Глава Дъдли побъркан

Твърдо решен да не дава извинение на Снейп, че изостава на този урок, Хари прочете и препрочиташе инструкцийте на черната дъска поне по три пъти, преди да започна да работи по тях. Неговия Подсилващ разтвор не беше толкова тюркоазен колкото на Хърмаяни, но поне беше син, а не розов като този на Невил и Хари занесе манерка от разтвора си на бюрото на Снейп в края на часа със смесено чувство от предизвикателство и облекчение.

‘Е, не беше толкова зле като миналата седмица, нали?’ каза Хърмаяни, докато изкачваха стълбите на изхода на подземията и си проправяха път към Голямата зала за обяд. ‘И домашното не беше толкова лошо, нали?’

Когато нито Рон, нито Хари отговориха, тя продължи, ‘Имам предвид не очаквах най-високата оценка, не и ако се води по стандартите на изпита за СОВА, но преминаването на това ниво е окуражаващо, не мислите ли?’

Хари издаде гърлен звук.

‘Разбира се, много неща могат да се случат между сега и изпита, имаме време в изобилие да се подобриме, но оценките, които получаваме сега са основна база, нали? Нещо, върху което можем да си изградим знания…’

Те седнаха заедно на масата на Грифиндор.

‘Очевидно, аз щях да треперя ако нямах “О”.’

‘Хърмаяни,’ каза Рон остро, ‘ако искаш да знаеш какви оценки имаме, питай.’

‘Не искам…нямах предвид това… е, ако искате да ми кажете…’

‘Аз имам “С”,’ каза Рон, сипвайки супа в паницата си. ‘Доволна ли си?’

‘Това не е нещо, от което да се срамуваш,’ каза Фред, който току-що беше дошъл на масата с Джордж и Лий Джордан, и беше седнал от дясно на Хари. ‘Няма проблем с едно хубаво “С”.’

-Но,’ каза Хърмаяни, ‘”С” не е ли за…’

‘”Слаб”, да,’ каза Лий Джордан. ‘Все още по-добре по-добре от “У”, нали? “Ужасен”?’

Хари усети, че лицето му почервенява и се изкашля. Когато се измъкна от ситуацията, той съжали че Хърмаяни все още беше в дълбок размисъл за оценки за изпита СОВА.

‘Значи най-високата оценка “О” е за “Отличителен”,’ каза тя, ‘след това е “П”…’

‘Не, “ОО”,’ поправи я Джордж, ‘”ОО” за “Оправдани очаквания”. Аз винаги съм си мислил, че аз и Фред трябва да имаме “ОО” по всичко, защото оправдаваме очакванията дори като се появим на изпитите.’

Всички се засмяха с изключение на Хърмаяни, която подхвърли, ‘Значи след “ОО” е “П” за “Приемлив” и това е последната оценка, с която минаваш, нали?’

‘Аха,’ каза Фред, топейки цяло парче хляб в супата си, лапайки я и поглъщайки я цяла.

‘След това е “С” за “Слаб”…’ тук Рон вдигна двете си ръце смеейки се…’и “У” за “Ужасен”’

‘И тогава “Т”,’ напомни и Джордж.

‘”Т”?’ попита Хърмаяни ужасено. ‘По-слабо дори от “У”? Какво за Бога означава “Т”?’

‘”Трол”,’ незабавно отговори Джордж.

Хари се засмя, дори и да не беше сигурен дали Джордж не се шегува. Той си представи че се крие от Хърмаяни, понеже е получил “Т” на всички изпити СОВА и твърдо реши отсега да работи усилено.

‘Вие вече имахте ли инспектиран час?’ попита ги Фред.

‘Не,’ каза веднага Хърмаяни. ‘Вие?’

‘Точно сега, преди обяд,’ каза Джордж. ‘Вълшебство.’

‘Как беше?’ попитаха Хари и Хърмаяни в един глас.

Фред вдигна рамене.

‘Не толкова лошо. Умбридж просто се сви в ъгъла, водейки записки в дневник. Знаете как е при Флитуик, той се държеше с нея като с гост, въпреки това не изглеждаше да му пречи. Тя не говореше много. Зададе на Алиша няколко въпроса за това какви са класовете, Алиша и каза че са наистина добри и това беше.’

‘Не виждам стария Флитуик да отговаря на очакванията,’ каза Джордж, ‘той обикновено пуска всички на изпитите.’

‘С кой имате този следобед?’ попита Хари Фред.

‘Трелони…’

‘”Т”, ако някога видя някой.’

‘И самата Ъмбридж…’

‘Е, бъди добро момче и внимавай с Умбридж днес,’ каза Джордж. ‘Анджелина ще се побърка ако изпуснеш още тренировки по Куидич.’

Но Хари не трябваше да чака за часа по Защита срещу Черните изкуства за да срещне професор Умбридж. Той пишеше своя дневник на сънищата в самия ъгъл на сенчестата стая по пророкуване, когато Рон го удари с лакът в ребрата и, оглеждайки се, видя как професор Ъмбридж влезе в капандурата на земята. Класът, който говореше оживено, изведнъж замълча. Рязкото преминаване от шум в тишина накара професор Трелони, която носеше копия от “Оракулът на сънищата”, да се огледа.

-Добро утро, професор Трелони,- каза професор Умбридж с широката си усмивка.

‘Получили сте бележката ми, нали? Даваща часът и датата на инспекцията ви?’

Професор Трелони кимна рязко и изглеждайки недоволна обърна гръб към професор Умбридж и продължи да раздава книги. Все още усмихвайки се, професор Умбридж сграбчи гърба на най-близкото кресло и го добута пред класа, така че то беше на няколко инча от местото на професор Трелони.

Професор Трелони наметна шала си с леко треперещи ръце и погледна класа през увеличените си лещи.

-Днес ще продължим с урока за пророческите сънища-каза тя в храбър опит да запази нормалните си мистични нотки, но гласът й леко трепереше.-Разделете се по двойки, моля, и започнете взаимно да тълкувате последните си сънища с помоща на Оракула.

Тя понечи да се върне обратно в креслото си, но видя, че там е седнала професор Умбридж и незабавно се запъти към Парвати и Лавендър, които обсъждаха оживено последния сън на Парвати.

Хари отвори своя екземпляр от Оракул на сънищата , гледайки скрито Умбридж. Тя си водеше записки в бележника. След няколко минути стана и закрачи из стаята по пътя на Трелони, слушайки нейните разговори с учениците и задавайки въпроси тук и там. Хари забоде нос в книгата си.

-Измисли си бързо сън-каза той на Рон, -защото тя идва насам.

-Направих го миналия път-протестира Рон,- сега е твой ред , кажи ми ти един.

-Ох...не знам...-каза отчаяно Хари, който не можеше да си спомни да е сънувал нещо през последните дни.-Да кажем, че съм сънувал...че съм удавил Снейп в моя котел. Да, това съм сънувал...

Рон се изкиска, докато отваряше неговия Оракул на сънищата.

-Окей, трябва да добавим годините ти към датата на съня ти, броят на буквите в думата...дали е “удавяне”, “котел” или “Снейп”?

-Няма значение, сложи която и да е –каза Хари, като хвърли поглед зад себе си. Професор Умбридж сега надничаше зад рамото на професор Трелони и си водеше записки, докато учителката по пророкуване питаше Невил за неговия дневник на сънищата.

-Кога е бил сънят ти?-попита Рон, докато пресмяташе.

-Не знам, минала нощ, сложи каквото искаш- отговори му Хари, опитвайки се да чуе какво казва Умбридж на професор Трелони. Бяха само на една маса от тяхната. Професор Умбридж записа още нещо в бележника си и професор Трелони изглеждаше крайно разстроена.

-Сега-каза Умбридж ,като гледаше професор Трелони,-от колко време сте на този пост?

Професор Трелони се намръщи, ръцете й бяха кръстосани ,а раменете прегърбени сякаш искаше да се предпази колкото се може от унизителната инспекция. След кратка пауза през която тя реши, че въпросът не е достатъчно нападателен, че да може да го игнорира, каза с дълбоко засегнат тон:- Около шестнадесет години.

-Доста дълъг период-каза професор Умбридж, като си записа нещо в бележника.– Професор Дъмбълдор ли беше този, който ви ангажира?

-Точно така-отговори кратко професор Трелони.

Професор Умбридж си записа още нещо.

-И вие сте пра-пра-правнучка на знаменитата гадателка Касандра Трелони?

-Да-каза професор Трелони, като леко повдигна глава.

Друга записка в бележника.

-Но аз мисля-поправете ме ако греша-че вие сте първата в семейството ви след Касандра, която е била обладана от Втория Знак?

-Тези неща често пропускат-ъъъ-три поколения-каза професор Трелони.

Жабешката усмивка на професор Умбридж стана още по-широка.

