Глава Дъдли побъркан

АРМИЯТА НА ДЪМБЪЛДОР

-Смяташ, че Умбридж е нападнала Хедуиг? –каза освирепял Хари.

-Почти напълно сигурна съм-отговори сурово Хърмаяни.-Погледни жабата си, тя избяга.

Хари насочи пръчката си към жабата, която се беше скрила от другата страна на масата.-“Акцио!” –и тя се озова обратно в ръката му.

Часовете по вълшебство бяха едни от най-приятните, защото позволяваха да се движиш и да разговаряш. Днес, когато класната стая беше пълна с жаби и грачещи гарвани, и с шума от проливния дъжд, който идваше от прозорците , Хари, Рон и Хърмаяни можеха незабелязано да разговарят шепнешком за това как Умбридж едва не бе хванала Сириус.

-Очаквах това, откакто Филч те обвини в поръчка на торови бомбички , защото изглеждаше като глупава лъжа”-прошепна Хърмаяни.-Исках да кажа още веднъж, че писмото ти е било четено и от него щеше да е напълно ясно, че ти не си ги поръчвал , затова и не си бил в опасност-доста глупава шега, нали?Но после се замислих, какво би било, ако някой просто е търсел извинение ,за да прочете писмото ти? Добре, това би било перфектен начин за Умбридж да го организира-използва Филч да свърши мръсната работа и да конфискува писмото, след това си е намерила предлог да го вземе от него –не мисля, че Филч е най-големият защитник на правата на учениците. Хари, мачкаш жабата си!

Хари погледна надолу, той наистина мачкаше жабата си така, че нейните очи изпъкнаха , той бързо я върна на чина.

-Тя беше много, много близко предишната нощ-каза Хърмаяни.-Чудя се, дали Умбридж знае колко близко е била. Силенсио!

Жабата, върху която упражняваше магията за мълчание бе онемяла и я гледаше укорително.

-Ако тя бе хванала Смърки-

Хари завърши изречението вместо нея.

-вероятно тази сутрин вече щеше да е обратно в Азкабан. –Той размаха пръчката си без да е наистина концентриран, жабата му се наду като зелен балон и издаде свистящ звук.

-Силенсио! –каза бързо Хърмаяни, като насочи пръчката към жабата на Хари, която застана мълчаливо пред тях. –Добре, не трябва повече да го правим. Не знам как ще му съобщаваме занапред, след като не можем да изпращаме повече сови.

-Не смятам, че той ще рискува отново-Той не е глупав и знае, че тя беше близо до залавянето му. Силенсио!

Големият и грозен гарван пред него подигравателно изграчи.

-Силенсио! СИЛЕНСИО!

Гарванът заграчи още по-силно.

-Трябва да движиш пръчката си ето така-каза Хърмаяни, гледайки критично Рон.-Не я размахвай, достатъчно е просто остро мушване.

-Гарваните са по-трудни от жабите-каза през стиснати зъби Рон.

-Добре, нека да опитаме пак- Хърмаяни хвана гарвана на Рон и го сложи до жабата си. “Силенсио!” Гарванът продължи да отваря и затваря острата си човка, но не издаде нито звук.

-Много добре, госпожице Грейнджър!-каза пискливият глас на професор Флитуик близо до тях, което накара тримата да подскочат. –Сега да видя вашия опит, господин Уизли.

-Какво?О-о, добре-каза много объркано Рон.-Ъъ-силенсио!

Той мушна жабата толкова силно в окото, че тя изквака оглушително и падна от чина.

Никой от тях не се изненада, когато Хари и Рон получиха за домашно да упражняват магията за мълчание.

Позволиха им да останат вътре по време на междучасието заради дъжда навън. Те си намериха места в шумната и претъпкана класна стая на първия етаж, където Пийвс унесено блуждаеше близо до полилея, като от време на време хвърляше по някое топче върху главата на някого. Те тъкмо бяха седнали, когато Анджелина се запъти към тях през група ученици.

-Получих разрешение-каза тя, -да възстановя отбора по куидич!

-Отлично!- казаха в един глас Хари и Рон.

-Да!-грейна Анджелина.-Отидох при професор Макгоногъл и мисля, че се е обърнала към Дъмбълдор. Така или иначе, Умбридж го даде. Ха! И така, искам ви тази вечер в седем часа на игрището, защото загубихме много време. Знаете ли, че имаме само три седмици преди първия си мач?

Тя си тръгна, избягвайки топчето пуснато от Пийвс и се изгуби от поглед.

Усмивката на Рон бавно се стопи, когато погледна проливния дъжд през прозореца.

-Надявам се да спре. Какво става с теб, Хърмаяни?

Тя също гледаше през прозореца, но с невиждащ поглед. Очите й бяха разфокусирани и намръщено.

-Просто се замислих...-каза тя, все още мръщейки се на мокрия от дъжда прозорец.

-За Сири...за Смърки?-попита Хари.

