядосано Рон.

-Тогава ти също си луд-каза с отвращение Сиймъс.

-Така ли? За твое нещастие, приятелю, аз съм също така и префект-каза Рон, посочвайки с пръст към гърдите си.-Така че ако не искаш наказание, затваряй си устата!

Сиймъс се замисли за малко дали е готов да плати с цената на наказание този разговор, след което млъкна, обърна се и отиде на леглото си. Рон погледна към Сиймъс, после към Дийн и Невил.

-Нечии други родители да имат проблем с Хари?-попита агресивно той.

-Моите родители са мъгъли, човече-отвърна Дийн-Те не знаят нищо за тези смъртни случаи в Хогуортс, защото аз не съм толкова глупав да им кажа.

-Ти не познаваш майка ми, тя не лицемери никога за нищо- кресна Сиймъс.-Така или иначе, родителите ти не получават Пророчески вести. Те не знаят, че нашият директор е изгонен от Магьосническия трибунал и Международната конфедерация на магьосниците, защото си е загубил акъла.

-Баба ми казва, че това са измишльотини-обади се Невил.-Тя казва, че Пророчески вести са тези, които дрънкат, а не Дъмбълдор. Тя прекрати абонамента ни. Ние вярваме на Хари- каза Невил простичко. Той отиде на леглото си и погледна към Сиймъс.-Баба ми винаги е твърдяла, че Вие-Знаете-Кой ще се върне някой ден. Тя казва, че когато Дъмбълдор казва, че той се е върнал, значи той наистина се е върнал.

Хари почувства прилив на благодарност към Невил. Никой друг не проговори. Сиймус прибра пръчката си, дръпна завивките на леглото и изчезна под тях. Дийн легна на своето легло и се умълча. Невил, който изглежда нямаше какво повече да каже, се загледа в кактуса си.

Хари легна на възглавницата си докато Рон на съседното легло оправяше нещата си. Той се чувстваше разтреперан от спора със Сиймъс, когото винаги бе харесвал много. Колко още хора щяха да го обвинят, че лъже и колко-да му повярват?

Дали Дъмбълдор беше страдал през това лято когато първо Трибунала на магьосниците, а после Международната магьосническа конфедерация го бяха изключили от своите редици? Изпитваше ли яд към Хари , това ли беше причината за мълчанието му през тези месеци? Двамата бяха в едно и също положение; Дъмбълдор беше повярвал на Хари, анонсирайки неговата версия за събитията пред цялото училище и след това-сред магьосническото общество.

Хари беше лъжец, както и Дъмбълдор, както и всеки, който бе измамен...

Те всички щяха да повярват накрая, мислеше горчиво Хари, докато Рон си легна и духна последната свещ в спалнята. Но се чудеше колко още атаки като тази на Сиймъс ще трябва да изтърпи преди да дойде часът на истината.
Край на 11-та глава