-Разбира се-каза тя сладко, докато си записа още нещо в бележника.-Тогава можете ли да предскажете нещо за мен? –И тя зачака, все още усмихвайки се.

Професор Трелони имаше такъв израз, сякаш не може да повярва на ушите си.

-Не ви разбирам-каза тя, мачкайки конвулсивно шала около врата си.

-Бих искала да ми направите предсказание-каза много ясно професор Умбридж.

-Вътрешното Око не Вижда под команда!-каза тя със скандализиран глас.

-Разбирам-каза професор Умбридж бавно и записа отново нещо в бележника си.

-Аз-но-но...почакайте!-каза внезапно професор Трелони в опит да звучи ефирно както обикновено, сякаш мистичният ефект се бе изгубил някъде във въздуха и се беше заменил с гняв.- Мисля...мисля, че виждам нещо...нещо, което ви касае...усещам нещо...нещо тъмно... някаква смъртна опасност...

Професор Трелони насочи треперещ пръст към професор Умбридж , която продължи да й се усмихва, веждите й се повдигнаха.

-Боя се...боя се, че вие сте в голяма опасност!-Завърши драматично професор Трелони.

Настъпи пауза. Професор Умбридж изучаваше професор Трелони.

-Добре-каза бавно тя и отново записа нещо в бележника си.-Добре, ако това наистина е най-доброто, което можете да направите...

Тя се обърна. Професор Трелони беше напълно изгубила равновесието си, дишаше тежко. Хари улови погледа на Рон и знаеше, че Рон си мисли същото: и двамата знаеха, че професор Трелони е стара откачалка, но от друга страна те толкова ненавиждаха Умбридж, че бяха на страната на Трелони-докато няколко секунди по-късно тя не дойде при тях.

-Е?-каза тя, размахвайки дългите си пръсти под носа на Хари с нехарактерна бързина.-Нека да видя вашите дневници на сънищата, моля.

И от момента, в който започна да тълкува сънищата на Хари на висок глас / с който предсказа, че яденето на овесени ядки предвещава ранни смърт/ , той почувства, че все по-малко започва да й симпатизира. През цялото време професор Умбридж стоеше на няколко крачки , водеше си бележки и когато звънецът би, тя се спусна преди тях първа и ги изчака да влязат за урока си по Защита срещу Черните изкуства десет минути по-късно.

Тя си мърмореше нещо и се усмихваше на себе си, когато те влязоха в стаята. Хари и Рон разказаха на Хърмаяни, която беше на аритмантика, какво се беше случило в часа по пророкуване докато изваждаха учебниците си по Теория на защитната магия, но преди Хърмаяни да им зададе въпроси, професор Умбридж им извика да седнат и да запазят тишина.

-Пръчки настрани-инструктира ги с усмивка и тези, които с надежда ги бяха извадили , тъжно ги върнаха в чантите си. –След като миналия път завършихме Глава Първа, искам всички да обърнете на страница деветнайсет и да започнете “Глава Втора, Общи Защитни Теории и техният произход”. Няма нужда да се говори.

Все още усмихвайки се широко и самодоволно, тя седна на бюрото си. Класът като един въздъхна, докато обръщаше на страница деветнайсет. Хари се чудеше тъпо дали в книгата има достатъчно глави за четене, че да им стигнат до края на годината и прелисти на страницата, когато забеляза, че Хърмаяни отново е вдигнала ръка.

Професор Умбридж също я забеляза и изглежда беше променила стратегията си. Вместо да се прави, че не вижда Хърмаяни , тя се изправи и тръгна между чиновете докато не застанаха лице в лице , тогава се наведе и прошепна така, че останалата част от класа да не чуе:

-Какво има този път, госпожице Грейнджър?

-Вече съм прочела втора глава-отвърна Хърмаяни.

-Добре, преминете тогава на трета.

-И нея съм чела. Чела съм цялата книга.

Професор Умбридж примигна, но почти веднага възвърна самообладанието си.

-Добре, тогава можете да ми кажете какво пише Слинкхарт за counter-jinxes в глава петнайсета?

-Той казва, че “counter-jinxs” е неправилна формулировка-отвърна веднага Хърмаяни.-Той казва, че “counter-jinxs” е просто име, което хората дават на своите нещастия, за да звучат по-приемливо.

Професор Умбридж повдигна вежди и Хари знаеше, че тя е впечатлена за разлика от него.

-Но аз не съм съгласна-продължи Хърмаяни.

Веждите на професор Умбридж се вдигнаха малко по-високо и изразът й стана студен.

-Не сте съгласна?-повтори тя.

-Да, не съм-каза Хърмаяни, която за разлика от Умбридж не шепнеше, а говореше с ясен, отчетлив глас, което привлече вниманието на останалите от класа. –Господин Слинкхарт не харесва кутсузите, нали? Но според мен те могат да бъдат много полезни, ако се използват като защита.

-О, така ли, така ли?-каза професор Умбридж, като забрави да шепне и се изправи.-Страхувам се, че мнението на господин Слинкхарт , а не вашето има значение в тази класна стая, госпожице Грейнджър.

-Но-започна Хърмаяни.

-Достатъчно-каза професор Умбридж. Тя отново започна да се разхожда между класа и застана отпред, цялата jauntiness, която бе показала в началото на урока, бе изчезнала.-Госпожице Грейнджър, отнемам за това пет точки от Грифиндор.

По чиновете премина вълна от мърморене.

-За какво?-попита ядосано Хари.

-Не се бъркай!-прошепна му бързо Хърмаяни.

-За разстройване на класа ми с безсмислени прекъсвания-отговори професор Умбридж.-Тук съм за да ви уча по одобрен от министерството метод, който не включва покана към учениците да изказват мнения по материя, която разбират твърде малко. Предишните ви преподаватели по този предмет са ви позволявали това-но като никой от тях-с изключение на професор Куиръл, който се е ограничавал до подходящи за годините ви неща-не би преминал през инспекцията на министерството.

-Да, Куиръл беше велик учител-каза високо Хари,- имаше само малък проблем с него, че в чалмата около главата му беше Лорд Волдемор.- При произнасянето на това настъпи гробно мълчание.-Тогава-

-Мисля, че още една седмица наказание ще ви се отрази добре, господин Потър-каза мазно професор Умбридж.

Разрезът върху ръката на Хари беше почти зарастнал, но на следващата сутрин отново започна да кърви. Той не се оплака от вечерното наказание; нямаше да достави на Умбридж това удоволствие; отново и отново той пишеше Не трябва да говоря повече лъжи и не издаде нито звук, докато разрезът ставаше все по-дълбок с всяка дума.

Далеч по-лоша от наказанието втора седмица беше , както предсказа Джордж, реакцията на Анджелина. Тя прегради пътя му, когато отиваше на масата на Грифиндор за закуска и крещеше толкова силно, че професор Макгоногъл дойде при тях да ги укротява.

-Госпожице Джонсън, как си позволявате да вдигате този шум в Главната зала! Пет точки от Грифиндор!

-Но, професоре,- той отново си е изпросил наказание!

-Какво значи това, Потър?-попита го остро професор Макгоногъл, като се обърна към него.- Наказание от кого?

-От професор Умбридж-промърмори Хари, като отбягваше погледа на професор Макгоногъл.

-Да не би да ми казваш- понижи тя глас, защото група любопитни рейвънклоувци зад тях се опитваха да чуят -,че след предупреждението, което ти дадох миналата седмица ,ти отново си изтървал нервите си по време на урока на професор Умбридж?

-Да- промърмори Хари, като гледаше към земята.

-Потър, трябва да се научиш да се владееш! Причиняваш големи неприятности! Още пет точки от Грифиндор!

-Но защо? Професоре, недейте !-каза Хари, вбесен от тази несправедливост.-Вече съм наказан от нея, защо и вие отнемате точки?

-Защото наказанията очевидно нямат никакъв ефект върху теб-каза остро професор Макгоногъл. – Не, нито дума за обяснение повече, Потър! А колкото до вас, госпожице Джонсън, ограничете викането си само на тренировките по куидич или рискувате да загубите поста си на капитан на отбора!

Професор Макгоногъл се върна обратно на учителската маса. Анджелина изгледа Хари с дълбоко отвращение и си тръгна, докато той седна на скамейката до Рон.

-Тя отнема точки на Грифиндор , защото разрязвам всяка нощ ръката си. Как може това да е честно, как!

-Знам, приятелю-каза със симпатия Рон, слагайки бекон в чинията на Хари, -тя те удари без основание.

Хърмаяни, която просто прелистваше Пророчески вести, не каза нищо.

-Смяташ, че професор Макгоногъл е права, нали?-обърна се ядосано Хари към снимката на Корнелиус Фъдж закриваща лицето на Хърмаяни.