-Не...не съвсем...-каза бавно Хърмаяни.-Повече...чудех се...дали сме постъпили правилно...мисля...не сме.

Хари и Рон се спогледаха.

-Добре, това се изясни-каза Рон.-Нямаше да те измъчва, ако си беше отговорила правилно

Хърмаяни го погледна сякаш току-що беше открила, че и той е там.

-Просто се чудех- каза тя с по-силен глас,-дали постъпихме правилно, като създадохме тази група за Защита срещу черните изкуства.

-Какво?-казаха в един глас Хари и Рон.

-Хърмаяни, това най-напред беше твоя идея!-каза възмутено Рон.

-Знам-каза Хърмаяни, сплитайки пръсти. –Но след разговора със Смърки...

-Но той е изцяло “за”- каза Хари.

-Да-каза Хърмаяни, като гледаше през прозореца.-Точно това ме накара да си помисля, че след всичко това идеята не е добра...

Пийвс изплува наоколо, веднага тримата посегнаха да предпазят глави с чантите си, докато той премине.

-Хайде да изясним това веднъж завинаги-каза ядосано Хари, след като поставиха чантите си пак на пода. –Сириус се съгласи с нас, а ти мислиш, че повече не бива да го правим?

Хърмаяни изглеждаше напрегната и жалка. Сега гледаше към ръцете си, докато каза:

-Наистина ли честно вярвате на неговата присъда?

-Да!-каза веднага Хари.-Винаги ни е давал добър съвет!

Едно топче профуча, уцелвайки по ухото Кейти Бел. Хърмаяни гледаше как Кейти подскочи и започна да мята предмети по Пийвс ; минаха няколко минути преди да заговори внимателно , като подбираше думите си:

-Не мислите ли, че е станал...някак...безразсъден...откакто беше затворен на Грималд Плейс? Не мислите ли, че е...някак...сякаш живее през нас?

-Какво искаш да кажеш с това “живее през нас”?- попита язвително Хари.

-Имам пред вид...добре...мисля, че на него му харесва създаването на тайни защитни общества под носа на някого от министерството...мисля, че е наистина фрустриран от мисълта колко малко прави...и се опитва да компенсира чрез нас...

Рон наистина изглеждаше объркан.

-Сириус е прав-каза той.-Ти звучиш точно като майка ми.

Хърмаяни сви устни и не отговори. Звънецът удари точно, когато Пийвс падна върху Кейти и изпразни бутилката с топчета върху главата й.

-...Но се обзалагам, че тя знае какво сме направили-каза Фред с ъгълчето на устата си. –Ако не бях предложил да й продам вчера няколко Puking Pastilles...

-Можем да опитаме Fever Fudge- промърмори Джордж.-Никой още не го е виждал...

-Действа ли?-попита с надежда Рон, тъй като дъждът се засили и вятърът зафуча около сградата.

-Да, да-отговори Фред.-Температурата ти се покачва.

-Но трябва също така да вземеш тези масивни pus-filled циреи- каза Джордж.-А все още не сме ги изпитали напълно.

-Не виждам никакви циреи-каза Рон, като гледаше близнаците.

-Разбира се, че не виждаш- каза мрачно Фред.-Те не са на мястото,което обикновено показваме на публиката.

-Но докато седиш на метлата, те могат да те накарат да почувстваш болка в-

-Добре, слушайте всички-каза Анджелина, като се показа от капитанската стая.-Знам, че времето не е идеално, но има шанс да играем срещу Слидерин при подобни условия, така че ще е добре да се опитаме да се приспособим. Хари, не можеш ли да направиш нещо с очилата си, за да не ги замъглява дъждът , както когато играхме срещу Хафълпаф ?

-Хърмаяни го направи-каза Хари. Той извади пръчката си, докосна очилата и изрече:-Импервиус! ОК. Да тръгваме.

Всички прибраха пръчките във вътрешните джобове на робите си ,нарамиха метлите си и последваха Анджелина вън от съблекалните.

Те шляпаха през дълбоката кал към средата на игрището ,видимостта беше все още много лоша дори и с магията Импервиус, светлината се скриваше бързо и земята беше мокра.

-Добре, изчакайте свирката ми-извика Анджелина.

Хари се оттласна от земята, като пръскаше кал във всички посоки и се издигна нагоре, разбира се, вятърът леко го дърпаше.

Той нямаше идея как ще види снича в такова време, имаше достатъчно трудности с виждането на един блъджър, с който те тренираха, след минута блъджъра едва не го изхвърли от метлата и той трябваше да използва Sloth Grip Roll за да го избегне. За нещастие Анджелина не видя това. Фактически тя не можеше да вижда нищо; никой от тях нямаше представа какво правят другите. Вятърът се засили, дори и от разстояние Хари можеше да чуе свистящите звуци на дъжда да раздвижват повърхността на езерото.

Анджелина ги задържа близо час преди да признае поражението си. Тя поведе своя прогизнал и кисел отбор обратно към съблекалните, като отбеляза, че тренироката не е била загубено време, без нотки на убеденост в гласа си. Фред и Джордж изглеждаха видимо раздразнени, двамата накуцваха и потреперваха при всяко движение. Хари можеше да ги чуе как се оплакват с ниски гласове, докато бършеше мократа си коса.

-Мисля, че няколко от моите бяха скъсани –каза глухо Фред.

-Моите не са- каза Джордж през стиснати зъби,-те туптяха/пулсираха/ като луди Чувствам се по-голям от нещо.

-УФ! –каза Хари.

Той притисна кърпата до лицето си, очите му се насълзиха от болка. Белегът на челото му почна да го пари отново, по-болезнено от всякога.

-Какво става?-попитаха няколко гласа.

Хари се показа иззад пешкира си; cъблекалнята беше размазана, защото не носеше очилата си, но все още можеше да каже, че всички лица бяха извърнати към него.

-Нищо-промърмори той,- бръкнах си в окото, това е.

Но той хвърли към Рон съучастнически поглед и двамата се обърнаха с гръб към останалите от отбора, загърнати в наметалата си и с нахлупени ниско на ушите шапки.

-Какво стана?-попита Рон в момента, когато Алиша изчезна през вратата.-Белегът ли беше?

Хари кимна.

-Но...- изглеждайки уплашен, Рон отиде до прозореца и погледна навън в дъжда, -той-той не може да е близо до нас, нали?

-Не- промърмори Хари, като седна на пейката и притисна челото си.-Той е вероятно на мили оттук. Боли защото...той е...ядосан.

Хари нямаше желание да изрече тези думи , прозвучаха му сякаш ги изрича някой друг,но знаеше, че са верни. Той не знаеше как е узнал това, но знаеше: Волдемор, където и да беше, каквото и да правеше, беше нарастващо ядосан.

-Видя ли го?-попита ужасен Рон.-Получи ли...видение или нещо такова?

Хари гледаше към краката си, позволявайки на паметта и ума си да си починат.

Смущаващи сплетени от форми, крещящ rush от гласове...

-Той иска нещо да бъде направено и то не се е случило достатъчно бързо-каза той.

Отново Хари беше изненадан да чуе думите –излязли от устата му и отново знаеше, че са верни.

-Но...откъде знаеш?-попита Рон.

Хари поклати глава и покри очи с ръцете си , притискайки ги до слепоочията си. Малки звездички запулсираха от тях. Той почувства, че Рон сяда на пейката до него и знаеше, че Рон го наблюдава.

-Това ли е, което беше последния път?-попита приглушено Рон.-Когато белегът те болеше в кабинета на Умбридж? Ти-Знаеш-Кой е бил ядосан?

Хари поклати глава.

-Тогава какво е?

Хари се замисли. Той беше погледнал лицето на Умбридж ...белегът започна да го боли...и той имаше онова странно чувство в стомаха си...странно, ускорено усещане...щастливо чувство...но разбира се, той не можеше да разпознае какво е било , тъй като се чувстваше ужасно.

-Последният път беше защото той беше доволен-отговори.-Наистина доволен. Мислеше си...нещо хубаво ще се случи. И нощта преди да се върнем в Хогуортс ...-Хари си помисли за момента за нощта на Грималд Плейс в спалнята на Рон, когато белегът пак го болеше.- Тогава той беше бесен.

Той погледна към Рон, който с благовение му каза:

-Ти си над Трелони, приятелю.

-Аз не правя пророчества-каза Хари.

-Не, знаеш ли какво правиш?-каза Рон, като звучеше едновременно уплашен и впечатлен.-Хари, ти четеш ума на Ти-Знаеш-Кой!

-Не-каза Хари, като поклати глава.-То е повече като...неговото настроение, предполагам...Просто получавам сигнали какво е настроението му. Дъмбълдор каза нещо подобно миналата година. Той каза, че когато Волдемор е близо до мен или когато наранява някого, аз мога да го кажа. Сега чувствам, когато той също е доволен...

Настъпи пауза. Дъждът и вятърът шибаха сградата.

-Трябва да кажеш на някого-каза Рон.

-Миналия път казах на Сириус.

-Добре, кажи му за този път.

-Нима мога?-каза раздразнено Хари.-Умбридж наблюдава совите и огньовете, не помниш ли?

-Добре тогава, Дъмбълдор.

-Току-що ти казах, той знае-отговори Хари.

Хари shrugged.

-Хайде, все още имаме да упражняваме Мълчаливата магия.

Те забързаха обратно, минавайки през мократа земя без да разговарят. Хари бе потънал в мислите си. Какво беше това, което Волдемор искаше да бъде направено и не се беше случило достатъчно бързо?

-Той промени плановете си...планове, които може да приложи в действие наистина много внимателно...нещо, което може да има само крадешком...като оръжие. Нещо, което той нямаше последния път.