-Бих искала да не отнема точки от теб, но мисля, че е права да те предупреждава да не губиш самоконтрола си с Умбридж- каза гласът на Хърмаяни, докато Фъдж жестикулираше бързо от първа страница, явно държащ някаква реч.

Хари не проговори на Хърмаяни през целия час по вълшебство , но когато влязоха в час по трансфигурация, забрави за караницата. Професор Умбридж и бележникът й седяха в ъгъла и при вида й споменът за закуската избледня.

Професор Макгоногъл маршируваше из стаята без да показва и най-малкия знак, че знае за присъствието на професор Умбридж.

-Това, което ще правим-каза тя и настъпи мълчание.- Господин Финигън, елате, ако обичате и върнете домашните-госпожице Браун, вземете тази кутия с мишки- не бъди глупава, момиче, няма да те наранят-и раздайте по една на всеки ученик.

-Хм, хм – каза професор Умбридж със същото глупаво покашляне , с което бе прекъснала речта на Дъмбълдор при откриването на учебната година. Професор Макгоногъл не й обърна никакво внимание. Когато Шеймъс върна съчинението на Хари, Хари без да погледне към Шеймъс, го взе и за голямо свое облекчение видя, че е оценен с “А”.

-Хм, хм-каза професор Умбридж.

-Да?-каза професор Макгоногъл, като се обърна и веждите й се сключиха в дълга извита дъга.

-Просто се чудех, професоре, дали ще получила бележката, която ви съобщаваше датата и часа на вашата инспе-

-Сигурно съм я получила, иначе бих ви попитала какво правите в моята класна стая-каза професор Макгоногъл, като се обърна рязко към професор Умбридж. Много от учениците си размениха ликуващи погледи. –Както казах, днес ще упражняваме доста по-трудното изчезване на мишки. Сега Изчезващото заклинание-

-Хм, хм...

-Чудя се-каза професор Макгоногъл с ледена ярост, като се обърна към професор Умбридж,-как очаквате да се запознаете с обичайните ми методи на преподаване, ако продължавате да ме прекъсвате. Както виждате, не позволявам на хората да говорят, когато аз говоря.

Професор Умбридж изглеждаше като ударена през лицето. Тя замълча, но отвори бележника си и започна яростно да пише.

Изглеждайки напълно безучастна, професор Макгоногъл се обърна веднага към класа:

-Както казах, Изчезващото заклинание се усложнява съобразно същността на животното. Охлювът, като безгръбначно, не представлява голямо предизвикателство; мишката като бозайник обаче предлага такова. Това не е магия, която бихте усвоили, докато мислите за обяда си. Затова-знаете формулата-нека да видя какво можете-

-Как може тя да ми чете лекции да си контролирам нервите с Умбридж!-промърмори под носа си Хари към Рон, но се ухили-ядът му към професор Макгоногъл беше започнал да се топи.

Професор Умбридж не последва професор Макгоногъл из класа, както беше го направила с професор Трелони , вероятно осъзнаваше, че професор Макгоногъл не би й го позволила. Тя направи много повече бележки в тефтерчето си ,докато седеше в ъгъла и когато най-после професор Макгоногъл им каза да си тръгват, тя се изправи със сурово изражение на лицето си.

-Ето, започва се-каза Рон, като държеше за опашката мишката си и я постави обратно в кутията, с която Лавендър минаваше.

Когато всички останали напуснаха стаята , Хари видя професор Умбридж изправена до катедрата. Той кимна на Рон, който кимна на Хърмаяни и тримата предпазливо се заслушаха.

-От колко години преподавате в Хогуортс?-попита професор Умбридж.

-Този декември ще станат тридесет и девет-каза рязко професор Макгоногъл, като подреждаше чантата си.

Професор Умбридж го записа.

-Много добре-каза тя, -ще получите резултатите от вашата инспекция в срок от десет дена.

-Мога да чакам дълго-каза професор Макгоногъл с ледено безразличие и тръгна към вратата.-Побързайте вие тримата-добави тя , побутвайки пред себе си Хари, Рон и Хърмаяни.

Хари не можеше да се въздържи да не отправи към нея щастлива усмивка, която тя му върна.

-Обикновено не взимате този клас, нали?-я попита Хари, когато пристигнаха на масата , където група пленени Bowtruckles пълзяха сред купчина горски вейки и шума.

-Точно така-каза професор Гръбли-Планк с ръце зад гърба си.-Аз съм заместница на професор Хагрид.

Хари размени поглед с Рон и Хърмаяни. Малфой си шепнеше с Краб и Гойл, със сигурност му допадаше идеята да разказва лъжи за Хагрид пред представител на министерството.

-Хммм-каза професор Умбридж, понижавайки гласа си, но Хари все още можеше да чува ясно.-Чудя се-Директорът странно защо, не пожела да ми даде тази информация-можете ли да ми кажете кое налага толкова продължителното отсъствие на професор Хагрид?

Хагрид забеляза нетърпеливият Малфой да се приближава до Умбридж и Гръбли-Планк.

-Не бих могла да ви кажа-каза нехайно професор Гръбли-Планк.-Не зная повече от вас по този въпрос. Получих сова от Дъмбълдор бих ли желала да поема преподавателската работа за няколко седмици, аз приех. Това е всичко, което зная. А сега може ли да започваме?

-Да, моля, направете го-каза професор Умбридж, докато записваше в бележника си.

Умбридж започна да обикаля класа и да задава въпроси за магическите създания. Повечето от учениците отговаряха добре и настроението на Хари се повиши, най-малкото класът нямаше да провали Хагрид.

-Обиколих-каза професор Умбридж, когато се върна обратно при професор Гръбли-Планк след продължителен разпит на Дийн Томас.-Как се чувствате като временен заместник, де факто-аутсайдер? -Предполагам, че трябваше да кажа –как намирате Хогуортс? Чувствате ли, че получавате достатъчна подкрепа от училищното ръководство?

-О, да, Дъмбълдор е отличен-каза сърдечно професор Гръбли-Планк.-Да, много съм доволна от начина, по който вървят нещата, наистина съм щастлива тук.

С леко скептичен израз Умбридж написа нещо в бележника си и продължи:-Какво планирате да изучавате с класа през тази година- разбира се, ако професор Хагрид не се върне?

-О, ще ги запозная с всички създания, които са включени в програмата за СОВА-каза професор Гръбли-Планк.-Не сме изучавали много-изучавали са еднорозите и Nifflers, мисля, че ще продължим с Porlocks и Kneazles, сигурна съм, че вече разпознават успешно Crups and Knarls...

-Добре, изглежда вие знаете какво правите-каза професор Умбридж, като записа нещо в бележника си. Хари не хареса ударението, което тя постави върху думата вие и все по-малко го харесваше, когато тя зададе следващия си въпрос на Гойл:-Сега. Чух, че в този клас е имало наранявания.

Гойл се ухили глупаво. Малфой се втурна да отговори на въпроса:

-Това бях аз-отговори.-Бях нападнат от хипогриф.

-Хипогриф?-попита професор Умбридж, като пишеше бясно.

-Само защото той беше твърде глупав, за да чуе какво му казва да прави Хагрид-каза ядосано Хари.

Рон и Хърмаяни се намръщиха. Професор Умбридж бавно завъртя главата си в посоката на Хари.

-Още една нощ наказание, мисля- каза тя бавно.-Добре, благодаря ви много, професор Гръбли-Планк. Мисля, че научих каквото ми трябваше. Ще получите резултатите от вашата инспекция в срок от десет дена.

-Всичко хубаво-каза професор Гръбли-Планк и професор Умбридж се запъти през ливадата към замъка.
*

Беше близо полунощ, когато Хари напусна кабинета на Умбридж , ръката му кървеше толкова обилно, че се наложи да я превърже с кърпичка. Той очакваше при завръщането му общата стая да е празна, но Рон и Хърмаяни го очакваха. Беше му приятно да ги види, още повече, че Хърмаяни изглеждаше по-скоро симпатизираща, отколкото критична.

-Тук-каза тя загрижено, мажейки го с някаква жълта течност,-мажи ръката си с тази отвара от пипала на Murtlap, ще помогне.

Хари потопи кървящата си и болезнена ръка в бокала и почувства голямо облегчение. Свитият до краката му Крукшанкс измяука високо, изправи се на лапите си и отново легна.

-Благодаря-каза благодарно и почеса с лявата си ръка Крукшанкс зад ушите.

-Все още мисля, че трябва да разкажеш за това-каза тихо Рон.

-Не-каза упорито Хари.

-Ако професор Макгоногъл узнае, тя ще направи...

-Да, вероятно ще направи, -каза тъпо Хари.-И колко време мислите, че ще отнеме на Умбридж да получи друг декрет, в който се казва, че всеки, който не е съгласен с Великият инквизитор-ще бъде уволняван незабавно?