Хари не бе размишлявал през седмицата върху тези думи, беше твърде погълнат от това което ставаше в Хогуортс, твърде зает да мисли за битките с Умбридж, несправедливата намеса на Министерството...но сега думите се върнаха към него и го накараха да се чуди. Гневът на Волдемор можеше да е предизвикан от това, че той не беше още сложил ръце върху оръжието ,където и да е то. Беше ли му попречил Орденът да го вземе? Къде се пазеше то сега и от кого?

-Мимбулус мимблетония –каза гласът на Рон и Хари дойде на себе си, за да премине през отворения пред тях портрет.

Изглежда Хърмаяни си беше легнала рано, оставяйки Крукшанкс свит на кълбо в близкото кресло и асортимент от плетени шапки за духчета лежаха на масата до камината. Хари беше доста благодарен, че тя не е наоколо, защото нямаше никакво желание да дискутира с нея болката в белега си и да получи повторно съвета да каже на Дъмбълдор. Рон му хвърляше загрижени погледи, но Хари забоде нос в учебника по вълшебство и се опита да свърши съчинението си , но това беше само предлог да се концентрира и до времето, когато Рон му каза, че си ляга, не бе написал нищо.

Настъпи полунощ ,Хари четеше и препрочиташе пасажа за използването на scurvy-grass, lovage and sneezewort и не можеше да напише нито дума.

“Тези растения са по-ефикасни при мозъчни възпаления и умствена преумора и се използват най-вече при Объркващите и Befuddlement отвари, където магьосникът желае да предизвика буйство и безразсъдство.

-Хърмаяни беше казала, че Сириус е станал безразсъден на Грималд Плейс.

... по-ефикасни при мозъчни възпаления и умствена преумора...

...Пророчески вести щяха да помислят, че мозъкът му е възпален ,ако знаеха , че той усеща какво чувства Волдемор.

... използват най-вече при Объркващите и Befuddlement отвари...

... където магьосникът желае...

Но Хари желаеше да спи.

... да предизвика буйство...

Беше топло и удобно пред камината в креслото , с биещия по прозорците дъжд,мъркащият наблизо Крукшанкс и пламъците в камината.

Книгата падна от ръцете му с трясък на пода. Главата му се отпусна встрани.

Той вървеше по коридор без прозорци, стъпките му оттекваха в тишината. При вида на уголемяващата се врата в края на коридора, сърцето му заби силно от вълнение...ако само можеше да я отвори...да влезе вътре...

Той протегна ръка...пръстите му бяха на инчове ...

-Хари Потър, сър!

Той се събуди рязко. Повечето свещи в стаята бяха изгаснали, само няколко догаряха още, но нещо се движеше наблизо.

-Кой е?-попита Хари, сядайки вдясно на креслото си. Огънят почти беше изгаснал, в стаята беше много тъмно.

-Доби носи вашата сова, сър!-отвърна пискливо гласче.

-Доби?-каза замаяно Хари, търсейки източника на гласа.

Домашното духче Доби седеше отстрани на масата, където Хърмаяни беше оставила половин дузина от своите плетени шапки. Неговите големи уши се подаваха от нещо, което приличаше на всички изплетени от Хърмаяни шапки заедно; той ги носеше една върху друга, главата му беше покрита около два или три фута, а най-горе Хари видя Хедуиг –крещяща безгрижно и очевидно излекувана.

-Доби беше доброволец да върне совата на Хари Потър!-каза пискливо духчето с израз на обожание върху лицето.-Професор Гръбли-Планк каза, че сега тя е добре, сър.-Той се приведе в дълбок поклон и подобния му на молив нос се удари в каменната плоча на огнището, Хедуиг изкряска възмутено и кацна на креслото на Хари.

-Благодаря ти, Доби!-каза Хари, като гладеше по главата Хедуиг и мигаше учестено, като се опитваше да си спомни вратата в съня си...тя беше ослепителна. Като оглеждаше Доби по-отблизо, той забеляза, че духчето носеше също и няколко scarves и огромен брой чорапи, от което краката му изглеждаха твърде големи за тялото му.

-Ъъъ...ти ли взе всичките дрехи, които Хърмаяни беше оставила тук?

-О, не, сър-каза щастливо Доби.-Доби взе няколко и за Уинки, сър.

-Как е Уинки?-попита Хари.

Ушите на Доби бавно клюмнаха.

-Уинки все още пие много, сър, -каза той тъжно, огромните му кръгли зелени очи, големи като топки за тенис, се сведоха надолу. –Тя все още не се интересува от дрехи, Хари Потър. Нито някой от другите домашни духчета. Никой от тях вече няма да чисти кулата на Грифиндор, не и с шапките и чорапите скрити навсякъде, това ги обижда, сър. Доби всичко прави сам, сър, но за Доби няма значение , защото той винаги се е надявал да срещне Хари Потър и ето, че тази нощ желанието му се сбъдна! – Доби отново дълбоко се поклони. –Но Хари Потър не изглежда щастлив.- Доби се изправи отново и боязливо пристъпи към Хари.- Доби го чу да мърмори в съня си. Защо Хари Потър има лоши сънища?

-Не непременно лоши-каза Хари , като се прозяваше и разтъркваше очи.-Имал съм и по-лоши.

Духчето гледаше изпитателно Хари с огромните си очи. След това каза много сериозно, ушите му клюмнаха:-Доби би искал да може да помогне на Хари Потър, Хари Потър освободи Доби и Доби е много, много по-щастлив сега.

Хари се усмихна.

-Не можеш да ми помогнеш, Доби, но благодаря за предложението.

Той взе книгата си по отвари и я затвори. Ще се опита да завърши съчинението си утре. Погледна осветените от светлината резки по ръката си-резултата от наказанията му с Умбридж.

-Почакай за момент-има нещо, което можеш да направиш за мен, Доби- каза бавно Хари.

Духчето грейна.

-Назовете го, Хари Потър, сър!

-Трябва да намеря място, където 28 човека могат да упражняват Защита срещу Черните изкуства, без да ги намери някой от учителите. Специално- Хари постави ръка на книгата, така че резките изглеждаха перлено бели, -професор Умбридж.

Той очакваше усмивката на духчето да изчезне и ушите му да клюмнат; той очакваше да каже, че това е невъзможно или нещо такова, но очакванията му не се оправдаха. Това, което не беше очаквал от Доби е да отскочи и да скръсти ръце.

-Доби знае перфектното място, сър!-каза щастливо духчето.-Доби е слушал за него от другите духчета, когато дойде в Хогуортс. Сред нас е познато като Влез-И-Върви-стаята или още като Стаята на изискването!

-Защо?-попита любопитно Хари.

-Защото това е стая, в която човек може да влезе само когато-каза Доби сериозно,- наистина има нужда от нея. Понякога я има, понякога я няма, но когато я има-винаги е екипирана според нуждите на търсещия. Доби я е използвал, сър-каза духчето, като понижи глас и изглеждаше виновно, -когато Уинки беше много пияна, той я скри в Стаята на Изискването и намери там антидоти на бирения шейк и чудесно легло за домашни духчета, за да я сложи там...и Доби знае, че господин Филч е намирал там материали за чистене, сър, и-

-И ако наистина имаш нужда от баня,- каза Хари, изведнъж спомняйки си нещо, , което Дъмбълдор беше казал на бала миналата Коледа –дали ще я намериш пълна с тасчета за баня?

-Доби го очаква, сър-каза Доби, като кимаше енергично.-Това е най-удивителната стая, сър.

-Колко човека знаят за нея?-попита Хари, като се изправи от креслото си.

-Само няколко, сър. Повечето хора се спъват в нея ,когато имат нужда, но често не я намират отново, защото не знаят ,че тя винаги е на услугите им, сър.

-Звучи брилянтно!-каза Хари, като сърцето му се разтуптя.-Звучи перфектно, Доби. Кога можеш да ми я покажеш?

-По всяко време, Хари Потър, сър-каза Доби, поласкан от ентусиазма на Хари.-Може и сега, ако желаете.

За момент Хари се изкуши да тръгне с Доби. Беше на половината път от мястото, където бе скрил своята Мантия Невидимка, когато не за пръв път глас, който напомняше за шепота на Хърмаяни прозвуча в ушите му: безразсъдство... Преди всичко вече беше много късно, чувстваше се изтощен и трябваше да приключи съчинението за Снейп.

-Не тази нощ, Доби-каза неохотно Хари, потъвайки обратно в креслото си. –Това е наистина важно...не бих искал да го пропилея, нуждае се от подходящо планиране. Слушай, можеш ли просто да ми кажеш къде се намира тази Стая на Изискването и как се стига до нея?

*
Мантите им се издуваха и въртяха наоколо ,докато джапаха през наводнените зеленчукови лехи за двойния час по билкология, където трудно можеха да чуят какво казва професор Спраут от удрящите се по прозорците дъждовни капки. Следобеда урокът по грижа за магически създания беше преместен в свободна класна стая на първия етаж и, за тяхно голямо облекчение, Анжелина събра отбора на обяда, за да им каже, че тренировката по куидич се отменя.

-Добре-каза спокойно Хари, когато тя му каза,- защото намерих къде да проведем първата си сбирка по Защита срещу черните изкуства. Тази вечер, в осем часа, на седмия етаж насреща на гоблена , където Побърканият Барнабас е с онези тролове. Можеш ли да кажеш на Кейти и Алиша?

Тя изглеждаше леко объркана, но обеща да каже на другите. Хари гладно се върна към своите наденички и пюре. Когато се обърна, за да си вземе тиквения сок, забеляза наблюдаващата го Хърмаяни.

-Какво?-каза той бързо.