Рон отгови уста да отговори, но от нея нищо не излезе, после я затвори.

-Тя е ужасна жена-каза с тъничък глас Хърмаяни.-Ужасна. Знаеш ли, току-що казвах на Рон, когато ти дойде...трябва да направим нещо срещу нея.

-Предложих да я отровим-каза рязко Рон.

-Не...имах предвид колко непоносима учителка е тя и как от нея няма да научим нищо за защитата срещу Черните изкуства-каза Хърмаяни.

-Добре, какво можем да направим срещу това?-каза Рон и се прозя.-Твърде късно е, нали? Тя вече получи работата и ще остане, Фъдж може да е сигурен в това.

-Добре-каза колебливо Хърмаяни.- Знаете ли, мислих си днес...-тя погледна нервно към Хари.-Мислех си, че може би е време да го направим сами.

-Кое да направим сами?-попита мнително Хари, който все още държеше ръката си в отварата от пипала на Murtlap.

-Добре-да изучаваме самостоятелно Защита срещу Черните изкуства.

-Забрави!-намръщи се Рон.-Искаш да се заемем с извънкласна работа? Осъзнаваш ли, че с Хари сме затрупани с домашни и това е едва втората седмица?

-Но това е много по-важно от домашно!-каза Хърмаяни.

Хари и Рон се опулиха насреща й.

-Не мислех, че на света има нещо по-важно от домашните!-каза Рон.

-Не ставай глупав, разбира се, че има, -отговори Хърмаяни и Хари почувства застрашителното чувство, че изразът на лицето й става толкова вдъхновен, както когато говори за СМРАД.- Това е да се приготвим , както Хари каза на първия урок на Умбридж, за това, което ни очаква вън оттук. Трябва да сме сигурни, че можем да се защитаваме . Ако не научим нищо през цялата година...

-Не можем да направим кой знае какво сами-каза унило Рон.-Исках да кажа, добре, можем да прочетем някои проклятия в библиотеката и да се опитаме да ги упражняваме, предполагам...

-Не, съгласна съм, че трябва да научим неща, за които не пише в книгите-каза Хърмаяни.-Имаме нужда от учител, който може да ни покаже как да прилагаме заклинанията и да ни поправя, ако грешим-

-Ако говориш за Лупин- започна Хари.

-Не,не, не говоря за Лупин-каза Хърмаяни.-Той е твърде зает с Ордена и повече можем да го виждаме само през уикендите в Хогсмийд, което не е достатъчно.

-Тогава кой?-намръщи й се Хари.

Хърмаяни въздъхна дълбоко.

-Не е ли очевидно?-попита тя.-Говорех за теб, Хари.

За момент настъпи тишина. Лек нощен бриз повя от прозореца зад Рон и огънят изгасна.

-Какво за мен?-попита Хари.

-Говорех ти да ни учиш на защита срещу Черните изкуства.

Хари я погледна. Тогава се обърна към Рон, готов да си разменят разгневени погледи, както винаги, когато Хърмаяни измислеше нещо налудничаво като СМРАД. За изненада на Хари обаче Рон не изглеждаше разгневен.

Той се намръщи леко, като очевидно размишляваше.Тогава каза:

-Това е идея.

-Какво е идея?-попита Хари.

-Ти-отговори Рон.-Да ни научиш да го правим.

-Но...

-Но аз не съм учител, аз не мога...

-Хари, ти си най-добрият от нас по Защита срещу Черните изкуства.

-Аз?-усмихна се още по-широко Хари, -не, не съм. Побеждаваш ме на всеки тест.

-Всъщност не съм-каза хладно Хърмаяни.-Победи ме третата година-единствената година, когато заедно се явихме на теста и имахме учител, който наистина разбираше предмета. Но аз не говоря за резултати от тестове, Хари. Мисля, че ти имаш основата!

-Какво искаш да кажеш?

-Знаеш ли какво, не съм сигурен, че искам някой толкова глупав да ме учи- каза Рон, като намигна на Хърмаяни.Той се обърна към Хари.

-Да помислим-каза, като направи физиономия като Гойл, когато се съсредоточава.-Ъъ...първата година-ти спаси Философския камък от Ти-Знаеш-Кой.”

-Но това беше късмет-каза Хари,-а не умение.

-Втората година-прекъсна го Рон, -ти уби Базиликса и унищожи Ридъл.

-Да, но ако Фоукс не се беше върнал, аз...

-Третата година-каза по-високо Рон,-ти се би наведнъж със стотици диментори наведнъж.

-Знаеш, че това беше случайност, ако времевъртът не беше...

-Последната година- сега Рон почти крещеше, -се би срещу Ти-Знаеш-Кой отново...

-Чуйте ме!-каза почти ядосано Хари, тъй като Рон и Хърмаяни си намигаха .-Просто ме изслушайте, окей? Звучи като нещо велико, когато го казвате, но през цялото време това беше късмет-половината време не знаех какво правя, не съм планирал нищо от това, аз само правех това, което мислех, че трябва и получавах помощ...

Рон и Хърмаяни все още си намигаха и Хари почувства, че гневът му нараства; не беше сигурен защо се чувства толкова разярен.

-Не се хилете така, сякаш мислите, че знаете какво правя по-добре от мен-каза той.-Знам през какво съм минал, окей. И съм минал не защото съм брилянтен в защитата срещу Черните изкуства, аз преминах през всичко това защото-защото помощта идваше навреме или,предполагам, че съм прав-съм бил преведен през всичко това без да имам представа какво правя-СПРЕТЕ ДА СЕ СМЕЕТЕ!

Бокалът с отварата падна на пода и се разля. Той не усети кога се бе изправил на крака. Крукшанкс се шмугна под дивана. Усмивките на Рон и Хърмаяни изчезнаха.

-Вие не знаете какво е! Вие-никой от вас-никога не сте заставали лице в лице с него.Мислите, че е достатъчно да си спомните няколко проклятия и да ги хвърлите срещу него,като че ли сте в клас или нещо такова. Мислите, че нищо не застава между вас и смъртта ви освен вашите-вашите мозъци или издръжливост или каквото и да е там-не знаете какво е да сте на наносекунда от това да бъдете убити или изтезавани или да виждате как приятелите ви умират-никога не са ни учили на това в клас-и вие тук седите и се държите така, сякаш аз съм умно малко момче, което стои тук живо, докато Дигъри е умрял защото е бил глупав-а всъщност аз можеше да бъда мъртъв, ако Волдемор тогава нямаше нужда от мен.

-Не сме казвали нищо такова, приятелю-каза втрещен Рон.-Не сме твърдяли това за Дигъри, разбрал си ни погрешно...

Той погледна безпомощно към Хърмаяни, чието лице беше поразено.

-Хари –каза тя плахо, -не виждаш ли? Това...ние се нуждаем точно от това...да знаем какво е да го видим лице в лице...да го видим...В-Волдемор!

Беше първият път, когато тя бе изрекла името на Волдемор , което успокои Хари повече от всичко. Все още дишайки тежко, той седна в креслото си , разбирайки какво бе направил, ръката започна отново да го боли ужасно. Той съжали, че беше счупил бокала с отварата от пипала на Murtlap.

-Добре...помисли за това-каза внимателно Хърмаяни.-Моля те...

Хари не можеше да измисли какво да каже. Той се чувстваше засрамен от избухването си. Кимна трудно в нещо като съгласие.

Хърмаяни стана.

-Добре, отивам да си лягам-каза с колкото се може по-естествен глас.-Ъъъ...лека нощ.

Рон също се изправи.

-Идваш ли?-каза несръчно на Хари.

-Да-каза Хари .-След...минута. Трябва да почистя тук.

Той посочи разсипания на пода бокал. Рон кимна и си тръгна.

-Репаро!-промърмори Хари, насочвайки пръчката си към парчетата порцелан.Те се слепиха като нови, но не можеше да върне отварата обратно.

Беше толкова изморен, че би заспал в креслото, но си наложи да стане и да последва по стълбите Рон. Неспокойната му нощ бе придружена със сънища за дълги коридори и заключени врати и той се събуди на следващата сутрин отново със силни болки в белега.
Край на 15 глава

Глава 16

“Чудех се” – каза изведнъж Хърмаяни – “дали си размислил за Защитата по Черни изкуства, Хари? “

“Разбира се, че да” – отвърна сърдито той – “не мога да го забравя, с тази вещица, която ни преподава”

“Имах в предвид идеята, която аз и Рон имахме” - Рон й хвърли разтревожен, заплашителен поглед. Тя му се намръщи – “О.. добре.. идеята, която аз имах- за това да ни обучаваш”

Хари не отговори веднага. Той се преструваше, че чете внимателно страница за Азиатски противоотрови, защото не искаше да каже, това което си мислеше.