-Добре...знаеш, че плановете на Доби не винаги са сигурни. Не помниш ли, когато едва не изпотроши костите на крака ти?

-Това не е просто една от смахнатите идеи на Доби, Дъмбълдор също знае за тази стая, той ми я показа преди бала миналата година.

Изразът на Хърмаяни се проясни.

-Дъмбълдор ти е казал за това?

-Просто спомена-отвърна Хари.

-О, добре, тогава значи всичко е наред-каза настръхнало Хърмаяни и не повдигна повече възражения.

Заедно с Рон те прекараха по-голямата част от деня търсейки хората, които се бяха записали в списъка в “Главата на свинята” и съобщавайки им мястото на срещата. За разочарование на Хари Джини беше тази, която намери първа Чо Чанг и приятелката й, накрая на обяда той беше сигурен, че новината е стигнала до всичките 25 човека, които се бяха събрали в “Главата на свинята”.

В седем и половина Хари, Рон и Хърмаяни напуснаха общата стая на Грифиндор, Хари носеше в ръката си парче пергамент. На петокурсниците беше позволено да се разхождат по коридорите до девет часа , но и тримата изглеждаха нервни по пътя към седмия етаж.

-Следвайте ме-предупреди Хари, разгъвайки парчето пергамент на края на последното стъпало , написа нещо с пръчката си и промърмори “Тържествено се заклевам, че ще върша пакости!”

Картата на Хогуортс се появи върху бялата повърхност на пергамента Тънки черни точици се движеха с надписани по тях имена , показвайки кой къде се намира.

-Филч е на втория етаж-каза Хари, като държеше картата близо до очите си.-и госпожа Норис е на четвъртия.

-А Умбридж?-попита загрижено Хърмаяни.

-В кабинета си- посочи Хари.-Окей, да вървим.

Те забързаха по коридора към мястото, показано от Доби , където на стената беше закачен гоблен, показващ смахнатия Барнабас , опитващ се да тренира балет от тролове.

-Окей-каза спокойно Хари, докато прояден от молци трол спря в своя relentless clubbing.- Доби каза да минем през стената, като три пъти се разхождаме около стената и се концентрираме върху това, от което наистина се нуждаем.

Те го направиха, обърнаха се към прозореца до бялата стена , от другата страна на която имаше ваза с човешки ръст. Рон присви очите си в опит да се концентрира, Хърмаяни шепнеше нещо под носа си, пръстите на Хари бяха сключени.

-Имаме нужда от място, където да се научим да се бием...-мислеше той.-Просто ни дай място, където да практикуваме...някъде, където не могат да ни намерят...

-Хари-каза остро Хърмаяни, когато преминаха за трети път.

На стената се появи висока полирана врата. Рон я изгледа предпазливо. Хари стигна до нея, хвана ръчката на бравата , отвори вратата и влезе в просторна стая, осветена със запалени факли като тези, които осветяваха подземията на осмия етаж.

По стените имаше дървени шкафове и вместо столове имаше големи възглавници на пода. Комплект от полици в отдалечения край на стаята съдържаше уреди като Опасноскопи, Тайни сензори и голям Foe-Glass/ Врагоглед?/, който Хари беше виждал предишната година в кабинета на Муди.

-Ще свършат добра работа, когато упражняваме Зашеметяването-каза ентусиазирано Рон, побутвайки с крак една от възглавниците.

-И само погледнете тези книги!-възкликна развълнувано Хърмаяни, като прокара пръст по голямата лавица, пълна с тежки томове книги.- Кратко изложение на основните проклятия и тяхното действие... Тъмните изкуства са надхитрени...Заклинания при самозащита...уау!- Тя погледна към Хари, лицето й гореше и той видя наличието на хиляди книги, които най-накрая убедиха Хърмаяни, че това, което правят е правилно. – Хари, това е великолепно! Тук има всичко, от което се нуждаем!

Тя взе Нещастията за нещастните от полицата, потъна в най-близката възглавница и започна да чете.

На вратата се чу леко почукване. Хари погледна наоколо. Бяха пристигнали Джини, Невил, Лавендър, Парвати и Дийн.

-Лелееее- каза впечатлен Дийн, докато се оглеждаше.-Какво е това място?

Хари започна да обяснява, но преди да завърши, дойдоха още хора и трябваше да започне отначало. Когато стана осем часа, всяка възглавница беше заета. Хари отиде до вратата и завъртя ключа, всички се умълчаха и го погледнаха.

-Добре-каза леко изнервен Хари.-Това е мястото, което намерихме за нашите упражнения по защита и вие-ъъ-очевидно сметнахте, че е ОК.

-Фантастично е!-каза Чо и няколко човека промърмориха в съгласие.

-Ексцентрично е- каза намръщено Фред.-Крихме се тук веднъж от Филч, помниш ли, Джордж? Но тогава то просто беше дръжка на метла.