Беше се чудил много по въпроса през последните две седмици. Понякога звучеше като откачена идея, точно като през вечерта, когато Хърмаяни я предложи, но от друга страна, той се чудеше за много от заклинанията, който му бяха помогнали най-много с различните си срещи с Тъмни същества и Смъртножадни. В действителност, подсъзнателно, той заплануваше уроци...

“Ами..” – каза бавно той, когато вече не можеше да се преструва, че търсенето на Азиатски противоотрови е интересно, - “да.. мислих малко по този въпрос.. “

“И?” – каза с нетърпение Хърмаяни.

“Не знам” – отвърна Хари, поглеждайки към Рон.

“Отначалото мислех, че е добра идея” – каза Рон, който изглеждаше по-запален да се включи в разговора, сега, когато беше сигурен, че Хари няма да започне да крещи отново.

Хари се чувстваше неудобно.

“Чу ме за онова, което ти казах, че човек не трябва да претоварва късмета си..” –каза той.

“Да, Хари” – каза тихо Хърмаяни – “но няма смисъл да се преструваш,че не си добър в Защитата по черните изкуства, защото СИ. Миналата година, ти беше единствения човек, който успя да отхвърли напълно проклятието Империус, можеш да произведеш Патронус, можеш да правиш неща, който дори и по-възрастни магьосници не могат, Виктор винаги казваше – “

Рон толкова бързо се обърна, за да я погледне, че за малко не си счупи врата. Разтривайки го, той каза : “Така ли? И какво каза Вики? “

“О, не” – каза отегчено Хърмаяни – “Той каза, че Хари знае как да прави нещата, дори без да иска, а Виктор все пак е последна година в Дурмщранг. “

Рон гледаше подозрително към Хърмаяни

“Не поддържаш още връзка с него, нали? “

“Дори и да го правя, какво от това? “ – каза хладно Хърмаяни, като лицето й леко порозовя – “Мога да си пиша с някого, ако – “

“Той не искаше само да си пише с теб” – каза Рон укорително.

Хърмаяни завъртя главата си ядосано и, игнорирайки Рон, който продължаваше да я гледа, се обърна към Хари : “Е, какво мислиш? Ще ни обучаваш ли? “

“Но само теб и Рон, става ли? “

“Е” – каза Хърмаяни леко загрижена – “Е.. моля те, Хари, не отбягвай истината… но наистина мисля, че трябва да обучаваш всеки, който иска да се научи. В смисъл, говоря да защитаваме себе си против В-Волдемор . О,не бъди патетичен, Рон. Няма да е честно, ако не предоставим възможност и на други хора.”

Хари го обмисли за момент, след което каза : “Да, но се съмнявам, че някой освен вас двамата ще иска да е обучаван от мен. Нали помните, че съм побъркан ? “

“Е, мисля, че ще си изненадан, колко много хора биха били заинтригувани да чуят, това което искаш да кажеш “ – каза сериозно Хърмаяни – “Виж” – наведе се тя към него, а и Рон, който все още я гледаше с гримаса на лицето, се наведе, за да чуе – “сещаш се за първия уикенд през Октомври, уикенда в Хогсмийд? Какво смяташ, да кажем ли на всеки, който иска да се срещне с нас да дойде в селото и да поговорим?”

“Защо трябва да го правим извън училище?” – каза Рон.

“Защото” – отвърна Хърмаяни, връщайки се към чертежа на Хапещото Китайско Зеле, което прерисуваше –“Смятам, че Умбридж няма да е много весела, ако разбере с какво сме се подхванали”

“Е, не можеш да го обвиняваш за желанието му да излезе навън “ – каза Рон, след като Хари сподели страховете си с него и Хърмаяни – “В смисъл.. той е беглец вече от почти две години, все пак, но пък поне е бил свободен, нали? А сега просто е затворен през цялото време с онзи противен елф.”

Хърмаяни се намръщи на Рон, но не обърна внимание на обидата към Крийчър.

“Проблемът е “ – каза тя на Хари - “ докато В-Волдемор – О, Господи, Рон – се разкрие, Сириус ще трябва да остане скрит, нали? В смисъл.. глупавото Министерство няма да осъзнае, че Сириус е невинен, докато не осъзнаят, че Дъмбълдор е казвал истина за него през цялото време. И веднъж глупаците започнат ли да хващат истински Смъртножадни отново, ще бъде очевидно, че Сириус не е един от тях. … Все пак той няма белег, нали...”

“Не смятам, че той би бил толкова глупав, че да направи това неочаквано”- каза ободрително Рон – “Дъмбълдор ще се вбеси, ако го направи, а все пак Сириус слуша Дъмбълдор, дори и да не му се иска. “

Хари изглеждаше още притеснен, затова Хърмаяни му каза : “Слушай , Рон и аз споменахме на няколко човека, които смятаме, че ще искат да научат някои неща по Защита срещу черните изкуства, и има няколко които изглеждат заинтригувани. Казахме им да се срещнем в Хогсмийд. “

“Да..” – каза смътно Хари, мислейки още за Сириус.

“Не се притеснявай, Хари” – каза тихо Хърмаяни – “ Имаш си достатъчно проблеми и без Сириус....”

Тя беше права, разбира се, той едва се справяше с домашното си, макар, че вече беше доста по-добре, след като вече не прекарваше цялата вечер в наказание с Умбридж. Рон дори беше по-изостанал и от Хари с домашното си, защото освен, че двамата имаха тренировки по Куидич през седмицата, той трябваше и да се занимава със задълженията си на префект. За разлика от тях, Хърмаяни, която беше взела дори повече предмети от тях, не само, че успяваше да напише домашните си, ами и намираше време да плете повече дрехи за елфове. Хари трябваше да признае, че тя се справя все по-добре; сега беше почти възможно да се различи кое е шапка и кое е чорап.

Сутринта, преди посещението в Хогсмийд, беше светла, но ветровита. След закуската, те се наредиха на опашката пред Филч, отбелязващ имената им в дългия списък с ученици, които имат разрешение от своите родители или настойници за посещение в селото. С лека болка, Хари се сети, че ако не беше Сириус, той никога нямаше да може да отиде.

Когато Хари достигна до Филч, пазачът душеше силно, сякаш опитвайки се да усети някаква миризма, която да излиза от Хари. След като не усети нищо, той кимна ядосано глава и Хари продължи напред, излизайки на стълбите в студената сутрин.

“Ъ-ъ.. защо Филч те душеше? “ – попита Рон, докато той Хари и Хърмаяни бързаха по пътя към портите.

“Предполагам, че проверяваше за миризма от Торови бомбички “ – каза Хари с тих смях – “Забравих да ви кажа...”

И той разправи историята с изпращането на писмото към Сириус и яростта на Филч, след като не е могъл да види писмото. За негова изненада, Хърмаяни намери историята за много по-интересна, отколкото му се струваше.

“Той бил казал, че някой му е намекнал, че ти си изпращал заявление за Торови бомбички.. Но кой ли може да му е намекнал?”

“Нямам си на представа” – каза Хари, свивайки рамене – “Може би Малфой, който е смятал, че може да е смешно “

Те минаха покрай високата каменни колони, на върха, на който имаше крилати глигани и завиха на ляво по пътя към селото; вятърът блъскаше косите към очите им.

“Малфой?” – каза скептично Хърмаяни – “да.. може би.. “

И тя потъна в мислите си докато стигнаха предградията на селото.

“А сега къде отиваме? “ – попита Хари. – “В “Трите метли” ?”

“О не” –каза Хърмаяни, излизайки от замислеността си. – “Винаги е препълнено и много шумно. Казах на другите да ни чакат в “Главата на Свинята” – една от кръчмите, която не е на главния път. Учениците не ходят обикновено там, пък и не смятам, че ще бъдем подслушвани. “

Те вървяха по главната улица, подминаха Магазина за Шеги на Зонко, където не се изненадаха да видят Фред, Джордж и Лий Джордън, минаха покрай Пощата, от където сови отлитаха през определен период от време, от където завиха по една странична уличка, в края на която имаше малка гостопориемница. Очукана дървена табела , с нарисувана картинка на прост глиган, от който се процежда кръв, върху бялата покривка около него, беше закачена с ръждясала скоба на вратата. Табелата изскърца, след като те приближиха кръчмата. Тримата се поколебаха пред вратата.

“Е, хайде “ – каза леко изнервена Хърмаяни. Хари влезе пръв.

Не беше точно като “Трите Метли” , чийто бар създаваше усещане за топлина и чистота. “Главата на Свинята” се състоеше от една малка, мръсна стая, която миришеше много на кози. Червеникавокафявите прозорци бяха до такак степен покрити с мръсотия, че много малка част от дневната светлина можеше да достигне до стаята, която вместо това беше осветена от свещи в дървени поставки, сложени на масите. В първия момент, подът изглеждаше, направен от пръст, но след като Хари стъпи върху него, момчето осъзна, че има камъни под земята, което означаваше, че мръсотията се е трупала с векове.

Хари се сети, че Хагрид бе споменавал за тази кръчма през първата година. : “Мда.. можеш да намериш мноо забавни хора в “Главата на Свинята”.. – беше казал той, обяснявайки как се беше сдобил с драконовото яйце от някакъв качулат странник. Тогава Хари се чудеше как Хагрид не се е учудил на странника, който е държал лицето си закрито през цялото време на срещата им; сега Хари осъзна, че да държиш лицето си така е нещо като маниер в “Главата на Свинята” . Имаше един човек на бара, чиято глава беше увита в мръсни, сиви превръзки, който, въпреки всичко, продължаваше да поглъща непрестанно, чаша след чаша, някакво димящо, горещо вещество през цепнатина върху устата си; две фигури, завити в качулки седнаха на масата близо до прозореца. Хари може да ги помисли за Диментори, ако не говореха на силен Йокширски акцент, и в затъмнения ъгъл, близо до камината седна вещица с дебел, черен воал, който стигаше до краката й. Те можех да видят само крайчеца на носа й, защото се издаваше леко от воала.

“Не знам за това Хърмаяни “ - промълви Хари, докато те вървяха към бара. Той гледаше подозрително към покритата с воал вещица. – “Помисляла ли си си, че под този воал може да се крие Умбридж?

Хърмаяни хвърли поглед на забулената фигура.

“Умбридж е по-ниска от тази жена” - каза тихо тя – “И все пак, дори и Умбридж да дойде тук, тя не може да направи нищо, за да ни спре, защото, Хари, проверих 2 или 3 пъти училищните правила. Ние не нарушаваме законите на училището. Специално попитах професор Флитуик дали на учениците им е позволено да идват в “Главата на Свинята” и той каза “да” , но все пак той ме посъветва да внимаваме много. Прегледах всичко, свързано с ученически групи, групи за домашна работа, а те са със сигурност позволени. Просто смятам, че не е хубаво да се перчим с това, което смятаме да правим. “

“Не “ – каза Хари – “особено, след като не е група за домашни работи, както планираш, нали?”

Барманът се приближи към тях. Той беше кисел, стар мъж с дълга сива коса и брада.Бе висок и слаб и изглеждаше смътно познат на Хари.

“Какво? “ – изгрухтя той.

“Три бирени шейкове, моля “ – каза Хърмаяни.

Мъжът се наведе под тезгяха и измъкна три много прашни и мръсни бутилки, които тресна върху бара.

“Шест сикли “ – каза той

“Ето, заповядайте” – каза Хари докато подаваше среброто. Очите на бармана се плъзнаха към Хари, спирайки се за част от секундата върху белега му. После се обърна и пусна парите на Хари в много старо дървено чекмедже, което се отвори веднага, за да ги приеме. Тримата се оттеглиха към най- далечната маса от бара и седнаха, оглеждайки се наоколо. Мъжът в тъмно сивите бинтове почука на тезгяха с пръстите си и получи още една чаша с димящото вещество.

“Знаете ли какво? “ – промърмори Рон, гледайки с възторг към бара – “тук можем да поръчаме, каквото си искаме. Обзалагам се, че барманът би ни продал всичко, без да му пука. Винаги съм искал да опитам Горящо Уиски. “

“Ти – си – префект ..” – озъби се Хърмаяни.

“О..” – каза Рон, усмивката му изчезна от лицето – “да.. “

“Та, кой казвате трябва да се срещне с нас? “ – каза Хари, докато махаше ръждясалата капачка на Бирения си шейк, след което отпи голяма глътка.

“Просто няколко човека “ –повтори Хърмаяни, проверявайки часовника си и гледайки загрижено към вратата - “Казах им да бъдат тук по това време, а съм сигурна, че всички знаят къде е – о гледайте, може би са те. “

Вратата на кръчмата се беше отворила. Голям сноп слънчева светлина разцепи стаята на две за момент, след което изчезна, закрита от тълпата от хора, влязла вътре.

Първо дойде Невил с Дийн и Левендър, които бяха следвани от Парвати и Падма Патил с (стомахът на Хари се преобърна) Чо с една от обичайните и подхилкващи се приятелки, след това Луна Ловгуд (която беше толкова замечтана, сякаш е влязла по случайност ), след това Кати Бел, Алисия Спинет и Анджелина Джонсън, Колин и Денис Крийви , Ърни Макмилан, Джъстин Финч-Флечли, Хана Абът, момиче от Хафълпаф с дълга плитка,чието име Хари не знаеше; три момчета от Рейвънклоу, за който Хари беше сигурен, че се казват Антъни Голдщин, Майкъл Корнър и Тери Буут, Джини, следвана близо от мършаво, русо момче с вирнат нос, който Хари смътно разпозна като член от отбора по Куидич на Хафълпаф, Фред и Джордж Уизли с техния приятел Лий Джордан. И тримата носеха големи хартиени торби със стоки от магазинчето на Зонко.

“Няколко човека?” – каза дрезгаво Хари – “Няколко човека?!”

“Е, да, изглежда идеята е доста популярна” – каза щастливо Хърмаяни – “Рон ще можеш ли да издърпаш още няколко стола ?”

Барманът беше замръзнал, докато чистеше една чаша с толкова мръсен парцал, сякаш никога не беше мит. Може би никога не беше виждал кръчмата си толкова пълна.

“Здрасти” – каза Фред, след като стигна до бара и преброи своите приятели. “може ли да ни дадете... 25 Бирени Шейка, моля ?”

Барманът се вгледа в него за миг, след което, захвърляйки мръсния си парцал раздразнително, сякаш беше прекъснат от нещо много важно и започна да подава прашасали бутилки от под бара.

“Наздраве” - каза Фред, подавайки им ги – “Плащайте, защото нямам достатъчно злато за всички“

Хари гледаше вцепенено докато голямата група от хора поемаше шейковете от Фред и тършуваше по чобовете на мантиите си за монети. Той не можеше да си представи как всички тези хора пристигнаха неочаквано и една ужасна мисъл го осени – може би те щяха да искат нещо като реч – Хари се обърна веднага към Хърмаяни.

“Какво си им казала? “ – запита той с тих глас – “Какво очакват? “

“Казах ти, те просто искат да чуят, това, което имаш да кажеш “ – каза успокояващо Хърмаяни; но Хари продължи да я гледа така ядосано, така че тя добави бързо : “не трябва да правиш нищо още, аз ще говоря първа с тях”

“Здрасти, Хари” – каза лъчезарно Невил докато заемаше място срещу него.

Хари се опита да се усмихне в отговор, но не проговори. Устата му беше пресъхнала. Чо му се усмихна и седна от дясната страна на Рон. Нейната приятелка, която имаше къдрава червеникаво руса коса, не се усмихна, а хвърли недоверчив поглед на Хари, което чисто и просто означаваше, че тя не искаше да е тук.

По двама и по трима пристигналите се настаняваха около Хари, Рон и Хърмаяни, някой изглеждащи по-скоро възбудени, други любопитни, Луна Ловгуд се беше втренчила замечтано в пространството. Когато всички бяха заели места, глъчката замря. Всяко око се беше вторачило в Хари.

“Ъ..” – каза Хърмаяни с по-тънък и по-висок глас от обикновено – “Така..ъ-ъ-ъ.. здравейте “

Вниманието на групата се фокусира върху нея, макар че очите продължаваха често да поглеждат изкъсо към Хари.

“Ами...така.. знаете защо сте тук... така.. Хари имаше идея.. в смисъл ..Аз... ( Хари и беше хвърлил остър поглед ) .. аз имах идея, която може да прозвучи добре на хора, които искат да учат Защита Против Черните изкуства – в смисъл.. наистина да учат, знаете, а не глупостите, които Умбридж ни преподава (изведнъж гласът на Хърмаяни беше станал по-силен и по- уверен ) – защото никой не може да нарече това Защита против черните изкуства(“Слушай, слушай” – беше казал Антъни Голдщин и Хърмаяни се окуражи ) – “Мисля, че ще е по- добре ако вземем нещата в наши ръце “

Тя спря за миг, погледна изкосо към Хари и продължи – “Това значи да се научим как да се защитаваме правилно , не просто по теория, а като правим истински заклинания “

“Искаш да минеш своите изпити СОВА по Защита по Черните Изкуства нали? – каза Майкъл Корнър, който я гледаше отблизо.