-Хей, Хари, какво е това?-попита Дийн от ъгъла на стаята, посочвайки опасноскопите и врагогледа.

-Тъмни детектори-каза Хари, стъпвайки между възглавниците. –Основно показват когато Тъмни магьосници или врагове са наоколо ви, но не може да се разчита много на тях, защото може да са повредени.

Той погледна към врагогледа, сенчести фигури се движеха в него , но никоя не беше разпознаваема. Обърна му гръб.

-Добре, мислех с какво ще се заемем най-напред и- Хари забеляза вдигнатата ръка.-Какво, Хърмаяни?

-Мисля, че трябва да си изберем водач-каза Хърмаяни.

-Хари е водач-каза веднага Чо, като погледна към Хърмаяни сякаш е полудяла.

Стомахът на Хари получи спазми.

-Да, но мисля, че трябва да го гласуваме- каза невъзмутимо Хърмаяни.-Това е просто формалност, която му дава власт. И така-кой иска Хари да е нашият водач?

Всеки вдигна ръка, дори Захариас Смит, който го направи не много охотно.

-Ъъ-добре, благодаря- каза Хари, чието лице беше почервеняло.-И-какво, Хърмаяни?

-Също мисля, че трябва да имаме име-каза тя весело, с все още вдигната във въздуха ръка. –Това ще ни създаде колективен дух и чувство за общност, не мислите ли?

-Може ли да бъдем Анти-Умбридж лига?-попита с надежда Анджелина.

-Или група “ Министерството на магията са тъпаци”? –предложи Фред.

-Мислех си- каза Хърмаяни, като се намръщи на Фред,-повече за име, което не казва на всеки какво сме и ще го използваме само помежду си на сигурни сбирки.

-Защитна асоциация?-попита Чо.-Накратко ДА и никой няма да разбере за какво говорим.

-Да, ДА звучи добре- каза Джини.-Звучи почти като най-лошия страх на Министерството- ДА /Армията на Дъмбълдор/

При това наоколо се чу одобрително мърморене и смях.

-Всички ли са за ДА?- попита началнически Хърмаяни и започна да брои.-Гласуването приключи-болшинство!

Тя извади парчето пергамент с подписите им и написа отгоре с големи букви

-Добре-каза Хари, когато тя седна.-Можем ли да започнем вече с упражненията? Мислех, че първото, което трябва да направим е Експелиармус, знаете-Магията за обезоръжаване. Тя е основна и много често се прилага.

-О, моля те –каза Захариас Смит, като завъртя очи.-Не мисля, че Експелиармус наистина ще ни помогне срещу Вие-Знаете-Кой.

-Аз я използвах срещу него-каза спокойно Хари.-Тя спаси живота ми през юни.

Смит отвори глупаво устата си. Останалата част от стаята притихна.

-Но ако мислиш, че е под равнището ти, можеш да си тръгнеш-каза Хари.

Смит не помръдна. Нито друг.

-Окей-каза Хари, устните му се навлажниха леко , погледите на всички бяха вперени в него.-Предлагам да се разделим по двойки и да започваме.

Чувстваше се странно да дава инструкции, но също толкова странно беше, че и останалите ги изпълняваха. Всеки стана и си избра партньор с изключение на Невил, който остана сам.

-Можеш да се упражняваш с мен-каза му Хари.-Добре-отброяваме до три, тогава- едно, две, три-

Стаята се изпълни с викове “Експелиармус!” Пръчките летяха във всички посоки , пропуснати заклинания удряха книгите на лавицата и ги караха да се издигат във въздуха. Хари беше твърде бърз за Невил, чиято пръчка падна от ръката му, удари тавана и с няколко искри падна върху библиотеката , откъдето Хари я повика с призоваваща магия. Като хвърли поглед наоколо , той си мислеше, че е бил прав да предложи да започнат с основата; много от хората не успяваха да обезоръжат опонента си ,а просто ги караха да подскачат наоколо.

-Експелиармус! –каза Невил и Хари, хванат натясно, изпусна пръчката си, която излетя във въздуха.

-Направих го!-каза сияещ Невил.-Никога не съм успявал преди-НАПРАВИХ ГО!

-Много добре-каза окуражително Хари, като реши да не отчита това, че при реален дуел опонентът на Невил би размахал своята пръчка от обратната страна на посоката, която бе избрал той.-Слушай, Невил, можеш ли да се поупражняваш с Рон и Хърмаяни ,за да мога да видя как се справят другите?

Хари отиде в средата на стаята. Нещо много странно се случваше със Захариас Смит.Всеки път, когато отвореше уста, за да обезоръжи Антъни Голдщайн , неговата собствена пръчка излиташе от ръката му, без дори Антъни да издаде и звук. Хари не трябваше да отива далеч, за да разгадае мистерията: Фред и Джордж бяха на няколко крачки от Смит и насочваха пръчки към гърба му.

-Съжалявам, Хари- каза бързо Джордж, когато Хари ги изгледа.-Няма да се повтори.