“Разбира се, че да “ – отвърна веднага Хърмаяни – “но преди всичко бих искала да се науча да се защитавам правилно, защото ... защото “ – тя пое дълбоко дъх и довърши – “защото Лорд Волдемор се е върнал “

Реакцията беше бърза и предсказуема. Приятелката на Чо изпищя разля Бирения си шейк върху себе си; Тери Буут се размърда неволно; тръпки побиха Падма Патил, а Невил издаде странен звук, наподобяващ скимтене, който той(Невил) превърна в кашлица. Въпреки всичко, те гледаха вторачено, със силно желание към Хари.

“Ами.. това е планът като цяло” - каза Хърмаяни – “Ако искате да се присъедините към нас, трябва да решим... “

“Къде е доказателството, че Ти-знаеш-кой се е върнал?” – попита русия играч на Хафълпаф в по-скоро агресивен тон.

“Е, Дъмбълдор го вярва “ – започна Хърмаяни.

“Искаш да кажеш – Дъмбълдор му вярва “ – каза русото момче, кимайки към Хари.

“Кой си ти? “ – попита Рон доста неучтиво.

“Захарис Смит “ – каза момчето – “ и смятам, че имаме правото да знаем, защо той смята, че Ти-знаеш-кой се е върнал”

“Виж” – намеси се бързо Хърмаяни – “ не за това беше насрочена срещата”

“Всичко е наред, Хърмаяни” – каза Хари.

Вече стана ясно защо толкова много хора са дошли. Той смяташе, че Хърмаяни е трябвало да забележи това. Някои от тези хора – може би по-голямата част от тях - се надяваха да чуят оригиналната история от Хари.

“Какво ме кара да говоря, че Ти-знаеш-кой се е върнал? “ – той повтори, гледайки право в лицето на Захарис. – “Видях го. Но Дъмбълдор каза на цялото училище какво се случи миналата година, и ако не му повярвахте, няма да повярвате и на мен, пък и няма да си губя целия следобед да убеждавам някого “

Изглежда цялата група бе задържала дъха си, докато Хари говореше. На Хари му се струваше, че дори бармана слушаше. Той почистваше една и съща чаша с кирливия парцал, правейки я още по-мръсна.

Захарис каза презрително – “ Всичко, което ни каза миналата година, беше, че Седрик Дигъри е убит от Ти-Знаеш-Кой и това, че си донесъл тялото му обратно в училище. Той не ни даде детайли, не ни обясни как точно Дигъри е умрял, мисля, че всички бихме искали да разберем – “

“Ако си дошъл, да чуеш как изглежда точно, когато Волдемор убива, мога да ти помогна “ – каза Хари. Гневът му, обикновено на ръба тези дни, се наддигаше отново. Хари не свали очите си от предизвикателно-изглеждащото лице на Захарис Смит, като откъсна поглед от Чо. – “Не искам да говоря за Седрик Дигъри, става ли? И ако си тук само заради това, можеш да се измиташ. “

Хари хвърли ядосан поглед на Хърмаяни. Той мислеше, че вината е изцяло нейна; тя беше решила да го показва като нeнормален и разбира се всички са искали да чуят точно каква е била историята.. Но никой от тях не напусна мястото си. Дори и Захарис Смит, който продължаваше да е вторачен в Хари.

“И така” – каза с тънък глас Хърмаяни – “И така.. както бях започнала да казвам.. ако искате да се научите на някаква защита, трябва да уточним как ще го правим, колко често ще се срещаме и къде точно ще – “

“Вярно ли е “ – прекъсна момичето с дългата опашка, гледайки към Хари – “ че можеш да произведеш Патронус ? “

В групата започнаха шушукания.

“ДА” – каза Хари.

“Патронус с форма? “

Изречението прозвуча някак си познато на Хари.

“Ъ- не познаваш Мадам Бонс, нали? “ – попита той.

Момичето се усмихна.

“Тя ми е леля” – каза тя – “Аз съм Сюзън Бонс. Тя ми каза за твоя разпит. Значи е наистина вярно? Ти правиш Патронус с формата на елен? “

“Да” – каза Хари.

“Дявол да го вземе, Хари!” – каза Лий, дълбоко изумен. “Никога не съм знаел това.”

“Мама каза на Рон да не се раздухва” – каза Фред, подхилквайки се . – “Тя каза, че си бил привлякъл достатъчно внимание, което си е чистата истина”

“Тя не греши” – измънка Хари и няколко човека се изсмяха.

Вещицата с воала, която стоеше сама, се раздвижи в стола си.

“И ти ли уби Базилиска с онзи меч, който е в офиса на Дъмбълдор? “ – попита Тери Буут. – “Това ми го каза единия от портретите, когато бях там миналата година”

“Еми.. да.. така беше..” – каза Хари.

Джъстин Флинч-Флечли подсвирна; братята Крийви си размениха погледи, изпълнение с благоволение, а Левендър Браун каза тихо “Уау! “. Хари се почувства неудобно, той гледаше навсякъде другаде, но не и към Чо.

“А през първата година” – каза Невил към групата – “той спаси Филологичния Камък”

“Философския” – поправи го Хърмаяни.

“Да- точно така – от Ти-знаеш-кой” – довърши Невил.

Очите на Хана Абът се уголемиха като Галеони.

“И това не е всичко. “ – каза Чо ( Очите на Хари се стрелнаха към нея.Тя гледаше към него, усмихвайки му се. Стомахът му отново се преобърна) – “а всичките изпитания, през които той трябваше да мине миналата година на Тримагическия Турнир, минавайки през Дракони и Подводните Хора и други подобни? “

Дочу се одобряващо мърморене около масата. Вътрешностите на Хари се свиха. Опитваше се да изгледа, така че сякаш не е толкова доволен от себе си. Фактът, че Чо го хвалеше му даваше усещането, че става все по-трудно и по-трудно да не каже, това което си беше обещал да не споменава.

“Вижте” – и всички млъкнаха отново – “не искам да звуча скромен, но .. наистина ми помогнаха със всички тези неща “

“Но не и с дракона, нали? “ – каза Майкъл Корнър изведнъж – “Беше доста готино летене “

“Е, добре” – каза Хари, мислейки си, че щеше да изглежда глупаво, ако го отхвърли.

“И никой не ти помогна да се измъкнеш от онези Диментори това лято” – каза Сюзън Бонс.

“Не” – каза Хари – “но, добре, знам, че съм направил и някои неща без помощ, но това което искам да кажа е, че – “

“Да не опитваш да се измъкнеш от това да ни покажеш някои от тези неща? “ – каза Захарис Смит.

“Ето ти идея” – каза високо Рон, преди Хари да може да каже нещо – “защо не си затвориш устата?”

Може би думата “измъквам се” повлия на Рон доста силно. Във всеки случай, той гледаше сега така Захарис сякаш искаше да го фрасне силно. Захарис се изчерви.

“Е, ние искахме да се научим от него, а сега ни казва, че в действителност не може да направи нищо от това. “ – продължи Захарис.

“Не това каза” – отвърна Фред.

“Искаш ли да ти прочистим ушите? “ – запита Джордж, издърпвайки един дълъг, заплашително-изглеждащ метален инструмент от една от чантите на Зонко.

“Или някоя друга част от тялото ти? “ – продължи Джордж.

“Да, добре.. “ – каза бързо Хърмаяни – “да продължим... съгласни ли сме да вземаме уроци от Хари? “

Всички шушукаха одобрително. Захарис си скръсти ръцете и не каза нищо, може би защото беше прекалено зает да внимава с инструмента в ръката на Фред.

“Добре” – каза Хърмаяни, гледайки вече спокойно, сякаш всичко беше уредено. – “Така.. следващия въпрос е колко пъти ще се събираме? Не мисля, че има някакъв смисъл да се виждаме по-малко от един път на седмица”

“Задръж..” – каза Анджелина –“трябва да сме сигурни, че няма да се покрива с нашата тренировка по Куидич. “

“Не и с нашата “ – каза Чо.

“Не и с нашата” – каза Захарис.

“Сигурна съм, че ще намерим вечер, която да е удобна на всички ни. “ – довърши нетърпеливо Хърмаяни – “но знаете, това е много по-важно, трябва да се научим да се защитаваме срещу Смъртножадните на Волдемор”

“Добре казано” – каза силно Ърни Макмилан, който Хари очакваше да говори доста преди това. – “Лично аз смятам, че това е много важно, може би дори по-важно и от всяко нещо, което ще правим тази година, по-важно и от СОВИ-те които идват. “

Той гледаше към останалите, сякаш очакваше те да изреват “Как ли пък не?” и след като никой не проговори, той продължи : “Искам да разбера защо Министърът ни постави толкова безполезна учителка в този критичен период. Очевидно те отричат завръщането на Ти-знаеш-кой, но да ни дадат учител, който се опитва с цената на всичко да ни откаже от използването на заклинания .. “

“Мислим, че причината, поради която Умбридж не иска да ни тренира по Защита Срещу Черните Изкуства” – каза Хърмаяни – “е, това че тя си е внушила, че Дъмбълдор може да използва учениците си като някаква лична армия. Тя смята, че той ни подготвя против Министерството. “

Почти всички изглеждаха зашеметени от тази новина; всички освен Луна Ловгуд, която се обади : “Да, това има смисъл. След като Фъдж си има своя армия.. “

“Какво” – каза Хари, смаян от тази информация.

“Да, той си има армия от Хелиопати “ – каза тържествено Луна.

“Не няма” – отсече Хърмаяни.

“ДА, има” – каза Луна.

“Какво са Хелиопатите? “ – попита Невил, който беше побледнял.

“Те са привидения от огън” – каза Луна с толкова изпъкнали очи, че изглеждаше по-луда от всякога. Големи високи, горящи същества, които галопират и изгарят всичко, което е пред ... “

“Те не съществуват, Невил “ – каза остро Хърмаяни.

“Не, ама да” – каза ядосано Луна.

“О, извинявай, а къде е доказателството за това? “ – отсече Хърмаяни.

“Има изобилие от свидетели. И само защото си толкова ограничена, ти трябва доказателство под носа преди да .. “

“Хм, хм” – каза Джини толкова наподобяваща на Професор Умбридж, че няколко човека се обърнаха стреснати, след което се засмяха. – “Не трябваше ли да обсъждаме колко често ще се срещаме, за да имаме уроци по Защита против черните изкуства?”

“Да “– каза Хърмаяни – “права си, Джини”

“Е, мисля, че един път седмично звучи чудесно” – каза Лий Джордън.

“Докато..” – започна Анджелина.

“Да, да, знаем за Куидича” – продължи Хърмаяни със стегнат глас. – “Е, другото нещо, което остава е къде ще се срещаме”

Това беше доста по-трудно.

Цялата група млъкна

“Библиотеката? “ – предложи Кати Бел след няколко момента.

“Не мога да си представя как Мадам Пинс ще ни позволи да правим такива неща в библиотеката” – каза Хари.

“Може би в свободна стая? “ – каза Дийн.

“Да..” – каза Рон – “Магконагъл може да ни отстъпи със своята, както направи, когато Хари тренираше за Тримагическия Турнир. “

Но Хари беше убеден, че Магконагъл няма да бъде толкова услужлива този път. Откакто Хърмаяни беше споменала за групите за домашна работа, той имаше все по-ясното чувство, че това може да изглежда много по-непокорно.

“Добре, ще се опитаме да намерим някъде” – каза Хърмаяни – “Ще изпратим съобщение до всеки, когато имаме време и място за първата си среща “

Тя потършува в чантата си и извади пергамент и перо, след което се замисли, сякаш искаше да каже нещо.

“Мисля.. че всеки трябва да напише името си тук, просто, за да знаем кой е присъствал. Но също така мисля – “- тя пое дълбоко дъх. – “че не трябва да раздухваме какво искаме да правим. Така че, подписвайки, се съгласявате да не казвате на Умбридж, или на когото и да е друг за това. “

Фред пое пергамента и тържествено написа името си. Хари забеляза, че някои хора не изглеждат щастливи от факта, че ще поставят имената си.

“Ъ..” – започна бавно Захарис, като не взе пергамента, който Джордж се опитваше да му подаде – “Ами.. аз съм сигурен, че Ърни ще ми каже точно кога е срещата ни.. “

Но Ърни също се колебаеше да попълни. Хърмаяни повдигна веждите си.

“Аз.. ами ние сме префекти” – каза Ърни – “И ако този лист бъде намерен.. искам да кажа.. вие сами споменахте, че ако Умбридж открие... “

“Ти току-що каза, че Групата е най-важното нещо, с което ще се занимаваш тази година” – припомни му Хари.

“Аз.. да” – каза Ърни – “така и смятам.. но .. просто.. “

“Ърни, ти наистина ли смяташ, че аз ще оставя този лист да се разнася наоколо..?” – каза раздразнено Хърмаяни.

“Не. Не, разбира се, че не” – каза Ърни, малко по-отпуснат – “да, да, разбира се, че ще се впиша”

Никой не повдигна повече въпроси след Ърни, въпреки, че на Хари му се строи, че приятелката на Чо, й хвърли укорителен поглед, след като написа името си. Когато и последния – Захарис – подписа, Хърмаяни взе пергамента и го пухна внимателно в чантата си. Всички се чувстваха някак си странно. Сякаш току-що бяха подписали нещо като договор.

“Е.. времето лети” – каза бързо Фред, докато ставаше на краката си. – “Джордж, аз и Лий трябва да купим някои неща, които са от изключителна важност. Ще се видим по-късно“

По двама и по трима останалите започнаха да напускат.

Чо закопча с известна трудност чантата си преди да тръгне, дългата й коса закриваше част от лицето й, но нейната приятелка стоеше зад нея със скръстени ръце, затова и Чо нямаше друг избор, освен да тръгне с нея. След като приятелката и я поведе към вратата, тя се обърна и махна на Хари.

“Е, мисля, че това мина доста добре” – каза Хърмаяни, докато тя, Рон и Хари излизаха от “Главата на Свинята” след няколко минути. Рон и Хари стискаха бутилките от Бирените си шейкове.

“Този Захарис е адски неприятен” – каза Рон, докато гледаше напред към фигурата на Смит, която беше едва забележима в далечината.

“Аз също не го харесвам много” – съгласи се Хърмаяни – “но той дочу как говорех с Хана и Ърни на масата на Хафълпаф и му се стори доста интересно, така че какво можех да кажа? Но колкото повече, толкова по-добре. Майкъл Корнър и приятелите му нямаше да дойдат, ако той не излизаше с Джини... “

Рон, който допиваше последните глътки от шейка си се задави и изплю количеството шейк пред себе си.

“Той какво.. ?!” – каза Рон разпръсквайки слюнки навсякъде, като ушите му изглеждаха червени като сурово говеждо месо. – “Тя излиза.. с.. моята сестра излиза с .. какво имаш в предвид с Майкъл Корнър ? “

“Е, мисля, че затова дойдоха приятелите му.. очевидно те се интересуват от защитата срещу черните изкуства. Но ако Джини не беше казала на Майкъл какво се замисляше.. “

“Кога стана.. кога тя..?”

“Срещнаха се на миналогодишния бал и от края на годината са заедно” – каза успокоително Хърмаяни. Те бяха завили по главната улица и се спряха пред магазина за Писци, на чиято витрина имаше изложени множество пера. – “Хм... мога да си купя ново перо”

Тя влезе в магазина, Хари и Рон я последваха.

“Кой от всичките беше Майкъл Корнър? “ – каза Рон доста ядосан.

“Тъмният” – отвърна Хърмаяни.

“Не го харесах” - каза отведнъж Рон.

“Защо ли не се изненадвам” – каза Хърмаяни тихо.

“Но” – продължи Рон, докато следваше Хърмаяни по дългата редица с пера, поставени в медни съдове – “аз мислех, че Джини харесваше Хари”

Хърмаяни погледна към него сякаш състрадателно и поклати главата си.

“Джини отдавна си падаше по Хари, но се отказа още преди месеци. Но разбира се не е спряла да те харесва” – тя се обърна учтиво към Хари, докато разглеждаше дълго черно- златно перо.

На Хари, който още си мислеше за махането на Чо преди да си тръгне, тази тема не му се струваше толкова интересна, колкото на Рон, който определено трепереше от яд и възмущение.

“Затова ли вече говори” - запита Хари – “преди никога не е обелвала и дума пред мен”

“Точно така” – отвърна Хърмаяни – “Мисля, че ще взема точно това”

Тя отиде до касата и подаде на касиера петнадесет сикли и два кнута, докато Рон я следваше плътно.

“Рон” – каза строго тя, след като се обърна и го настъпи по крака. – “именно заради това Джини не ти е казала, че се среща с Майкъл, знаела е,че ще го приемеш много тежко. Така че, спри да се притесняваш, за Бога! “

“Какво имаш предвид ? Кой го приема тежко? Не мисля да се притеснявам, за каквото и да е” - Рон продължи да си мърмори след като излязоха на улицата отново.

Докато Рон проклинаше отново и отново Майкъл Корнър, Хърмаяни обърна очите си към Хари и каза малко по-тихо : “Говорейки за Майкъл и Джини.. какво става между теб и Чо? “

“Какво имаш предвид” – изстреля бързо Хари.

Сякаш ледено студена вода го беше изпълнила; нима той беше толкова явен?

“Е” – каза Хърмаяни, усмихвайки се широко – “тя просто не можеше да свали очи от теб все пак.. “

Хари не беше забелязал преди колко хубаво беше в Хогсмийд ...
Край на 16 глава