Хари се разхождаше около другите двойки, като поправяше тези, които казваха заклинанието грешно. Джини беше в двойка с Майкъл Корнър, тя се справяше много добре, което означаваше, че или Майкъл беше много слаб, или не желаеше да я нарани. Ърни Макмилън размахваше пръчката си излишно, което даваше време на партньора му да се защити; братята Крийви бяха ентусиазирани, но нестабилни и главни виновници за падащите от библиотеката книги; Луна Лавгуд беше на моменти.

-Ок, спрете!- викна Хари.-Стоп. СТОП!

-Не беше лошо-каза Хари, -но има място за подобрение. – Захариас Смит го погледна.-Да опитаме пак!

Той отново се придвижи из стаята ,спря и започна да подсказва. Бавно генералното изпълнение се подобри.

Той избягваше да се приближава до Чо и приятелката й, но след като по два пъти се доближи до останалите двойки, почувства, че не може повече да ги пренебрегва.

-О, не-каза доста буйно Чо, когато той се приближи.-Експелиармиус! Исках да кажа Експелимелиус! Аз-о, съжалявам, Мариета!

Къдравата коса на приятелката й пламна, Мариета я изгаси с пръчката си и погледна Хари, като мислеше, че е по негова вина.

-Ти ме притесняваш, правех я доста добре преди да дойдеш-каза печално Чо на Хари.

-Това беше много добре-излъга Хари, но когато тя повдигна вежди, каза:-Добре де, беше отвратително, но мисля, че можеш да изпълниш магията правилно. Гледах те.

Тя се разсмя. Приятелката й Мариета ги погледна и се обърна.

-Не й обръщай внимание-промърмори Чо.-Тя не искаше да е тук, но я накарах да дойде с мен. Родителите й са й забранили да прави каквото и да е било, което би могло да ядоса Умбридж. Разбираш ли-майка й работи в Министерството.

-А твоите родители?-попита Хари.

-Те също са ми забранили да вървя срещу Умбридж-каза гордо Чо, -но ако мислят, че след това, което се случи със Седрик няма да се бия срещу Ти-Знаеш-Кой...

Тя се прекъсна, изглеждайки доста сконфузена и между тях настъпи тишина. Пръчката на Тери Буут профуча покрай ухото на Хари и удари по носа Алиша Спинет.

-Добре, баща ми е голям поддръжник на всичко, което е анти-Министерството-каза гордо Луна Лавгуд, като се появи зад гърба на Хари и се намеси в разговора, докато Джъстин Финч-Флетчли се опитваше да се размотае от робите, които беше увил върху главата си. –Той винаги е казвал, че не вярва в нищо, което казва и прави Фъдж; искам да кажа, в броя таласъми, които е убил Фъдж! И разбира се, той използва Департамента на мистериите, за да създава ужасни отрови, които дава на всеки, който е срещу него. И също така неговият Umgubular Slashkilter-

-Не питай,-промърмори Хари на Чо, която понечи да отвори уста. Тя се изкиска.

-Хей, Хари- повика го Хърмаяни от другия ъгъл на стаята.-Провери ли времето?

Той погледна часовника си и остана шокиран, че вече е девет и половина, което означаваше ,че незабавно трябва да се върнат в своите общи стаи или рискуваха да бъдат хванати и наказани от Филч. Той наду свирката си; всеки спря да вика “Експелиармус!” и последната двойка пръчки тупнаха на пода.

-Добре, всичко мина много добре-каза Хари.-Но е време да свършваме. На същото място по същото време следващата седмица?

-По-скоро-каза Дийн Томас нетърпеливо и много от хората промърмориха в знак на съгласие.

Анджелина каза бързо:

-Сезонът по куидич започва и също трябва да тренираме.

-Нека тогава да е следващата сряда”-каза Хари, -тогава ще решим кога да се събираме. Хайде, по-добре е да тръгваме.

Той отново извади Хитроумната карта и я провери внимателно за следи от учители на седмия етаж. Остави ги да си тръгнах на тройки и четворки , наблюдавайки точиците им загрижено, за да види дали са се прибрали нормално в спалните си; Хафълпафците в основния коридор, който водеше също до кухнята; Рейвънклоувците-към кулата от западната страна на замъка и Грифиндорците-по коридора към портрета на Дебелата дама.

-Това беше наистина добро, много добро, Хари-каза Хърмаяни, когато бяха останали само тримата.

-Да, беше!-каза ентусиазирано Рон, когато излязоха през вратата и погледнаха как тя се затваря в камъка зад тях. –Видя ли ме как обезоръжих Хърмаяни, Хари?

-Само веднъж-сопна се Хърмаяни.-Аз те обезоръжих много повече пъти, отколкото ти-мен.

-Не беше само веднъж, направих го най-малко три пъти.

-Да, ако смяташ оня път, когато падна и спъвайки се, изби пръчката от ръката ми.